Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Червен бряг, 19.08.2019г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ, четвърти състав в открито заседание на шестнадесети август през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Марияна Тодорова и в
присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията АНД №157 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН
Образувано е по жалба на К.П.П. с ЕГН **********,
адрес: *** против Наказателно постановление №19-0374-000350/29.05.2019г. на
Началника на РУ Червен бряг, с което за
това, че на 07.04.2019г. около 11.45 часа в гр. ***“ пред дом №** в посока село Р. управлявал лек автомобил „***с рег.№***собственост
на П.К. П. с ЕГН **********, със скорост 101 км.ч. при разрешена максимална
скорост в населено място 50 км.ч. като нарушението е установено с техническо
средство ТFR1-M/634, клип №442 – нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП /водач
превишаващ разрешената скорост за населено място над 50 км.ч./, като на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП му било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Оспорва се от жалбоподателя
извършването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение. Твърди се, че екземпляр
от АУАН, който е получил е нечетлив, поради което не е в състояние да прецени
дали е налице единство между акта за установяване на административно нарушение
и наказателно постановление. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло Наказателно постановление №19-0374-000350/29.05.2019г. на
Началника на РУ Червен бряг като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
РУ
на МВР – Червен бряг, редовно призовано, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Районна
прокуратура – гр. Червен бряг, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът намира подадената жалба за допустима, като
подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2
пр.І от ЗАНН.
Разгледана по
същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.04.2019г. около 11.45 часа К.П.П. управлявал лек автомобил „***с
рег.№*** в гр. *** пред дом №**, като се движел в посока село Р.. Водачът се движел със скорост
101 кв.ч. при разрешена максимална скорост в населеното място от 50 км.ч.
Нарушението било установено от служителя на МВР – В.Г.В., който заснел водача с
техническо средство ТFR1-M/634. На 24.05.2019г. за констатираното нарушение свидетеля В.В.
съставил АУАН ф.№020689/24.05.2019г. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Актът
бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен лично срещу подпис на същата
дата. Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление
№19-0374-000350/29.05.2019г. на Началника
на РУ Червен бряг, с което на К.П.П.
за това, че на 07.04.2019г. около 11.45 часа в гр. Червен бряг на ул.
„Александър Стамболийски“ в посока село Рупци
управлявал лек автомобил „***с рег.№***собственост на П.К. П. с ЕГН **********,
със скорост 101 км.ч. при разрешена максимална скорост в населено място 50
км.ч. като нарушението е установено с техническо средство ТFR1-M/634, клип №442 – нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП /водач превишаващ разрешената скорост за населено място над 50
км.ч./, като на основание чл.182 ал.1
т.6 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 700
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Наказателното
постановление било връчено на 09.06.2019г. на нарушителя лично срещу подпис.
С
жалба вх.№374000-2978/11.06.2019г. по описа на РУ Червен бряг е инициирано
настоящото АНД №157/2019г. по описа на РС-Червен бряг.
Горната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото вкл. оригинал на АУАН ф.№
020689/24.05.2019г. ; оригинал на Наказателно постановление №19-0374-000350/29.05.2019г.
на Началника на РУ Червен бряг; справка
за нарушител, заверено копие на заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи.
От писмените
доказателства, разгледани по отделно, съдът установи следните факти и
обстоятелства, от значение за предмета на делото.
Установява се от
оригинал на АУАН ф.№ 020689/24.05.2019г., че на 07.05.2019г. К.П.П. управлявал
моторно превозно средство в град Червен
бряг като скоростта на движение на МПС-то била 101 км./ч. и била измерена с техническо средство ТFR1-M/634, клип №442.
Видно от заверено копие на заповед
рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи са определени
длъжностните лица от МВР, които да съставят АУАН и да издават НП по ЗДвП като в
т. 1.3 е предвидена възможността полицейските инспектори и мл. автоконтрольори и полицейските инспектори в териториалните
структурни звена на ОД на МВР да съставят АУАН за нарушение по ЗДвП, а
началникът на РУ Червен бряг е оправомощен в т.2.8. от заповедта с материална и
териториална компетентност да издава наказателни постановления.
Видно от справка
за нарушител от 13.06.2019г. /л.17-18 от делото /, преди датата на извършване
на деянието на жалбоподателя е издавано
само едно наказателно постановление за нарушение на ЗДвП и 3
броя фишове.
Видно от снимков
материал – приложение по преписка 201904070116, клип №442, радар №634 и
заключението на вещото лице по назначената видео-техническа, лицево
идентификационна експертиза изследваното изображение не позволява да се даде
категорично, а само вероятно заключение, че е възможно лицето, което управлява
автомобила да е идентично с лицето К.П.П. с ЕГН **********. Видно от
заключението на вещото лице представеният за изследване видео файл №442 заснет
с техническо средство за контрол на скоростта ТFR-634 съдържа запис във формат АVI, който е направен в 11:45:37 часа на
дата 7.04.2019г. и е с продължителност 4 секунди , а на видео файла е заснет
л.а. марка „Фолксваген Бора“, с рег.№ЕН3692ВХ .
По делото за
установяване на спорните обстоятелства са приобщени и гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите
В.Г.В. . От показанията на свидетеля В.Г.В. дадени в съдебно заседание
на 28.06.2019г. се установява, че на 07.04.2019г. свидетелят е извършвал
контрол на скоростния режим на автомобилите в Червен бряг и с техническо
средство е заснел управлявания от жалбоподателя автомобил. От показанията на
свидетеля се установява, че АУАН е съставен на 24.05.2019г. в присъствието на К.П.П.
и в качеството на свидетел Л.Ц.В.. От показанията на свидетеля се установява,
че последният е очевидец и категорично е разпознал именно жалбоподателя като
водач на МПС.
Установява се от показанията на свидетеля Л.В., че географските координати, посочени в
снимковия материал – извлечение от клип №442 от радар №634 съвпадат с
определената точка за контрол в град *** пред дом №** за видеозаснемане на
нарушители на ЗДвП. Свидетеля
същевременно е изгледал записа и разпознал категорично именно
жалбоподателя като водач на МПС-то, поради обстоятелството, че го познава от
преди и му е съставял акт за установяване
на нарушение по ЗДвП.
Съдът кредитира
изцяло с доверие показанията на свидетелите В.В. и Л.В. като обективни и безпристрастни,
съответни на действителността.
Показанията на свидетелите съответстват на АУАН и снимковия материал по
делото, извлечен от видеоклип №442. От приобщените гласни доказателства се
внасят в производството преки доказателства за автора и механизма на
осъществяване на административното
нарушение, както и мястото, времето и начина на осъществяването му. Показанията на свидетеля относно
осъществената от него контролна
дейност кореспондира със снимковия
материал - извлечение от заснетия с техническото средство клип. Обсъжданите
гласни доказателствени източници отразяват фактите с присъщата на съхранен
спомен логическа последователност. Те не са самоцелни като липсват данни,
дискредитиращи тяхната достоверност, поради което съдът ги поставя в основата
на своите изводи по съществото на конкретния казус.
Гореизложената фактическа обстановка и
целият доказателствен материал в своята
съвкупност обуславят правния извод, че с деянието си К.П.П. на 07.04.2019г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Основна разпоредба в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), свързана с задълженията на водачите на МПС по безопасността на
движението по пътищата, е чл. 21, ал. 1, регламентираща забраната да се
превишават отразените скорости. Последните са експертно определени за
различните категории пътни превозни средства за населено място, извън населено
място и автомагистрала на базата на състоянието на пътищата и МПС,
организацията на движение и културата на участниците в него. Същите за
определени пътни участъци (места където има събрани множество хора, училища,
спирки на градския транспорт, пешеходни пътеки и други) подлежат на корекция и
това се сигнализира с пътен знак (чл. 21, ал. 2 от ЗДвП). На базата на тези
величини и тяхното стриктно спазване ЗДвП регулира правата и задълженията на
участниците в движението и тяхната корелация. Спазвайки максимално допустимите
скорости (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП), при избиране на конкретната скорост за
движение, водачите на МПС са длъжни да се съобразят с редица задължения (чл.
116 - чл. 122 от ЗДвП) и обстоятелствата (чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП) и да
имат винаги готовност, да намалят скоростта за движение и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2,
изр. 2, чл. 117, чл. 118, чл. 119, чл. 120, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 122 от ЗДвП).
Съгласно чл.21, ал.1 Закона за
движение по пътищата, при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за превозно средство от категория А,B, C, D, T в рамките на населеното място ограничението е
50 км./ч., а за превозни средства категория
М и самоходни машини – 45 респ.40 км./ч.
В конкретния
случай по безспорен и категоричен начин се установи от показанията на св.В.В.,
че именно П. е управлявал лекия автомобил.
От
снимковия материал, извлечен от видеофайл на запис с техническо средство
се установява, че разликата в допустимата скорост е била 51 км./ч. Съгласно чл.
165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния
процес". Следователно разпечатката от радара, с датата, часа и засечената
скорост на движение, представлява годно веществено доказателствено средство. В
приложеното извлечение със снимков материал от паметта на автоматизираното
техническо средство, посредством което се твърди да е установено нарушението,
са налични данни за него. По делото не
се оспорва от жалбоподателя годността на техническото средство, нито неговото
одобрение, за което е служебно известно
на съда, че е одобрено и вписано в регистъра , както и че техническото средство
е преминало през надлежна проверка в
лаборатория за проверка на средства за измерване към Главна дирекция
"Национална полиция" на МВР. Същевременно съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП акта за установяване на административно
нарушение се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, се
носи от жалбоподателя.
Процесното нарушение е безспорно установено от
приложените показания на техническото средство и снимковия материал, както и от
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.В.В. и Л.В. . Няма съмнение, че скоростта, с която се е
движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 101 km./h при
ограничение в конкретния пътен участък от 50 km/h. Реализиран е състав на
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, тъй като е налице превишаване с над 50
km/h./.
От своя страна, административнонаказващият
орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, в редакцията действаща към момента на извършване на
нарушението, предвиждаща отговорност за физическо лице, което не изпълни
задължението си да съобразява скоростта на движение на управляваното превозно
средство с максимално установената за населено място, като я превиши над 50
км/ч. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация.
Административното нарушение е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е преследвал пряката
си цел по достигане до определеното местонахождение за по-кратко време и
съзнателно е нарушил правилата, които регламентират движението и скоростта.
При преценка на
доказателствения материал по делото съдът установи, че административно -
наказателното производство е започнало съобразно процесуалните изисквания на
ЗАНН.
Административно наказателното производство е
образувано въз основа на АУАН ф.№020689/ 24.05.2019г., съставен съгласно
императивното изискване на чл. 37, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, във връзка с
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по
чл. 165 от ЗДвП - към РУ гр. Червен бряг и отговаря на всички изисквания по чл.
42 и чл. 43 от ЗАНН
При съставяне на
акта за административно нарушение не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление съдържат определения в закона
минимален обем информация. Спазени са
както разпоредбата на чл.42 ЗАНН при съставяне на АУАН, така и тази на чл.57,
ал.1 ЗАНН при издаване на обжалваното наказателно постановление като е дадено
точно и подробно описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законовите
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правните основания, от които следва постановения от административно
наказващия орган резултат.
Наказателното
постановление и АУАН са издадени от
органи с материална и териториална компетентност и в тази насока е представеното
заверено копие на заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП и приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на
Началниците на съответните полицейски управления са делегирани права на
административно наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че екземпляра, който му бил връчен е бил нечетлив, поради което е налице
процесуално нарушение, обуславящо аргумент за отмяна на наказателното
постановление. Видно от оригинала на АУАН ф.№ 020689/24.05.2019г., в него
жалбоподателя изрично е вписал, че има възражение против изложеното в акта. Ето
защо съдът приема, че се касае за
защитна теза, която не кореспондира с обективната действителност, поради
обстоятелството, че все пак Петров е разбрал какво административно нарушение му
се вменява и с какво е съдържанието на АУАН за да формира позицията си и да
излага възражения.
По отношение на
индивидуализацията на наказанията, съдът установи следното:
Съгласно чл182, ал.1 от
ЗДвП водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва: 1. за превишаване с 10 km/h - с
глоба 20 лв.; за превишаване от 11 до 20 km/h -
с глоба 50 лв.; 3. за превишаване от 21 до 30
km/h - с глоба 100 лв.; 4. за превишаване от 31 до 40
km/h - с глоба 400 лв.; 5. за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.; 6. за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
По отношение на наложените кумулативно предвидени административни
наказания "глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точни след влизане в сила на
наказателното постановление на основание Наредба I3-2539 на МВР, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя
санкция в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, пораждаща действие към
датата на нарушението (доколкото тази редакция е по-благоприятна от действащата
понастоящем), е била абсолютно определена досежно величината на всяко от
наказанията. В конкретния казус са наложени именно тези предвидени от закона
размери, като с оглед размера на превишението - 51 км/ч, правилно е преценено,
че се следва глобата да бъде определана на 700 лева. Не съществува юридическа
възможност наказанията да бъдат намалени, доколкото съгласно разпоредбата на
чл. 27, ал. 5 ЗАНН: "Не се допуска определяне на наказание под най-ниския
предел за наказание глоба и временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност". Определена в този вид и размер, санкцията
съответства на принципите за законоустановеност и справедливост, на високата
обществена опасност на извършеното нарушение, създалата се непосредствената
опасност за останалите участници в движението. Законодателят е фиксирал
определен размер на санкцията, която не зависи от имущественото състояния на
нарушителя.
Настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставките за приложение на нормата на чл.28 ЗАНН. Констатираното
нарушение е свързано със значително по своята величина превишение на
разрешената скорост за движение в населено място, а именно с 51 км/ч.,
следователно, обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай. Допълнителна тежест в тази насока разкриват и
данните за личността на нарушителя, изводими от приложената към материалите по
делото справка - картон на водача, видно от която, макар в случая да се касае
за второ по реда си нарушение от вида, погазването на правилата за движение от
страна на водача не е инцидентна проява, предвид данните за наказването му,
както със санкционни актове, така и с фишове в периода 2016 - 2019 г. за други
нарушения на нормите на ЗДвП.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН доколкото в този
закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на
касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Ето защо по аргумент от разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сторените по
АНД № 157/19г. по описа на РС Червен бряг разноски в
размер на 100лв., представляващи възнаграждение на вещо лице за
изготвената по делото лицево идентификационна експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0374-000350/29.05.2019г.
на Началника на РУ Червен бряг, с което на К.П.П. с ЕГН **********, адрес: *** за това, че на 07.04.2019г. около 11.45 часа в
***“ в посока село Р. управлявал лек автомобил „***с рег.№***собственост
на П.К. П. с ЕГН **********, със скорост 101 км.ч. при разрешена максимална
скорост в населено място 50 км.ч. като нарушението е установено с техническо
средство ТFR1-M/634, клип №442 – нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП /водач превишаващ разрешената скорост за населено място над 50 км.ч./,
като на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като правилно и законосъобразно.
Осъжда
К.П.П. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати
по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Червен бряг направените разноски по делото общо в размер
на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от
съобщението му до страните пред Административен съд гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: