РЕШЕНИЕ 260541/11.12.2020г.

 

Номер.................                   Година 2020                             Град В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На единадесети ноември                        Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  3971 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „Н.“ООД,   с управител и представляващ И.П.А., чрез адв. Т. против НП № 03-011779/21.08.2019   г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 415в , ал.1 от КТ на юридическото лице  е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300/триста/ лева за нарушение на чл. 305 ал.4 от КТ.   

            В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че АУАН и НП не със съставени от компетентни лица. Оспорва се съставомерността на деянието. Твърди се, че в трудовия договор с непълнолетния Г.М. е допусната фактическа грешка при изписване на платения годишен отпуск в размер на 20 дни. Сочи се, че с деянието не се нарушава разпоредбата на чл. 305 ал.4 от КТ, доколкото непълнолетният не е имал необходимия трудов стаж с оглед ползване на годишен отпуск в рамките на процесния трудов договор. Излага се становище, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не е извършено допълнително разследване на основание чл. 52 ал. 4 от ЗАНН на спорните факти, не са посочени ЕГН, адрес на актосъставителя и свидетеля по акта, като липсват и мотиви за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Излага се становище, че случая е маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Излага се становище за необосновано завишен размер на наложеното административно наказание над минимално предвиденото такова. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на административната санкция.

            В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Т., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено въз основа на изложените в жалбата аргументи. Твърди се, че дори да се приеме, че деянието е съставомерно, в случая е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН поради липса на обществена опасност на деянието, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, ме непълнолетния работник не е имал възможност да ползва право на отпуск по време на действието на сключения трудов договор поради липса на изискуемия от закона стаж за възникване на това право. Иска се на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В хода на съдебното производство е представен договор за правна помощ , удостоверяващ заплащане на сумата от 260 лева за адвокатско възнаграждение.

            Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк О., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че от събраните по делото доказателства е установено нарушение на императивната разпоредба на чл. 305 ал.4 от КТ, уреждаща размера на платения годишен отпуск на непълнолетните лица. Твърди се, че съобразно чл. 66 от КТ размерът на платения годишен отпуск е един от реквизитите на трудовия договор. Сочи се, че правото на ползване на платен годишен отпуск не обуславя правото на работника или служителя да бъде договорен предвидения в закона размер на дължимия му платен годишен отпуск. Твърди се, че проверката по случая е започнала на 06.07.2019 г., а корекцията на размера на отпуска в трудовия договор е направена на 22.07.2019 г., т.е. към момента, в който проверката е била приключила. Твърди се, че доколкото не са установени вредни последици и предвид отстраняването на нарушението незабавно след установяването му, на въззивника е наложено наказание на основание чл. 415в от КТ. Иска се НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св. Д.И. и свидетеля по акта – св. С.И. ***.  Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено за вярност с оригинала котпие на трудов договор № 1141/28.06.2019 г. и декларация по чл. 348 ал.2 от КТ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 02.07. 2019 г. служители на ДИТ –В. – св. Д.И. и св. С.И. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект  - хотел „Е.“, находящ се в кк „З.“, стопанисван от „Н.“ООД. В хода на проверката, на 08.07.2020 г.  са изискани документи, в т.ч. удостоверяващи трудовите правоотношения с ангажираните на работа в обекта лица. Впоследствие такива са представени, ведно с трудов договор № 1141/28.06.2019 г. ,сключен между „Н.“ООД е Г.П. М. – непълнолетен, въз основа на който последният приевал да осъществява трудовите функции  на длъжност „сервитьор“, срещу заплащането на месечно трудово възнаграждение от 780 лева. В трудовия договор е посочен размерът на дължимия платен годишен отпуск на работника в размер на 20 дни.

 При така установените факти, св. Д.И. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 305 ал.4 от КТ. По отношение на акта е постъпило възражение, в което се оспорва обективираната в същия фактическа обстановка. Твърди се, че работникът е попълнил декларация, видно от която няма придобит трудов стаж и доколкото трудовият договор е срочен, поради сключването му за срок от два месеца, същият няма придобите право на ползване на платен годишен отпуск. Впоследствие в ДИТ-В. е представен коригиран трудов договор с непълнолетния в частта, касаеща размера на дължимия му платен годишен отпуск. Въз основа на акта и като е приел, че нарушението е отстранено веднага след извършването му, АНО е издал срещу дружеството-жалбоподател обжалваното НП, с което на основание чл. 415в от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на същото.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  № 03-011779/21.08.2019   г е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, както и видно от копие на Заповед № 3-07280/03.08.2010 г.

 В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.  Индивидуализирана е в необходимата степен и самоличността на конкретния работник, чиито трудови права са нарушени.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника за допуснати процесуални пороци в хода на административно-наказателното производство. Съгласно трайната съдебна практика, липсата на мотиви относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, както и дерогирането на нормата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН могат да се отразят единствено на обосноваността на издаденото НП, но не и на процесуалната му законосъобразност. Не се ограничава и правото на защита на въззивника в случая с посочване на данните , касаещи актосъставителя и свидетеля по акта, доколкото същите са достатъчни за инидивидуалирането им и призоваването им в качеството на свидетели по делото, с оглед изясняване на релевантните факти.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства е установена безспорно посочената в НП фактическа обстановка, която по същество не се оспорва и от въззивника. Същата обаче, според настоящия съдебен състав, не визира извършено нарушение на чл. 305 ал.4 от КТ, съотв. описаното в нея деяние се явява несъставомерно.

Съгласно съдържанието на цитираната разпоредба работниците и служителите, ненавършили 18 години, имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години. Тази разпоредба гарантира правото на непълнолетните лица на платен годишен отпуск от минимум 26 работни дни годишно, създавайки особена защита на тази категория работници, които не са в равностойно положение с останалите работници на пазара на труда, съотв задължава работодателя да гарантира ползването на посоченото право. С оглед на изложеното, последният  би нарушил  разпоредбата на чл.305,ал.4 от КТ в случай, че при наличие на предвидените в закона предпоставки за ползване на платен годишен отпуск, свързани с натрупване на предвидения в нормата на чл. 155 ал.2 от КТ стаж, работодателят  не предостави за ползване отпуска в предвидения в закона размер на непълнолетното лице, а именно – в размер на 26 дни. В АУАН и НП обаче не е визирано посочено деяние, а единствено е обективирано противоречие на съдържанието на трудовия договор с императивна норма на закона.

Същевременно, съдът намира, че дори да се констатира съставомерност на деянието съобразно нормата на чл. 305 ал.4 от КТ,  същото се явява малозначително такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 9 ал.2 от НК, поради липса на обществена опасност на същото респ. явно незначителна такава. Това е така,  доколкото видно от събраните по делото доказателства, а именно – декларация, подписана от конкретния непълнолетен, същият към момента на извършване на проверката не е имал необходимия стаж от осем месеца за ползване на платен годишен отпуск, поради което правото му в тази посока не е било ограничено респ. застрашено.

Липсата на обществена опасност на деянието следва и от отсъствието на вредни последици, вкл. предвид обстоятелството, че трудовият договор е бил надлежно коригиран в посочената част в съответствие с императивната норма на чл. 305 ал.4 от КТ, като по посочения начин същият валидно е бил саниран. Това е така, доколкото за приложението на института на недействителност на клаузите на трудовия договор е необходимо да са налице предвидените в закона основания за нейното прогласяване и съответният недостатък да не е отстранен или отпаднал (чл. 74, ал. 6 КТ). В последния случай недействителност на трудовия договор не се обявява, а след отстраняване или отпадане на недостатъците му той продължава да съществува съобразно установеното правно положение.

Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е необосновано и издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение, съдът установи следното:

В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция. Видно от приложения по делото договор за правна помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 260  лева, което следва да бъда присъдено в полза на въззивника.

С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № 03-011779/21.08.2019   г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на „Н.“ООД на основание чл. 415в , ал.1 от КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300/триста/ лева., за нарушение на чл. 305 ал.4 от КТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ да заплати на „Н.“ООД сумата от 260 /двеста шестдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение-

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- В.: