№ 16487
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110120228 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба от 19.04.2023г., на молителката Р. Г. Г. срещу ответника Ф.
П. Ч., с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, т. 5 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр.
с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие.
В молбата се твърди, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство
от месец септември 2020г. до 03.04.2023г.. Живели са в неговото жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. Изток, ул. „Самоков“ № 14, вх. Б, ет. 4, ап. 11. През последната година
отношенията между страните силно се влошили.. Ответникът започнал по-често да
злоупотребява с алкохол, при което ставал агресивен, започвал да обижда молителката и да
я нагрубява. В молбата се твърди, че на 31.03.2023г. /петък/ между страните избухнал
скандали майката на ответника, която живеела под тях дошла да ги успокои. Ответникът
излязъл и се прибрал едва в понеделник вечерта – 03.04.2023г. . Тогава молителката решила
да започне разговор за тяхното общо бъдеще, като при това подразнило ответника. Той
започнал да крещи, блъснал молителката в стената, започнал да я удря с юмруци, тя
паднало и той продължил да я удря. По някое време изгубила съзнание, но успяла да стигне
до входната врата и да извика за помощ. Веднага се появили родителите на ответника. Той
им обяснил, че молителката била паднала върху велосипедите, които са в коридора.
Майката на ответника й казала да се прибира и я избутала в апартамента. Скандалът
приключил, но молителката треперела цяло нощ в леглото. Не сутринта излязла около 6
часа и се обадила на своята майка, която като я видяла колко е посинена я закарала до
УМБАЛ „Света Анна“ гр. София, където я прегледали и установили множество
кръвонасядания по тялото в това число и счупване на костите на носа. При този преглед е
установено, че на молителката са й нанесени телесни повреди: счупване на носните кости,
оток на носа, кръвонасядания о двете ръце и двата крака, охлузвания по задната повърхност
на гръдния кош и левия крак. Молителката твърди, че след този случай изпитва постоянен
страх за живота си, защото ответникът е много опасен човек и моли за издаване на заповед
за защита и предприемане на необходимите действия за защита, предвидени в ЗЗДН. В
1
съдебно заседание се явява и заявява, че поддържа молбата за защита. Претендира разноски
Ответникът Валентин Огнянов Христов се явява в съдебно заседание лично и
оспорва твърденията в исковата молба. Заявява, че въпросната вечер – на 03.04.2023г.
съобщил на молителката решението си да се разделят. Молителката реагирала бурно,
започнала да крещи и буйства. Търсела физическа саморазправа с него, като го удряла и
блъскала с ръце в гърдите. Опитвала се да го удари с юмруци по лицето. В стремежа да
овладее ситуацията и да се предпази , ответникът хванал д ръце молителката Г. за раменете
и я отблъснал от себе си. Тя продължила да буйства, при което паднала върху велосипедите,
намиращи се в коридора. Родителите му, които били на етаж под техния дошли да я
успокоят. Дали й вода, успокоявали я. ответникът бил в шок от поведението й. След като се
успокоила Г. спокойно пренощувала в жилището му без да потърси съдействие на органи на
реда. На 09.04.2023г. с помощна на роднини и познати Г. си събрала вещите от дома му и се
изнесла. При последното посещение по нея не личали следи от насилие. Такива не били
забелязани и от тяхна обща позната, която се видяла с Г. на 07.04.2023г. Ответникът твърди,
че описаните в съдебно-медицинското удостоверение, представено от молителката, травми
са резултат от самонараняване. Пледира за отхвърляне на молбата. Претендира разноски.
Молителката Алексиева е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
съдържа подробно описание на твърдение от нея актове, извършени от ответника на
03.04.2023г. към молбата е представен и приет като доказателство амбулаторен лист,
издаден от МБАЛ „Света Анна“. От него се установява, че молителката е била прегледана в
това лечебно заведение на 04.04.2023г. около 13.30 ч. с оплаквания, че е била обект на
побой от мъжа, с когото живее на 03.04.2023г. около 21-21.30 часа. Обективното й състояние
е било – с леко оточен в основатата си нос, кръвонасяданията по предмишница и то каката.
По делото е представено и съдебно-медицинско удостоверение № 91.04/2023.,издадено на
04.04.2023г. от МБАЛ „Света Анна“. При прегледа е констатирано, че на молителката са
нанесени следните телесни увреждания: счупване на носните кости, оток на носа,
кръвонасядания по двете ръце и двата крака, охлузвания по задната повърхност на гръдния
кош и левия крак.
По делото е представено и прието свидетелство за съдимост на ответника, от което се
установява, че поседният е осъден за опит за убийство на повече от едно лице. Деянието е
извършено като непълнолетен.
По делото е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, чието
заключение съдът напълно кредитира. След извършеното изследване вещото лице е
установило следните травматични увреждания нанесени на молителката Г.: кръвонасядания
на дясна предмишница, кръвонасядяания на лявата предмишница, кръвонасядания на лявата
предмишница, кръвонасядания на дясното бедро, кръвонасядания на лявото бедро,
охлузвания на ляво коляно, кръвонасядания и охлузвания на дясна подбедрица, охлузване на
гърба, оток в основата на носа, суспектни данни за счупване на носни кости.
Кръвонасяданията представлявали травматични увреждания, характеризиращи се с попиване
на меките тъкани от разкъсани кръвоносни съдове под въздействието на артериално кръвно
налягане. Основния механизъм, чрез който могат да бъдат получени е чрез удар или
притискане. Посочените травми могат да бъдат получени по начина описан от молителката.
Относно увреждането – счупване на носни тъкани, според вещото лице същото може да
бъде получено при удар или върху тъп предмет с неохлузваща контактна повърхност,
каквато притежава човешката ръка свита в юмрук. Съдът кредитира напълно експертизата в
тази част като обективна и кореспондираща на останалите събрани по делото доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетелката Еличка Г.,
майка на молителката, се установи, че на 04.април 2023г. около 6ч. сутринта отишла да
вземе дъщеря си от дома, в който живеела с ответника след като дъщеря й я извикала. На
ясното видяла, че цялото тяло на дъщеря й било в синини. Завела я на преглед , като отишли
с такси, защото молителката не можела да шофира. След медицинския преглед отишли да
подадат жалба в полицията. С помощта на полицейски служители отишла до жилището на
2
ответника да си вземе дрехи. Следващите седмици били кошмарни за молителката. Не
можела да спи, бълнувала, имала ужасни болки в тялото. Свидетелката Г. преразказва
обстоятелства, посочени в сезиращата молба. Съдът кредитира показанията на свидетелката
Г. в частта, в която отразяват лични нейни възприятия.
Пред съда е разпитан и свидетелят Петър Ч., баща на ответника. Той разказва, че
родителите на ответника живеят в жилище под младата двойка. Според свидетеля вечерта се
чувал скандал в апартамента на сина му- чували се крясъци, повишен тон и двамата със
съпругата му решили да проверят какво се случва в жилището над тях. Като се качили
видели,че Р. се щура из апартамента превъзбудена и носела различни вещи. Крещяла, че
напуска Ф. и се мести. В яростта си паднала върху велосипедите, които били в коридора.
След като се успокоила поговорили, съпругата му й донесла чаша вода и след това си
тръгнали. Свидетелят не забелязал следи от наранявания върху Р.. Свидетелят разказва, че
синът му не бил избухлив и престъплението за което бил осъден преди време, при което се
опитал да убие няколко човека, не било по негова инициатива.
По делото е разпитана и майката на ответника Татяна Тодорова Ч.а, която заяви, че на
трети април чула викове в кухнята на сина й. там имало скандал между молителката и
ответника. Разбрала, че се карат, не й станало приятно и се оттеглила в друга стая. След
това чула викове на Р. и се качили със съпруга й. Когато се качили видели, че младите се
карат, молителката била превъзбудена и в суматохата паднала върху велосипеди, които
били в коридора. Свидетелката се опитала да я, може и леко да я побутнала да влезе в
апартамента. След като успокоила молителката накарала сина й да слезе в тяхното жилище,
а тя останала в неговото още малко. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ч.и
частта, в която пресъздават и анализират скандала, който е станал между страните преди да
се качат в жилището над техния дом. Съдът кредитира показанията им в частта, в който
разказват, че молителката е паднала върху велосипедите и се е наранила в областта на
краката. В останалата част показанията им пресъздадат част от защитната стратегия на
техния син- ответника Ч..
По делото е разпитана и свидетелката Росица Петкова, приятелка на страните. Съдът
не взема предвид нейните показания, които пресъздават впечатления от лична среща с
молителката дни след твърдените актове на насилие. Показанията на свидетелката Петкова
не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и установяват факти, които
са извън предмета на доказване , като освен това съдържат предимно лични оценка, а не
факти.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
Ответникът Ч. не оспорва твърдението на молителката Г., че са били във фактическо
съжителство в продължение на три години до 04.03.2023г. По изложените съображения
съдът намира, че е надлежно сезиран с молба за защита по реда на ЗЗДН от лице, което е
било във фактическо съпружеско съжителства с ответника. Молбата, инициирала
производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от
домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в рамките на
преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява
изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
За нанесените от ответника телесни увреждания на молителката са приети по делото
писмени доказателства, които ги установяват. По делото е представено и съдебно-
медицинско удостоверение № 91.04/2023.,издадено на 04.04.2023г. от МБАЛ „Света Анна“.
При прегледа е констатирано, че на молителката са нанесени следните телесни увреждания:
При прегледа е констатирано, че на молителката са нанесени следните телесни увреждания:
3
счупване на носните кости, оток на носа, кръвонасядания по двете ръце и двата крака,
охлузвания по задната повърхност на гръдния кош и левия крак. Наличието на тези
увреждания на молителката се установява от показанията на свидетелката Г., майка на
молителката.
За установяване на твърдените в молбата за защита актове на насилие ищецът е
ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание на 20.06.2023г. свидетелката Г.
обясни в какво състояние е видяла дъщеря си на следващата сутрин след нанесения й побой.
От показанията на родителите на ответника се установява, че в жилището, в което са
живеели страните е имало скандал в кухнята, на който не са били непосредствени свидетели.
Но са чули викове, крясъци и други шумове. Свидетелите Ч.и, които са запознати много
добре с характера на сина си, съден за опит за убийство на повече от едно лице, притеснени
са се качили в неговия апартамент. Съдът кредитира показанията им, че молителката е
паднала върху велосипедите в коридора, но не възприема защитната теза, че всички
наранявания по тялото й са от това падане. От така изложените факти следва, че е
несъмнено, че ответникът в дома, в който страните са живели на съпружески начала на
03.04.2023г. около 21.30ч. е нанесъл на молителката побой, с който е причинил
уврежданията, описани в съдебно-медицинското удостоверение.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице
чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до
намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство,
да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за
наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката,
че ответникът е извършил спрямо нея процесния акт на домашно насилие на 03.04.2023г.
Актът на насилие в конкретния случай нанасяне на побой на молителката, при който са
4
счупени носни кости и са нанасени кръвонасядания по крайниците. С оглед на
гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на психическо и
физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита
на молителката Р. Г. Г.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно,
неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000
лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на
нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, отличаващ се с
особен цинизъм, дързост и жестокост, както и последиците и мястото на извършването на
акта на физическо и психическо насилие съдът налага на ответника глоба в размер от
500(петстотин) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Ф. П. Ч. се осъжда да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
С оглед изхода на делото право на разноски в него има само молителката. Същата е
представила копие на договор за правна помощ и съдействие от 18.04.2023г. /л. 4 от делото/,
в който е отразено, че е заплатила 1000лв адвокатски хонорар. Освен това е направила
разноски за депозит за вещо лице в размер на 300 лв.По изложените съображения претенция
на молителката за заплащане на разноски се явява основателна и ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените разноски в размер на 1300лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Ф. П. Ч., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. Изток, ул. „Самоков“, бл. 14, вх. Б, ет. 4, ап. 11 като:
ЗАДЪЛЖАВА Ф. П. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Изток, ул.
„Самоков“, бл. 14, вх. Б, ет. 4, ап. 11, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Костинброд, ул. «Баба Тонка» № 2.
ЗАБРАНЯВА на Ф. П. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Изток, ул.
„Самоков“, бл. 14, вх. Б, ет. 4, ап. 11, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да
приближава Р. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. Костинброд, ул. «Баба Тонка» № 2, на
разстояние по-малко от 100 (сто) метра, до жилището й на посочения адрес, местоработата
й и местата за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане
в сила на настоящото решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ф. П. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Изток, ул.
„Самоков“, бл. 14, вх. Б, ет. 4, ап. 11, че при неизпълнение на настоящата заповед, на
основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
5
НАЛАГА на Ф. П. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Изток, ул.
„Самоков“, бл. 14, вх. Б, ет. 4, ап. 11, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на
500 (петстотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Ф. П. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Изток, ул.
„Самоков“, бл. 14, вх. Б, ет. 4, ап. 11, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ф. П. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Изток, ул.
„Самоков“, бл. 14, вх. Б, ет. 4, ап. 11, да заплати на молителката Р. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. Костинброд, ул. «Баба Тонка» № 2 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
1300 лв., представляващи сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок,
считано от днес – 12. Октомври 2023г., като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6