Решение по дело №64/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 203
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20225510200064
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Казанлък, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20225510200064 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано по жалба на К. М. М. против
наказателно постановление №21-0284-002083/ 02.11.2021г. на началник РУ
към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което за нарушение на чл.150 от
Закона за движението по пътищата, на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП и
чл.53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание- глоба в размер на
300 лева.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в с.з., но се
представлява.
Въззиваемата страна, не се явява и не се представлява.
АНО приел за установено, че К. М. М. на 24.102021г. в 21.00 часа
в град Казанлък на улица „К.“ до дом номер 29 в посока север-юг е
управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с регистрационен номер *****,
собственост на А.А. М.а ЕГН ****** от град К., без да е правоспособен
водач.
Актосъставителят запознал жалбоподателя с АУАН, който не
написал обяснения и не изложил възражения.
1
На 02.11.2021г. било издадено НП, в което са повторени
констатациите на свидетеля СТ. Г. К. в съставения от същия акт. АНО
наложил на въззивника М. посоченото по-горе административно наказание.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59,ал.2
от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
административен акт.
Възприетата от административно-наказващия орган в атакуваното
наказателно постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
показанията на свидетелите-полицейски служители С.М. и И.Д.- очевидци на
извършеното административно нарушение и от актосъставителя СТ. Г. К..
Позицията на жалбоподателя пък, изразена от неговия процесуален
представител, тотално отричаща на съпричастността му към вмененото му
деяние, бе подкрепена в с.з. както с показанията на свидетелката и негова
майка- П.П. М.а, така и със снимков материал, видеозаписи и писмени
доказателства.
Показанията, дадени от полицаите-очевидци на нарушението, в които
последните твърдят, че са се движили непосредствено след автомобила на
жалбоподателя и са имали непосредствен визуален контакт с него, но в
същото време не си спомнят през кои улици са следвали управлявания от него
автомобил, не се кредитират от съда, тъй като тези свидетели избирателно си
спомнят елементи от фактическата обстановка, което води до съмнение, че
прикриват факти и обстоятелства по установяване на така твърдяното
нарушение. От приложените от Община-Казанлък извадки от кадастрални
регистри на административните адреси на ул.„К.“ №14 и ул.„К.“ №29, е
видно, че №29 се намира на Т-образно кръстовище с ул.„У.“, а №14 се намира
на Т-образно кръстовище с ул.„Ц.“. Разстоянието между тях е не по-малко от
80м.. В с.з. свидетелите С.М. и И.Д. заявяват, че са последвали автомобила
„Сеат“ по ул.„У.“, след това същия е завил надясно по ул.„К.“ и е спрял до
дом №29. Твърдението им в тази посока противоречи с приложените по
делото писмени справки и това несъответствие доказва, че жалбоподателя не
е спрял до дом №29.
От друга страна съдът изцяло кредитира като логични, вътрешно
2
непротиворечиви и напълно кореспондиращи със снимковия материал,
писмените доказателства и видеозаписите, показания на свидетелката П.П.
М.а. Видеозаписите на камерите на кръстовището между бул.„23-ти п.Ш.п.“ и
ул.„А.С.“ в пълна степен съответстват на изложеното от тази свидетелка,
касателно действията, които е извършила с управлявания от нея автомобил.
На записа се вижда, че в 20:54:42ч. лек автомобил „Сеат Ибиза“ с
регистрационен номер ***** се е движил по ул.„Ал. С.“, след което е спрял,
изчакал на червен сигнал на кръстовището и направил десен завой по бул.„23-
ти п.Ш.п.“. Повече от минута по-късно- в 20:55:50ч. същото МПС преминало
през кръстовището, извършвайки ляв завой, след изчакване на червения
сигнал на светофара. В 20:56:01ч. в обхвата на камерите навлязъл
полицейският автомобил марка „Шкода“, движейки се по бул.„23-ти п.Ш.п.“
и завивайки наляво по ул. „Ал.С.“. Същият се е движил бързо, и дори е
извършил нарушение при завой наляво, навлизайки в насрещната лента на
движение. Полицейският автомобил се движил 11-12 секунди след
автомобила на М.а. Това време е достатъчно, нейния автомобил да измине
поне около 120м. и да завие надясно, както тя твърди в показанията си, по ул.
„Ц.“. По делото не са установени данни, които да разколебават съда да се
довери и на показанията на същата, поради което настоящият съдебен състав
основава решението си на тях, възприемайки изцяло изложената от тази
свидетелка фактическа обстановка и най-вече, че П. М.а е пристигнала до
кръстовището, където сина й е казал да завие надясно и да спре. Тя е
преустановила движението на автомобила до жилищна кооперация на ул.„К.“
№14. След това е слязла от автомобила и е тръгнала към жилищната сграда,
находяща се на същия адрес.
Нещо повече- от приложеното писмо от РУ-Казанлък №15359, в което се
съдържа извадка от GPS на полицейския автомобил „Шкода“ през въпросната
вечер, става ясно, че последния престоява от 20:44 ч. до 20:55 ч. на бул.„23-ти
п.Ш.п.“ до №66 и едва тогава потегля. Този номер се намира минимум на
около 150м. от кръстовището с ул. „Ал.С.“. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че преминавайки оттам полицейските служители изобщо не
са видели автомобила накъде е завил и тъй като са го търсили, са завили
надясно по ул.„У.“. Този извод се подкрепя и от показанията на самите
полицаи-очевидци, депозирани от тях на досъдебното производство, където
заявяват, че са се движили по ул.„У.“ и са последвали автомобила, който е
3
завил по ул.„К.“, вдясно, което пък е доказателство, че същите не са имали
непрекъснат визуален контакт с лекия автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№*****,
както твърдят в показанията си пред съда.
Свидетелката П. М.а по това време вече не е била в автомобила и е търсила
сина си, който пък е бил спрян за проверка от полицаите, но като пешеходец.

Всички описани дотук факти, отразени в обсъжданото наказателно
постановление, в своята съвкупност дават основание на настоящата
инстанция да приеме,че разгледано по същество посоченото наказателно
постановление следва да бъде отменено, тъй като приетата в него фактическа
обстановка е недоказана.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Жалбоподателят желае и е доказал
заплащане в брой на 100(сто) лева адвокатско възнаграждение, удостоверено
с вписване на направено плащане в представения договор за правна защита и
съдействие от 19.05.2022г., съобразно Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г.. Поради това и с оглед изхода на
делото, на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, следва да бъде осъдено РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева,
представляващи платено възнаграждение за адвокат.
С оглед на изложените фактически и правни констатации и на основание
чл.63,ал.1,предложение III от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0284-002083/ 02.11.2021г. на
началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на К. М. М. с
ЕГН **********, живущ в гр.К., ул.„П.К."№**, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 300(триста) лева.
ОСЪЖДА РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, да заплати на К. М.
4
М. с ЕГН **********, живущ в гр.К., ул.„П.К."№**, направените по делото
разноски в размер на 600(шестстотин) лева за упълномощаване на негов
процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5