№ 2712
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20241100514482 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищцата М. В. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к. ****, срещу решение № 18368/11.10.2024 г., постановено
по гр. дело № 9314/2024 г. по описа на СРС, 27-и състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ №
23Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено, че М. В. П., ЕГН **********, не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Ястребец“ №
23Б, сумите по изпълнителен лист от 23.07.2015г. по ч.гр.д. № 18152/2015 г. по
описа на СРС, 43 състав, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 20.04.2015 г., за сумата от 820.32 лв., ведно със
законна лихва от 01.04.2015 г. до изплащането, както и лихва в размер на 146.8
лв., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 20178580401872 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ.
1
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания съдебен акт. Намира, че първоинстанционният съд неправилно
е преценил, че давността за процесните вземания по изпълнителния лист е
била прекъсвана с изпълнителни действия. Ето защо, моли за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник „Топлофикация
София“ ЕАД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който счита
същата за неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено. Претендира развноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно
решение, настоящият съдебен състав намира следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК от М. В. П. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 820.32 лева
- главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2012 г. до
30.04.2014 г., както и сумата от 146.80 лева - мораторна лихва за периода от
31.03.2012г. до 11.02.2015 г., за които е издаден изпълнителен лист от
23.07.2015 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД по гр.д. № 18152/2015 г.,
по описа на СРС, 43 състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20178580401872 по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС,
вписан в КЧСИ под № 858, поради погасяване на вземанията по давност.
В доказателствена тежест на ответника по предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до
прекъсване на погасителната давност на вземането-предмет на процесния
изпълнителен лист.
Страните не са формирали спор и от представения по делото
изпълнителен лист от 23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 18152/2015г. по описа на СРС,
2
43 състав, се установява, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
ищцата М. В. П. бил издаден изпълнителен лист за сумата от 820.32 лв., ведно
със законна лихва от 01.04.2015 г. до изплащането, както и за лихва в размер
на 146.80 лв. и за сумата от 110.69 лв. - разноски по делото.
Страните не са формирали спор, а и от материалите, съдържащи се в
приложеното изпълнително дело се установява, че изпълнителният лист от
23.07.2015 г. бил издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл и в решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г., IV г.о., ВКС
приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените
съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима
е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
въз основа на издадения срещу ищеца изпълнителен лист от 23.07.2015 г. за
принудително събиране на сумите от кредитора било образувано на дата
31.08.2017 г. и.д. № 20178580401872 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ.
Съобразно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1
ЗЧСИ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на публична продан и т.н.), както и независимо от това дали
дали са същите са довели до реално осребряване имуществото на длъжника.
3
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. От друга
страна искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като е без
значение дали към този момент изпълнително дело е било перемирано,
доколкото в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията е без
правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че
едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията,
така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на
принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя
нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме
действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е
образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след
перемпцията.
В настоящия случай, както правилно е констатирал първостепенният
съд, с налагане запор на банкови сметки (25.07.2017 г.), с поискване
извършването на изпълнителни действия (16.01.2019 г.), с налагане запори на
банкови сметки (01.02.2020 г.), с поискване извършването на изпълнителни
действия (08.12.2021 г.), с налагане запор върху дружествени дялове
(22.05.2023 г.), с налагане на възбрана (22.05.2023 г.) и с искане извършване на
изпълнителни действия (21.11.2023 г.), е прекъсвана давността преди
изтичането на петгодишния давностен срок, като след всяко едно такова
действие е започвал да тече нов петгодишен давностен срок, който към датата
на подаване на исковата молба, както и към датата на устните състезания пред
настоящата инстанция не е бил изтекъл.
Ето защо и с оглед съвпадението на фактическите и правни изводи на
двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да
бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
4
По разноските:
С оглед изхода на спора само въззимаемата страна има право на
разноски, поради което в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивницата няма право на разноски за настоящото производство.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18368/11.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 9314/2024 г. по описа на СРС, 27-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. В. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5