№ 190
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Георги Йовчев
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000700 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Национална агенция за
приходите, гр.София против решение № 24/28.09.2021г. на Разградския
окръжен съд, постановено по т.д. № 24/21г. в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Агенцията установителен иск с правно основание чл.694 ал.1
и чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на
публични вземания в общ размер 56 581,73лв, от които главница –
47 947,68лв и лихви 8 634,05лв до окончателното погасяване на главницата,
включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания
на кредитори на „Синергон“ ООД, ЕИК ********* по чл.687 ал.2 вр.чл.686
ал.1 т.2 от ТЗ, като неправилно. Изразява се несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че със ЗИД ЗОЗ / ДВ бр.108/2007г., в сила от
30.12.2016г./ не е предвидено в ЦРОЗ да се вписва запор, наложен по реда на
ДОПК. Неправилно е и разбирането на съда, че след като вписването на
запора по реда на ЗОЗ не създава привилегия за взискателя да се удовлетвори
предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, то такова
право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по
1
несъстоятелност. Неправилно е приложен и съотнесен общия ГПК към
специалния ТЗ. Въззивникът счита, че разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ е
императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като същата
регламентира привилегията на вземания при реализация на активи в самото
производство по несъстоятелност, докато разпоредбите на ГПК
регламентират общия ред, по който ще се реализират запорираните и/или
възбранени активи по реда на индивидуалното принудително изпълнение, а
не по реда на универсалното такова.
Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлен предявения от
Агенцията иск за установяване съществуването на законни лихви върху
главници за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в
размер на 1 910,25лв, възникнали след датата на решението за откриване на
ПН от 14.11.19г. до 15.01.21г. в размер на 59,08лв, представляващ разликата
над сумата от 240,37лв, призната за съществуваща до пълния размер от
299,45лв.
Иска се решението в обжалваните части да бъде отменено.
Въззиваемата страна и синдикът на дружеството не са изразили
становище по жалбата.
Постъпила е и въззивна жалба от В. ИВ. Г. – временен синдик на
„Синергон“ ООД против същото решение в частта, в която е признато за
установено, че на осн.чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ по отношение на длъжника,
синдика и кредиторите съществува публично вземане на Държавата чрез
НАП на неприето в ПН вземане в размер на 2 150,62лв, което вземане е
предявено с молба вх.№ 260159/01.02.21г. по описа на РзОС и е включено в
списъка на неприетите вземания, одобрен с определение № 260023/24.03.21г.
по т.д. № 27, от които главница – 1 910,25лв – представляващи вземания
такса битови отпадъци за 2019г., които са установени с декларации, подадени
по реда на чл.14 от ЗМДТ и лихви. Според жалбоподателя решението в
обжалваната част е неправилно. На първо място вътрешнослужебна
кореспонденция и справка на Столична община до НАП не могат да служат
за установяване на публични задължения, най-малкото не са адресирани до
данъчнозадълженото лице, което има право да ги обжалва. Не е установена
основната предпоставка за съществуване на данъчното задължение и таксата
по ЗМДТ – ответникът да е собственик на посочените недвижими имоти. Не е
2
установен и размерът на местния данък и такса смет и дали изобщо общината
е предоставила такива услуги в процесните имоти. Иска се решението в
обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете
бъдат отхвърлени.
Становище по жалбата не е изразено.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
С решение No 71 от 13.11.2019г. на ОС - Разград по т.д. No 27/2019 г. е
открито производство по несъстоятелност по отношение на „СИНЕРГОН“
ООД.
По жалбата на НАП :
Публичните вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и
имуществени санкции, предмет на настоящото производство, в общ размер на
56 581,73 лв., от които главници - 47 947,68 лв. и лихви - 8 634,05 лв, са били
включени в списъка на приетите от синдика вземания, обявен в ТР по
партидата на дружеството под No 20210128160238, с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ. Същите са обезпечени с
Постановление изх. No С180022-022- 66890/17.09.2018 г. за налагане на
обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
София, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки в търговски банки на територията на страната, описани в
посоченото постановление. Запорът е вписан в Централния регистър на
особените залози под No 2019022702226, видно от удостоверение No
1316389/09.12.2019г. и No 1316389/09.12.2019г., издадени от Централен
регистър на особените залози.
Старата редакция на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ /изм./ е предвиждала, че на
вписване по реда на ЗОЗ подлежи запорът, наложен по реда на ДОПК. С
измененията на ЗОЗ /ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ това
правило е отпаднало. Според §49 от ПДР на ЗИЗОЗ единствено вписаните
вече особени залози запазват действието си. Ето защо следва да бъде
споделен извода на първоинстанционния съд, че вписване по реда на ЗОЗ на
наложен запор по ДОПК след отпадане на законовото основание за това е
невалидно. Настоящият случай е точно такъв - процесните публични
3
вземания са обезпечени чрез запор,
наложен с постановление на публичен изпълнител от 17.09.2018 г., като
вписването по реда на ЗОЗ е осъществено на 27.02.2019г., тоест след
изменение на разпоредбата на чл.26 ал.3 т.11 ЗОЗ, респ. – след отпадане на
законовото основание за това вписване. Поради това вписването е невалидно.
Това от своя страна води до извода, че законовата предпоставка по чл.722,
ал.1, т.1 ТЗ липсва и НАП не може да се ползва с привилегията на този първи
ред на вземанията. В тази й част жалбата е неоснователна.
По отношение на лихвите върху главници за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци в размер на 1 910,25лв, възникнали след
датата на решението за откриване на ПН от 14.11.19г. до 15.01.21г. в размер
на 59,08лв, представляващ разликата над сумата от 240,37лв, призната за
съществуваща до пълния размер от 299,45лв. съдът намира следното :
Съгласно т.5 от заключението на ССчЕ размерът на публичните
вземания за лихви върху главниците за периода 14.11.2019г. - датата,
последваща датата на съдебното решение за откриване на ПН срещу
„Синегрон“ ООД до 15.01.21г. – датата, до която са начислени лихвите в
молбата на НАП за предявяване на вземанията по двете декларации от 2013г.
е общо 232,94лв.Така определеният размер на лихвите, като акцесорни
вземания, е напълно съобразен с размера на главниците за дължимия и
неплатен данък за периода 01.01.2019г. – 30.09.2019г. /такса битови отпадъци/
- 150лв, съответно – 1 760,25лв. Предвид на това решението в тази му част се
явява правилно и законосъобразно, а оплакванията в жалбата се преценяват
като неоснователни.
По жалбата на В. ИВ. Г. :
НАП е предявила иск за установяването съществуването на
неприети публични вземания в размер на 2 209,70 лв., от които главници – 2
1910,25 лв. и лихви - 299,45 лв., включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на неприети от синдика вземания на кредитори на
„СИНЕРГОН” ООД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното
дружество под No 20210218153834.
Касае се за вземания за незаплатена такса битови отпадъци за 2019 г. и
лихва върху тях, които са декларирани от дружеството – длъжник с два броя
4
декларации по чл.14 от ЗМДТ от 04.09.13г. и от 19.09.13г. Синдикът е
отказал да приеме тези вземания с аргумента, че не са посочени периодите, за
които са дължими, както и че същите не са посочени по основания и суми.
Към молбата за предявяване на вземанията е приложено и Писмо с рег.
индекс СФД21-ДИ05-93/1/ от 26.01.2021 г. от Столична община, от което е
видно, че тези задължения представляват задължения за такса битови
отпадъци за 2019 г., дължими от дружеството за два недвижими имота
находящи се в гр. София,
ул. “Кирил Дрангов“ No 79 и са установени с цитираните декларации.
На осн.чл.162, ал. 2 от ДОПК вземанията са публични. Съдът споделя
извода на първата инстанция, че тези задълженията възникват с
осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните данъчни
материалноправни норми, като за възникването им, така и за дължимостта им
не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването им. Съгласно
чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ за таксата битови отпадъци по чл. 66 от ЗМДТ само се
съобщава на данъчно задълженото лице, което съобщение има само
уведомителен характер. В процесния случай те са установени със Справка с
регистрационен индекс No СФД21-ДИ05-91/1/ от 26.01.2021г. на Столична
община, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Надежда – Връбница“,
приложена към молбата за предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност /л.16/. Доказано по делото е, че услугите по чл. 62 ЗМДТ са
били престирани /л. 189 - 332, 357 358/. Размерът на задълженията и този на
лихвите са установени от ССчЕ и съобразени от първоинстанционния съд.
Ето защо жалбата и в тази й част се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава като
правилно и законосъобразно.
На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания
съдебен акт.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на НАП се
присъжда ю.к.възнаграждение в размер на 100лв за осъществената защита
срещу жалбата на В. ИВ. Г..
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/28.09.2021г. на Разградския окръжен съд,
постановено по т.д. № 24/21г.
ОСЪЖДА „Синергон“ ООД, ЕИК *********, гр.Разград /н./ да заплати
на НАП ю.к.възнаграждение в размер на 100лв за настоящата инстанция.
Решението в частта относно публичните вземания за данъци,
задължителни осигурителни вноски и имуществени санкции в общ размер на
56 581,73 лв. може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
В останалата си част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6