№ 10574
гр. С., 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110113007 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. 3 от
ГПК,вр. с чл. 200 ЗЗД от ищеца М. И. Д. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за
установяване несъществуването на вземането в размер на 200 лева, предявен като частичен
иск от сума в общ размер 2162.65 лева, представляваща начислена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот– апартамент № ..., находящ се на адрес
в гр. С., ул. „....., № ..., ВХ. ..., ЕТ. ...., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за абонатен
№ ....
Ищецът твърди, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.. ответното
дружество е начислило и неоснователно претендира сумата от 2162.65 лева за доставена
топлинна енергия. Оспорва наличието на задължения към ответника поради липсата на
облигационно правоотношение, липсата на доставка на стоки и услуги за процесния
период,както и поради погасяване на вземанията по давност. По тези съображения ищецът
поддържа да има правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на
процесната сума.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„ТоплофикацияСофия“ ЕАД, оспорва иска.Оспорва , че вземането в исковия период да е
погасено по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С оглед въведеното от ищеца основание за недължимост на сумите поради липса на
облигационни отношения между страните за процесния имот ,спорен е въпросът, доставял
1
ли е ответника към процесния период топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода/ по силата на облигационно отношение с ищеца .
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ, съгласно която, в редакцията й към процесния период, потребител, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик
или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
По делото не са представени доказателства относно собствеността на процесния
имот.Ответникът не доказва, че по силата на облигационно отношение с ищеца ,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/ и за ищеца е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. Ищеца не е бил собственик на топлоснабдения
имот и не притежава качеството потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 ЗЕ. Следователно той не е задължена страна по договор при общи условия за цената на
доставяната в този имот топлинна енергия.
С оглед гореизложеното , следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК
вр.чл.38 от ЗАдв. Същият е представил доказателства за извършени разноски в размер на
452,40 лева /52,40лв. – държавна такса и 400лв. – адв. възнаграждение/.
Воден от горното, Софийски районен съд, 171 състав
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от
М. И. Д. , с ЕГН ********** чрез адв.И. против „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, че М. И. Д. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 200 лева,
предявен като частичен иск от сума в общ размер 2162.65 лева, представляваща начислена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот– апартамент № ...,
находящ се на адрес в гр. София, ул. „....., № ..., ВХ. ..., ЕТ. ...., за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за абонатен № ....
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на Светослав Д. Х.в,
с ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 52.40лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адв.Н. И. И.
ЕГН:********** на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.сумата в размер на 400 лева -
адв.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3