№ 96
гр. Бургас, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20232001000211 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. Г. К. с
ЕГН ********** против решение № 5/ 01.02.2023 г., постановено по т.д. №
66/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, в частта, с която е осъден да
заплати на Т. В. Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Стара Загора,
бул.“Ген. Столетов“ № 66, ет.1, ап.3 сумата в размер на 3 597.22 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 350 000 лева за
периода от 28.10.2021г. до 03.12.2021г., както и сумата в размер на 8 319.44
лева – представляваща общ размер на законна лихва, считано от предявяване
на исковата молба до датата на извършваните частични плащания на
главницата от 250 000 лева в хода първоинстанционното производство.
Поддържа се, че в частта, в която претенциите са уважени, решението е
неправилно и незаконосъобразно.
Заявява се, че претенцията за присъждане на сумата от 250 000 лв. се
основава на твърдения за предаване на сумата без основание – поради
неподписване на договор за прехвърляне на дружествени дялове, но самият
ищец, още в исковата молба, е посочил основанието, въз основа на което с
платежно нареждане от 28.04.2021 год. е превел исковата сума, а същото е
видно и от вписаното в платежния документ – „покупка на дружествен дял от
1
“Гленком“ ЕООД“. От това въззивникът категорично заключава, че сумата е
била преведена с основание.
Заявява се, че до сключване на договор не се е стигнало по вина на
другата страна. Твърди се, че противно на събраните доказателства
първоинстанционният съд приел, че Н. К. отказал да сключи договора и
поради това бил задължен да върне получената от него без основание сума.
Твърди се, че не е настъпила изискуемост на задължението за връщане
на полученото, както към датата на поканата от 25.10.2021 год., така и към
датата на подаване на исковата молба и приключването на устните
състезания. Поддържа се, че след постигната устна договорка между
страните, К. подписал договор за прехвърляне на дружествените дялове,
който е представен по делото, а след това превел сумата от 350 000 лв.
Заявява се, че другата страна не е подписала договора, а твърденията за
причините за това са останали недоказани. Според въззивника, други условия
не са били уговаряни между страните, нито писмено, нито устно. За да
направи вземането си изискуемо, въззиваемият следвало първо да развали
договорната връзка, а такова действие не е било предприето. Поддържа се, че
страните продължават да бъдат обвързани от постигнатите договорености.
Поддържа се, че насрещната страна не разполага с възможността да
развали договора, тъй като е неизправна – не е подписала договора за
прехвърляне на дружествени дялове.
Твърди се, че предявения осъдителен иск за сумата от 250 000 лв. е
неоснователен и напрактика задължението е погасено предсрочно, още преди
подаване на допълнителната искова молба. Според въззивника забава няма и
не се дължи заплащане на законна лихва.
Моли се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. В.
Т., в който се изразява становище за нейната неоснователност.
В отговора се твърди, че първоинстанционният съд е разгледал главния
иск за присъждане на сумата от 250 000 лв., остатък от 350 000 лв., получена
на неосъществено основание, а не евентуалният, за присъждане на сумата
като получена без основание. Заявява се, че договор за прехвърляне на
2
дружествени дялове не е бил сключен между страните, а причината за това е
без значение. По твърдения на въззивника, страните постигнали устна
договореност, не са подписали договор, от което следва, че между тях не е
възникнало облигационно отношение.
Поддържа се, че въззиваемият изпратил нотариална покана за
възстановяване на получената сума и след изтичане на предоставения в
поканата срок, т.е. от 28.10.2021 год. въззивникът е в забава, следователно
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендират се
разноски.
Депозирана е и частна жалба от Н. Г. К. против определение
№122/26.06.2023 год., с което е оставено без уважение искането му за
изменение на решение № 5/ 01.02.2023 г., постановено по т.д. № 66/ 2022 г. по
описа на Окръжен съд Сливен в частта на разноските.
Заявява се, че от първоинстанционния съд са били уважени единствено
претенциите за присъждане на законна лихва, а претенцията за главница е
била отхвърлена, ето защо на ищеца се дължат разноски само за уважените
претенции. Сочи се, че в хода на делото ищецът е разполагал с възможността
да оттегли иска си, но не го е сторил. Съдът приел, че погасяването на част от
задължението е осъществено в хода на процеса, поради което разпоредбата на
чл.78 ал.2 от ГПК не намира приложение. Поддържа се, че съдът изобщо не
оценил в кой момент са извършени плащанията, а именно – още преди
ответникът да е узнал за образуването на делото. Сочи се, че дори и моментът
на узнаването да е по-ранен и да съвпада с получаването на препис от
исковата молба, то към тази дата са били заплатени общо 90 000 лв.
На второ място се излагат оплаквания, че съдът не отчел възражението
за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения в исковото и
обезпечителното производства.
Моли се определението да бъде отменено и въззивният съд да измени
обжалваното решение в частта на разноските.
Постъпил е отговор от Т. В. Т., с който се изразява становище за
неоснователност на частната жалба.
Поддържа се, че заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава
3
минималните размери по Наредба №1/2004 год. на ВАС.
Твърди се, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждането
на исковете, следователно, по арг.на противното на чл.78 ал.2 от ГПК всички
разноски трябва да се възложат върху него.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема следното:
Пред Окръжен съд Сливен е бил предявен иск от Т. В. Т. против Н. Г. К.
за осъждане на ответника да заплати сумата от 250 000 лв., представляваща
невъзстановен остатък от сумата от 350 000 лв., като преведена на
неосъществено основание – прехвърляне на дружествени дялове от „Гленком“
ЕООД, евентуално – за присъждане на същата сума като преведена на
несъществуващо основание, за осъждане на ответника да заплати сумата от
3 597,22 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата от
350 000 лева за периода от 28.10.2021г. до 03.12.2021г., както и законна лихва
върху сумата от 250 000 лв. от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане и съдебните разноски, направени в исковото и
обезпечителното производства.
Ищецът е поддържал, че с ответника водили преговори за
прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Гленком“ ЕООД и
вследствие на тях ищецът превел на ответника сумата от 350 000 лв. на
28.04.21 год. с основание – за покупка на дялове. Поддържал е, че до
подписване на договор и приемането му за съдружник не се е стигнало.
Заявил е, че изпратил покана на ответника за връщане на сумата от 350 000
лв., както и че след образуване на обезпечително производство му била
заплатена сумата от 100 000 лв. Претендирал е връщане на остатъка от
250 000 лв., като получен от К. на неосъществено основание, евентуално –
като получена без основание.
От фактическа страна е установено, че в хода на
първоинстанционното производство ответникът е заплатил на части
претендираната сума от 250 000 лв., както следва: 70 000 лв. на 16.12.2021
год., 20 000 лв. на 10.02.2022 год., 80 000 лв. на 16.05.22 год., 40 000 лв. на
02.06.22 год. и 40 000 лв. на 17.06.22 год. Преводите по сметката на Т. са
извършени от трети за спора дружества (съдебно-счетоводна експертиза), но в
4
съдебното заседание на 08.12.22 год. ищецът е признал погасителния им ефект
по чл.75 ал.1 от ЗЗД.
С обжалваното решение претенцията за заплащане на сумата от
250 000 лв. е отхвърлена поради погасяване на задължението в хода на
процеса, без да се обсъжда нейната основателност въз основа на сочените от
ищеца правопораждащи юридически факти. Претенцията за заплащане на
лихва за забава е счетена за основателна и е уважена, като са отчетени
частичните погасявания. Присъдени са в пълен размер сторените от ищеца
разноски, като е съобразено, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото.
В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция спорен е единствено въпросът за
дължимостта на лихва за забава, като от въззивника се поддържа, че той не е
бил в забава и е изпълнил едно неизискуемо задължение.
Видно е от поредността на съединените евентуални претенции, че на
първо място сумата от 250 000 лв. се претендира като дадена на
неосъществено основание – чл.55 ал.1 предл.второ от ЗЗД, а при евентуалност
– като дадена на несъществуващо основание, т.е. без основание – чл.55 ал.1
предл.първо от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е разгледал първия иск и го е отхвърлил
поради погасяване в хода на процеса.
По втория състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД престацията се извършва с оглед
на очаквано бъдещо основание, което обаче не е могло да бъде осъществено –
така т.1 от ПП ВС №1/1979 год. Вземането става изискуемо от деня, в който
настъпи невъзможността да се осъществи това основание – н.6 от ПП ВС
№1/1979 год.
В настоящия случай е безспорно, че дружествените дялове не са били
прехвърлени в изискуемата от закона форма и Т. не е бил приет за съдружник
в „Гленком“ ЕООД, като причините за това са ирелевантни. Не може да се
възприеме становището на въззивника, че страните са обвързани от
правоотношение, което и до момента не е развалено, тъй като такова в
предвидената от закона форма за валидност не е учредено. С изпращането на
нотариалната покана, връчена на К. на 25.10.2021 год., на последния е станало
5
ясно, че договор за прехвърляне на дялове няма да бъде сключен и че Т. иска
връщане на дадената сума от 350 000 лв. Следователно датата на получаване
на поканата следва да се възприеме като момент, в който е настъпила
невъзможност за осъществяване на основанието и момент, в който
получилият сумата е изпаднал в забава. От момента на забавата получилият
сумата на неосъществено основание дължи законна лихва, а в случая такава
се претендира от по-късен момент – изтичане на срока, предоставен за
доброволно плащане. За периода от 28.10.21 год. до 03.12.21 год. (датата на
първото доброволно плащане на сумата от 100 000 лв.), законната лихва
върху главница от 350 000 лв. е в размер на 3 597,22 лв., в какъвто размер е
уважена претенцията. За периода от датата на предявяване на иска до всяко
от частичните плащания законната лихва за забава е в размер от 8 319,44 лв. –
заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
включително и по размера на лихвата, решението следва да бъде потвърдено.
Депозираната частна жалба от Н. Г. К. против определение
№122/26.06.2023 год., с което е оставено без уважение искането му за
изменение на решение № 5/ 01.02.2023 г., постановено по т.д. № 66/ 2022 г. по
описа на Окръжен съд Сливен в частта на разноските, е частично основателна
по следните съображения:
Въззивникът поддържа доводи, че следва да бъде освободен изцяло от
отговорност за разноски на осн. чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Този довод не може
да бъде споделен, тъй като от съпоставката на датата на предявяване на
исковете пред ОС Стара Загора – 08.12.2021 год., и датите на частичните
плащания в хода на процеса се установява, че всички погасявания са
предприети след образуване на делото. Ответникът не е погасил цялото си
задължение след поканата и неговото поведение е станало причина за
завеждане на делото.
С молба от 08.12.2022 год. на л.66 от първоинстанционното дело
ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, заплатени от ищеца, но това възражение не е било обсъдено
от ОС Сливен в производството по чл.248 от ГПК, приключило с
обжалваното определение.
6
Към датата на образуване на обезпечителното и исковото производства
действа редакцията на Наредба №1/2004 год. на ВАС, обн. ДВ бр.68/20 год.
Изчислени по тази редакция, минималните размери на адвокатското
възнаграждение за исковото, съотв.обезпечителното производства, са 6 530
лв. за първото и 5 030 лв. за второто. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и дори задължението е заплатено в хода на процеса, ето
защо заплатените от ищеца възнаграждения съответно 9 950 лв. за исковия
процес и 9000 лв. за обезпечителния следва да бъдат редуцирани до
минималните размери – до 6 530 лв. и до 5 030 лв., или общо 11 560 лв.
С оглед изхода на настоящия спор, въззиваемият има право на сторените
разноски по представен списък за заплатено възнаграждение на адвокат от 3
920 лв. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което е
основателно. Изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.2 и чл.9 ал.1 от Наредба
№1/2004 год. на ВАС за върху материалния интерес на всяка от главниците за
законна лихва и за отговор на частната жалба, минималния размер на
възнаграждението е 2 190 лв. (660 + 1130 + 400 лв.). След редукция на
въззиваемия се присъждат 2 190 лв.
В полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 15
лв. за държавна такса по частната му жалба.
След компенсация от съда, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени с настоящото решение 2 175 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/ 01.02.2023 г., постановено по т.д. №
66/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен в обжалваните части.
ОТМЕНЯ определение №122/26.06.2023 год., с което е оставено без
уважение искането на Н. Г. К. за изменение на решение № 5/ 01.02.2023 г.,
постановено по т.д. № 66/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен в частта на
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 5/ 01.02.2023 г., постановено по т.д. № 66/ 2022
г. по описа на Окръжен съд Сливен в частта на разноските, като намалява
присъдените в полза на Т. В. Т. адвокатски възнаграждения до размера от
7
6 530 лв. в първоинстанционното исково производство и до 5 030 лв. в
обезпечителното производство по ч.т.д.№148/21 год. на ОС Стара Загора.
ОСЪЖДА Н. Г. К. с ЕГН ********** с адрес в гр.Нова Загора,
ул.“*********, да заплати на Т. В. Т. с ЕГН ********** след извършена
компенсация от съда разноски за въззивното производство в размер на 2 175
лв.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8