О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №  603

 

гр.Пловдив,08.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на осми април,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА                                                                                             ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 131/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по две частни жалби: частна жалба вх.№ 1945/21.01.20г.по описа на ПдОС,подадена от „Оптимакс“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив и частна жалба вх.№ 84819/27.12.19г.по описа на ПдРС,подадена от В.П.П.,ЕГН-********** ***,и двете против определение № 13108/21.11.19г.,постановено по гр.д.№ 16913/18г.на ПдРС,XI-I гр.с.,с което е осъден В.П.П. да заплати на „Оптимакс“ООД разноски за адв.възнаграждение в размер на 2647,50лв.на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.

По същество с първата частна жалба на „Оптимакс“ООД се иска отмяна на обжалваното определение и се присъдят разноски в пълния претендиран размер от 4236лв.в полза на ответника.Претендират се и разноски пред настоящата инстанция за ДТ и адв.хонорар,за което се представя ДПЗС.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В.П.П.  чрез пълномощника му адв.Д.К.,с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

С втората частна жалба,подадена от В.П.П. се иска отмяна на атакуваното определение,като по делото разноски в полза на ответника да не бъдат присъждани.

Ответникът по тази частна жалба „Оптимакс“ООД намира същата за неоснователна и незаконосъобразна по изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски на осн.представен списък с  разноски по чл.80 от ГПК и ДПЗС.

За да се произнесе,настоящият състав взе предвид следното:

Делото пред ПдРС е образувано по искова молба на  В.П.П. против „Оптимакс“ООД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 000лв.,представляваща обезщетение за претърпените от П. неимуществени вреди-болки,страдания и неудобства  в резултат на претърпяната от него на 11.11.18г.трудова злополука.Тъй като въпросът относно това дали злополуката е трудова не бил установен поради неприключило обжалване пред ВАС,ищецът е поискал спиране на производството по делото непосредствено след образуване на делото и преди изпращане на препис от ИМ на ответника на осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.

С определение от 29.10.18г.ПдРС е спрял  производството по гр.д.№ 16913/18г.до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д.№ 1335/16г.на Административен съд-Пловдив,с което е отменено решение от 12.05.16г.на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и е обявена за трудова злополуката,станала на 11.11.15г.с В.П.П..

След служебна справка,направена от  съда е установено,че има постановено решение на ВАС,влязло в сила на 11.03.19г.,с което е отменено решението на Адм.съд-Пловдив и е отхвърлена жалбата на В.П. срещу решението на Директора на ТП на НОИ за признаване на злополуката за трудова,поради което производството по гр.д.№ 16913/18г.е възобновено и препис от исковата молба е изпратен на ответното дружество.

Депозиран е отговор на исковата молба от „Оптимакс“ООД на 30.09.19г.,към който е приложено пълномощно за процесуално представителство на ответника от  адвокатско дружество „Плочева,Вълчев и съдружници“пред ПдРС по  делото.С определение от 01.10.19г.съдът е насрочил делото в о.с.з.на 19.11.19г.,за което страните са надлежно призовани.

В проведеното на 19.11.19г.съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.К. е представил молба на осн.чл.232 от ГПК за оттегляне на исковата молба,а пълномощникът на отв.дружество адв.Вълчева е поискал  присъждане на разноски за адв.възнаграждение,за което е представил ДПЗС от 20.09.19г.с  договорено възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 3530лв.без включен ДДС,платими по банков път;фактура за заплатени правни услуги по договор от 20.09.19г.в размер на 4236лв.с включен ДДС (3530лв.+706лв.ДДС),която сума е постъпила по сметка на адв.дружество на 17.10.19г.,видно от представеното извлечение от банковата сметка на процесуалния представител, и списък на разноските.Представителят на ищеца е направил възражение за прекомерност на адв.възнаграждение,като счита също,че разноски не се дължат,тъй като исковата молба е подадена с оглед  давностния срок по иска.

Съдът е прекратил производството по делото,като по отношение на претенцията на ответника за присъждане на разноски е посочил,че ще се произнесе в закрито заседание.С атакуваното определение от 21.11.19г.районният съд е осъдил ищецът П. да заплати на отв.дружество разноски за адв.възнаграждение в размер на 2647лв.В мотивите на определението си първостепенният съд е намерил за неоснователен доводът на ищеца,че давностният срок за предявяване на иска щял да изтече,като е приел,че съгл.чл.358,ал.2,т.2 от КТ давността за този иск започва да тече от деня,в който правото,предмет на иска,е могло да бъде упражнено,или срока за предявяването му започвал да тече от деня на влизане в сила на решението за обявяване на злополуката за трудова,който в случая настъпвал с влизането в сила на решението на ВАС по адм.д.№ 5517/18г.Намерил е  за основателно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение,доколкото осъществените от адвоката на ответника процесуални действия се ограничавали само до изготвянето на писмен отговор на исковата молба.Възнаграждението следвало да се определи съгл.чл.9,ал.1 от НМРАВ № 1/04г.в размер на 2647,50лв.,приложим  по аналогия за конкретния случай по см.на §1 от ДР на Наредбата.

1.В частната жалба на„Оптимакс“ООД се излагат съображения за неправилност на определението,като не била приложима разпоредбата на чл.9,ал.1 от Наредбата по аналогия за конкретния случай по см.на § 1 от ДР,тъй  като била налице изрична разпоредба-чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ.Адв.възнаграждение било  в предвидения в тази разпоредба минимален размер,който в случая е дължим с ДДС съобр.§ 2а от Наредбата,доколкото адв.дружество е регистрирано по ЗДДС.Дори и да се приемело,че определеното възнаграждение за проц.представителство на ответника е прекомерно и следва да се определи по  чл.9,ал.1 от НМРАВ,то изчисленията на съда пак били неправилни,тъй като не включвали сумата за начислен ДДС.

На първо място,при отговора на въпроса дали уговореното в размер на 4236лв. с ДДС адвокатско възнаграждение се явява прекомерно следва преди всичко да се извърши съпоставка с размера на минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ № 1/09.07.2004г.Правилата на посочената наредба предвиждат,че при дела с определен материален интерес,минималните размери се определят на база този интерес – чл. 7, ал. 2.В конкретния случай по действащата през релевантния период редакция на Наредбата и съобразно размера на предявения иск (100 000 лв.) този минимален размер е 3530лв. без ДДС или 4236лв. с ДДС,който се и претендира от ответника.Следователно не може да се приеме,че адв.възнаграждение е прекомерно,тъй като то е минималното такова,предвидено в чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ.Противно на  възприетото от ПдРС в случая е неприложима разпоредбата на чл.9,ал.1 от Наредбата,установяваща минимални размери на възнаграждения за определени услуги (измежду които и изготвяне на отговор на искова молба), но само в случаите,когато услугата не включва ангажирано процесуално представителство по делото.В конкретния казус ангажираното от ответника адвокатско дружество е наето с цел цялостно процесуално представителство по делото,а не само за изготвяне на отговор на исковата молба,което е видно от самото пълномощно и от ДПЗС.Обстоятелството,че делото е прекратено в първото редовно заседание,е ирелевантно и извън приложното поле на чл.9,ал.1 от Наредбата,тъй като от значение не са реално извършените по делото процесуални действия,а волята на страните по договора за правна помощ.Адвокатско възнаграждение е било уговорено в този му размер с цел защитата по първоинстанционното производство,за което е нормално да се очаква,че ще се развие и приключи с постановяване на решение по съществото на спора,а не с определение за прекратяване,което представлява неочакван за ответника развой на производството.По тази причина приложима за определяне на минималния размер е разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата,а не тази на чл.9,ал.1.Минималният размер на адв.възнаграждение е 4236лв.с ДДС, а не както е приел ПдРС- 2647,50лв.,при това без ДДС.

Предвид горното частната жалба на „Оптимакс“ООД е основателна и следва да се уважи.

2.В частната жалба,подадена от ищеца В.П.П.  се твърди,че обжалваното определение е неправилно.Районният съд,след  като се запознал след направената служебна справка с решението на ВАС,с което била отхвърлена жалбата на П.,следвало да изпрати препис от решението на ВАС на ищеца за становище,а вместо това той изпратил исковата молба на ответника за отговор.Така съдът не дал възможност на ищеца да оттегли исковата си молба на по-ранен етап,преди още ответникът да е имал възможността да подаде писмен отговор и да ангажира адвокат.Освен това не се споделя извода на съда относно момента,от който  започва да тече погасителната давност за иска,като този начален момент бил от датата на злополуката и давностният срок изтичал на 11.11.18г.Възразява се също,че разноски от П. не се дължат,тъй като той бил освободен от такива на осн.чл.83,ал.1,т.1 от ГПК.

Настоящата инстанция намира,че е без значение кога изтича давностният срок в случая,съответно защо исковата молба е подадена преди да се установи с влязъл в  сила съд.акт дали злополуката,в резултат на която са настъпили неимуществените вреди за ищеца,претендирани на осн.чл.200 от КТ,е трудова.Това е така,защото  независимо от това,спряното производство по делото е възобновено след като съдът е установил,че има влязло в сила на 11.03.19г.съдебно решение на ВАС,с което този въпрос е окончателно решен.За съда не съществува задължение да уведомява ищеца за изхода на развилото се адм.производство,приключило с решението на ВАС,още по-малко е длъжен да иска становище от ищеца с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,закрепен в чл.6 от ГПК.Отделен е въпроса,че самият ищец като страна в това адм.производство има задължението да следи за неговото развитие  до приключването му с окончателен съд.акт.

Ищецът е разполагал с повече от осем месеца от влизането в сила на решението на ВАС-11.03.19г.до датата на проведеното пред ПдРС първо съдебно заседание на 19.11.19г.,за да оттегли исковата си молба,включително и преди изпращането на препис от същата на ответника,(който препис  му е връчен на 30.08.19г.),но П. не се е възползвал от тази възможност.След като ответникът е получил препис от исковата молба и е извършил разноски,за да подаде отговор,за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски.Без значение е дали е било проведено съдебно заседание по делото. Достатъчно условие е разходите да са извършени след получаване на преписа от исковата молба и преди уведомяването на ответника за прекратяване на производството,какъвто е и настоящия случай.

Що се отнася до възражението за недължимост на разноски от страна на ищеца на осн.чл.83,ал.1,т.1 от ГПК,следва да се отбележи,че ищецът е освободен по силата на тази разпоредба от такси и разноски по производството по делото,а не от разноски въобще.Освободената от разноски страна дължи възмездяване на същите,когато е претърпяла негативен изход от делото.Това възмездяване е своеобразна санкция за предизвикване на процеса с неоснователна претенция.В този смисъл е и решение № 148/19.10.12г.,пост.по т.д.№ 39/12г.на ВКС.

Ето защо частната жалба на В.П.П. като неоснователна следва да се остави без уважение.

Атакуваното определение на ПдРС следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго,с който да се осъди В.П.П. да заплати на ответника сумата от 4236лв.с ДДС разноски за адв.възнаграждение пред ПдРС на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.

По отношение на разноските пред настоящата инстанция:

С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят на „Оптимакс“ООД,като дружеството претендира отделно разноски за адв.възнаграждение в размер на 200лв.по ДПЗС от 09.12.19г. и още 200лв.по анекс към същия ДПЗС от 16.01.20г.за осъществяване на допълнително възложената и описана в анекса дейност за подаване на отговор на частната жалба на В.П.П.,или общо в размер на 400лв.,както и 15лв.за ДТ за подадената от дружеството частна жалба по приложен списък на разноските.Разноските следва да се присъдят в претендирания размер от 415лв.поради следното:

Свободата на договаряне между страната и нейния процесуален пълномощник не дава основания за ограничение относно правата на адвоката за процесуално представителство и защита по делото въз основа на договора за правна защита и съдействие,като право на страните е да определят в какъв обем да бъде осъществена тя.Не съществуват ограничения за страните да уговорят заплащането на адвокатски хонорар и за конкретно процесуално действие пред съответната съдебна инстанция, въпреки вече договореното общо процесуално представителство и защита по делото. Така и в настоящия случай,макар „Оптимакс“ООД да е упълномощила адв.К. Георгиева-Г. да подаде частна жалба против определението от 21.11.19г.за присъждане на разноски на ответника,като извършва всички процесуални действия за защита правата и интересите на дружеството пред въззивната инстация с договор, сключен между страните на 09.12.19г.,то не съществува законова пречка „Оптимакс“ООД да е упълномощило адв.Г.-Г. да депозира писмен отговор на подадената от В.П.П. частна жалба против същото определение,за което е било договорено заплащането и на допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200лв.с анекс от 16.01.20г.към ДПЗС от 09.12.19г.

 Водим от горното,съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 84819/27.12.19г.по описа на ПдРС,подадена от В.П.П.,ЕГН-********** *** за отмяна на определение № 13108/21.11.19г.,постановено по гр.д.№ 16913/18г.на ПдРС,XI-I гр.с.

ОТМЕНЯ определение № 13108/21.11.19г.,постановено по гр.д.№ 16913/18г.на ПдРС,XI-I гр.с.,с което е осъден В.П.П. да заплати на „Оптимакс“ООД разноски за адв.възнаграждение в размер на 2647,50лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.П.П.,ЕГН-********** *** да заплати на „Оптимакс“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив разноски за адв.възнаграждение в производството пред ПдРС в размер на 4236 (четири хиляди двеста тридесет и шест)лв.с ДДС на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.

ОСЪЖДА В.П.П.,ЕГН-********** *** да заплати на „Оптимакс“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив разноски за ДТ и адв.възнаграждение в производството пред настоящата инстанция в размер на 415 (четиристотин и петнадесет)лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: