№………./……..02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело №1721 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за
разглеждане въззивна жалба на П.Г.Г.
срещу решение №3486/26.07.2019г., постановено по гр.д. №4948/18г. по описа на
ВРС, 18с-в, В ЧАСТИТЕ, с които е била
уважена регресна претенция на ЗД „ЕВРОИНС“АД за установяване на суми по
оспорена издадена заповед за изпълнение за
416.80лв дължимо обезщетение, изплатено от застраховател за покритие на
щети по увредено имущество, причинени от длъжника при ПТП и 77.35 лв лихви за
забава.
Осъденият участник
в ПТП, чрез адв. З. (САК) сочи процесуални нарушения по преценка на
доказателствата и необосновани изводи, довели до неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че въпреки сключването на договора по полицата за
застраховка, между застрахователя и застрахования собственик (ЕВРОЛИЙЗ АУТО
ЕАД) не е възникнало валидно правоотношение, тъй като документът не е бил
подписан от тях. Позовава се на заключение
на графолог, установил, че подписите за застрахователя са копирани, а не
оригинали, а за застраховащото дружество подпис не е изпълнен от посочения в
документа автор, а от лицето Г Н, което не е представляващ и няма самостоятелен
застрахователен интерес, тъй като не ползва застрахования автомобил. Счита че
тези обстоятелства не са отчетени от първата инстанция като основания за
недействителност на договора, уредена в чл. 201 ал.2 КЗ (отм.). Със сходни
съображения се отрича и извода за валидно възлагане на ремонта на увреденото имущество
от застрахователя на доверения сервиз, тъй като възлагателното писмо също било
подписано от лица без представителни правомощия за застрахователя (Г Н и Д Й).
Като необоснован се сочи и извода за осъществена суброгация на застрахователя
поради плащане на обезщетение, тъй като съдът е приел само че е платена услуга
на сервиза, но този ремонт не е бил възлаган от застраховател, а претенция на
увредения собственик изобщо не е била отправяна нито към застрахователя, нито
към участника в ПТП.
По същество,
въззвиникът поддържа тезата за липса на валидно сключена полица, недоказано
възлагане на ремонт на повредено имущество и плащане на обезщетение на
собственик на вещта, както и липса на каквото и да потвърждаване на висящо
недействителни изявления. Обосновава извод за липса на отделните елементи от
фактическия състав на суброгация в права на увредено лице срещу причинител на
щетата. Моли недоказаната регресна
застрахователна претенция да бъде отхвърлена изцяло като се отмени неправилната
обжалвана част от решението.
Насрещната страна,
чрез адв. Ц. (САК) оспорва жалбата с доводи за правилно и обосновано постановен
акт. Счита, че оспорването на автентичността на документите е било неуспешно
поради доказано полагане на подписи от лицата, сочени за автори на документа.
Позовава се на преклудирано възражение за липса на застрахователен интерес,
непосочено в отговора по иска и обосновано едва в жалбата. Евентуално се
позовава на последваща ратификация на договор, сключен без представителна
власт, допустимо според правилото на чл. 201 ал.3 КЗ и след настъпване на
застрахователно събитие. Сочи конклудентни действия на застраховани по
изплащане на премии, които счита за недвусмислено потвърждаване на обвързаност
с клаузите на застраховката. Пояснява, че посоченото в жалбата лице е изявило
воля от името на застрахования, а не на застрахователя. Счита фактическия
състав на суброгацията за изцяло доказан, като сочи че поемането на стойността
на отремонтиране на повредите представлява точно изпълнение на задължението на
застрахователя да обезщети покрития риск и съответно поражда регрес спрямо
причинителя на събитието, съответно и претенцията на ищеца следва да се уважи.
В писмена пледоария
по същество бланкетно се иска потвърждаване на обжалвания акт в цялост.
Насрещните страни са
претендирали за определяне на разноски, като въззвиникът е оспорил с възражение
за прекомерност възнаграждение на представителя на въззиваемата страна.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е
разгледал в определение №3944/01.11.2019г., като към настоящия момент няма
настъпили нови обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението
на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
като съответства на предявения иск за
установяване на оспорено от длъжника вземане, за което е била издадена заповед
за изпълнение въз основа на твърдения за придобито регресно право от
застраховател, изплатил обезщетение по имуществена застраховка, срещу лице,
причинило щета на застрахован автомобил по полица „каско на МПС“. Основанието
на иска е очертано от първоинстанционния съд изцяло съответно на твърденията на
кредитора като дължимост на регресно вземане, породено от изпълнение на
договор, сключен преди приемането на нова редакция на КЗ и макар че в проекта
за доклад, утвърден като устен са обявени претенции, основани на чл. 213 КЗ(
отм.), а в диспозитива е посочен съответния текст от неприложима нова правна
уредба( чл. 410 КЗ), това разминаване не засяга индивидуализацията на спорния
предмет. Това несъответствие може да бъде поправено при произнасяне на
въззвиния съд по същество.
В
рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира наличието на
издадена заповед за изпълнение в полза на въззивника за вземане, точно
съответстващо на описаното в твърденията на застрахователя при предявения от
него установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. Заповедта е била оспорена с
възражение, което съответно поражда несъмнен интерес от съдебно установяване по
специалния ред. Искът е предявен в указания от съда срок. Установяването е допустимо.
Съдът,
след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Заявлението
си за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е основал на възникнало
регресно право срещу причинител на застрахован риск, след изпълнение на
задължение за обезщетяване на застрахован собственик в натура, чрез
отремонтиране на увредената вещ, застрахована по застрахователна полица №
00500100082943 от 28.08.2014г. за покрит риск щети при ПТП.
Сключването
на договора се оспорва с доводи за неавтентичност на документа, съставен от
името на застрахователя и застраховащия. На първо място въззивният съд отчита,
че при полагане на подпис за „застрахован“ е обозначено, че лицето действа като
пълномощник с наложилото се в практиката съкращение „п.п.“(„по пълномощие“). В този случай въпросът дали подписът е изписан
от посочената в заглавна част А. А. изобщо не може да се поставя. За да е
автентичен документът следва да е подписан от пълномощника й. Вещото лице е
установило категорично, че оригиналът по делото е подписан от Г. Ц. Н., който е
посочен и като съставител на протокола за ПТП, в качеството му на водач на
застрахования автомобил и като лице, действало от името на застрахован
лизингодател в производството по уреждане на щета (подал е искане за завеждане
на претенция, съставил е декларация за събитието и е приел описа на щетите,
подписал е възлагателното писмо за отремонтиране в доверения сервиз, предал е
вещта за ремонт и е приел обратно възстановения автомобил). При съвкупната преценка на всички документи,
съставени от името на застрахования въззивният съдът не може да направи друг
извод освен идентичен с този, приет от първата инстанция. Няма съмнение, че
лицето полагащо подписи е било недвусмислено овластено с предаване на
фактическа власт за ползване на имуществото на ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД и е можело
като негов пълномощник да съставя документи за застраховане на ползвания
автомобил. Съответно подписан от такъв пълномощник документ не само е
автентичен, тъй като е съставен от самия пълномощник, но е и верен, тъй като
лицето е обявило, че действа от чуждо, а не от свое име. Затова и изцяло
несъстоятелни са доводите, че Николов е застраховал от свое име чуждо
имущество.
Второто
оплакване по действителността на полицата се свързва с изявлението на
застрахователя, но и в тази част доводите на въззивника се основават на
превратно интерпретиране на съдържанието на документа. Както е посочено в
заглавната й част, полицата е била
издадена от застрахователен агент, поради което обстоятелството, че
върху бланката са били предварително отпечатани подписи на законни
представители на принципала сам по себе си не обосновава неавтентичност. Копие
на подписа не е липса на подпис, ако отразява действителната воля на издателя,
а в случая от поведението на страните по застрахователното правоотношение
недвусмислено се установява, че принципалът е приел сделката, сключена от
агента. Отделно от това, дори и да не
беше изобщо подписан, екземплярът останал в съхранение на застрахователя има
значение само за да бъде противопоставян на насрещната страна – застрахованото
лице и затова следва да бъде подписан именно от него. Своя екземпляр, получен
при отчет на агента, застрахователят винаги може да възприеме и подпише и с
това да валидира с обратна сила този документ като оригинал. Такова действие
има и позоваването на оригинала в откритото производство по оспорване на
истинността му. След потвърждение на изявлението от упълномощения по делото
юрисконсулт, този документ, представен по делото от самия застраховател повече
не може да се оспорва като чуждо за него изявление.
В заключение въззивният
съд намира оплакването за неправилно установяване на сключване на
застрахователния договор и породените от него отношения между застрахования и
застрахователя за изцяло неоснователно.
Аналогични съображения
следва да се изложат и по оплакването за втория спорен факт по възлагането на
ремонта на застрахованата вещ. Подписването на писмото, представляващо
споразумение за начина на обезщетяване на застрахования чрез възстановяване в натура на повредите от
доверен сервиз от лицето, заявило се изрично като пълномощник както при сключване на застраховката, така и
при завеждане на щетата, е достатъчно за да ангажира именно застрахования
собственик. Съответно съгласието на застрахователя несъмнено е дадено от негов служител, положил
допълнително фирмен печат, което ясно посочва това лице като овластено да прави
и приема изявления от този търговец по смисъла на чл. 30 ал. 2 ТЗ.
Автентичността на самите подписи вещото лице е потвърдило, съответно и валидността
на изявленията на тези пълномощници на страните по сделката не може да се
отрече. Съдът отчита и неоспорени документи съставените в последствие с
участието и на доставчика на сервизна услуга БУЛВАРИЯ ВАРНА ЕООД по приемане и
предаване на застрахования автомобил след ремонта, остойностяване на услугата и
изплащането на фактурираната цена с банков превод, нареден от сметката на
застрахователя. Явно е че при това поведение не може да име съмнение, че именно
лицето ползващо застрахованата вещ я е получило отново от името на собственика
в изцяло възстановен вид, както и че именно застрахователят е понесъл
икономическия риск от обезценяването й при увреждането от ПТП. Оплакването на
въззивника по установяването на тези
обстоятелства остава необосновано.
Третото оплакване е
изцяло неотносимо към предмета на делото, тъй като въззивникът сочи липса на
доказателства за изплащане на застрахователно обезщетение, каквото обаче ищецът
не е твърдял изобщо. Още в заявлението си като основание за регреса е посочено
възстановяване на повредите в натура чрез ремонт в доверен сервиз, а не парично
обезщетяване.
В заключение съдът не
намира нито едно от оплакванията на въззивника за основателно. Напротив, при
преценка на същите доказателства установява фактите по начина, възприет от
първата инстанция: по време на действието на валидно сключен застрахователен
договор за имуществена застраховка е нестъпил покрит риск при увреждане на
автомобила при ПТП, представителят на застрахования собственик е уведомил
застрахователя за щетата и е предоставил автомобила за оглед и остойностяване,
постигнато е съгласие за възстановяване на щетите и автомобила е бил
отремонтиран за сметка на застрахователя като заплатената за ремонта сума е
съответна на действителната възстановителна стойност.
Пред настоящата инстанция
не е повдиган спор относно причиняването на щетата от въззивника, което
обстоятелство се установява с подписан от него двустранен протокол за ПТП с
признание за виновно нарушение на правилата за движение. Това удостоверително
изявление на ответника доказва пряката връзка на поведението на въззивника като
участник в ПТП с повреди, нанесени на автомобила „Мазда“ СА 9427 ТХ, съвпадащи
с тези, които са били възстановени. Тъй като няма съмнение, че именно
увредената вещ е ремонтирана (описана е във фактурата на сервиза) и то именно
за сметка на застрахователя (платил тази фактура), няма никакво значение кое е
лицето, заявило щетата и представило този автомобил за ремонт.
При тези факти
претенцията на суброгиралия се в правата на обезщетения в натура собственик
следва да бъде уважена. Въззивният съд препраща към изложените от първата
инстанция правни съображения, които споделя изцяло с корекция на законовия
текст, уреждащ регресната претенция на застрахователя при действието на КЗ(отм.),
изцяло съвпадаща като уредба с посочената от първата инстанция нова разпоредба.
Това уточнение се налага, тъй като искът следва да бъде квалифициран по закона,
действал към момента на пораждане на регресното право, а той съвпада с
изпълнението на задължението на застрахователя по договор, сключен преди
1.1.2016г.
Поради пълното съвпадение на изводите по
същество на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноските за въззивното
обжалване са претендирани от застрахователя по списък, изчерпващ се с
адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път. Като съобрази предмета
на фактурираната от адвокатско дружество
услуга обаче, съдът констатира че само размера от 360 лв е заплатен като
хонорар за защита по настоящето дело. До този размер претенцията на
въззиваемата страна може да бъде уважена.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№3486/26.07.2019г., постановено по гр.д. №4948/18г. по описа на ВРС, 18с-в, В
ЧАСТИТЕ, с които е била уважена регресна претенция на ЗД „ЕВРОИНС“АД за
установяване по отношение на П.Г.Г., ЕГН ********** на задълженията по оспорена
Заповед за изпълнение № 802/06.02.2018г. по ч.г.д. № 1563/2018г., на ВРС, 31
състав, както следва: сумата от 416.80лв., представляваща обезщетение за
възстановяване на повреди по автомобил „Мазда“ ***, причинени на застраховано
имущество при настъпило на 23.06.2015 г. събитие (ПТП), ведно със законната
лихва, считано от 2.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от
77.35лв., представляваща мораторна лихва за времето от 4.04.2016г. до
31.01.2018г., на основание чл. 415 от ГПК във вр.с чл.213 ал.1 от КЗ( отм.).
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул.
„Христофор Колумб" № 43, сумата от 320 лв. (триста и двадесет лева),
представляваща разноски по неоснователно обжалване, на основание чл.78, ал. 1
от ГПК.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.3 т.1 ГПК.
Решението да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.