Р Е
Ш Е Н
И Е № 144
гр. Велико Търново,
22.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Велико Търново,
втори касационен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Д. С. и в присъствието на прокурора Светлана
Иванова, разгледа докладваното от съдия Горчев касационно НАХД № 10229 по описа
на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна
жалба, подадена от Х.Н.С., ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника
адвокат Д.Д., АК - Благоевград срещу Решение № 307/ 11.06.2019 г. по АНД №
812/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния
съд е потвърден Електронен фиш Серия К № 1251197, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), установено с автоматизирано техническо средство
на Х.Н.С., като законен представител на дружеството „К Холд“ ЕООД на основание
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т.
3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100,00 лева. В жалбата излага подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение – постановено в нарушение на закона
и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и търси неговата отмяна, както
и на горния електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба -
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново - становище по жалбата не ангажира.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Велико Търново, заема становище, че жалбата е неоснователна и предлага
решението на ВТРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2-ро от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Въз основа на наличните в делото
доказателства, настоящият състав установи, че обратно на поддържаното в
касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
районния съд.
На процесната дата 10.06.2016 год., в
21:08 ч., в ПП I-4 /София – Варна/, км. 133+490, в посока гр. Варна, при
въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта от 60 км/ч и допълнителен
знак Е-24, моторно превозно средство – лек автомобил *****, с рег. № *****,
собственост на „К Холд” ЕООД, ЕИК ********* със законен представител Х.С., се
движел със скорост 84 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3 км/ч).
Скоростта била фиксирана със
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация "SITRAFFIC ERS 400", за което е изготвен
снимков материал. На Х.С., в качеството му на законен представител на
дружеството - собственик на автомобила, е издаден оспореният пред въззивния съд
Електронен фиш Серия К № 1251197, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, връчен
на 23.04.2019 година.
Не се установява по делото С. да е
предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7 от ЗДвП, което не се и твърди.
Такива действия не са предприети и пред въззивната инстанция.
Тази фактическа обстановка районният
съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените
с административната преписка доказателства за годността и техническата
изправност на АТС, снимковия материал, собствеността на автомобила.
Изброените в жалбата възражения са
били преценени като неоснователни от решаващия състав. Същият, въз основа на
приобщените към делото доказателства, е приел за безспорно установени
противоправното деяние, времето и мястото на извършването му, годността на техническото
средство да установи това нарушение, и надлежното му използване.
Намерил е, че
административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на Х.Н.С.,
в качеството му на законен представител на юридическото лице, собственик на процесния
автомобил. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил
подадената жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от жалбоподателя
деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и
санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на
извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на
наказанието.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното
в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е
обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички
наведени от жалбоподателя доводи и възражения, някои от които неотносими към
конкретните установени факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
Това, че при преценката им е достигнал до изводи, различни от тези на касатора,
без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение
на процесуални правила. В производството пред ВТРС С. не е ангажирал никакви
доказателства и съответно не е оборил фактическите установявания в
административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение.
То не е постановено в нарушение на
закона. Със същото решаващият състав е отговорил на всички съществени с жалбата
въведени и относими към предмета на делото възражения и ги е отхвърлил като
неоснователни. Въззивният съд е приел за съобразен давностния срок по чл. 34 от ЗАНН при издаване на електронния фиш. Не е изтекла и абсолютната давност, както
правилно отбелязва представителят на ВТОП в съдебно заседание пред касационната
анстанция.
Касационният съд споделя фактическите
и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Правилно районният съд е приел, че в
разглеждания случай е приложима
процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на
административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане
на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата
на съставяне на АУАН по см. на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на
установяване на административното нарушение е в съответствие с чл. 165, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП, съгласно която определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство. От своя страна, разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично
установява като годни веществени доказателства в административнонаказателното
производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи от посочения вид, т.е. е възможно нарушението да бъде
доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Изявлението,
записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз
основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани
технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в
административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, без да е
налице съвпадение в изискванията за форма и реквизити на двата акта.
Няма основание да се приеме, че някои
от отразените в електронния фиш параметри са неверни и неясни и същият се явява
редовно съставен. Оспореният пред ВТРС електронен фиш съдържа предвидените в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизити. В същия изрично е отразено на кой участък от кой именно път се е
движил касаторът и каква е била посоката му на движение, както и обстоятелството,
че въведеното ограничение на скоростта касае движение по пътя извън населено
място. За място на извършване на нарушението е посочен ПП I-4 /София – Варна/,
км. 133+490, в посока гр. Варна, а в приложения снимков материал са отразени
конкретните координати на мястото, където е извършено нарушението, поради което
съдът намира, че описанието е изчерпателно.
При издаването на електронния фиш са
спазени изискванията на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/. Служебна справка
на съда показава, че действащото към датата на нарушението изискване на чл. 7,
ал. 1 от цитираната наредба /отм. ДВ, брой 6 от 2018 г./ за оповестяване на
контролирания участък, е спазено. От разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. трето
от ЗДвП следва, че ОД на МВР – Велико Търново от една страна няма задължение
при окомплектоване на административнонаказателната преписка по издаването на
електронния фиш да представя доказателства по какъв начин и чрез кои средства
за масово осведомяване е оповестено разположението на АТСС. Съответно
непредставянето на такива доказателства не е достатъчно основание да се приеме,
че не са спазени изискванията на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. /отм./. От друга страна, ноторно известно е обстоятелството, че
през процесния период ежедневно на интернет-страницата на ОД на МВР – Велико
Търново е публикувана информация за местата, на които е осъществяван пътен
контрол на територията на областта и тази информация е публична и лесно
достъпна, включително и понастоящем.
Законът за движението по пътищата
съдържа презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата
на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН,
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са
дерогирани от предвидената в специалната норма презумпция за отговорност на собственика
на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал
автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се
създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан
действителният извършител на противоправното деяние, а това е водачът на
автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие
с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен
електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред
органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС. Собственикът на автомобила в случая е „К
Холд“ ЕООА, управител на което дружество към процесната дата бил жалбоподателят
и това обстоятелство не е спорно. При това положение, след като е безспорно
въпросното превозно средство да е ползвано от С., правилно е ангажирана
отговорността на касатора, като представляващ дружеството. Дори да се приеме,
че касаторът не е бил водачът в момента на нарушението, ако е считал, че този
електронен фиш не следва да бъде връчен на него, е трябвало своевременно да
направи възражение или да го препрати на лизингодателя, собственик на
автомобила. Липсват данни, а и не се твърди такива действия - за отказ да се
получи електронния фиш, тъй като неправилно е издаден или евентуално за
подаване на възражение, с което да бъде уведомен административнонаказващият
орган, че фишът трябва да бъде връчен на друго лице. Като не е подал в законоустановения
срок информация кое е физическото лице, извършило процесното нарушение,
касаторът следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с
това бездействие. Такава информация или твърдения за конкретно лице,
управлявало на процесното място и време автомобила не дава и в хода на
съдебното производство. При това положение, правилно АНО е издал оспорвания
електронен фиш на представляващия юридическото лице - ползвател на автомобила и
съответно районният съд правилно е приложил закона съобразно изискванията на
чл. 188 и чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и този извод по никакъв начин не есе
разколебава от факта, че погрещно е посочил адреса на жалбоподателя.
Електронният фиш е съставен на
основание заснето нарушение по ЗДвП - движение с превишена скорост, като
нарушението е установено със стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация "SITRAFFIC ERS 400". От АНО са представени
техническо описание и инструкция за експлоатация на същото и Протокол от
проверка на Български институт по метрология, от които се установява, че
въпросната АТС е одобрен тип средство за измерване, с установена изправност към
датата на извършване на процесното нарушение. След проверка на направените
записи от системата, е установено, че е регистрирано превишение на скоростта на
движение, в зоната на действие на пътен знак В26 и допълнителен такъв Е-24,
моторно превозно средство – лек автомобил *****, с рег. № *****, собственост на
„К Холд” ЕООД, ЕИК ********* със законен представител Х.С.. Тъй като
производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 100
км/ч, то е определено превишение от 24 км/час над въведеното за този участък
ограничение от 60 км/час (т.е. при показания на техническото средство 87
км/час, е определена скорост на движение от 84 км/ч, в полза на водача).
Извършеното деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от
водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява
фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.
Не са налице условията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с
други нарушения от същия вид. Като е достигнал до същите изводи, районният съд
е постановил решението си при правилно приложение на закона.
Анализът на събраните по делото доказателства
дава основание на касационната инстанция да приеме, че давностният срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, не е изтекъл към момента на отпочване процедурата по
ангажиране отговорността на касатора за извършеното административно нарушение.
По силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Електронният фиш е издаден в
рамките на сроковете в чл. 34, ал.1 от ЗАНН и не е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН, а по-късното връчване на ЕФ не води до обратния извод. Не е изтекла и
абсолютната погасителна давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 81, ал 3 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Според Тълкувателно
постановление № 1/ 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на I
и ІІ колегия на ВАС, задължително за съдилищата в Република България, сроковете
по чл. 34 от ЗАНН са давностни и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична
на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно
тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на
давността административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки,
т.е. отнася се и за наказанието „глоба“. С оглед на така изложеното,
абсолютната давност е четири години и шест месеца, която не е изтекла към
датата на постановяване на решението на въззивната инстанция нито към настоящия
момент.
При така изложеното, настоящият
състав намери, че обжалваното решение на РС – Велико Търново не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 307/
11.06.2019 г. по АНД № 812/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.