Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 16.11.2018 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
ТАТЯНА МИТЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 397 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 75/ 20.03.2018 година,
постановено по гр.д. № 423/ 2017 година по описа на РС-Троян, са отхвърлени, като
неоснователни и недоказани, предявените от „Велде България”АД, срещу „В и К -
Стенето” ЕООД, искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за получени без основание суми, както следва: по
фактура
№ ********** от 31.01.2014 година в общ размер на 20 403.20 лева без ДДС, ведно със законната лихва за забава върху същата сума
от датата на предявяване на иска – 03.05.2018 година до окончателното заплащане
на всички дължими суми; по фактура № **********/ 28.02.2014г. в общ размер
на 20 263.90 лева без ДДС, ведно със законната лихва за забава върху същата
сума от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на всички
дължими суми. „Велде България” АД-гр.Троян, ЕИК *******, е осъдено да заплати
на „В и К Стенето” ЕООД-гр.Троян, ЕИК *******, направените разноски в размер на
3 500 лева.
С определение № 226/ 09.05.2018
година, постановено по гр.д. № 423/ 2017 година по описа на РС – Троян е
оставена без уважение молбата на „В и К - Стенето” ЕООД за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
Против решение е постъпила въззивна жалба вх. № 2139/
20.04.2018 година (клеймо 18.04.2018 година) от „Велде България”АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.*******", представлявано от
изпълнителния директор Ц.С.Ц., чрез адв.Е.П.Д.. Излага,че въпреки изложеното в исковата молба,
писмената защита и в проведените по делото заседания, при постановяване на
решението РС-Троян не е взел предвид свързаните с процесния случай специфики,
които следва да се отчитат при прилагане на традиционните институти и разрешения предвидени в ЗЗД и другото
приложимо законодателство. Сочи,че от представените от ответника с отговора на
исковата молба две решения на ВАС безспорно се установява, а и между страните
не се спори, че "В и К Стенето" ЕООД е единственият В и К оператор по
смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), който предоставя водоснабдителните и
канализационни (В и К) услуги на територията на Община Троян, експлоатира
единствената канализационна мрежа в град Троян и е единственото лице, което
може да приеме формираните от дейността на "Велде България"АД
отпадъчни води. Затова счита,че в процесния случай не е налице конкуренция при
предоставяне на процесиите услуги, т.е. не се касае за обичайни търговски
отношения, към които могат да бъдат приложени "нормалната търговска
практика, правдата на пазара и изобщо развитието на търговските
отношения".
Съгласно чл.1,ал.2
и чл.З, ал.2 от ЗРВКУ, В и К услуги са услуги от обществен интерес и не могат
да бъдат отказвани по причини, които не са предвидени в закон. В и К услугите
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните воли от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и
селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
Предмет на
процесния договор са именно такива В и К услуги от обществен интерес—приемане,
отвеждане и пречистване на отпадни води на ищеца, които на територията па град
Троян могат да бъдат предоставяни само от "В и К Стенето" ЕООД, т.е.
последното изпълнява обществена дейност с оглед постигане на целите на ЗРВКУ и
защита на околната среда. Затова счита,че дружеството не може да прекрати
едностранно договор за тяхното предоставяне без да има основание за това. Нито
ЗРВКУ, нито специалната за процесния договор Наредба №7 от 14 ноември 2000г. за
условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в
канализационните системи на населените места (Наредба №7), издадена от
Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното
развитие и благоустройството и Министерството на здравеопазването (обн. ДВ.
бр.98 от 1 декември 2000 год.), действаща и досега, не предвиждат право
(възможност) за ответника да прекрати едностранно Договора.
Върховен касационен
съд (ВКС) с Решение №3 от 10.08.2015 год. но т. д. №4073/2013 год., Т. К., II
Т. О. (приложено по делото), постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК, за
спор между същите страни и със същия предмет, но за различен период, е осъдил "В
и К Стенето" ЕООД да заплати на "Велде България" АД (с предишно
фирмено наименование "Лесопласт" АД), на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, сумата 186 983,09 лева, недължимо платена и представляваща разлика между
дължимо и фактурирано задължение за плащане на извършена услуга по Договор от
01.08.2005 год. за приемане, отвеждане и пречистване на отпадни воли
(Договора/Договор от 2005 год.), за периода от м.юни 2009г. до м. април 2011г.
При постановяване на Решение №3/10.08.2015г. по т.д.№4073/2013г.,ТК, II ТО, ВКС
е приел, че: „Въззивният съд не е съобрази с решението си, че не е налице и
хипотезата на чл.20а, пр.2 ЗЗД — договорът да бъде изменен на основание,
предвидено в закона.", т.е. щом Договорът не може да бъде изменен на
основание, което не е предвидено в договора или закона, на още по — голямо
основание Договорът не може и да се прекрати на основание, което не е
предвидено в договора или закона.
С оглед изложеното
и въпреки правилно установената фактическа обстановка, счита,че РС-Троян е
достигнал до неправилни крайни правни изводи, като е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Допуснатите
нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон са се отразили
върху крайния съдебен акт и обосновават извод, че Решение № 75/ 26.03.2018 год.
на РС-Троян, постановено по гр..д.№ 423/ 2017г., е неправилно и необосновано,
поради което го обжалва изцяло. Излага подробни съображения.
Постъпил е отговор
на възизвната жалба „В и К - Стенето”
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.**************,
представлявано от управителя Т.С.Г.,чрез пълномощници адв.А.К. и адв.Н.М.-двамата
САК. Счита за изцяло неоснователни твърденията на въззивника от уводната част
на въззивната жалба, които представлявали специфики, които следва да се има
предвид при прилагане на общите разпоредби на гражданското законодателство. По
същество, цитираните специфики представляват обстоятелства, които касаят
правилността на обжалваното Решение. Излага,че действително няма спор,че
въззиваемият е единственият ВиК оператор на територията на Община Троян, но
това категорично не значи, че за настоящия случай не са приложими правилата на
„..нормалната търговска практика". Смята,че са изцяло приложими, като за
тяхното спазване е създадена обширна нормативна уредба, както и специален
секторен регулатор -Комисията за енергийно и водно регулиране („КЕВР").
Въззиваемият е В и К оператор, който по силата на закона няма основание да
откаже предоставянето на услуги, като видно и от настоящия спор, отказ от
представяне на услуги няма. В действителност, отношенията между „В и К
Стенето”ЕООД и неговите клиенти се уреждат, ако не по договор, сключен по
съгласие на страните, то по Общи условия, одобрени именно от КЕВР. Поради това,
всички действия на В и К оператора, които са в рамките на зададените от
регулатора рамки (одобрени общи условия, определение цени) са напълно резонни.
Противно на посоченото от въззивника настоящият спор касае надплатени суми за
услугите по „..отвеждане и пречистване'' (по Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи („Наредба № 4"), а не
„..заустване'' (по Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за
заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на
населените места („Наредба № 7")), както подвеждащо е посочено във
въззивната жалба. На съответства на фактическата обстановка по делото и твърдението,
че Договорът 01.08.2005г. за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени
отпадъчни води („Договора") между „Велде България”АД и „В и К Стенето”ЕООД
бил прекратен на основание, което не е предвидено в него или в закона.
Напротив- „В и К Стенето”ЕООД надлежно
се е възползвало от правото си едностранно да прекрати процесния безсрочен
Договор, за което излагат мотиви в последствие.
Не се съгласява с
твърдението за допуснати нарушенията на съдопроизводствените правила. Не
съответства на твърденията във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по
възраженията на въззивника. В решението е налице произнасяне, но същото не
съответства на ищцовата теза. Развива свои аргументи за неоснователност.
Споделя извода на РС-Троян,че чл.31 от Договора дава право на едностранното му
прекратяване. Съдът правилно е счел възражението на „Велде България”АД за
нищожност на цитираната клауза за неоснователно.
Във връзка с
твърдението, че ОУ не били влезли в сила, следва да се има предвид, че съдът
изрично е приел, че са влезли в сила (а не липсва произнасяне), като добавя,че
дори и да не бяха влезли в сила, това няма отношение към действието на
прекратения Договор, което е прекратен едностранно от „В и К Стенето”ЕООД. Във
връзка с ОУ и аргументите на „Велде БЪлгария”АД за тяхната (не)пълнота по
отношение на показателите за замърсеност, сочи, че между страните няма спор по
отношение на степента на замърсеност на водите, изпускани от дружеството. Ви К
операторът начислява цена за степени на замърсяване втора и трета и въззивникът
не спори по степента, а единствено по стойността на заплащане на услугата.
Не на последно
място сочи,че страната, която упражнява правото си на едностранно прекратяване
на определен договор, не е необходимо да доказва своя интерес от прекратяването
му, каквито твърдения навежда въззивникът. Законът, а и процесният Договор, не
въвеждат задължително необходимо съдържание на предизвестието за прекратяване
на безсрочни договори. Единственото, което е необходимо, е волята на страната,
която упражнява правото си, да е ясна и недвусмислена- видно от отправеното от
„Стенето България”АД предизвестие, това в настоящия случай е така. В заключение
решението не страда от пороци на съдопроизводствените правила.
По твърдяното
противоречие на Решението с материалния закон и необоснованост, не споделя
аргументите от въззивната жалба за несъответствието на Решението с материалния
закон и неговата необоснованост. Развива,че чл.31 от Договора дава право на
едностранното му прекратяване. Нес поделя тезата на „Велде България”АД, че
Договорът продължава да действа и не е прекратен, тъй като операторът нямал
право да го прекрати едностранно. Излага,че свободата на договаряне между
страните относно срока е ограничена от императивните разпоредби на закона.
Така, разпоредбите на ЗЗД относно договора за наем определят максимално
допустими срокове на срочните договори, надхвърлянето на които е недопустимо от
закона. От друга страна, безсрочните договори са тези, при които между страните
липса обвързаност за конкретен период и страните могат да прекратят действието
им по всяко време чрез отправянето на предизвестие. Именно поради тази причина,
при положение, че настоящият Договор е сключен като безсрочен, то за страните
безспорно е налице правото да прекратят действието му едностранно с отправянето
на предизвестие. Обратната теза, която въззивникът защитава, би означавала
страните да се окажат обвързани от договор, който е безсрочен и не може
едностранно да бъде прекратен, т.е. страните са обвързани завинаги, освен ако и
двете не желаят неговото прекратяване. Създаването на подобна правна
обвързаност за неопределен период, без никаква възможност за едностранно
прекратяване не намира опора в правния ред и подобно тълкуване не може да бъде
възприето. С оглед на това, няма как да бъде възприет аргументът на „Велде
България”АД, че основание за едностранно прекратяване на безсрочен договор
нямало. Следва да се отбележи, че за страната, която упражнява правото си на
едностранно прекратяване, не е необходимо да доказва своя интерес от прекратяването
на Договора, каквито твърдения навежда въззивникът. Законът, а и Договорът, не
предвиждат задължително необходимо съдържание на предизвестието за прекратяване
на безсрочни договори. Единственото, което е необходимо, е волята на страната,
която упражнява правото си, да е ясна и недвусмислена - видно от отправеното от
„В и К Стенето”ЕООД предизвестие, това в настоящия случай е така. Виждането, че
страните могат да сключат договор, с който да са обвързани завинаги, без
възможност за едностранно прекратяване на действието му, не намира никаква
законова опора. Няма и как да бъде иначе. Разумът на въвеждането на императивен
максимум при допустимите срокове на договорите цели да ограничи възможността
страните да се окажат обвързани за прекалено дълги периоди от време от договори
сключени при вече променени икономически условия, без възможност да прекратят
правоотношението. Именно това представлява и обосновката за „нормална търговска
практика". Няма нищо нормално в това един договор да бъде с фиксирани
условия за период от например 20 години, без възможност за каквато и да е
промяна в условията му, макар да е ноторно известно, че за такъв период
икономическите условия ще претърпят значителни промени. Именно в тази връзка,
твърденията, че възможността за едностранно прекратяване на Договора не
отговаряла на смисъла и целта му, няма как да бъдат възприети.
Не споделя и
твърденията, че Договорът не дава право на едностранното му прекратяване.
Напротив- чл. 31 от самия Договор гласи, че ,,с 30-дневно писмено предизвестие
може да се поиска прекратяването му". Тази разпоредба означава, че
единствено може да бъде тълкуван в смисъл, че с отправянето на предизвестието
страната изразява своето желание и воля (това е точният разум на използваната
дума иска) за прекратяване на Договора, което желание и воля (т.е. искане) ще
се реализират с изтичането на уговорения срок на предизвестието. Обратната теза
би довело да вече разгледаната хипотеза на обвързаност на страните от едно
правоотношение завинаги, освен ако и двете не желаят неговото прекратяване.
Освен това, включването на разпоредба, която урежда възможност за едната страна
да инициира преговори по прекратяването на договор, е по своята същност напълно
безсмислено, тъй като за всяка страна по договор тази възможност винаги
съществува, независимо дали е изрично разписана или не. По този начин,
тълкуванието, възприето от „Велде България”АД свежда текста на чл. 31 от
Договора до една лишена от реален смисъл разпоредба.
Не на последно
място, следва да се проведе и разграничение между чл. 31 и чл. 32 от Договора.
Езиковото тълкуване на двете разпоредби разкрива, че единствено в чл. 32
страните са посочили взаимното съгласие като изискване за изменят, допълват или
отменят съществуващи клаузи, докато в чл. 31 изисква само изразяване на
желанието за прекратяването на договора. Систематичното тълкуване на двете
разпоредби също разкрива, че е налице ясно разграничение на предпоставките за
прекратяване (чл. 31) и предпоставките за изменение, допълване или отмяна на
съществуващи клаузи (чл. 32).
Видно от това.
неоснователни се явяват аргументите на „Велде България”АД, че не била ясна
волята на Страните, а първоинстанционният съд я бил подменил.
Все по изложените
по-горе аргументи за правилно приема тезата на
първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на „Велде
България”АД за нищожност на клаузата на чл.31 от Договора. Не само че
разпоредба, която дава право на едностранно прекратяване на безсрочен договор,
не противоречи на закона, но тя дори възпроизвежда разпоредбите на закона.
Нормата на чл. 238 от ЗЗД изрично урежда възможността за едностранно
прекратяване на безсрочен договор за наем, която е приложима по аналогия към
всички други договори с периодично изпълнение.
В този смисъл е и
съдебната практика относно прекратяването на процесния Договор между „В и К
Стенето”ЕООД и „Велде България”АД, в Решение № 189 от 20.10.2017г. на ОС-Ловеч,
по в.гр.д.№342/2017г., с което е отменено първоинстанционно решение
№125/24.04.2017г. на PC-Троян, постановено по гр.д.№597/2016г., което разглежда
аналогичен на настоящия казус, но за фактурите, издадени за месеците 08, 10 и
11 от 2013г.,където е посочено, че ,,при съобразяване договореностите между
страните, а именно клаузата на чл.31,изр. 2-ро от Договора, съставът намира, че
„В и К Стенето"ЕООД е направило валидно изявление за прекратяване на
договора, като с предизвестие с изх. № И-183/05.06.2013г. е уведомило
„Лесопласт" АД [сега ..Велде България" АД], получено на 05.06.2013г.,
че упражнява правото си по чл.31 от Договора. Съставът не се съгласява с тезата
на въззивника, че и за това действие е нужно взаимно съгласие, тъй като липсва
подобна уговорка. Следва да се съобрази, че се касае са за договор за
неопределено време и при неизвестността на срока на обвързаност на страните /за
разлика от срочните договори, където с изтичане на срока връзката се
прекратява/, е логично да се предвиди възможност на всяка от тях, в случай на
отпадане на интереса от договора или други причини, да го прекрати с
едностранно предизвестие. Не може да се сподели тезата за подчиненост и на това
право-деиствие на волята на ответната страна. Подобен подход би създал т.н.
"вечни" договори, съществуването на които противоречи на нормалната
търговска практика, на принципите за конкуренция, правилата на пазара и изобщо
развитието на търговските отношения."
Не приема и
аргументите на „Велде България”АД , че секторната уредба не допуска ВиК
операторът едностранно да прекратява договори. Напротив- специалната уредба,
към която въззивникът реферира, не предвижда a priori ограничения относно
прекратяването на договори за В и К услуги, поради което следва да се прилагат
общите правила на гражданското право относно договорите, включително
възможностите за тяхното прекратяване. Няма как да бъдат споделени аргументите
на „Велде България”АД, че е недопустимо, единственото лице, което може да
предостави определена услуга, да прекрати определен договор, тъй като това би
могло да доведе до злоупотреби или дори отказ от предоставяне на услуги. За да
не се стигне до недобросъвестните действия и да се предоставят дейностите от
обществен интерес, дейността по предоставяне на В и К услуги (както и на и на
другите услуги в енергийния и В и К сектор), е предмет за обширна нормативна
уредба, както и обект на строг регулаторен контрол от страна на секторния
регулатор - КЕВР. Въззиваемият е В и К оператор, който по силата на закона няма
основание да откаже предоставянето на услуги, а отношенията му с неговите
клиенти се уреждат, ако не по договор, сключен по съгласие на страните, то по
ОУ, одобрени именно от КЕВР. В тази връзка, абсурдно е твърдението във
въззивната жалба, че „специалната секторна уредба дава право на „Стенето
България”АД да прекрати фактическото предоставяне на услугите, но не и да
прекрати Договора" (който урежда предоставянето им).
Поради това, всички
действия на В и К оператора, които са в рамките на зададените от регулатора
рамки (одобрени общи условия, определение цени) са напълно резонни и не могат
да обосноват страховете на Въззивника, които същият въздига в основание да се
приеме, че В и К оператор няма право да прекрати договор, тъй като е
единственото лице, което може да достави услугата. Това тълкуване на Велде би
довело до ситуация, при която ВиК операторът е обвързан от определен договор
завинаги -извод, който не може да бъде споделен поради изложените по-горе
съображения.
В този смисъл са и
изводите в цитираната по-горе практика на ОС-Ловеч - „не може да се сподели и
тезата, че с оглед естеството на услугите, които предоставя операторът и
аргумент от нормите на чл.], ал.2 и чл.З, ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги - с оглед социалната им значимост,
е неприложимо прекратяване на договора. Подобен подход противоречи на
нормалната търговска практика. Що се отнася до защитата на обществения интерес
при оглед социалната значимост на предоставяните услуги, то са създадени редица
правила, които да гарантират законосъобразността и добросъвестността при
упражняване на правата в тази сфера. Уредбата на отношенията по повод
предоставянето и ползването на услугите по отвеждане и пречистване на отпадъчни
води е изградена на основата на обусловеност на ангажиментите на оператора да
ги предостави и съответно на абоната да ползва такива услуги. Създадени са
конкретни правила, гарантиращи правата на всяка от страните - на абоната
правото да ползва услугите, съответно санкция ако не съблюдава установения за
това ред, както и ангажимент на оператора да предоставя тази услуга, но и да
получава съответстващата й цена. За последната е създадена отделна гаранция,
именно с оглед обществената значимост на услугите, като е въведен контролът на
КЕВР по отношение регулирането на цените и определяне на пределните-максимални
цени, на които да може да се предлага тази услуга. Или — създадена е уредба и
рамки, е които да се гарантира упражняването на правата и задълженията както на
оператора, така и на абоната. Касае се
за взаимни права и задължения, които обезпечават законосъобразното и
добросъвестно упражняване на правата и задълженията им. На тази основа не би
могло да се сподели възможността един от съдоговорителите да не приема промени
в договореностите, при условие, че се касае за договор с неопределен срок,
продължаващ достатъчно дълго и при наличието на съществени промени в
регламентацията на предоставянето на тези услуги." (Решение
№89/20.10.2017г. на ОС-Ловеч, по в.гр.д. №342/2017г.)
Не споделя и аргумента на „Велде
България”АД, че след като Наредба № 7 не предвижда конкретен ред за
прекратяване на договор за заустване, то същият не може да бъде едностранно
прекратен. Напротив- тъй като Наредба № 7 не предвижда никакви ограничения
относно прекратяването му, то следва да се прилагат общите правила на
гражданското право относно договорите, включително възможностите за тяхното
прекратяване. Също така, съгласно §1,т.2 от Наредба № 7 въвежда легална
дефиниция на термина „заустване в канализационни системи на населени
места". Видно от дефиницията тя не включва дейностите по отвеждане и
пречистване на промишлените води, които се регулират от Наредба № 4. Както се
доказва и от чл. 6 на Наредба № 7 уредбата на дейността по заустване цели да
въведе изисквания към веществата в производствените отпадъчни води, които се
изпускат вследствие на заустването, т.е. уредбата въвежда изисквания от
екологичен характер. Това извод се подкрепя и от факта, че Наредба № 7 е
издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването.
Същевременно, търговско-правните
отношения между потребители на В и К услугите и В и К оператора (в случая
„Велде България”АД и „В и К Стенето”ЕООД), включително във връзка с
извършването и заплащането на дейностите по отвеждане и пречистване, се
регулират от Наредба № 4. Все в тази връзка, не случайно не се предвиждат и
дължат цени за услугата „заустване" (включително и в процесния Договор),
която услуга е предмет на Наредба № 7, а се предвиждат и дължат такива за
услугите по „отвеждане" и „пречистване", които са предмет на Наредба
№ 4 и процесиите суми за начислявани и платени именно за отвеждане и
пречистване, съгласно Наредба № 4, а не за заустване по Наредба № 7. Съответно,
по делото се търси връщане на твърдени надфактурирани и надплатени суми за
услугите по приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, което представляват
водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги („ЗРВКУ"), а не за заустване.
Налага се изводът, че „процесиите
услуги" са „отвеждане и пречистване" (по Наредба № 4), а не заустване"
(по Наредба № 7), както подвеждащо посочи процесуалният представител на ищеца и
въззивник в настоящето производство в хода по същество по делото пред първа
инстанция. Нещо повече, самият въззивник посочва, че „спорът между страните е
относно цените на процесиите услуги". Както беше изяснено по-горе, цени за
заустване" (по Наредба № 7) няма, цена се дължи за „отвеждане и
пречистване" (по Наредба № 4).
В връзка с горното е необходимо
да се отбележи, че спазването на изискванията на Наредба № 7 към производствените
отпадъчни води, които се изпускат, може да бъде осигурено и от самия
производител чрез издаването на комплексно разрешително по реда на Закона за
опазване на околната среда (в определен период, предхождащ процесния, „Велде
България”АД е разполагало с такова комплексно разрешително). Това не значи, че
„Велде България”АД ще извършва В и К услуги, т.е. да експлоатира градската
канализационната мрежа, а че единствено ще осигури спазването на екологичните
изисквания на Наредба № 7.
От своя страна „В и К
Стенето”ЕООД е уведомило Басейнова дирекция „Дунавски район" - гр. Плевен
и РИОСВ - гр. Плевен за продължаващото изпускане на отпадъчни води от страна на
„Велде България”АД, които не отговарят на изискванията за замърсеност, като с
цел предотвратяване на екологична катастрофа на територията на община Троян,
На следващо място изцяло споделя
аргументите в Решението относно предоставянето на ВиК услуги по Общи условия.
На първо място, след като Договорът е прекратен на 05.08.2013 г., т.е. считано
от 06.08.2013г. (включително през процесния период), отношенията между страните
по предоставянето и заплащането на В и К услугите се регулират от ОУ за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К
Стенето" ЕООД, гр. Троян. Към процесния период приложимите общи условия са
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „В и К Стенето" ЕООД, гр. Троян. Те са действащи към процесния
период и до 28.09.2014 г., са одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5
от ЗРВКУ с решение № ОУ-038 от 09.06.2006г. и са публикувани на Интернет
страницата на „В и К Стенето”ЕООД („Предходните общи условия").
Уточнява,че не твърди, че към процесния Договор са приложими ОУ и че се
разглежда като договор при общи условия, а че тъй като Договорът е прекратен,
отношенията между Страните се уреждат по общи условия. В този смисъл,
твърденията, че „В и К Стенето”ЕООД „се опитва post factum да приложи
впоследствие приети ОУ в нарушение на чл. 298, ал. 2 от 73", не съответства
на приобщения по делото доказателствен материал и на основанието, на което
предходните ОУ са приложими към процесното правоотношение.
Развива,че уредбата в чл.8 от
Наредба № 4 създава възможността ВиК услуги да бъдат предоставяни или съобразно
общи условия, или въз основа на договор. В настоящия случай, до момента на
прекратяването на Договора, ВиК услугите са били предоставяни от страна на „В и
К Стенето”ЕООД въз основа именно на договор, каквато възможност е предвидена в
чл.8,ал.6 от Наредба №4. След неговото надлежно прекратяване, отношенията между
страните по предоставянето и заплащането на В и К услугите са били регулирани
от Предходните Общи условия, както и „В и К Стенето”ЕООД е посочило в
уведомлението до „Велде България”АД от 08.08.2013г. В този смисъл, специалната
нормативна уредба изрично въвежда възможността както за индивидуално договорно
начало, така и за предоставяне на услуги по одобрени от регулатора общи
условия. По аналогия, както битовите потребители обичайно нямат сключен изричен
договор с ВиК оператора в района, в който се намира частния им имот, така и по
отношение на промишлените потребители сключването на изричен договор не е
необходимо. Отношенията между потребителите и ВиК операторите се регулират от
общи условия, които не са произволно приети от съответния оператор, а се
одобряват от секторния регулатор - КЕВР, именно за да се гарантира, че
страната, приела общите условия няма да включи неравноправни клаузи в
He споделя и аргументите, че по
силата на чл. 4 от Предходните общи условия, стопанските потребители били
изключени от ОУ и на тях се предоставят В и К услуги само по договор. Текстът
на чл.4 гласи, че „В и К Стенето” предлага договор, но категорично не изключва
стопанските потребители от обхвата на Предходните общи условия. Ако беше така,
тогава чл. 4 щеше да вменява задължение за сключване на договор, а не само за
предлагането на такъв. Аргумент в тази посока е, че част от клаузите на
Предходните общи условия касаят единствено и само стопански потребители -
например чл. 28 се прилага за стопански потребители и обществени сгради. В тази
линия на разсъждение, не възприема и тезата, че Предходните общи условия
съдържали общите, а Договорът - специалните уговорки между Страните. Това
можеше да е така при едновременното действие на Предходните общи условия и
Договора. Това обаче не е така. Както се изложи по-горе- до момента на
прекратяването на Договора, В и К услугите са били предоставяни от страна на
оператора въз основа именно на Договор, а след неговото надлежно прекратяване,
отношенията между Страните по предоставянето и заплащането на В и К услугите са
били регулирани от Предходните общи условия.
По отношение ценообразуването на
процесиите услуги, следва да се има предвид чл. 20 от ЗРВКУ. Същият урежда
изискванията към оповестяването на прилаганите от В и К операторите, какъвто е
и „В и К Стенето”ЕООД цени. Чл. 20 от ЗРВКУ изисква В и К операторите да
публикуват прилаганите от тях цени в един централен и в един местен
всекидневник, и на Интернет страницата си. Видно от представените с молба в
о.з. на 27.02.2018 г. доказателства (№ 4 и 5 към молбата), „В и К Стенето”ЕООД
е изпълнило изискването за публикуване на цените в местен („Троянски
глас") и централен („Сега") вестник. Също така, Стенето надлежно е
публикувало и на Интернет страницата си (http://www.viktroyan.com/uslugi),
цените, по които предоставя В и К услуги. Цените са публикувани на 01 Март
2013г., т.е. към процесния период това са действащите между страните цени.
Цените са идентични с определените с Решение № Ц-12 на КЕВР от 26.02.2013 г. В
тази връзка сочи, че условие за влизането в сила на цените е именно тяхната
публикация, а не на ОУ. Влизането в сила на ОУ има за последица отмяната на
преждедействашите такива, но самите цени на услугите са определени в Решение №
Ц-12 на КЕВР от 26.02.2013г. Видно от това, дори и да се приеме ищцовата теза,
че предходните общи условия не били влезли в сила (което категорично
оспорваме), то това няма как да доведе до желаното от въззивника възстановяване
действието на Договора. В такъв случай, заплащането на вече предоставените ВиК
услуги би трябвало да бъде съобразно справедливата им стойност (за да не е
налице неоснователно обогатяване), а пък именно тази стойност е определена от
КЕВР при съобразяване редица икономически фактори.
По-конкретно, цената на услугата
„пречистване на отпадъчните води - за промишлени и други стопански потребители,
е както следва: при степен на замърсяване 1" е в размер на 0,70
лв./куб.м., без ДДС; при степен на замърсяване 2" е в размер на 0,87
лв./куб.м., без ДДС; и при степен на замърсяване 3" е в размер на 1,05
лв./куб.м., без ДДС.
Именно по тези цени, „В и К
Стенето+ЕООД е издало и процесиите фактури. Предвид това, претенцията на „Велде
България”АД, че цитираните от въззивника количества вода е следвало да бъдат
заплащани съобразно цените по Договора, а не по цените по Решение № Ц-12 на
КЕВР, които „В и К Стенето”ЕООД е възприело и съобразно които е начислило
сумите по процесиите фактури, се явява неоснователна и недоказана.
Следва да се има предвид, че
между страните изобщо не е спорно, че изпусканите от „Велде България”АД води са
с посочената от „В и К Стенето”ЕООД степен на замърсяване. Единствения спор
касае цените, по които са заплащани услугите по пречистването им, но не и
самата степен на замърсеност. С оглед на това, въведените едва с въззивната
жалба твърдения, че ОУ са неприложими между страните, защото не съдържат
показатели за замърсеност, освен, че може да се отнесат единствено към КЕВР
като компетентен орган по приемането им, то същите нямат отношение към спора,
доколкото същият касае единствено цената, но не и степента на замърсяване.
Акцентира,че утвърдените от КЕВР
цени касаят стойността на услугата, която ВиК операторите предоставят на своите
клиенти. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ ВиК услуги представляват услугите по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията
на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения, а според чл.5,ал.1 от ЗРВКУ регулирането
на ВиК услугите се осъществява от КЕВР. В този смисъл е и вече цитираната
практика на ОС-Ловеч - „възможностите за регулиране на отношенията
„абонат-оператор" са: а/, с Общи условия-съгласно чл. 11,ал. 7 от ЗРВКУ -в
случая за периода са приети такива c Решение № ОУ-038 от 09.06.2006 г. на КЕВР,
а от 28.09.2014 г. и настоящите ОУ, или б/. с индивидуална договореност
съгласно чл.11, ал.8 от ЗРВКУ. Въпрос на избор и договореност е коя от тези
възможности да се установи при ползването на услугите на В и К оператора. В
случая се установява, че въпреки отправената покана абонатът е отказал и не е
указал нужното съдействие да се сключи нов договор за регламентиране на
ползването. При това положение, след като продължава да ползва услугите,
единствената друга възможност да се регулира тази дейност е по силата на
действалите към съответния период ОУ - тези, при които и останалите абонати,
несключили индивидуални договори, са заплащали услугата. Затова съставът
намира, че правилно операторът е фактурирал цената на предоставената от него
услуга по стойностите на база утвърдените с Решение № Ц-12 от 26.02.2013г. на
КЕВР цени на водоснабдителните и канализационни услуги за „ВиК Стенето " -
Троян. В този смисъл не е налице плащане без основание на претендираните от Въззивника
суми, което обосновава и неоснователност на претенцията му." (Решение №
189 от 20.10.2017 г. на ОС - Ловеч, ГО по гр.д. (В) № 342/2017 г).На следващо
място развиват съображения, че дори и Договорът да е действащ, то цените по
него са изменени.
В условията на евентуалност, дори
и да се възприеме изводът на съда, че през процесния период между страните е
действал Договорът (твърдение, което категорично оспорваме), то цените,
посочени в чл. 23 от Договора, са били едностранно изменени от „В и К Стенето”ЕООД.
Чл. 24 от Договора дава на въззиваемия правото едностранно да променя
посочените в цитираната разпоредба на Договора цени. Следва да се имат предвид
критериите, заложени в чл. 24, които позволяват на „В и К Стенето”ЕООД да
промени цените по Договора, а именно „инфлацията и настъпили други промени в
ценообразуването, влияещи върху разходите за пречистване на отпадъчните
води". Безспорно, това са обстоятелства от икономически характер, свързани
с обоснованите разходи на В и К оператора при изпълнение на неговата дейност. В
тази връзка, като се има предвид посоченото от въззивника, че „за промяна на
цените по Договора ответникът не е зависим от въззивника, тъй като има
предвиден механизъм за промяна без негово участие", явно между страните не
е спорно, че чл. 24 от Договора дава право на едностранно изменение на цените.
В тази връзка добавят единствено, че доколкото Община Троян не е страна по
Договора, а едноличен собственик на капитала на „В и К Стенето”ЕООД и лице, с
което въззиваемият провежда вътрешно съгласуване на промяната на цените, то
представянето пред „Велде БЪлгария”АД на доказателства за процеса по
съгласуване, не е условие за влизане в сила на изменените по реда на чл. 24 от
Договора цени. Това касае вътрешните отношения между въззиваемия и неговия
едноличен собственик, а не валидността на изменението на цените.
Действително, разпоредбата на чл.
24 от Договора и тълкуването й по правилата на чл. 20 от ЗЗД води до извода, че
когато КЕВР, при осъществяване на вменената й закона регулаторна функция,
установи, че са налице такива промени от икономически характер, които влияят на
ценообразуването, т.е. на разходите за отвеждане и пречистване на отпадъчните
води, то „В и К Стенето”ЕООД има право да промени цените едностранно.
Издаването и изпращането от въззиваемия на данъчна фактура с посочена в нея
цена, различна от първоначално уговорената, следва да се счита именно като
уведомление за промяна в цената на предоставяната услуга. Именно това е и
настоящият случай. „В и К Стенето”ЕООД, като е взело предвид регулаторната
преценка на КЕВР относно промяната на икономическите фактори, влияещи върху
разходите за пречистване на отпадъчните води, е променило цените на
предоставяните В и К услуги съответно. В тази връзка, издаването и изпращането
от Въззиваемия на данъчна фактура с посочена в нея цена, различна от
първоначално уговорената, следва да се счита именно като уведомление за промяна
в цената на предоставяната услуга. Изцяло в този смисъл е и постановеното
Решение № 151 от 20.10.2015 г. по т.д. № 1572/2014 г., I ТО, ТК, ВКС.
В тази връзка акцентира,че
процесните две фактури са осчетоводени от страна на „Велде България”АД, ползван
е данъчен кредит за сумите по тях и са включени в дневника му за покупките.
Именно отразяването на фактурата в счетоводството на купувача (в случай
ползвател на услугата), ползването на данъчен кредит и включването в дневника
за покупките представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване. Изцяло в този смисъл са Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т.
д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по т. д. №
454/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по
т.д.№588/2010г., II т. о., ТК). Обратното тълкуване поражда въпросът, защо
„Велде България”АД осчетоводява фактурите и ползва данъчен кредит за цялата
сума, след като смята, че не дължи платените суми и отправя изрични възражения
към „В и К Стенето”ЕООД в този смисъл.
На следващо място излага,че за
част от претендираните по делото суми, „Велде България”АД изобщо не е доказало
плащане на съответната сума. Претендира се връщане, неоснователно начислени от
„В и К Стенето”ЕООД и неоснователно
платени от „Велде БЪлгария”АД суми: неоснователно получена парична сума по
фактура № 41381 от 31.01.2014 г. в размер на 20 403,20 лв., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба; и неоснователно получена парична сума по
фактура № 41832 от 28.02.2014 г. в размер на 20 263,30 лв., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба.
На първо място, както е посочено
и в доклада по делото, инкорпориран в Определение № 378 от 10.07.2017 г.,
доказателствената тежест за установяване факта на плащане на претендираните за
връщане суми е на въззивника. От това следва, че „Велде България”АД, при
условията на пълно и главно доказване, трябваше да установи плащането на
процесиите суми.
Счита,че не е направено
увеличение на размерите на исковете. По делото не са приети каквито и да било
доказателства, които да установяват факта на плащане на въпросните суми от 2
000 лв. и 2 500 лв., с които въззивникът увеличи размера на исковете по двете
фактури, съответно. Тъкмо обратното.Приети са две отделни заключения на
съдебно-счетоводна експертиза (първоначално и допълнително), изготвени от в.л.
Николинка Русева, които следва да бъдат кредитирани като компетентни и
задълбочено изготвени. Съгласно допълнителното заключение, което беше изготвено
именно във връзка с увеличения размер на исковете, платежни документи и/или
счетоводни регистри изобщо не са били предоставени на в.л. за преглед. С оглед на
това, освен че фактът на плащане на сумите от 2 000 лв. и 2 500 лв., съответно,
остава напълно недоказан, то и на основание чл. 161 от ГПК следва да приеме, че
посочените суми за неплатени, тъй като „Велде България”АД, като не е
предоставило на в.л. исканите документи, е създало пречки за събиране на
допуснати доказателства. Предвид изложеното, само на това основание въззивната
жалба се явява изцяло неоснователна по отношение на следните суми: 2 000 лв.,
претендирала във връзка с фактура № 41381 от 31.01.2014 г.; и 2 500 лв., претендирала във връзка с
фактура № 41832 от 28.02.2014 г.
По изложените съображения моли да
се отхвърли въззивната жалба и потвърди обжалваното решение,като правилно и
законосъобразно. Моли да се присъдят и направените по делото разноски.
Постъпила е частна жалба с вх. № 3294/ 15.06.2018 год.
от „В и К Стенето” ЕООД гр. Троян срещу
Определение № 266/09.05.2018 г. по гр.д. № 423/2017 г. по описа на РС – Троян,
ГО, І състав, като на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК молят да се отмени същото
и вместо него съда да постанови ново, с което да уважи искането им за изменение
на Решение № 75 от 26.03.2018 г на РС Троян по гр. д. № 423/2017 г. в частта
относно присъдените на „В и К Стенето” ЕООД разноски, като присъди в полза на
„В и К Стенето” ЕООД пълния размер на направените от същото разноски в
производство, а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 6346.94 лева с включен ДДС.
Постъпил е отговор с вх. № 4728/03.09.2018 г.от „Велде
България” АД гр. Троян на частната жалба, като моляд съда да постанови
определение, с което да отхвърли като неосонвателна подадената от ответника
частна жалба срещу Определение №
266/09.05.2018 г. по гр.д. № 423/2017 г. по описа на РС – Троян, с което е
оставено без уважение искането на „В и К Стенето” ЕООД по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание за въззивника
се явява адв. Емилян Д., моли
при условията на чл. 269 от ГПК при проверка валидността и допустимостта на
първоинстанционното решене да бъде съобразено Определение на ВКС № 359/30.07.2018 г. по ЧТД
№1663/2018 г. на І Т.О., както и служебно известната практика на Окръжен съд -
Ловеч с Решение от 02.08.2018 г. по ВГРД № 201/2018 г. и Решение от 11.10.2018
г. по ВГРД № 360/2018 г., като със сочената практика е прието, че случай като
процесния цената на материалния интерес по делото следва да се определя по реда
на чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, като сбор от всички предявени искове, а не като
всеки иск по отделно, поради което и с оглед сбора от всички предявени искове,
предмет на настоящето дело е над 25000 лева се налага извод, че делото като
първоинстанционно е било подсъдно на Окръжен съд -ловеч, а не на Районен съд –
Троян, което води до извод, че решението е недопустимо, като моли за произнасяне в този смисъл. При условие, че съдът приеме, че
решението е валидно и допустимо, поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения и моли да бъде уважена. Оспорва подадената от другата страна частна
жалба и моли да бъде оставена без уважение.
За въззиваемото дружество се
явява адв. А.К., моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба по
изложените в писмения отговор съображения, а решението на първоинстанционния
съд, като правилно и законосъобразно в сила. Поддържа подадената от тях частна
жалба и моли да бъде уважена. В случай, че бъде обезсилено решението на
първоинстанционния съд да не се присъждат направените по делото разноски,
доколкото такива следва да бъдат присъдени с решаването на спора по
същество.
Въззивният
съд при проверката по чл. 270 от ГПК констатира, че решението, предмет на
въззивната жалба е валидно, но е недопустимо. Съображенията за това са
следните:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от „Велде България”АД – Троян, ЕИК *******,
против „В и К – Стенето“ ЕООД - Троян, ЕИК *******, с посочено правно основание
чл.55, ал.1, пр. първо и чл.86 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът да
заплати неоснователно получената в повече парична сума по фактура № **********/
31.01.2014 г. в размер на 18 404.20 лева. без ДДС, както и законната лихва
за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата молба и до
окончателното и изплащане и неоснователно получена в повече парична сума по
фактура № **********/ 28.02.2014 г. в размер на 17 763.30 лева без ДДС и
законна лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата
молба и до окончателното и изплащане.
В първото по делото
заседание, а и по-късно с допълнителна молба процесуалният представител на
ответното дружество е направил възражение за родова неподсъдност на делото на
районния съд и е поискал същото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на
ОС – Ловеч. Позовал се е на практика на ВКС.
С определение № 527/ 06.10.2017
година по гр.д. № 423/ 2017 година, ТрРС е оставил без уважение възражението за
родова неподсъдност на делото, като неоснователно. Отказът е потвърден с
определение № 912/ 12.12.2017 година на ОС – Ловеч, постановено по ч.гр.д. №
694/ 2017 година.
След постановяване на горните
определения има произнасяне на ВКС по повод спор между същите страни, на същото
основание, касаещо друг период, по който спор е образувано в.гр.д. № 342/ 2017
година по описа на ОС - Ловеч. С определение № 359/ 30.07.2018 г. по ч.т.д. № 1663/ 2018 година на ВКС, е
прието, че „когато се претендират суми въз основа на
няколко фактури, цената на иска се определя в зависимост от това дали
плащанията са осъществени във връзка с един общ правопораждащ юридически факт
/договор/ или всяко от тях произтича или е обусловено от наличието, респ. от
липсата на конкретно облигационно правоотношение. Доколкото в случая плащанията
по трите фактури касаят месечни начисления на суми като периодично платими цени
на услуги по договор, за които обаче се твърди недължимост и на това основание
връщането на сумите се претендира с обща искова молба, следва да се приеме,че
цената на иска подлежи на определяне по реда на чл.69 ал.1 т.6 - от сбора на
сумите”. В конкретния случай е претендирано връщане на недължимо платени суми
по две фактури, представляващи месечна цена на услуги по договор. Цената
на иска, определена при хипотезата на чл. 69,ал.1,т.6 от ГПК е в размер на
36 166.50 лева, което предпоставя родовата подсъдност на окръжен съд, като
първа инстанция - чл. 104, ал.4 от ГПК.
Предвид на това, че родовата
подсъдност е от кръга на абсолютните положителни процесуални предпоставки, за
които съдът следи служебно, липсата й обуславя недопустимост на производството
и от там недопустимост на постановения по съществото на спора съдебен акт.
При
горните съображения и съгласно разпоредбата на чл. 269 и чл. 270, ал.3 от ГПК, първоинстанционното
решение, както и определение № 226/ 09.05.2018 година, по гр.д.- № 423/ 2017
година постановено по реда на чл. 248 от ГПК, следва да бъдат обезсилени, като
недопустими. На основание чл. 270, ал.3, пр.2 от ГПК делото следва да бъде
изпратено по компетентност на ОС – Ловеч за произнасяне по спора.
При този изход от процеса разноски не следва да се
присъждат, а същите следва да се присъдят при разглеждане на спора по същество.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
270, ал.3, пр.1 и 2 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение
№ 75/ 20.03.2018 година и определение № 226/ 09.05.2018 година, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, по гр.д. № 423/ 2017
година по описа на РС-Троян на основание чл. 270, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 104, т.4 от ГПК.
На основание чл.
270, ал.3, пр.2 от ГПК изпраща делото на Окръжен съд - Ловеч по подсъдност за
произнасяне по спора като първа инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 104, т.
4 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.