Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/….…………….. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия
Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 1510 по описа за 2018
год.
Производството е по реда на
чл.156 и сл. на Глава деветнадесета от Данъчно- осигурителния процесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба на "Т.Т."
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен, ***, представлявано от М.Ж.Б.-
ликвидатор, срещу Ревизионен акт
№Р-03002717004457-091-001/05.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 63 от 26.04.2018 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на
НАП, с който за дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди
м.03, м.04 и м.06.2017 г., в размер общо на 129415,26 лв. главница и лихви от
11645,94 лева.
В
жалбата е изложено общо възражение за неправилна, незадълбочена преценка от
страна на органите по приходите на установените факти, неправилно определени
като безвъзмездно прехвърлени процесните стоки и вещи, с искане за отмяна на
ревизионния акт и потвърждаващото го решение на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика". Претендират се
направените съдебни и деловодни разноски.
В
съдебно заседание чрез процесуален представител е оспорено приетото от
приходните органи безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху
материали и продукция, предявено е възражение за недоказаност на фактическите
основания на приложения материален закон при определяне на данъчните
задължения. Подробни съображения са развити в писмена защита, представена след
приключване на съдебните прения.
Ответната страна, Директорът на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ
на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата, претендира присъждане на
разноски.
Съдът, въз основа на събраните
по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на
обжалвания акт, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.160 ДОПК, приема следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден в производство, образувано на основание Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03002717004457-020-001/10.07.2017г.
на зам. началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Варна, изменена със заповед от 20.10.2017г., издадена от началник сектор „Ревизии”
в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, с определен срок за приключване на
ревизията – 05.05.2017 година.
Обхват на ревизията са задължения по ЗДДС за периода от
01.01.2013г.-30.06.2017г. Образуваното
с акт на компетентен орган ревизионно производство е приключило с изготвяне на
Ревизионен доклад /РД/ № Р-03002717004457-092-001/05.01.2018г., издаден на
основание чл. 117 от ДОПК и връчен на ревизираното лице по електронен път на
14.01.2018 година. Оспореният
ревизионен акт, издаден в сроковете и със съдържанието, предвидено в
процесуалните норми на чл.119 и чл.120 от ДОПК, потвърден с Решението на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –Варна при ЦУ
на НАП, установява задължения за
дружеството по ЗДДС за данъчни периоди м.03, м.04 и м.06.2017 г., в размер общо
на 129415,26 лв. главница и лихви от 11645,94 лева.
В
ревизионния доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт, са
изложени извършените от органите по приходите процесуални действия за
установяване на обстоятелствата
от
значение за ревизията.
Въз
основа на събраните в хода на производството доказателства, ревизията
установява, че през проверявания период дружеството е извършвало покупка на
стоки и други вещи с цел продажба в първоначален, преработен и обработен вид,
продажба на стоки от собствено производство - текстилни изделия в страната и
чужбина.
На
ревизираното лице са връчени Искания за представяне на документи и писмени
обяснения с изходящи номера от 14.07.2017 г.,
от 20.11.2017 г. и 11.12.2017 г., /стр.252-255, стр.623-627,
стр.634-636/, с които са изискани всички първични счетоводни и търговски
документи, счетоводни регистри, декларации и справки за ревизирания период,
включително как са осъществени доставките - сключвани ли са договори с клиенти
и/или оферти; от кой обект са продадени стоките; изискани са документи във
връзка с предаването им. От страна на дружеството са представени документи и
писмени обяснения по опис с вх. № от
07.08.2017 г. /стр.251/; вх. № от 28.11.2017 г. /стр. 622/ и вх. № от 22.12.2017
г./стр.633/.
Към
ревизията е приобщен по реда на ДОПК Протокол от 23.06.2017 г. за извършена
проверка на „Т.Т.“ ООД - в ликвидация във връзка с подадено в НАП уведомление
по чл. 77 от ДОПК /стр.9-112/.
1.
Констатации на ревизията относно установените задължения
за ДДС в размер на 247,49 лв. за д.п.м.04.2017 г.
При анализ на
представените от жалбоподателя документи, в т.ч. разшифровка на счетоводни
сметки от гр.20 към 31.12.2016 г. и при извършена проверка в ПП VAT 14, органът по приходите
установява, че ревизираното лице е придобило и заприходило в счетоводна сметка
204-1 „Машини и оборудване“, активи - 2 бр.: печатаща глава DX- 4, закупени с фактура №
0...9296/19.08.2014 г., която фактура жалбоподателят е отразил с право на пълен
данъчен кредит в Дневника за покупки и СД за ДДС за д.п.м.08.2014 г.
/стр.574-577/. Съгласно представена оборотна ведомост към 30.04.2017 г., всички
дълготрайни материални активи са изписани от дружеството, включително
посочените два актива, без представени документи за реализация и/или друго
разпореждане с тях /стр.91-92/. От жалбоподателя е представен опис към
31.12.2016 г., съгласно който са бракувани стоки /стр.586-588/, подробно
описани в таблица на стр.42 на ревизионния доклад, между които не се намират
придобитите с фактура № 0. . .9296/19.08.2014 г. активи - 2 бр. печатаща глава DX- 4.
При установените
обстоятелства и на основание чл. 79, ал. 3, т. 2, б. „а“ от ЗДДС ревизията
приема, че дружеството дължи данък в размер на 247,49 лв., представляващ
корекция на приспаднат пълен данъчен кредит за липсващите към 30.04.2017 г.
дълготрайни активи, придобити с фактура № 0.. .9296/19.08.2014 г.
2.
Констатации относно установените задължения за ДДС в
размер на 129167,77 лв. за д.п.м.06.2017 г.
В отговор на искането за
представяне на документи и писмени обяснения с изходящ номер от 11.12.2017 г.
дружеството е представило опис на наличните материали към 30.04.2017 година и
аналитична оборотна ведомост на счетоводна сметка 302 "Материали" за
периода 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г., съгласно които наличните към 30.04.2017
година материали на обща стойност 648 063.19 лв. са изписани към 30.06.3017 г.
в пълен размер. Не са представени изисканите заверени копия на фактурите с
точни данни за видове, артикули, количества и цени за предходните доставки на
наличните към 30.04.2017 г. материали, продукция и стоки, както и фактурите за
предходните доставки на наличните към 30.04.2017 година материали, продукция и
стоки, при придобиването на които дружеството не е приспаднало пълен данъчен кредит.
При извършена
проверка в досието на "Т.Т." не са установени доставки на стоки и/или
услуги, по които дружеството да не е упражнило или орган по приходите да му е
отказал правото на приспадане на пълен данъчен кредит, с изключение на някои доставки
с незначителна стойност, които не са използвани от дружеството за извършване на
облагаеми доставки.
В отговор на
искането за представяне на документи и писмени обяснения с изх.номер от
20.11.2017 година дружеството не е представило изисканите и от съществено
значение за определяне на задълженията - инвентаризационни описи на наличните
материали, продукция и стоки към 31.12.2016 година; опис и копия на фактурите
за доставка на наличните материали, продукция и стоки към 31.12.2016 година,
като посочи има ли такива от тях, за които дружеството да не е приспаднало
пълен данъчен кредит; аналитично счетоводно отчитане на изписване на цената на
придобиване/себестойността на продадените материали, продукция и стоки по
фактури №№522/14.06.2017 г. и 523/14.06.2017 година; писмени обяснения за
причините и основанията, както и документи, въз основа на които са изписани
материали, продукция и стоки в размери съответно 648 063.16 лв, 2 535.01 лв и 5
185.69 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 20.06.2017 г.; има ли бракувани,
унищожени и/или липсващи материали, продукция и стоки през 2017 г. /Приложение
№4 към РД/.
При анализ на
представените от жалбоподателя документи, органът по приходите приема, че
съгласно оборотни ведомости и разшифровка на сметки 302,303 и 304 /стр.92/
ревизираното дружеството е разполагало с материали, суровини, продукция към
30.04.2017 г. на обща стойност 655783,86 лв., както следва:
- по сч.сметка 302
„Материали“ - 648063,16 лв.
- по сч.сметка 303
„Продукция“ - 2535,01 лв.
- по сч.сметка 304
„Стоки“ - 5185,69 лв.
Доставяните
материали, продукция и стоки са използвани текущо за целите на извършваните от
жалбоподателя облагаеми доставки-продажба на готови облекла, поради което, на
основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС същото се е възползвало от правото на
приспадане на пълен данъчен кредит при придобиването им. Ползваният данъчен
кредит за наличните към 30.04.2017 г. материали, продукция и стоки възлиза на
131 156,77 лв. За периода 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. дружеството е
извършило продажби на материали, продукция и стоки единствено по фактура
№**********/14.06.2017 г. /стр.167/ на стойност 703,00 лв. и ДДС в размер на
140,60 лв. и фактура №**********/14.06.2017 г. /стр.168/ на стойност 9242,01
лв. и ДДС в размер на 1848,40 лв. Съгласно оборотните ведомости по сч. сметки
302, 303 и 304 към 30.06.2017 г. /стр.628-630/ ревизираното дружеството е
разполагало с материали, суровини
и продукция на стойност 0,00 лв.
Съгласно представени писмени обяснения от жалбоподателя, приложени на стр.622,
за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. са изписани залежали продадени
материали, продукция и стоки с фактури № **********/14.06.2017 г. и
№**********/14.06.2017 г. От жалбоподателя не са представени документи за брак
или протоколи по чл. 117 от ЗДДС за начислен данък при брак, липси или други
обстоятелства, свързани със стоково-материални ценности.
При установените
факти ревизията прави извод, че наличните към 30.04.2017 г. материали,
продукция и стоки, на стойност общо в размер на 655 783,86 лв., са изписани в
пълен размер при извършената продажба по фактури № **********/14.06.2017 г. и
№**********/14.06.2017 г. в общ размер на 9 945,01 лв., т.е. същите са изписани
за по-малко от 1,52 % от отчетната им стойност или стойността на даденото
надхвърля полученото близо 66 пъти. С оглед посоченото и на основание §1, т. 8
от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е прието, че последващите доставки по
фактури №№ **********/14.06.2017 г. и **********/14.06.2017 г. на наличните към
30.04.2017 г. материали, продукция и стоки представляват безвъзмездни доставки,
за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Органът по
приходите установява, че за същите на основание чл. 79, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС
за данъчен период м. 06.2017 г. се дължи данък в размер на 129 167,77 лв.,
представляващ разликата от ползвания данъчен кредит в размер на 131 156,77 лв.
и начисления данък по фактури № **********/14.06.2017 г. и
№**********/14.06.2017 г. в общ размер на 1 989,00 лв.
3.Констатации
относно установените задължения за лихва в размер на 3034,77 лв. за д.п.м.
03.2017 г.
Ревизията
установява, че жалбоподателят в нарушение на чл. 89 от ЗДДС не е внесъл в
приход на бюджета част от декларирания за д.п.м.03.2017 г. ДДС за внасяне - 37
284,24 лв., поради което и на основание чл. 175 от ДОПК за невнесения за
периода данък установява задължение за лихва в размер на 3034,77 лв.
При съдебното
оспорване като доказателства, наред доказателствата за компетентността на
органите, участвали в административното производство, е събрана като доказателство
съдебно-икономическа експертиза, ангажирана от жалбоподателя.
Поставеният на
експертизата въпрос е относим към установеното за дружеството задължение за
д.п. м.юни 2017 година в размер на 129167.77 лева по ЗДДС. Изпълнението на
поставената задача - може ли да бъде определена пазарната цена на стоките,
посочени в приложените по делото фактури №522 от 14.06.2017 г. и № 523 от
14.06.2017 година като близка /не по-висока от три пъти/ до цената на стоките,
посочена в тези две фактури, въз основа на изследване на доказателствата по
делото, е поставена от ревизираното дружество, при съобразяване на девет,
посочени от него обстоятелства.
В заключението е
отбелязано, че то е резултат на систематизиране и анализиране на наличната
информация съгласно счетоводните записвания в дружеството. Заключението
представя стоките и материалите, предмет на фактури №522/14.06.2017 година и
№523 от 14.06.2017 година, съгласно данните за отписани материали от
аналитичната оборотна ведомост на счетоводна сметка 302 Материали за периода от
01.05.2017 г. - 30.06.2017 година. Вещото лице приема, че реализираните
материали са на стойност 9242.01 лева. Като се позовава на допълнителни
изчисления и съпоставки, в т.2 от констативно-съобразителната част експертизата
посочва, че установената отчетна стойност на реализираните материали е 289
718.66 лева, която представя в таблица №2. Според вещото лице след извършеното
изчисление е установено, че стоки на стойност 357 885.10 лева не са предмет на
двете продабжи от 14.06.2017 година.
Крайното
заключение на експертизата е - "... поради започнало производство по
ликвидация /поправка на в.л. в съдебно заседание/ със срок шест месеца,
голямата задлъжнялост, липсата на складови и производствени помещения,
неуточнени действителни количества на наличните материали и тяхната
реализируема стойност, както и факта, че сделките са осъществени на пазара
/лицата не са свързани/, с голяма вероятност посочената във фактурите стойност
се доближава до реалната реализируема цена".
В съдебно
заседание вещото лице заявява, че приетата от експертизата отчетна стойност в
размер на 289718,66 лева се отнася само за стоките и материалите, предмет на
двете фактури от 14.06.2017 година, която е определена съгласно счетоводните
данни за тези стоки. Според вещото лице приетата от ревизията различна отчетна
стойност е резултат от извършеното отчитане на отчетната стойност на всички
налични по счетоводни данни стоки. Вещото лице заявява, че съгласно данните от
публикуваните в Търговския регистър отчети, дружеството спира да осъществява
дейност към 31.12.2014 година, поради което наличностите в дружеството за 2015
г., 2016 г. и 2017 г. съвпадат. Вещото лице заявява също, че при изготвяне на
заключението не се е съобразявал с методите за определяне на пазарни цени, регламентирани
с Наредба №Н-9 от 14.08.2006 година за реда и начините за прилагане на методите
за определяне на пазарни цени, като е имал предвид посочените в заключението
обстоятелства.
Вещото лице в
съдебно заседание потвърждава заявеното в експертизата, че към 31.12.2016
година дружеството не е извършвало инвентаризация на дълготрайните активи и
стоково-материални запаси; не е извършвана преоценка на наличните материали в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти; дружеството не е представило Главна книга за 2014 година,
от която да се установи извършвана ли е процедура по обезценка, преоценка и др.
Поради наличието на тези пропуски според вещото лице счетоводната наличност се
разминава с действителната, поради което и на л.3-ти от заключението, първата
сума на последния ред следва да се чете "действителните", т.е.
посочените количества и стойности, извлечени от счетоводните записвания, не отговарят
на действителните.
Заключението на
експертизата не е оспорено в съдебно заседание. В писмените бележки на
процесуалния представител на ответната страна е изразено становище то да не
бъде кредитирано, като са изложени подробни съображения.
Като съобразява
изложеното в констативно-съобразителната част на заключението относно липсата
на доказателства за извършена инвентаризация към 31.12.2016 година,
неизпълнение на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти и изводите му, че осчетоводените количества и стойности не
отговарят на действителните, обстоятелството, че експертизата представя
резлутати от направени изчисления, чиято обоснованост не може да бъде
проследена поради отсъствие на данни, факта, че при преценка за пазарна цена на
процесните стоки не са съобразени правилата на Наредба №Н-9/2006 година, съдът
намира крайните изводи на експертизата за необосновани, поради което не ги
кредитира. Счетоводно отчитане, което не представя достоверна информация за
осъществените стопански операции, не може да служи като единствена база за
изготвяне на експертизата.
При установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
За установяване
на компетентността на органите, участвали в ревизионното производство, зедно с
представените заповеди за оправомощаване и заместване, като доказателства са
приети електронен носител
/диск/, съдържащ електронни документи, свързани с електронните подписи на
издателите на Заповедите за възлагане на ревизия, Ревизионния доклад и
Ревизионния акт, както и удостоверения по чл.24 вр. чл.16, ал.1, т.1 от ЗЕДЕП.
Като преценява компетентността на органите, с оглед на представените
доказателства, съдът намира издадените заповеди за възлагане и изменение на
ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт за валидни актове, постановени от
притежаващи материална компетентност.
Основателно е
възражението на жалбоподателя, че в административната преписка не се съдържат
доказателства за връчване на заповедите за възлагане на ревизията. Такива
доказателства не са представени и при оспорването на ревизионния акт.
Неоснователно е възражението за липсата на доказателства за връчване на
исканията за представяне на документи и писмени обяснения. Искането от
11.12.2017 /Приложение №5, л.636 от адм. Преписка/ е връчено електронно на
21.12.2107 година и по него постъпва отговор с вх. № от 22.12.2017 г. /л.633/ с
приложен файл опис на наличните материали към 30.04.2017 година. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са връчени по електронен път, по тях са постъпили
съответно възражение и жалба. Представените от ответната страна Уведомление за
упълномощаване, промяна на електронен адрес от 23.09.2014 година и Уведомление
за упълномощаване, промяна на електронен адрес от 25.01.2018 година
установяват, че връчването на съобщения и актове по електронен път от органите
по приходите е извършено на валиден за дружеството елекронен адрес. Изложените обстоятелства водят до извод, че
правата на ревизираното лице в хода на административното производство не са
накърнени, то е разполагало с възможността да защити интересите си.
Предвид
осъществената защита с подаване на възраженито срещу ревизионния доклад, с
обжалването на ревизионния акт по административен и по съдебен ред и характера
на съдебното производство, при което съдът се произнася по същество,
непредставянето на доказателства за връчване на заповедите за възлагане на
ревизията, представлява процесуално нарушение, което не е съществено и не води
до отмяна на ревизионния акт.
По отношение на
материалната законосъобразност на акта:
Доводи и
съображения са развити от жалбоподателя по отношение на установените задължения за ДДС в размер на 129167,77 лв.
за д.п.м.06.2017 г. Според дружеството приложената от ревизията разпоредба
на чл.27, ал.1 във връзка с чл.6, ал.3, т.2 и пар.1, т.8 от ДР на ЗДДС са
неотносими към процесната продажба на материали и продукция, предмет на фактури
№522 от 14.06.2017 година и №523 от 14.06.2017 година. Съображенията са, че по
делото не е установено безвъзмездно прехвърляне на право на собственост или
друго вещно право, напротив продажбата е осъществена при договорено
възнаграждение. Разпоредбата на пар.1, т.8 от ДР ЗДДС относно «безвъзмездните
доставки» е неприложима, тъй като разпоредбата на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС няма
предвид безвъзмездни доставки, които се считат за възмездни, а безвъзмездно
прехвърляне на право на собственост или друго вещно право, което по силата на
фикцията се счита за възмездна доставка. По-ниската цена на придобиване в
случая не може да определи сделката като безвъзмездно прехвърляне на
собственост по смисъла на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС, както се приема и от Съда на
Европейския съюз и Върховния административен съд по посочени в защитата дела. В
евентуалност, са изложени съображения за недоказаност на всички предпоставки за
приложение на чл.27, ал.1, вр. чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС – не е доказана
стойността на придобиване на стоките и материалите, предмет на фактурите от
14.06.2017 година, по кои конкретно фактури те са били закупени, не е
установено от приходната администрация, че при придобиване или производство на
стоките по двете фактури от 14.06.2017 година е приспаднат изцяло или частично
данъчен кредит, не е доказан и размера на приетата от приходните органи
стойност на продадените стоки – 655 783.86 лв. Изложени са и съображения,
основани на заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Разпоредбата на
чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС определя като възмездна доставка на стока за целите
на закона безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху
стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е
приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Според легалното определение,
дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, „безвъзмездна" е доставката, при която
няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля
полученото. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1, от ЗДДС в приложимата за ревизирания
период редакция, съгласно изменението ДВ бр.99/16.12.2011 г., в сила от
01.01.2012 г., предвижда, че данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6,
ал. 3 и чл. 7, ал. 4 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката
или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната
основа при вноса.
Съдът намира
несъстоятелно заявеното в писмената защита на жалбоподателя становище, разграничаващо
поятието за "безвъзмездна доставка" от безвъзмездното прехвърляне на
собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, посочено в
хипотезата на ал.3 на чл.6 ЗДДС. Систематичното и сравнително тълкуване на
разпоредбата на ал.3 на чл.6 ЗДДС не води до извод за изключване на доставките
от приложното й поле, доколкото по своята същност доставката на стоки
представлява разпореждане със стоки, прехвърляне на право на собственост или
друго вещно право. Съдът приема, че целта на законодателя в случая е да разшири
приложното поле на нормата, като наред с доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС
включи и всяко друго безвъзмездно прехвърляне на собственост или друго вещно
право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването
й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Както беше
посочено при излагане на фактите, стойността на материалите, суровините и
продукцията, с които е разполагало ревизираното дружество към 30.04.2017
година, заприходени съгласно данните от счетоводството му, е установена
съобразно изисканите и представени от жалбоподателя документи - оборотни
ведомости и сметки 302, 303 и 304 /стр.92/, и тя е 655783,86 лв., по сметки
съответно: по сч.сметка 302 „Материали“ - 648063,16 лв; -по сч.сметка 303
„Продукция“ - 2535,01 лв; -по сч.сметка 304 „Стоки“ - 6185,69 лв. Към
30.06.2017 година стойностите по трите посочени сметки са нулеви, което налага
извод, че във времето от 30.04.2017 година до 30.06.2017 година дружеството се
е разпоредило със стоки на стойност 655783,86 лева.
Обективни данни
за извършено разпореждане са единствено двете продажби, предмет на фактурите от
14.06.2017 година, общо на цена от 9945.01 лева. За този период от страна на
жалбоподателя няма твърдения и ангажирани доказателства за осъществен брак или
протоколи по чл.117 ЗДДС за начислен данък при брак, липси или други
обстятелства, свързани с процесните стоки и материали. Следователно,
разпореждането, извършено на основание двете фактури от 14.06.2017 година, има
за предмет стоки, на стойност 655783,86 лева, при цена от 9945.01 лева, т.е.
стойността на продадените активи многократно надхвърля полученената за тях
цена, почти 66 пъти.
Този извод се
налага с оглед:
- констатациите
на вещото лице, че към 31.12.2016 година в дружеството не е извършена инвентаризация
на стоково-материалните запаси съгласно изискванията на Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и направения от експертизата
извод, че посочените от ревизираното лице количества и стойности не отговарят
на действителните.
- безспорният
факт, че доставяните материали, продукция и стоки са използвани текущо за
целите на извършваните от жалбоподателя облагаеми доставки-продажба на готови
облекла.
-
обстоятелството, че ревизираното дружество не е представило изисканите заверени
копия на фактурите с точни данни за видове, артикули, количества и цени за
предходните доставки на наличните към 30.04.2017 г. материали, продукция и
стоки, както и фактурите за предходните доставки на наличните към 30.04.2017
година материали, продукция и стоки, при придобиването на които дружеството не
е приспаднало пълен данъчен кредит
- резултатите от
извършена проверка в досието на "Т.Т.", при която не са установени
доставки на стоки и/или услуги, по които дружеството да не е упражнило или
орган по приходите да му е отказал правото на приспадане на пълен данъчен
кредит, с изключение на някои доставки с незначителна стойност, които не са
използвани от дружеството за извършване на облагаеми доставки;
-
обстоятелството, че в отговор на искането за представяне на документи и писмени
обяснения с изх.номер от 20.11.2017 година дружеството не е представило
изисканите и от съществено значение за определяне на задълженията -
инвентаризационни описи на наличните материали, продукция и стоки към
31.12.2016 година; опис и копия на фактурите за доставка на наличните
материали, продукция и стоки към 31.12.2016 година, като посочи има ли такива
от тях, за които дружеството да не е приспаднало пълен данъчен кредит;
аналитично счетоводно отчитане на изписване на цената на
придобиване/себестойността на продадените материали, продукция и стоки по
фактури №№522/14.06.2017 г. и 523/14.06.2017 година; писмени обяснения за
причините и основанията, както и документи, въз основа на които са изписани
материали, продукция и стоки в размери съответно 648 063.16 лв, 2 535.01 лв и 5
185.69 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 20.06.2017 г.; има ли бракувани,
унищожени и/или липсващи материали, продукция и стоки през 2017 г. /Приложение
№4 към РД/;
- в нарушение на
чл.11.1 от НСС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси ревизираното лице
ревизираното лице не е извършило в края на отчетния период 2016 година оценка
на нетната реализируема стойност на стоково-материалните си запаси; не е
изпълнено изискването на б."е" на чл.12 в годишния финансов отчет да
оповести обстоятелствата, които са довели до намаляване на отчетната стойност.
Процесуалното
поведение на ревизираното лице, непредставянето от негова страна на изискани
документи от съществено значение за изясняване на отношенията му с фиска,
налагат изводи в негова тежест.
Разпореждането
със стоките, продукцията и материалите, налични към 30.04.2017 година на
стойност 655 783.86 лева, при цена 9945.01 лева осъществява фактическия състав
на "безвъзмездна" доставка по смисъла на пар.1, т.8 от ЗР на ЗДДС,
тъй като стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Дружеството е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит по отношение на стоките и
материалите, налични към 30.04.2017 година, в размер на 131 156.77 лева, което
обуславя приложението на чл.27, ал.1 ЗДДС / редакция ДВ бр.99/11г. Предвид
безвъзмездния характер на доставките от 14.06.2017 година, за които не е налице
право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 79, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС за данъчен период м. 06.2017 г. правилно органите по приходите установяват
задължение за ДДС в размер на 129 167,77 лв., представляващ разликата от
ползвания данъчен кредит в размер на 131 156,77 лв. и начисления данък по
фактури № **********/14.06.2017 г. и №**********/14.06.2017 г. в общ размер на
1 989,00 лв.
Предвид изложените съображения предявените
възражения за недоказаност на предпоставките на чл.27, ал.1 ЗДДС са
неоснователни. Установените от ревизията задължения по ЗДДС за д.п.м.06.2017
година в размер на 129167.77 лева са законосъобразн, определени върху данъчна
основа 645838,85 лв. /данъчната основа при придобиването на процесните стоки,
определена по реда на чл. 27, ал.1 от ЗДДС - 655783,86 лв., намалена със сумата
на посочената продажна цена 9945,01 лв.
Съдът намира за
неоснователни, ненамиращи опора в закона възраженията на жалбоподателя,
изложени в писмената защита, за определяне на задълженията от органите по
приходите, без да са отчетени специфичните обстоятелства, при които е извършена
продажбата по фактурите от 14.06.2017 година. Твърдението на ревизираното
дружество, че "стойността на даденото" по смисъла на пар.1, т.8 ДР
ЗДДС може да се различава драстично дори от стойността, по която то е заведено
в счетоводството, би било основателно в конкретния случай при условие, че
ревизираното лице е доказало, че заявените от него конкретни специфични
обстоятелства са обусловили продажната цена по процесните фактури. Както в хода
на административното производство, така и при съдебното оспорване, остана
недоказана тезата на жалбоподателя, че продажната цена по фактурите от
14.06.2017 година е пазарната цена на тези стоки и материали. След като през
2015 г. и 2016 г. дружеството не осъществява дейност, изпълнението на
изискванията на НСС 2 за съобразяване на отчетната стойност с нетната
реализируема стойност /НСС 2 чл.11.2/ представлява съществено условие за
определяне на действителната пазарна цена по процесните доставки. Твърдението
за наличие на специфични обстоятелства, довели до реализираната цена от 9
945.01 лева като пазарна цена, и тяхното конкретно влияние, е изцяло в тежест
на рвизираното дружество.
Относно установените задължения за ДДС в
размер на 247,49 лв. за д.п.м.04.2017 г.
в
жалбата и в хода на съдебното оспорване не са изложени конкретни доводи и
възражения.
Представените
писмени доказателства установяват придобиването на активите - 2 бр. печатаща
глава DX- 4, закупени с
фактура № 0.. .9296/19.08.2014 г., която е отразена с право на пълен данъчен
кредит в Дневника на покупки и СД за ДДС за д.п.м.08,2014 г. Съгласно оборотна
ведомост към 30.04.2017 г. /стр.92/, същите са изписани от дружеството, но не
са посочени в представения опис на бракуваните активи към 31.12.2016 г.
/стр.586-588/. Във връзка с връчени 3 бр. ИПДПОЗЛ, от ревизираното лице не са
ангажирани доказателства относно реализация и/или друго разпореждане с
процесните активи - 2 бр. печатаща глава DX - 4.
Разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.
предвижда, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на
степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен
кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване,
установяване на липси или при бракуване на стоката, начислява и дължи данък в
размер на ползвания данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.З за
стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал.
1 и 2 лицето дължи данък, определен по формула, посочена в т.2, б. „а“ на
чл.79, ал.З от ЗДДС.
При действащата
нормативна уредба и изложените факти, законосъобразен е изводът на ревизията,
че в нарушение на чл.79, ал.1 от 1 от ЗДДС, във връзка с чл.79, ал.З, т.2, б
„а“ от същия закон жалбоподателят не е извършил корекция на ползвания данъчен
кредит, чрез начисляване на данък по реда на чл.86 от ЗДДС в размер на 247,49
лв. за липсващите към 30.04.2017 г. дълготрайни активи, придобити с фактура №
0...9296/19.08.2014 г. Размерът на дължимия данък е правилно определен по реда
посочен в чл.79, ал.З, т.2, б „а“ от ЗДДС в размер на 247,49 лв.
Относно
установените задължения за лихва в
размер на 3034,77 лв. за д.п.м. 03.2017 г. също няма изложени конкретни
възражения.
Посочените в
колона 11 на Таблица 1 в обжалвания РА задължения за ДДС в размер на 37284,24
лв. за д.п.м.03.2017 г., са в резултат на декларирани и невнесени от
дружеството жатбоподател в законоустановения срок задължения по СД за ДДС за
същия данъчен период.
На основание чл.
89, ал.1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.),
регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в
срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. По см. на чл.
125, ал. 1 от с.з. /Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./, за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.
1596. В ал.5 от същия член, е определен срокът за подаване на
справка-декларацията до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. Следователно, за д.п.м.03.2017 г., декларираният
от дружеството жалбоподател ДДС в справка-декларация е следвало да бъде платен
до 14.04.2017 г. - срокът за подаване на справка-декларацията. За неплатените в
законоустановените срокове публични задължения на основание чл. 175, ал.1 от ДОПК се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
Предвид
изложеното и неспазване на разпоредбата на чл. 89, ал.1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр.
105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за внасяне в законоустановения срок на
дължимия ДДС, органите по приходите правилно са начислили лихва в размер
на 3034,37лв за декларираните и невнесените в срок задължения за д.п.м.03.2017
г., в размер на
37284,24 лв., на
основание чл.175 от ДОПК., като за същата е
приложен и лихвен лист.
Изложените
съображения налагат извод за неоснователност на подадената от "Т.Т."
ООД жалба, която следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на спора, предявеното своевременно искане и осъществената процесуална защита на
ответната страна, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, следва да й бъдат присъдите
разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размера,
определен по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. /изм. ДВ. бр.84 от 25.10.2016 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3940,61 лв. при
материален интерес 141061,20 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Т.Т." ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен, ***,
представлявано от М.Ж.Б.- ликвидатор, срещу Ревизионен акт №Р-03002717004457-091-001/05.02.2018 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 63 от 26.04.2018
г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"
- Варна при ЦУ на НАП, с който за дружеството са установени задължения по ЗДДС
за данъчни периоди м.03, м.04 и м.06.2017 г., в размер общо на 129415,26 лв.
главница и лихви от 11645,94 лева.
ОСЪЖДА "Т.Т."
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен, ***, представлявано от М.Ж.Б.-
ликвидатор да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"
- Варна при ЦУ на НАП разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 3940,61 /три хиляди деветстотин и четиридесет цяло
и шестдесет и една стотни/ лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: