№ 553
гр. Варна, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500200 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. С., гражданин на ***, роден на
***г. в *** с постоянен адрес ***, чрез особен представител адв.д-р О.Н.Т.-К.,
АК Варна, срещу Решение № 260462 от 29.12.2022г., постановено по гр.д.№
1180/2021г. по описа на ВРС, 7-ми състав, с което П. С., гражданин на ***,
роден на ***г. в *** с постоянен адрес *** Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на
„БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ЮПЗ, Бизнес сграда „Булпорт" сумите, както следва:
5069.44лева, представляваща дължими кейови такси за периода м.06.2020г.
до м.01.2021 г. вкл., на основание т.4.1 от сключен между страните договор от
15.08.2018г. с предмет предоставяне за ползване на място за базиране и
престой на собствен на ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под флага
на Малта, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 28.01.2021 г. до окончателно погасяване на задължението, за
което са издадени фактури № 4894/02.06.2020г., № 5020/08.07.2020г., №
5060/05.08.2020г., № 5126/08.09.2020Г., № 5204/05.10.2020г., №
5282/03.11.2020г., № 5364/02.12.2020г. и № 5461/06.01.2021 г., както и
146.27лева, представляваща обезщетение за забава начислено върху
главницата за периода считано от падежа на всяко задължение /7дена след
издаване на фактурата/ до 08.01.2021г.вкл, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Жалбоподателят счита, че съдът не е взел предвид подробно
изложените съображения и наличните писмени доказателства в подкрепа на
това, че процесините суми за наем и съответните претендирани лихви не се
дължат. Сочи, че след преустановяване на плащането на наемната цена след
м.05.2020г., следва да се приложи клаузата на чл.5.2, предл.3 от процесния
договор, а именно в случай на незаплащане от страна на наемателя на две
наемни вноски, договорът се прекратява, след което на основание т.9.2 от
1
Общите правила и условия, наемодателят следва да предприеме съответните
действия по извеждане на кораба от Пристанището. Твърди се, че като не е
сторил това, наемодателят без основание е генерирал разходи за наемателя.
Отделно се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.4.6 от договора за наем при
подписването му наемателят е заплатил депозит в размер на един месечен
наем, с който наемодателят е можел да прихване част от претендираните
суми, а по настоящото производство не е налице подобна информация.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск с присъждане на сторените разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна представя писмен отговор,
в който оспорва въведените възражения с въззивната жалба. Твърди се липса
на правен интерес от обжалване на акта, доколкото пред исковия съд
ответникът е заявил, че допуска в условие на евентуалност осъждане само по
отношение на кейовите такси, което е сторено от съда. На следващо място се
счита голословно твърдението във въззивната жалба, че при подписване на
договора за наем наемателят е заплатил депозит, тъй като такова
доказателство не е обсъждано и не е представяно пред първата инстанция.
Позовава се, че предвиденото с разпоредбата на чл.4.6 от Договора за наем, че
„при авансово заплащане на наемната цена, депозит не се предоставя".
Намира се за необосновано направеното във въззивната жалба твърдение, че
съгласно т.9.2. от Общите правила и условия „Наемодателят следва да
предприеме съответните действия по извеждане на кораба от Пристанището",
като намира, че цитирането не е вярно,тъй като т.9.2 не въвежда задължения
за наемодателя, а предвижда опция, още повече че тази опция (извеждането
на кораб от пристанището) е свързана с допълнителни разходи и наличие на
условия за нейното осъществяване, като назначаване на екипаж за управление
и/или провлачване на кораба, наличие на застраховка, процедури по
разрешаване от Морска администрация излизането от пристанище, намиране
на място където да се изведе и други формалности в зависимост от всеки
конкретен случай, опция напълно неприложима в настоящия случай -
изоставен кораб и дезинтересиран корабособственик. Освен това в договора е
установено правото на пристанището да задържи кораба, до окончателно
заплащане от страна на наемателя на всички дължими суми - в чл.4.5., чл.5.3.
Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба с присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Въззивникът се представлява от особен представител, назначен от ВРС
на осн.чл.47, ал.6 от ГПК на разноски на ищеца, поради което на въззиваемия
следва да бъде указано да представи по делото доказателства за внесена по
сметка на ВОС сума в размер на 400 лева за възнаграждение на особения
представител, дължимо за въззивната инстанция.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
2
основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на П. С.,
гражданин на ***, роден на ***г. в *** с постоянен адрес ***, чрез особен
представител адв.д-р О.Н.Т.-К., АК Варна, срещу Решение № 260462 от
29.12.2022г., постановено по гр.д.№ 1180/2021г. по описа на ВРС, 7-ми
състав, с което П. С., гражданин на ***, роден на ***г. в *** с постоянен
адрес *** Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА" АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЮПЗ, Бизнес
сграда „Булпорт" сумите, както следва: 5069.44лева, представляваща
дължими кейови такси за периода м.06.2020г. до м.01.2021 г. вкл., на
основание т.4.1 от сключен между страните договор от 15.08.2018г. с предмет
предоставяне за ползване на място за базиране и престой на собствен на
ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под флага на Малта, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.01.2021
г. до окончателно погасяване на задължението, за което са издадени фактури
№ 4894/02.06.2020г., № 5020/08.07.2020г., № 5060/05.08.2020г., №
5126/08.09.2020Г., № 5204/05.10.2020г., № 5282/03.11.2020г., №
5364/02.12.2020г. и № 5461/06.01.2021 г., както и 146.27лева, представляваща
обезщетение за забава начислено върху главницата за периода считано от
падежа на всяко задължение /7дена след издаване на фактурата/ до
08.01.2021г.вкл, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ЗАДЪЛЖАВА „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА" АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ЮПЗ, Бизнес сграда „Булпорт" да
представи доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 400
лева за възнаграждение на особения представител, дължимо за въззивната
инстанция, на осн.чл. 47, ал.6 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 200/2023 год. на ВОС
за 22.03.2023г. от 13.30часа , за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи
препис от отговора на въззивна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4