№ 886
гр. С, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110122782 по описа за 2024 година
„Т С“ ЕАД предявило срещу Т. Д. С. кумулативно обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че Т. Д. С. дължи на „Т“ ЕАД следните
суми: 3 704, 22 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се в ж. к. адрес, аб. № ........., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.11.2023 г. (датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателно изплащане на дължимата сума, както и
сумата от 271, 44 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
цената на топлинна енергия за периода между 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г.,
както и сумата от 0,52 ст., представляваща обезщетение за забава в погасяване
на таксите за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до 13.09.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 60327/2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между
него и
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за
процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е
изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на
база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от дружеството
за дялово разпределение, както и стойността на услугата „Дялово
разпределение“. Ищецът поддържа, че за процесния период са действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Т С“ ЕАД. Поддържа,
1
че задължението за заплащане на дължимите суми следва да бъде изпълнено
в 45-дневен срок, което не е сторено. Твърди, че на основание чл. 139 от
Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между
клиентите в сграда в режим на етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, а в настоящия случай и на основание чл. 139б ЗЕ
етажните собственици в сградата, в която се намира имотът, собственост на
ответницата, са сключили договор за извършване на дялово разпределение с
„Т С“ ЕООД – дружеството, осъществяващо услугата дялово разпределение. В
тази връзка ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
„Т С“ ЕООД като трето лице-помагач, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземането му.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата. С
отговора на исковата молба ответницата Т. Д. С. оспорва така предявените
искове по основанието, на което се претендират вземанията, както и по размер.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове и претендира сторените в хода на производството
разноски.
Съдът, като съобрази събраните в хода на настоящото производство
доказателства, установи следното от фактическа страна:
С представено писмо от С..., р-н „Л“ се установява, че с договор за
продажба от 03.01.2002 г., сключен въз основа Заповед № ОИ-03.098/98 г. от
18.01.2001 г., ап. ..., находящ се в ж. к. „Л“, бл. адрес, е продаден на Л С С и не
се установява жилището да представлява общинска собственост (л. 17). По
делото е установено, че сградата, в която се намира процесният имот,
представлява многофамилна жилищна сграда с един вход, отразена в
кадастралните карти и кадастралните регистри с идентификатор
68134.4361,76.6 и с адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. ........ С исковата молба е
представен Констативен протокол № 62/25.04.2013 г., съгласно който
съществува идентичност между ап. ... в ж. к. „Л“, бл. ......., по договор за
продажба от СО, р-н „Л“, и ап. 7, аб. 1 в ж. к. „Л“, бл. ....... в базата данни на „Т
С“ ЕАД. Така представеният с исковата молба протокол (л. 16 от делото) е
подписан от ръководителя на Отдел „ОПС“ към ищцовото дружество – Инж Я.
Х – и представител на етажната собственост – Д К.
Установява се, че от 09.01.2004 г. е налице сключен договор между „Т С“
ЕООД, БУЛСТАТ ........, съгласно който Етажна собственост с адрес в гр. С, ж.
к. „Л“, бл. ....... възлага, а „Т С“ ЕООД приема да изпълни доставка и монтаж
на термостатни вентили, термостатни глави, индикатори за разпределение на
разхода за топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите, вкл. издаването на индивидуални сметки. Възложителят се
задължава да заплаща съответното възнаграждение. Съгласно така сключения
договор, изпълнителят разполага с правото да превъзложи извършването на
дейностите по монтаж, поддръжка и отчет на уредите и инкасиране на
плащанията на своя подизпълнител ЕТ „Хай ЕМ“. Така сключеният договор е
в изпълнение на решение на общото събрание на етажната собственост,
обективирано в Протокол 22.12.2003 г. От представеното с исковата молба
приложение към протокола (л. 26 от делото) се установява абонатният номер,
който съответства на процесния ап. 7.
С подадено заявление – декларация от Л С С с вх. № ОП-2129/15.08.06
2
последният желае да му бъде открита партида, съгласно Общите условия на
„Т“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищцовото
дружество на потребители в гр. С.
От представеното с исковата молба Удостоверение за наследници на Л С
С се установява, че последният оставя за свои наследници по закон Т. С.
/съпруга/, А С /дъщеря/, Е С. /дъщеря/. Л С е починал на 08.02.2006 г. След
смъртта му съпругата му Т. С. /ответник в настоящото производство/
декларира, че ще използва процесния недвижим имот за жилищни нужди.
Представен е Договор Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от
Закона за енергетиката между „Т“ ЕАД (в качеството му на възложител) и „Т
Сиз“ ЕООД (като изпълнител). Съгласно така сключения договор,
възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извършва услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата
етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С, при спазване
на изискванията на Общите условия на договорите (ОУД) и търговец за
извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с
Разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г.
Съдът със свое Определение № 43494 от 25.10.2024 г. е задължил ищеца
на основание чл. 190 ГПК в срок до съдебното заседание по делото да
представи заверено копие на всички фактури, издавани за процесния период
между м. 05.2020 г. – м.04.2022 г., както и заверен препис на протоколи за
въвеждане на абонатната станция в експлоатация, свидетелства за
метрологична проверка на топломера в АС, както и отчетен картон за
показанията за общия топломер в абонатната станция. От представените
доказателства се установява, че абонатната станция е въведена в експлоатация
и средството за измерване е преминало необходимите метрологични проверки.
Представени са и издадените от дружеството – ищец фактури за предоставена
топлинна енергия за процесния период между м. май 2020 г. и м. април 2022 г.
С приложените документи са представени 2 бр. общи фактури с номера
********** и **********. Сумата по Фактура № ********** възлиза на
1 379, 26 лв., а сумата по Фактура № ********** - 2 606, 54 лв. Приложени са
и дебитни известия за корекция на начислените за периода суми.
С молба от 22.11.2024 г. третото лице – помагач „Т С“ ЕООД – представя
индивидуални справки за отопление и топла вода на ответницата в
настоящото производство, от които е видно предоставеното количество
топлинна енергия. Следва да се има предвид, че в настоящия случай етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач. От представените писмени доказателства се установява, че в
процесния период е доставяна топлинна енергия в претендираните
количества, извършвани са реални отчети от дружеството, извършващо
дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства,
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
3
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният недвижим имот, находящ се в гр.
С, ж. к. адрес е бил топлофициран и че сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният апартамент, е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Съгласно чл.149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач)
по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който
според легалната дефиниция в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, е клиент, който купува
енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет-
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2017 г., ОСГК, т. 1.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответницата е възразила срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните в настоящото производство са били налице
валидни договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
Наличието на договорни отношения между страните се установява и от
следното: съпругът на ответницата е придобил собствеността върху
недвижимия имот. С представено писмо от С..., р-н „Л“ се установява, че с
договор за продажба от 03.01.2002 г., сключен въз основа Заповед № ОИ-
03.098/98 г. от 18.01.2001 г., ап. ..., находящ се в ж. к. „Л“, бл. ......., ет.02, е
продаден на Л С С и не се установява жилището да представлява общинска
собственост. Впоследствие, Л С умира и оставя за свои наследници по закон Т.
С. /съпруга/, А С /дъщеря/, Е С. /дъщеря/. Л С е починал на 08.02.2006 г. След
смъртта му съпругата му Т. С. декларира, че ще използва процесния недвижим
4
имот за жилищни нужди, вследствие на което е открита партида на нейно име.
Предвид цитираната разпоредба на чл. 153 ЗЕ, съдът счита, че между страните
е налице валидна облигационна връзка по отношение на доставяната
топлинна енергия.
Съдът не споделя възражението на ответницата за неприложимост на
договора с дружеството, извършващо дялово разпределение. Видно е от
представения договор, че същият е бил в сила към момента на начисляване на
претендираните суми. От представените от третото лице – помагач писмени
доказателства се установява, че в процесния период е доставяна топлинна
енергия в претендираните количества, извършвани са реални отчети от
дружеството, извършващо дялово разпределение, поради което съдът приема,
че е доставената ТЕ е в претендирания обем.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от
него ответникът дължи да заплати, при което бъде разгледано своевременно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност. Давността като
възражение е въведено от ответницата своевременно с отговора на исковата
молба. Задълженията на ответницата са възникнали като срочни – съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.
Погасителната давност е институт, уреден в полза на длъжника.
Съдържанието се изразява в това, че след изтичането на определен от закона
период от време, в който кредиторът бездейства, той губи възможността да се
удовлетвори по пътя на принудителното изпълнение.
Поначало давността е уредена в полза на длъжника и започва да тече от
момента, в който задължението стане
изискуемо. Течението на давността обаче се прекъсва с предприемане на
действие, с проява на активност от страна на кредитора. В заповедното
производство след издаването на заповедта за изпълнение, длъжникът
разполага с едномесечен срок от връчването, в който срок може да възрази
срещу заповедта. В случай на постъпило възражение срещу заповедта за
изпълнение в законоустановения срок, съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК пред
кредитора се открива възможност да предяви иск по чл. 422 ГПК за
установяване съществуване на вземането си. Давността се прекъсва с
предявяването на този иск, като в случая предявяването има обратно
действие, от момента на подаването на заявлението. Ако обаче искът по чл.
422 ГПК не е предявен или е предявен след законоустановения
срок, давността не се счита прекъсната със заявлението. В този смисъл е
приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ВКС.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е постъпило в съда на 01.11.2023 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, каквито са задълженията за главници, давността тече от
деня на падежа, т к. срокът е уговорен в полза на длъжника. Следователно,
тригодишната давност започва да тече от момента, в който изтича срокът за
тяхното заплащане. По отношение на предявените вземания са приложими
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
5
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, вземането за м. май 2020 г. в
размер от 123, 58 лв. е станало изискуемо през м. юли 2020 г., като
тригодишната погасителна давност е започнала да тече от падежа на осн. чл.
114, ал. 1 ЗЗД и е изтекла през м. юли 2023 г. Същото важи и за останалите
вземания на ищеца, възникнали по фактурите за м. юни 2020 г. в размер от
112, 60 лв., м. юли 2020 г. в размер от 118, 44 лв., м. август 2020 г. в размер от
184, 44 лв., и м. септември 2020 г. в размер от 180, 38 лв., които са в общ
размер, възлизащ на 719, 44 лв. и следва да бъдат приспаднати като погасени
по давност. Така, общият размер на задължението за цена на потребената
топлинна енергия за периода М. 10. 2020 г. - м. април 2022 г., който не е
обхванат от изтеклата погасителна давност, възлиза на 2 984, 78 лв., до
който размер предявеният главен иск следва да бъде уважен и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3 704, 22 лв., или за
размера от 719, 44 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съдът не споделя
възраженията на ответника, че това вземане не принадлежи на ищеца,
доколкото съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Т С“ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата се установява от приложените по делото протокол
от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното дружество,
договор на ЕС с последното, договор между ищцовото дружество и „Т С“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение, както и заключението
по СТЕ.
Всяка от посочените по-горе суми следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.11.2023 г. до окончателно плащане.
По иска по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на
падежа.
По арг. от чл. 119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху погасената по
давност главница за периода между 01.05.2020 г. и 30.09.2020 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 се сочи, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и 3, ако не са изплатени в срок. Съгласно чл. 32,
ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
6
отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация
относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече
от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането
му, в случай че същата е издадена след изтичането на периода. Следователно
настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане на
стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл. 114 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15
септември на съответната година. Така, в настоящия случай фактурата за
периода между м. май 2020 г. и април 2021 г. е издадена на 31.07.2021 г., като
не се дължи лихва за месеците между май-септември 2020 г. Фактурата за
периода между 01.05.2021 г.. и 30.04.2022 г. е издадена на 31.07.2022 г.
Обезщетение за забава върху тези суми се дължи и искът следва да бъде
уважен до претендирания размер от 271, 44 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху
задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 0, 52
лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Предвид изхода на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените разноски в производството по ч. гр. дело 60327/2023 г., по описа
на СРС, 69. състав, както и в исковото производство, съразмерно с уважената
част от исковете, които възлизат на 106, 08 лв. за заповедното производство –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и в размер на 187,95лева –
за исковото производство/ за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/ .
Съразмерно на отхвърлените искове ответникът също има право на
разноски, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, които му се следват в размер на
72,43лева за исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение,
и в размер на 36,21лева – за заповедното производство / за заплатено
адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „адрес срещу Т. Д. С. с
адрес в гр. С, ж. к. адрес, кумулативно обективно съединени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
7
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Д. С. дължи на „Т С“ ЕАД сумата
от 2 984, 78 лв., представляваща цена за потребена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с
адрес в гр. С, ж. к. адрес, аб. № ......... , отразена в общи фактури с №
********** и № **********, ведно със законната лихва за периода от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.11.2023 г. до окончателното
изплащане; сумата от 271, 44 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.21г.- 23.10.23г. , като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинна енергия за горницата над уважения
размер от 2984,78лева до пълния предявен размер от 3 704, 22 лв. / или за
разликата от 719,44лева/ и за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на такса за услуга
дялово разпределение в размер на 0, 52 лв.
ОСЪЖДА Т. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С, С, ж. к. адрес, да
заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
С, ул. адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 106,08лева – разноски
за заповедното производство по ч. гр.д. № 60327/23г. на СРС, 69с-в , както и
сумата от 187,95лева – разноски за исковото производство , за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. адрес да заплати на Т. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж. к.
адрес , сумата от 72,43лева – разноски за исковото производство, за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 36,21лева- разноски по
заповедното производство по ч. гр.д. № 60327/23г. по описа на СРС, 69с-в, за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на
ищеца- „Т С“ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8