Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../………11.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: П. АТАНАСОВ
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Капка Микова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №1525 по описа за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Д.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение №2329
от 23.05.2018г. по гр.д.№17965/2017г. по описа на Районен съд Варна, в частта,
с която е уважен предявения от “Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД-гр.Варна, иск с правно основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК за установяване
на дължимостта от въззивника на сумата от 2073.34лв., представляваща дължима
главница за незаплатени В и К услуги, определена на основание чл.37, ал.1 от
Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ за периода 17.08.2015г. до 18.08.22016г. за
адрес на потребление: гр.Варна, ул.“Юлиус Фучик“ №3, за която е издадена
фактура №**********/26.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-07.09.2017г. до
окончателното ѝ плащане и сумата от 198лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 26.09.2016г. до 03.09.2017г., за които
суми е издадена Заповед №7344/08.09.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№13466/2017г. по описа на РС Варна.
В жалбата се
излага, че атакуваното решение на РС Варна е неправилно и необосновано.
Поддържа се, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд не е
извършил цялостен и правилен анализ на събраните доказателства, както и не е
съобразил факта, че чл.37, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. е извънреден способ
за провеждане на специална процедура с цел установяване на нерегламентирано
незаконно присъединяване, което по състава си е извън договорните отношение
между доставчик и потребител и не е в обхвата на Общите условия. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на становището за неоснователност на иска. Моли
се за отмяна на частта от първоинстанционното решение, с която е уважен иска и
за отхвърляне изцяло на претенциите, както и за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263
от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на
атакуваната с жалбата част от решението. Оспорват се доводите на жалбоподателя
за непълен анализ на доказателства от страна на съда. Сочи се, че събраните по
делото доказателства дават основание за ангажиране на отговорността на
ответника. Моли се за оставянето в сила на първоинстанционното решение, в тази
му част и за присъждане на деловодни разноски.
Едновременно с
отговора на исковата молба, от “Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, с ЕИК
*********, е подадена и насрещна въззивна жалба, против горецитираното решение,
в частта с която е отхвърлен иска на жалбоподателя с правно основание чл.415
вр. чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта от въззивника на сумите, за
които суми е издадена Заповед №7344/08.09.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№13466/2017г. по описа на РС Варна, а имено
за разликата над 2073.34лв. до пълно претендирания размер от 5080.33лв.,
представляващ дължима главница за незаплатени В и К услуги, определена на
основание чл.37, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ за периода
17.08.2015г. до 18.08.22016г. за адрес на потребление: гр.Варна, ул.“Юлиус
Фучик“ №3, за която е издадена фактура №********** от 26.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-07.09.2017г. до окончателното ѝ плащане и за горницата над 198лв.
до пълно претендирания размер от 484.08лв., представляващ лихва за забава върху
главницата за периода от 26.09.2016г. до 03.09.2017г.
С насрещната
въззивна жалба, се поддържа становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението в атакуваната му част, поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и при нарушаване на процесуалните
правила. Поддържа се, че изводите на съда за размера на дължимите суми почиват
на неправилен анализ на събраните по делото доказателствата, като се излагат се
подробни съображения. Моли се за отмяна на решението в отхврълителна му част и
уважаване на претенцията в пълният и размер. Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание
въззивника Д.Д., чрез пълномощникът си, поддържа въззивната жалба и моли за
отмяна на атакуваната част от първоинстанционното решение. Оспорва насрещната
въззивна жалба и моли за отхвърлянето ѝ. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Въззиваемата страна
“Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалба и поддържа отговора си на
същата. Поддържа насрещната си въззивна жалба, моли за отмяна на
атакуваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и
чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за приемане на установено, че ответника Д.С.Д.,
дължи на ищеца “Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, сумата от 5080.37лв., представляваща дължима главница за незаплатени В и К услуги, определена
на основание чл.37, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ за периода от
17.08.2015г. до 18.08.22016г. за адрес на потребление: гр.Варна, ул.“Юлиус
Фучик“ №3, за което е издадена фактура №**********/26.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-07.09.2017г. до окончателното ѝ плащане, и сумата от 484.08лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 26.09.2016г. до 03.09.2017г., за които суми е
издадена Заповед №7344/08.09.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№13466/2017г. по описа на ВРС.
В исковата молба се
твърди, че ответника има качество на потребител на
водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги доставяни за имот, находящ се
на адрес гр.Варна, ул.“Юлиус Фучик“ №3. Твърди се, че ползваните В и К услуги на този адрес, се отчитат по партида с абонатен
№1556123. Сочи се, че на 18.08.2016г. служители на ищеца, в присъствието на ответника, извършили
проверка в посочения имот, при която е установено, че водомерът на имота е
заобиколен с нерегламентиран водопровод /байпас/, в резултат, от което
потреблението на В и К услуги от външна чешма в двора и във външна тоалетна не
се отчита, като по този се избягва пълното плащане на цялостното потребление на
услугите. Твърди се, че за направените
констатации е изготвен Констативен протокол /КП/ №41294/18.08.2016г., който е
подписан от ответника без възражения. Поддържа се, че с оглед установените факти
и на основание чл.37, ал.1 от Наредба №4 от
14.09.2004г. на МРРБ, е издадена фактура
№********** от 26.08.2016г., с която е начислена консумацията на В и К услуги,
съгласно чл.35, ал.6 от Наредба №4/14.09.2004г. Твърди се, че според чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да плащат
потребените В и К услуги в 30 дневен срок, след датата на фактуриране, което
длъжникът не е направил и след изтичането на срока изпаднал в забава. Моли се
за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски, включително за
заповедното производство.
С постъпилия от
ответника отговор на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на
иска. Не се оспорва съществуването на валидно правоотношение между страните,
според което ищцовото дружеството предоставя В и К услуги на ответника. Не се оспорва и
извършването на проверка на водомера отчитащ консумацията в процесния имот,
както и че резултата от същата е обективиран в констативен протокол от
18.08.2016г. Поддържа се, че записаните показания в КП съществено се разминават с
показанията отразени в справките за недобора на частен абонат от 21.08.2016г. и
от 19.10.2017г. Поддържа се, че неправилно е възприет диаметъра на захранващата
поцинкована тръба с размер ¾, тъй като същата винаги е била с размер
½. Твърди се, че от
съдържанието на КП не стават ясни причините наложили смяната на водомера, както и какви
действия са извършени от комисията, за да се установи незаконно присъединяване.
Поддържа
се, че цената на начислените В и К услуги не е формирана коректно. Оспорва се
фактът, че ответникът е потребил начисленото водно количество. Твърди се, че не
са ангажирани доказателства кога е била последната проверка на конкретния
водомер, което обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, с оглед
определяне на началният ѝ момент, който факт следва да бъде безспорно
установен, при наличие на редовно ежемесечно отчитане. Оспорва се
доказателствената стойност на представената от ищеца фактура, въз основана
която се претендира заплащане на главницата. Моли се за отхвърляне на
претенцията и присъждане на разноски.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбите, инициирали
настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани
страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими
и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника-ответник в първоинстанционното производство, съставляват оспорване
на изводите на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките за
прилагането на извънредният способ за провеждане на специалната процедура по
служебно начисляване на консумация при установяване на нерегламентирано
незаконно присъединяване, респективно за ангажиране на отговорността на
ответника. Оплакванията на въззивника-ищец в първоинстанционното производство,
съставляват оспорване на изводите на съда относно параметрите, които следа да
се ползват при изчисляване на размера на дължимите суми. Така направените
оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения,
поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото не е налице спор и от ангажираните доказателства се
установява, че страните се намират в договорни отношения по повод доставка на В
и К услуги за посочените период и обект, както и че на 18.08.2016г. е извършена
проверка в процесния имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Юлиус
Фучик“ №3, за който е отреден абонатен
№1556123. Не е спорно и
че по време на проверката в присъствието на потребителят е съставен Констативен протокол
№41294/18.08.2016г.
Установява се от приетия по делото препис от КП №********** от
18.08.2016г., носещ подписи на двама служители на ищеца и на ответника, че на
посочената дата е извършена проверка на обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Юлиус
Фучик“ №3. В протокола е отразено, че водомера отчитащ потреблението на вода в
имота е с нарушена пломба, както и същия не обхваща потреблението от чешмата в
двора и тоалетната отвън. Отразено е още, е измервателният уред е за смяна.
По делото е представен препис от Докладна записка от 19.08.2016г.,
изготвена от Ръководител “Водомерно стопанство“, в която е посочено, че са
налице условията на чл.37, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ,
поради което на абоната следва да се начисли разход на вода в размер на 1997 куб.м. за периода
17.08.2015г.-18.08.2016г. на основание чл.35, ал.6 от същата
наредба. Посочено е още, че
изчислението е направено на база максимална проводимост на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1m/s.
Според Справка от 21.11.2017г. за недобора на частен абонат, която е
представена по делото, за потребени В и К услуги през периода
17.08.2015г.-18.08.2016г. на ответника е начислена за плащане сумата от
5080.37лв., както и лихва за забава в плащането в размер на 484.09лв.
По делото са приети преписи от Карнета по партида на ответника за
процесния обект за периода от 17.07.2014г. до 12.02.2018г., съдържащ месечните
отчети на количества на потребена вода. Приети са и Общи условия на В и К
оператора, ведно с доказателства за публикуването им в пресата, респективно за
влизането им в сила.
От заключението на назначената СТЕ, което е уточнено от вещото лице в
о.с.з. и което следва да се кредитира, като компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че водозахранването на процесния имот става,
посредством поцинкова тръба ¾ от уличния водопровод до разпределителната
шахта, която се намира в двора на имота. От посочената тръба, чрез тройник са
захранени три абоната, в това число и ответника, като захранването от главната
тръба към съответния водомер става посредством тръби с диаметър от ½
цола. В двора е налично водозахранване към външна чешма на отстояние от 8.50 м.
от водомера и на разстояние още 8.50 м. от външната чешма до външна постройка
/тоалет/, с тръба диаметър от ½ цола. Вещото лице сочи, че при
извършения от него оглед няма изградена байпасна връзка на водомера и няма
неотчитане на вода в имота. Сочи, че водомера е пломбиран от В и К оператора и
е същият, който е бил монтиран към деня на проверката извършена от ведомствения
контрол. Сочи още, че тръбата, която е монтирана от разпределителната шахта към
водомера на ответника, е с диаметър от половин цол. Според вещото лице
извършените от В и К корекционни изчисления са за тръба с диаметър ¾
цола и са правилни, но фактическото положение е друго, като е изчислило
стойност на корекцията при параметри за тръба с диаметър от ½ цола.
При разпитът му
свидетеля Димитър Костадинов Димитров, който е служител на ищеца на длъжност
“Ведомствен контрол“, сочи, че е участвал при процесната проверка. Сочи, че
проверката е извършена в присъствието на собственика, като по опитен път е
констатирано, че външната чешма и външния тоалет не са обхванати от водомера и
той не отчита консумацията на вода от тези две места. Сочи, че това обстоятелство
било съобщено на собственика на обекта, след което е съставен КП за проверката.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира
следното:
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените
претенции, ищеца следва да установи, че има качеството на доставчик на В и К
услуги, респективно че ответника е потребител на такива, за процесния имот,
ведно с доказване на размера на претенциите, в това число наличие на предпоставките за служебно начисление на процесното количество
вода, т.е. че водомерът е заобиколен с нерегламентирана връзка, както и че при
изчисленията на количествата вода са спазени нормативните правила. Следва да установи още, че ответника е
изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендирания размер. От своя
страна ответникът следва да докаже твърденията си и правопогасяващите факти.
По делото е безспорно и от събраните
доказателства се установи, че ответникът
има качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги през
процесния период за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Юлиус Фучик“ №3. Установи
се още, че на 18.08.2016г. в присъствието на ответника, е извършена проверка на
В и К инсталацията в посочения имот, чиито констатации са обективирани в КП
№41294 от 18.08.2016г., който носи подписи на двама служители на ищеца и на
потребителя. Според отразеното в протокола водомерът отчитащ
потреблението в имота, е заобиколен с нерегламентиран водопровод /байпас/,
поради което потреблението на В и К услуги от външна чешма в двора и във външна
тоалетна, не се отчита. Автентичността
на процесния протокол, който по своя характер съставлява частен свидетелстващ
документ, не е оспорена от ответника. Не е оборена и истинността на
констатациите в същия, които удостоверяват неизгодни факти за подписалото го
лице. Тук е мястото да се посочи, че разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ придава специална
доказателствена сила на процесния КП, тъй като според цитираната норма незаконното присъединяване към В и К системи
се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора, който се подписва
от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от
състава на оператора.
В случая протокола съдържа реквизитите по чл.37, ал.3 от Наредба
№4/14.09.2004г. на МРРБ, респективно същия е достатъчно доказателство за
установяване на нерегламентиран достъп. Ето защо въпросния протокол се ползва с доказателствена сила по
отношение на установената байпасна връзка.
Наред с това
показанията на свидетеля Димитър Костадинов Димитров потвърждават констатациите
засвидетелствани в протокола. Факта, че свидетеля е служител на ответника не
води до извод за недостоверност на показанията му, предвид факта, че същите са
последователни, логични и подробни, като същевременно кореспондират с данните
вписани в протокола, носещ подпис на потребителя. Заключението на вещото лице
по СТЕ, в частта, с която е констатирана липса на байпасна връзка, не е
достатъчно да преодолее доказателствената стойност на КП и на гласните
доказателства, тъй като то е изготвено на база оглед, извършен след повече от
година и половина от правнорелевантния момент-датата на проверката. Посоченият
период е повече от достатъчен за привеждане на състоянието на В и К инсталация,
в съответствие с нормативните правила, още повече нарушението им вече е било
констатирано от служители на В и К оператора.
Ето защо съдът
намира за доказано, че потреблението от външната чешма и тоалет в двора на
потребителя-ответник не е обхванато от водомера, поради което са налице
предпоставките за приложение на чл.37, ал.1 от Наредба
№4/14.09.2004г. на МРРБ, според която при установяване на незаконно
присъединяване към В и К системи изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл.35, ал.6 от Наредбата за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. Съгласно последната цитирана правна норма разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1.0 m/s за периода по чл.37, ал.1 от Наредбата,
т.е. за едногодишен период, освен ако се докаже, че
периодът е по-малък, като в случая доказателства за определяне на по-кратък срок не са
ангажирани.
От
друга страна констативният протокол не се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на параметрите, при които следва да се изчисли разхода на вода, в
частност по отношение на диаметъра на захранващата тръба, който е определящ за пропускателната способност на водопроводната инсталация. В тази връзка съдът
намира, че следва да се ползват данните установени от в.л. по СТЕ, според чието
заключение към момента на проверката и понастоящем водозахранването от главната тръба към имота на
ответника, става посредством тръба с диаметър от ½ цола. Ето защо следва
извода, че при служебно изчисления разход на вода е правилно да се ползва диаметър от ½ цола, а не ¾
цола както това е сторил В и К оператора. Съгласно заключението на в.л. при спазване
на правилата по чл.37, ал.1 вр. чл.35, ал.6 от Наредба
№4/14.09.2004г. разходът на вода за една година е 815 куб.м.,
чиято цена е възлиза на 2073.34лв., до който размер исковата претенция се явява
основателна.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възражението ответникът, че не е потребил начисленото
водно количество, е ирелелевантно за спора, тъй като в случая се касае за
корекционна процедура заместваща отчитането на разход, а не за отчет на реално
потребление.
Относно изпадането на потребителя в забава следва да се имат предвид
правилата на чл.33, ал.2 от ОУ, според които потребителите са длъжни да
заплащат дължимата сума за използвани В и К услуги в 30 дневен срок, след
датата на фактуриране. Видно от справката
от 21.11.2017г. за недобора на частен абонат, процесното количество В и К услуги е фактурирано на 26.08.2016г. с фактура №**********, респективно 30 дневния срок за плащане е изтекъл
на 25.09.2016г. поради което от 26.09.2016г. ответникът е изпаднал в забава и
дължи мораторна лихва, която изчислена с калкулатор на законната лихва върху
главница от 2073.34лв. за периода от
26.09.2016г. до 03.09.2017г., възлиза на 198лв., до който размер претенция на
ищеца се явява основателна.
В заключение
въззивният състав на съда приема, че като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото-отхвърляне на въззивните жалби на всяка от страните, в полза на същите
не се дължат деловодни разноски.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2329 от 23.05.2018г. по гр.д.№17965
по описа за 2017г. на Районен съд Варна.
Разноски в полза на
страните не се присъждат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.