Решение по дело №1335/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 106
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20197170701335
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 106

гр.Плевен, 12.02.2020год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1335 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.2а б.А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от Н.В. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №19-0938-001970 от 09.11.2019г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че посоченото основание на закона предвижда различни хипотези за прилагане на ПАМ, като в конкретния случай това е констатацията, че е управлявал МПС като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред. Твърди се, че като конкретен документ е посочено НП №19-0838-003455 от 18.07.2018г., което е връчено на 09.11.2018г. и е влязло в законна сила на 15.07.2019г. Твърди се още, че това НП е с първоначален срок на наказанието лишаване от право за управление на МПС от шест месеца, какъвто е срока на ПАМ, като след обжалване на постановлението по съдебен ред, с решение на районния съд, оставено в сила от касационната инстанция, този срок е намален на два месеца. В тази връзка се счита, че в момента на налагане на ПАМ – 09.11.2019г., двумесечния срок на наказанието лишаване от право за управление на МПС, ако бъде пресмятано от датата на влизане в сила на НП, е бил изтекъл. Алтернативно се сочи, че ако се приеме, че наказанието временно лишаване от право за управление на МПС за срок от два месеца не е започнало да тече, тъй като свидетелството за правоуправление не е иззето, то това означава, че не е бил лишаван от право да управлява МПС, а оттам и липсва основание за прилагане на ПАМ по този ред. В заключение се моли за отмяна на процесната мярка.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.Л. с надлежно пълномощно, който поддържа депозирана жалба по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и прави искане за присъждане на разноски в размер на 300лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрисконсулт П.Ф. с надлежно пълномощно, която излага подробни доводи за законосъобразно издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева, като не възразява срещу представения списък за разноски.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 12.11.2019г. на адв.Л., като пълномощник на оспорващия, а жалбата е подадена на ръка при административния орган на 25.11.2019г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима, поради липса на задължителен административен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С АУАН фабр.№142257 от 09.11.2019г., съставен от М.Х.-младши автоконтрольор при сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, на Н.В.Л. са вменени нарушения по чл. 139 ал.2 т.1, т.2, т.3, т.4; чл.137А ал.1 и чл.150А ал.1 от ЗДвП за това, че на 09.11.2019г. в 20:45часа в гр.Плевен жк.“*****“ до хотел Сторгозия с посока към улица *****, като водач и управлява лек автомобил *****с рег.№*****, водачът е сам в автомобила, извършва следното: 1.Не представя техническо оборудване към автомобила:обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка; 2.Не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила; 3.Управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред с НП №18-0938-003456/18.07.2018г., връчено на 09.11.2018г. и влязло в сила от 15.07.2019г. АУАН е подписан с отбелязване „Имам възражения“. Посочено е в акта, че се изземват СРМПС №***** и два броя рег.табели с №*****.

Във връзка с горното, на 09.11.2019г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №19-0938-001970 от 09.11.2019г., с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че Н.Л. на 09.11.2019г. около 20:45часа в гр.Плевен, жк.“*****“ до хотел Сторгозия с посока към улица ****, управлява лек автомобил *****с рег.№***** след като е лишен от това право по съдебен или административен ред с НП №18-0938-003456/18.07.2018г., връчено на 09.11.2018г. и влязло в сила от 15.07.2019г., нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

Установява се, че въз основа на съставения АУАН срещу Н.Л. е издадено Наказателно постановление №19-0938-005493/21.11.2019г., което е изпратено за връчване на лицето.

Установява се още, че с НП №18-0938-003456/18.07.2018г.  на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен на Н.Л. са наложени на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200лева за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“В“ от ЗДвП и на основание чл.181 т.7 от ЗДвП глоба в размер на 50лева за нарушение на чл.133 ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на Л. на 09.11.2018г.

Видно от приложените по делото решения на РС-Плевен и Административен съд Плевен е, че при обжалване на НП №18-0938-003456/18.07.2018г.  с решение №76/07.02.2019г. по НАХД №2783/2018г. на Районен съд Плевен е потвърдено наказателното постановление в частта за нарушенията по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.133 ал.1 от ЗДвП, като е изменено наказателното постановление по отношение нарушението на чл.123 ал.1 т.3 б.“В“ от ЗДвП и е намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, което решение е оставено в сила с решение №398/15.07.2019г. по КАД №328/2019г. на Административен съд Плевен. Решението на касационната инстанция е окончателно.

Видно от приложена на л.55 справка е, че като собственик на лек автомобил *****с рег.№*****, в регистрите на ПП-КАТ е отразен Н.В.Л., за което обстоятелството не се и спори по делото.

По делото се установява още, каквито са и твърденията в жалбата, че и към 04.02.2020г. СУМПС на Н.Л. не е иззето, а е обявен за изземване документ (л.52).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.20-21 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която началникът на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е  оправомощен да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ, като същият е посочен в нея. От последният се установява нарушението, което е станало основание за издаване на принудителната административна мярка.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване на Л. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане на ПАМ, но със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, съгласно която за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че Л. е управлявал процесния автомобил след като е лишен от това право по съдебен или административен ред с НП №18-0938-003456/18.07.2018г., връчено на 09.11.2018г. и влязло в сила от 15.07.2019г. Т.е. в процесния случай сме в хипотезата на собственик, който е управлявал МПС, след като е лишен от това право с влязло в сила НП. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, лишено от това право по съдебен или административен ред и това лице да е собственик на МПС, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а б.“А“ не поставя други изисквания за прилагане на мярката.

По делото не се спори, че на 09.11.2019г. Л. е управлявал лек автомобил *****с рег.№*****, който е негова собственост. Спорно е дали към тази дата Л. е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. За да отговори на този въпрос съдът съобрази, че с посоченото в заповедта за прилагане на ПАМ НП №18-0938-003456/18.07.2018г. първоначално на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е било наложено наказание глоба в размер на 50лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“В“ от ЗДвП, като впоследствие съдът е изменил наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС и е намалил срокът от шест на два месеца лишаване от право да управлява МПС. НП с изменената санкция е влязло в законна сила на 15.07.2019г. Към тази дата, както и към настоящия момент СУМПС на Л. не е иззето от контролните органи. Съгласно  чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Редът за издаване и отнемане на свидетелствата за управление на МПС са регламентирани в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В чл. 20 от наредбата е предвидено, че отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Датата, месецът и годината на отнемане на свидетелството за управление, както и неговият номер се отбелязват върху документа, послужил за отнемането, и се съхраняват и на магнитен носител на информация - чл. 21 от наредбата. От изложеното се налага извода, че към датата на извършване на проверката от контролните органи – 09.11.2019г. Л. не е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, тъй като наложеното му с НП №18-0938-003456/18.07.2018г. наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от два месеца не е започнало да тече, доколкото СУМПС не е иззето от контролните органи към този момент, както и към настоящия момент. Наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца ще започне да тече от момента на изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Ето защо, към момента  на издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ не са били налице кумулативно всички материално правните предпоставки за това по чл. чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП.

По горните съображения заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена да заплати на Н.Л. направените по делото разноски в размер на 300лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействия на л.43 от делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК и съобразно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №19-0938-001970 от 09.11.2019г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Н.В.Л. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Плевен да заплати в полза на Н.В.Л. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 300лева (триста лева).

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                    СЪДИЯ:/п/