РЕШЕНИЕ
№ 3141
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330101406 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. В. В., ЕГН **********, с адрес в
гр.********* представлявана от пълномощника си адв. В. Н., против „Фератум
България” ЕООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление в гр. ******,
представлявано от И. В. Д. и Д.В. Н.за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 330 лева, заплатена без основание сума за възнаграждение за
поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда – 27.01.2021г. до окончателното изплащане. С молба от
15.02.2021г. ищецът изрично е посочил, че е предявил само един осъдителен иск по
член 55 от ЗЗД, като съдът се произнесе в мотивите си по наведените пороци за
нищожност и унищожаемост на процесните договори.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ********, по силата на който на ищцата били отпуснати в
заем 500 лева. Сумата, която следвало да върне ищцата била в размер на 511,20 лева, с
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 2,24%; лихва в размер на 11,20 лева и
годишен процент на разходите в размер на 49,82%. В договора било уговорено, че
изпълнението на задължението следвало да бъде обезпечено от Фератум Банк. Ищцата
следвало да заплати на ответното дружество възнаграждение в общ размер на 318,18
лева. Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по договора в общ размер на 830
лева.
1
Счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, както и че същият е сключен в нарушение на разпоредбата по чл.10, ал.1
от ЗПК. Не била спазена процедурата по ЗПФУР. На ищцата не била предоставена
изискуемата преддоговорна информация, а всички разменени между страните
съобщения не отговаряли на изискванията на ЗЕДЕУУ. Счита, че ответникът е приел за
сключен договорът с ищцата в нарушение на предвидените императивни правила без тя
да е изразила валидно съгласие за това. Нарушени били правилата и на чл.11 от ЗПК
поради непосочване на размера на отпуснатия заем, както и ГПР по кредита и общата
дължима от ищцата сума. ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично
да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Твърди, че в договора е посочен грешен размер на ГПР, като действителният
такъв бил над максималния праг на ГПР. Счита клаузата в договора, с която е
уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум - Банк“
в полза на ответника е в противоречие на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета.
Твърди се, че има нарушение и на разпоредбата на чл. 19 от ЗПК поради
невключване в ГПР на разходите по заплащане на възнаграждението по сключения
договор в размер на 318,18 лева. Счита, че грешно посочения размер на ГПР следва да
се приравни на хипотезата за непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Грешно посоченият ГПР водел до неправилно посочване и на общата сума дължима от
ищеца, а това до заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗПК. Сочи
определения от ответника размер на възнаградителна лихва за изключително висок и
противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната
лихва за необезпечени заеми, водещо до нищожност на целия договор. Твърди се, че не
били посочени условията за издължаване на кредита, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В договора била посочена единствено общата дължима сума по
кредита 511,20 лева, вместо реално изплатената сума от 830 лева.
Счита договорите за унищожаеми, тъй като към момента на сключването им , в
съзнанието на ищцата са били наведени неверни предстваи относно съществените
елементи на съдържанието им относно действителните размери на отпуснатия заем, на
общата сума, която е следвало да се върне, наГПР и на погасителните вноски.
Счита договорите за унищожаеми с оглед сключването им поради крайна нужда,
тъй като към момента на сключването им ищцата не еразполагала с достатъчно
финансови средства да задоволи своите и на неното семейство осномни потребности-
заплащане на комунални услугиу храна и други разходи от неотложен характер, които
обстоятелства са аказали влияние върху формирането на вътрешната й воля. Счита
договорите за унищожаеми с оглед сключването им при явно неизгодни условия с
2
оглед на драстично несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации, предвид това, че ищцата е получила сумата от 500 лева по кредита, а е
върнала сумата от 830 лева. Твърди се, че ответното дружество е получило
възнаграждение за предоставения заем в размер на 318,18 лева или печалба за
предоставената услуга в размер на около 50%, което обстоятелство явно не
съответствало на пазарните и икономически условия.
С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
направените разноски съобразно представения списък.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск.
Счита твърденията в исковата молба за нарушение на разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП за бланкетни и недоказани. Твърди се, че процедурата по сключване на договор за
кредит била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Страните били изпълнили всички стъпки свързани с отпускане на кредит през
интернет страницата на ответника. При кандидатстването ищецът избрал да се
възползва от допълнителна услуга гаранция, предоставена от Фератум Банк, а размерът
на тази доп. услуга възлизал на сумата от 103,80 лева, противно на твърдяното от
ищеца, че е уговорено такова в размер на 318,18 лева.. Изборът на кредитополучателя
дали да предостави личен гарант или да избере услуга по предоставяне на гаранция от
юридическо лице се вписвала и предоставяла във форма на СЕФ. Твърди се, че в
договора и в преддоговорната информация е посочена главницата, лихвата, както и
общия размер на вноската за съответния месец и падежната дата. Твърди се, че ищецът
бил наясно още при кандидатстването както за размера на ГПР, така и за всички
разходи по кредита свеждащи се единствено до уговорена възнаградителна лихва.
Предвидените разходи в СЕФ били включени впоследствие по ясен и разбираем за
ищеца начин и в договора за кредит. Посоченият ГПР от 49,82 % в договора за кредит
бил в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, и не бил по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а възнаграждението за
предоставената от Фератум Банк услуга за гаранция не се включвала в размера на ГПР,
тъй като не била задължителна за сключването на договора за кредит. Счита за напълно
неоснователно твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция с
Фератум Банк имало за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по
кредита. Получаването на обезпечение от ответника имало за цел да се гарантира, че
дружеството няма да търпи вреди от неплатежоспособността на ищеца. Твърди се в
отговора, че размерът на възнаграждението за предоставена гаранция възлизал на
сумата от 103,80 лева. Неоснователно било и твърдението на ищеца относно
противоречието с добрите нрави на възнаградителната лихва, чиито размер възлизал на
11,20 лева. Този размер бил ясен още на етап кандидатстване чрез електронна заявка,
3
чрез СЕФ и се включвал в договора за кредит, който се одобрявал от потребителя, като
в размера не се включвало възнаграждението за услугата по предоставяне на гаранция.
Условията за издължаване на кредита, включително информацията за размера на
плащане, броя и падежната дата били посочени в договора за кредит, както и в
преддоговорната информация. На всеки един етап от кандидатстването ищецът е
могъл да се откаже от искания кредит. Ищецът изрично избрал ползването на услугите
на Фератум Банк, вместо да посочи личен гарант. Правото на отказ от сключения
договор било уредено в чл. 12 от ОУ. Исковете за унищожаемост на договорите били
неоснователни, т.к. била изтекла погасителната давонстот дна година, като освен това
ищецът бил надлежно информиран за всички елементи на договоите на етап
кандидатстване, като освен това ищецът познавал добре продууктите на Фератум, т.к. е
кандидатствал за общо 18 кредита в периода 12.09.2016 до 13.08.2020г.. Моли се за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № ********г., по
който на ищцата е отпусната в заем сума в размер на 500 лева. Посочена е в договора
общата сума, която ищцата следва да върне- 511,20 лева, в която е включена лихва в
размер на 11,20 лева, изчислена при уговорения фиксиран лихвен процент в размер на
2,24%, като е посочен и годишен процент на разходите в размер на 49,82%. В
разпоредбата на чл. 5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Фератум Банк” в полза на ответното дружество,
който следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен
заемът. С одобряването на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от гаранта,
съгласно процесния договор, а самото одобряване на обезпечението се извършва чрез
одобряването на заема. Като писмени доказателства по делото са приети Договор за
потребителски кредит от ********.
От заключението на техническата експертиза, извършена от вещото лице С. М.
се установява, че процесният договор е написан с посочен сериен шрифт с големина 12
пункта.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършена
от вещото лице К., от което се установява, че на 6.08.2019г.. ищцата В. В., чрез банков
превод е заплатила на „Фератум България” ЕООД сума в размер на 615 лева, като
погасените задължения по договора за заем към ответника са, както следва: главница-
500 лева, договорна лихва от 11,20 лева, като сумата по гаранция в размер на 103,80
лева е преведена към Фератум Банк, съгласно счетоводните записвания. Размерът на
4
годишния процент на разходите по процесния договор, изчислен съобразно формулата,
определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит е в размер на 48,47 %. В годишния процент на разходите е
включена само договорна лихва. Според вещото лице, процентът с който би се
оскъпил процесния кредит посредством постигнатата договорка за заплащане на такса
за услугата гаранция /поръчителство към „Фератум Банк” в качеството на гарант/
годишно е в процент на 1242,86%.
Съдът кредитира заключенията на съдебните техническа и счетоводвна
експертизи като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на поставените
въпроси и неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума в размер на
500 лева. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор е за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11
ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност, тъй
като последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато
договорът за кредит бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи. Релевирано е
основание за недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на
чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Въвеждането му е с цел
да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. Следва да се отбележи, че с ГПР се определя оскъпяването на кредита,
защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва, ето защо е необходимо в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми
точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,82%, а
5
възнаградителната лихва- от 2,24%. От съдържанието на процесния договор не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито става ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и
лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае
колко точно е оскъпяването на кредита му, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание. Отделно от това, в договора за заем е посочено, че кредитополучателят
дължи по договора сумата от общо 511,20 лева, а в същото време от заключението на
съдебносчетоводната експертиза е видно, че В. В. е заплатила по договора на ответната
страна сумата от общо 615 лева, от които- главница- 500 лева, договорна лихва 11,20
лева и такса за предоставяне на услуга гаранция в размер на 103,80 лева. Таксата за
предоставяне на услуга оскъпява кредита, а двата договора-за кредит и за
поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за услугата), е
заплатено на ответника в настоящото производство, който от своя страна ги е превел
на „Фератум банк“ на 6.08.2019г.. По приницип няма пречка за подобна свобода на
договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на
другия чрез включването на предвидената клауза за обезпечение и от тук за договора за
услуга също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и
договорките по договора за услуга. Доколкото в договора за кредит има вписана
уговорка за обезпечаване на кредита и такса за допълнителна услуга, която макар и
формално да е дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора за
кредит, като включена в съдържанието на същия. Ето защо несъстоятелни са
аргументите на ответника относно липсата на свързаност между двата договора не
били свързани, тъкмо напротив от описанието на дължимите по кредита суми се
установява точно обратното. Аргумент за така направения по-горе извод е и фактът, че
в съдържанието на договора за кредит е предвидено, че одобряването на обезпечението
се извършва посредством одобряването на заема и от този момент уговорката свързана
с обезпечението не може да бъде отменяна както от заемателя, така и от лицето,
предоставило обезпечението. Ето защо, съдът намира, че с уговорката за заплащане на
допълнителна услуга – обезпечение се нарушава императивната норма на чл. 10а от
ЗПК. Макар формално в договора за кредит да не е вписана такса за действия, свързани
с усвояване или управление на кредита, тази допълнителна услуга по своето естество
представлява заплащане на разходи, свързани с отпускането и управлението на
кредита. Договорът за поръчителство в този случай няма самостоятелно значение,
доколкото заплащането на таксата поръчител е предвидена в договора за кредит, от
който произтича и задължението за обезпечаване на кредита, като видно от
експертизата таксата от 103,80 лева е платена на ответното дружество, като на
практика така предвидена таксата съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19
ал. 1 от ЗПК, като по този начин се надвишава ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
6
Допустимата граница е петкратният размер на законната лихва, но според ССчЕ с
включването на таксата за допълнителната услуга, превишението става 1242,86 %,
поради което клаузата за такса се явява нищожна на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.
Освен това с таксата за гарант се прикриват разходи, които следва бъдат включени в
ГПР, като член 21 ал. 1 от ЗПК предвижда, че клаузите, които имат за цел или резултат
заобикаляне на императивните изисквания на закона, биват нищожни. Клаузата за
гарант не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, а липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 води до недействителност на тази клауза, съобразно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Нищожността на договора за кредит влече нищожност и
на договора за поръчителство, доколкото същият няма предмет.
Платената въз основа на нищожния договор за кредит и договор за
поръчителство от ищцата на ответника сума в размер на 103,80 лева се явява
недължимо платена, с оглед на което платената сума подлежи на връщане.
Искът по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи до размера на
установената като платена без основание сума в размер на 103,80 лева, а за разликата
над този размер до пълния предявен размер от 330 лева, като недоказан искът ще се
отхвърли.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца по
съразмерност ще се присъдят разноски за държавна такса от 15,27 лева и 62 лева
разноски за ССЕ.
На адв. В. Н. ще се присъди по съразмерност адв. възнаграждение по член 38,
ал. 2 от ЗА в размер на 93 лева.
На ответника съобразно отхвърлената част от иска ще се присъдят разноски по
съразмерност в размер на 276 лева за адв. възнаграждение и 138 лева за СТЕ.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. *****, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на ищцата В.
В. В., ЕГН **********, с адрес в гр. ******* сумата от 103,80 лева, платена без
основание такса за обезпечение по договор за кредит № ********г., сключен между
„Фератум България” ЕООД, ЕИК ****** и В. В. В., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата от 103,80 лева, считано от подаване на исковата молба в
съда - 27.01.2021г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 103,80 лева до пълния предявен размер от 330 лева,
като недоказан и неоснователен.
7
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. *******представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на ищцата В.
В. В., ЕГН **********, с адрес в гр.********* сумата от 77,27 лева, представляваща
направени по делото разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр. **********, представлявано от И.В. Д. и Д. В. Н. да заплати на
адвокат В. Й. Н. с ЕГН: ********** от Софийска адвокатска колегия, с адрес в гр.
********* сумата от 93 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр. ******** да заплати на
„Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
**********, представлявано от И. В. Д. и Д. В.Н. разноски по съразмерност от 414
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8