О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.11.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 1892 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по спор за подсъдност, повдигнат с определение №
14779/12.11.2019г по ч.гр.д. 18482/2019г
по описа на ВРС, 39 с-в, образувано след препращане по подсъдност от друг първоначално
сезиран районен съд.
Пред Районен съд – София е била предявена искова молба на
застраховател, обезщетил пострадало от ПТП лице в изпълнение на покритие на
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, насочена
срещу причинителя на уврежданията за възстановяване на изплатено обезщетение за
имуществени вреди.
Сезираният съд е възприел претенцията като иск, насочен
срещу потребителя на застрахователна услуга и като е констатирал нарушение на
специалната норма, предвиждаща компетентност на съд по настоящ, евентуално
постоянен адрес на потребителя с определение №166139/15.07.2019 г е прекратил е
производството по образуваното гр.д. 37905/19г като неподсъдно, и е препратил
делото на съда в чийто район се намира служебно установен адрес на ответника.
От своя страна, като е изложил мотиви за възприемане като
предмет на делото на регресно вземане, породено от
деликт, а не от застраховката, Варненският районен съд е отрекъл приложението
на правилата за разглеждане на искове срещу потребители и е отказал да зачете
служебния отвод на сезирания съд и да разглежда препратеното му искане.
Със спора за подсъдност е сезиран компетентен съд по смисъла
на чл. 122 ГПК, производството е допустимо.
Настоящият
състав на въззивния съд не споделя изводите на Районен съд - София, тъй като в
случая предметът на предявената претенция не може да се изведе от договарянето
на застрахователната услуга по задължително застраховане на отговорността на
автомобилистите. Застрахователното правоотношение само очертава интереса на
застрахователя като трето лице да изпълни спрямо пострадалия задълженията,
породени от противоправното увреждане. Съответно то
има само преюдициално значение по легитимацията на суброгиращия
се в правата на удовлетворения пострадал платец спрямо прекия причинител на
деликта. Предмет на регресната претенция по чл.
500 от КЗ обаче, несъмнено е отговорността на ответника, резултат от
проявеното от него противоправно поведение, а не от
обвързването му с договора с доставчика на застрахователна услуга. В този
смисъл, макар и имащ качеството на застрахован, ответникът в този случай не се
явява потребител на застрахователна услуга на основание чл.
2, ал. 2 от КЗ, доколкото не черпи права или не отговаря към застрахователя
по силата на сключен договор.
С
оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че предявеният пред съд в
гр. София иск не може да се квалифицира като иск срещу потребител, за да се
прилага специалната норма на чл.
113 от ГПК. Според общото правило на чл. 119 ал.4 ГПК извън специалните
хипотези, съдът не може служебно да игнорира волята на ищеца да търси защита в
неговия район. Предявено от ответника
изрично възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд – София липсва
поради което делото неправилно е прекратено
и изпратено на Районен съд – Варна.
По тези съображения на осн.
чл.122 от ГПК Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
По повдигнатия спор за подсъдност компетентен да
разгледа подадения иск на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Г.Т.Д. е Районен съд – София.
Връща делото на РС – София за продължаване на съдопроизводствените действия.
ДА СЕ УВЕДОМИ Варненски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване( произнасянето
не е по искане на заинтересована страна, а по служебна препирня).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.