ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 460
гр. Перник, 20.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500377 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. К. Н., ЕГН **********, чрез адвокат А. А., със
съдебен адрес: *** против Решение № 106/02.02.2024 г. по гражданско дело № 2208/2021 г.
по описа на Районен съд – Перник.
При проверката за допустимостта на въззивната жалба, извършена на основание чл.
267, във вр. с чл. 258, чл. 260 и чл. 261 от ГПК, съдът установи, че тя е подадена от надлежно
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съответства на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Затова същата е процесуално
допустима. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по размяна на книжа,
уредена в чл. 263 от ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С Решение № 106/02.02.2024 г. по гр. д. № 2208/2021 г. по описа на Районен съд –
Перник е възстановена запазената част на П. К. Н. от наследственото на неговия баща К. Н.
К., починал на 12.03.2021 г., като е намалено извършеното от наследодателя дарение на
недвижим имот, със запазено вещно право на ползване с нотариален акт №*** на нотариус с
район на действие РС – Перник в полза на И. К. С. на поземлен имот с идентификатор
номер **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Перник, Община
Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: ***, с площ: 423,00 кв. м., трайно предназначение на територията:
„урбанизирана“, начин на трайно ползване: „ниско застрояване /до 10 м./“, номер по
предходен план: ****, заедно с построената и разположена в него сграда с
идентификационен номер ****, със застроена площ 90 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
„жилищна сграда – еднофамилна“ и е осъдена И. К. С. да заплати на П. К. Симеонов сумата
1
от 7081.86 лв. представляваща паричната равностойност на накърнената му със същото
дарение запазена част.
Със същото решение е постановено задържане на поземления имот от И. К. С. е са
възложени в нейна тежест направените от въззивния жалбоподател съдебни разноски.
Недоволен от решението е останал П. К. Н. и го е обжалвал в частта му, с която за
възстановяване на запазената му част И. К. С. е осъдена да му заплати сумата от 7081.86 лв.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на решението в
обжалваната му част, поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния
закон. Сочи се, че като част от наследствената маса съдът е приел посочените от ответната
страна движими вещи, без да са представени доказателства, те да са били собствени на
наследодателя. Излага се също, че не е била налице предпоставката на чл. 36, ал. 1 от ЗН за
възмездяване на наследника със запазена част с пари, тъй като дарението е направено в
полза на друг наследник със запазена част, като стойността му надвишава сбора от неговата
запазена част и разполагаемата част. Поддържа се, че при това положение приложима е
нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗН и имотът остава изцяло в наследството. Евентуално се сочи,
че дори да се приеме, че възмездяването на жалбоподателя следва да се извърши в пари, то
съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗН това следва да стане съобразно цената на дарения имот, по време
на намаляването, а не както е сторил съда – по пазарната му цена към открИ.не на
наследството.
Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната му част, като
постанови за възстановяването на запазената част, дареният имот да остане в наследството,
евентуално възстановяването да се извърши чрез заплащане на сума равняваща се на
запазената му част според пазарната цена на дарения имот към момента на намалението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – И. К. С. не е подала
писмен отговор.
Въззивният жалбоподател е поискал събиране на доказателства чрез изслушване на
съдебно-оценителна експертиза за пазарната стойност на дарения имот към настоящия
момент.
С оглед наведените в жалбата доводи, настоящият състав намира доказателственото
искане за допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото. Относимия факт,
предмет на доказване е пазарната стойност на недвижим имот към момента на приключване
съдебното дирене в производството. Видно е, че от датата на последното открито съдебно
заседание, проведено пред районния съд – 09.02.2023 г. до настоящия момент е изтекъл
период по дълъг от една година, в който с оглед динамичната икономическа обстановка
страната, стойността на недвижимите имоти е възможно да бъде променена. Затова
доказателственото искане следва да се уважи.
По изложените мотиви, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, обективиран в мотивната част на
определението.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза със задача, формулирана
във въззивната жалба, с вещо лице Й. П. Д., при депозит в размер на 250 лв., вносим от
въззивния жалбподател в едноседмичен срок от съобщаването.
УКАЗВА на въззивния жалбоподател, че ако не внесе определения депозит в
посочения срок, експертизата ще бъде заличена.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2024 г. от
10.40 ч., за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а
въззивния жалбоподател и с препис от отговора на ответника.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3