Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1557
21.10.2021г. град Бургас
Административен
съд – гр.Бургас, деветнадесети
състав, на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Членове: 1. Христо Христов
2. Яна Колева
при секретаря И.Л.и прокурор
Х.К. като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно
административен характер дело номер 1735
по описа за 2021 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Централно управление на НАП, чрез юрисконсулт при ТД на НАП
Бургас, против Решение № 260777/25.05.2021г., постановено по НАХД № 1244/2021г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление
№ 528156-F554611/28.07.2020г., издадено от Началника на Отдел "Оперативни
дейности" – Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на търговеца Ти Ес Ви 2018 ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл.1, вх.8, ет.22 с ЕИК ********* и
законен представител Х.И.А.за нарушение на
чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. или Наредбата/,
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В касационната
жалба се релевират съображения за нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи
се, че възприетото разминаване между санкционната норма, посочена в НП и
действителната такава възприета от въззивната инстанция, не е налице.
Хипотетично се обяснява и това, че дори при наличие на такова разминаване, това
обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не
противоречи на разпоредбата на чл.57 ЗАНН, като по вид и размер наложеното
наказание съответства на предвиденото в „правилната“ санкционна норма. Оспорва
се изводът на БРС и за това, че множеството издадени служебни бонове, описани в
общ АУАН имали обща деятелност. Не се възприема и становището на районния съд
за това, че актосъставителят оставил жалбоподателя в невeдение за броя на
имуществените санкции, с които щял да бъде санкциониран, като се обяснява, че
подобно правомощие не присъства сред служебните функции на актосъставителя.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете
инстанции.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован не изпраща процесуален представител.
Ответникът по
касация – Ти Ес Ви 2018 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж.к. Славейков, бл.1, вх.8, ет.22 с ЕИК ********* и законен представител Х.И.А.не
се явява и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява
допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
С оспореното пред
районния съд наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за
допуснато нарушение на чл.7а, ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – за това, че при извършена проверка на
10.06.2020г. в 11.30 часа с наблюдение на търговски обект по смисъла на §1,
т.41 от ПР на ЗДДС - бирария „Върбата“, находящ се в гр. Бургас, к-с Славейков,
бл.46 и стопанисван от Ти Ес Ви 2018 ЕООД с ЕИК ********* от Разпечатан КЛЕН (Контролна лента на
електронен носител) от налично стационарно и въведено в експлоатация фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП модел DATECS DP-150 с
индивидуален номер на ФУ DT 834168 и на фискалната памет 02834168 било
установено, че на 20.05.2020г. търговецът при извършване на продажби и за
направени клиентстки поръчки е допуснал издаване на служебен бон № 0000710/20.05.2020г.
За да постанови
съдебния си акт, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при
спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въз основа на последната, НП е прието за
незаконосъобразно поради отразяване в АУАН на едно общо нарушение, засягащо
една отчетна дата, а с НП са наложени отделни санкции за всеки изброен в акта
служебен бон. Това процесуално действие е намерено за порочно, съществено
нарушаващо съдопроизводствените правила, поради ограничаване правото на защита
на нарушителя, превид резултирането на допуснатото процесуално нарушение в санкциониране
с множество НП на нарушителя за отделни административни нарушения, които не са
му били предявени с АУАН. На следващо място Районен съд – Бургас е достигнал до
извод, че не е било изследвано дали нарушението е довело до неотразяване на
приходи или не, поради което нарушението неправилно е било санкционирано на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, вместо по чл.185, ал.2 ЗДДС. В допълнение е
било прието и това, че издаването на документите, наподобяващи визуално по
съдържание касов бон и отразяващи „междинна сметка“, не е забранено изцяло, а
единствено в хипотезите на извършени продажби и направени клиентски поръчки,
което обстоятелство останало предполагаемо и недоказано.
Решението на
Районен съд – Бургас е правилно.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна.
Що се отнася до
възражението на касатора, че са налице множество нарушения, констатирани с общ
АУАН, вместо възприетата от страна на въззивната инстанция обща деятелност,
което отразяване в един общ документ не представлява процесуално нарушение,
съдът намира същото за неправилно. Принципно е допустимо, както отбелязва това
и въззивният съд, множество административни нарушения да бъдат установени с общ
АУАН. В конкретния случай обаче, всеки служебен бон разполага с точен момент на
неговото издаване, съхранен във фискалната памет на фискалното устройство. При
индивидуализиране на множество допуснати нарушения в общ АУАН с оглед
гарантиране правото на защита на нарушителя е следвало изрично да бъде посочен
точният момент на издаване на всеки служебен бон. Това обстоятелство има
съществено значение към основен елемент на изпълнителното деяние, доколкото
същият момент е пряко относим към това дали процесният документ по всяко
отделно нарушение е издаден при извършване на конкретна продажба или при
направата на конкретна клиентска поръчка, тъй като самата материална норма
предвижда забрана за издаване на служебен бон в две отделни хипотези, които
могат да са налични в правния мир както при условията на кумулативност
(едновременност), така и поотделно. В тежест на актосъставителя и АНО е да
установят коя от хипотезите касае всяко отделно нарушение. Посредством
посочването на точния момент на издаване на служебния бон, би могло да бъде
установено например дали същият е издаден през работно време. Като издаването
му извън работното време на търговския обект би било индиция, че не се касае
нито за извършена продажба, нито за направена клиентска поръчка. Обратно в
хипотезата на издаването му през работното време на търговския обект в тежест
на актосъставителя е да установи дали това е извършено в хипотезата на продажба
или на клиентска поръчка или при условията на кумулативност на двете
предпоставки.
За горните
съществени обстоятелства обаче липсват доказателства и изложени аргументи както
в АУАН, така и в НП. Видно от обстоятелствената част на АУАН, АНО механично и
неаргументирано е отразил издаването на процесния служебен бон „при извършване
на продажби и за направени клиентски поръчки“. От смисъла вложен в това
словосъчетание става ясно, че се касае за повече от една продажба и повече от
една клиентска поръчка при условията на кумулативност и едновременност, т.е.
при условията на идеална съвкупност- обстоятелство, което трудно би могло да
бъде възприето като практически реализируемо. По - натам в самото НП
конкретното нарушение по издаване на служебен бон с № 0000710/20.05.2020г.
е описано по идентичен начин, което предизвиква действително объркване при
реализиране защитата на нарушителя дали се касае за едно единствено нарушение и
пропуск да бъдат описани всички издадени служебни бонове или за няколко
допуснати еднотипни нарушения.
Според настоящия
съдебен състав, видно от съдържанието на служебен бон с
№ 0000710/20.05.2020г. (процесния), в същия е отразено, че представлява
„междинна сметка“ - обстоятелство, което не изключва както възможността да се
касае за поръчка, така и за продажба, в случай че плащането бъде извършено
незабавно при получаване на стоката, преди нейната консумация. В тази връзка,
не е достатъчно общото описване на нарушението като допуснато в хипотезата на
„извършване на продажби и за направени клиентски поръчки“.
На следващо
място, като правилен следва да бъде отчетен и изводът на районния съд за допуснато
разминаване между констатираната като нарушена материалноправна норма и
ангажираната за допуснатото нарушение санкционна такава. Съгласно разпоредбата
на чл.185, ал.1 ЗДДС, посочена като санкционна от страна на органа „На лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“ Т.е.,
касае се за неиздаване на фискална касова бележка, което правилно е било
отчетено от страна на въззивната инстанция като санкция за нарушаване нормата
на чл.25, ал.1 от същата наредба, според която „Независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба ….. „За нарушението по чл.7а
е приложима санкционната норма на чл.185, ал.2, според която „Извън случаите по
ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10
000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1“.
Безспорно от
цитираното се установява наличието на правна връзка между двете алинеи,
обусловена от установяване на обстоятелството довело ли е нарушението до
неотразяване на приходи или не. От една страна това обстоятелство става част от
диспозицията на нарушената правна норма, от друга неизследването му от страна
на актосъставителя и АНО резултира в прилагане на по-благоприятната норма, т.е.
тази на чл.185, ал.1 ЗДДС, както правилно сочи касаторът. Приложението й обаче
не може да бъде извършено автоматично без отбелязване в НП на правната
привръзка между чл.185, ал.2 и ал.1 ЗДДС, тъй като, както бе спомената по-горе,
обстоятелството по отразяването или неотразяването на приходи се превръща в елемент
на нарушението и следва да присъства както в описателната част на нарушението,
така и в правната му квалификация. Обратното представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като ликвидира правото на защита на ответника
относно елемент от фактическия състав на нарушението, както правилно е било
прието от въззивната инстанция.
Става ясно това,
че за правилното индивидуализиране на имуществената санкция, за всяко конкретно
нарушение на чл.7а от Наредбата би следвало да е проучен въпроса води ли то до
неотразяване на приходи. Отнесено към материалната норма на чл.7а от Наредбата
това означава изследване от страна на актосъставителя и съответно на АНО на
обстоятелството дали за стоката и услугата, за която е издаден служебен бон, в
рамките на определен времеви интервал след издаване на служебния бон е бил
издаден и фискален такъв при извършване на плащането им, доколкото това е
релевантния за изискуемостта на последния документ момент. В случай че бъде
установено издаване на фискален бон за съответната стока, следва да се приеме,
че нарушението не е довело до неотразяване на приходи и следва да бъде
санкционирано с по-благоприятната санкция, предвидена в нормата на чл.185,
ал.2, вр. чл.185, ал.1. Обратно при установяване неиздаването на фискален бон
за стоката, предмет на служебния бон, би се доказало, че допуснатото нарушение
е довело до неотразяване на приходи и същото е следвало да бъде санкционирано с
наказанието, предвидено в нормата на чл.185, ал.2 ЗДДС. Подобно изследване
изобщо не е било извършено от страна на АНО, което е ограничило правото на
защита на жалбоподателя, а изследването му в настоящата фаза на
административнонаказателното производство е недопустимо, поради което правилно
този пропуск е възприет от страна на въззивната инстанция като съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на ответника в
касационното производство.
Предвид
изложеното, съдът намира, че правилно установените от страна на АНО факти и
обстоятелства не са достатъчни да доведат съда до заключение за съставомерност
на деянието, изразило се в нарушение на разпоредбата на чл.7а от Наредбата
предвид липсата на доказателства за част от елементите на състава и заради
допускането на съществени процесуални нарушения в производството по реализиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството - сочено за
нарушител.
Този извод е
основание за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспорвания
съдебен акт като правилен и обоснован.
Предвид крайния
изход на спора и липсата на отправено искане на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът не намира за необходимо да
присъди такива.
Воден от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд
Бургас, XIX-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260777/25.05.2021г., постановено по НАХД № 1244/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 528156-F554611/28.07.2020г.,
издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на търговеца
Ти Ес Ви 2018 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
Славейков, бл.1, вх.8, ет.22 с ЕИК ********* и законен представител Х.И.А.за
нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба № Н-18/13.12.2006 г. или Наредбата/, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.