Разпореждане по дело №74/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК/отм./.

Делото е образувано въз основа въззивна жалба на „.-I” Е. Булстат:*********, със седалище и адрес на управление: Г. С. Р. С. У. „. А. ІІ-ри” № 1. В. „Б”, . 2, представлявано от Д. М. М., ЕГН *, подадена Ч. А. А. Г. от БАК, със С. А. Г. Б. У. “П. Т.” №6, срещу Решение №1340/30.03.2010г. по Г.д. №123/2008 г. на РС - Г. Р. С посоченото решение районният съд е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от жалбоподателя против Община Р. иск с парвано основание чл. 108 ЗС, с който се иска да бъде принзавато за установено, че ищеца е собственик, на основание продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 61813.754.284, по кадастралната карта на Г. Р. от 2006 г., с площ от 2920 кв.м., при съседи: имот № 61813.754.191; имот № 61813.754.275; имот № 61813.754.186 и имот № 61813.755.262, и да бъде осъден ответника да предаде владението върху този имот, както и е осъдил ищеца да заплати на ответника и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се излагат подробни съображения за основателността на предявения иск. В жалбата се твърди още, че решението на районния съд, в частта, в която ищеца е осъден да заплати по сметка на РС-Г. Р. суми представляващи възнаграждение за вещо лице е недопустимо. От въззивния съд се иска да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд, а в частта за заплащане на суми по сметка на съшия, решението да бъде обезсилено, като недопустимо. Претендират се разноски.

Във въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства.

БОС, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред РС-Г. Р. е предявена е искова молба от „.- I” Е. Г. С. против община Р. в която ищецът твърди, че е собственик на основание покупко-продажба, материализирана в нот. акт №167, т. I, рег. №1581, д. №55/2006г., на следния недвижим имот: дворно място с площ от 30 000 кв.м., за което е отреден УПИ III, кв. 38 по плана на Г. Р. при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ VI и УПИ II и зелена ивица, ведно с подобренията в него, представляващи започнато и незавършено до груб строеж строителство. Ищеца твърди, че по кадастралната карта, одобрена със Заподед №РД-18-33/15.05.2006г. на ИД на АК, имота представлява ПИ с идентификлатор №61813.754.186, с предназначение- урбанизирана територия и административен адрес в Г. Р. У. „Стара планина”. Част от имота е заснет, като имот с идентификатор №61813.754.284, с площ от 2 920 кв.м. и същата се владее от ответника без правно основание, като последния отказва да предаде владението. Иска се от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца собственик на ПИ с идентификатор №61813.754.284, като бъде осъден ответника да предаде владението на ищеца. Претендират се и разноски.

Ответника, Ч. своя процесуален представител оспорва предявения иск, като неоснователен.

С протоколно определение на въззивната инстанция, постановено в съдебно заседание, проведено на 18.11.2010 г., при отделяне на спорното от безспорното, съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че праводателят на ищеца „Магнетик Хед Текнолоджис” , който е правоприемник на „Магнитни глави” Е. Г. Р. е собственик на парцел III по плана от 1990г.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по реда на ЗППДОП №185, т. I, рег. №1507, д. №185/2001г., на основание чл. 483, ал 1 ГПК, Договор за приватизационна продажба на 80% от дяловете на „Магнитни глави” Е. Г. Р. сключен по реда на ЗППДОП и последващо правоприемство между „Магнитни глави” ЕООД и „Магнетик Хед Текнолоджис(Б.)” , Г. Р. поселдното дружество е признато за собственик на дворно място с площ от 30 000 кв.м., за което е отреден парцел III от кв. 38 по плана на Г. Р. при граници на парцела: от две страни улици, зелена ивица и р. Черна река, ведно със застроените върху имота незавършени сгради.

Със Заповед №РД-15-628/21.09.2005г. на кмета на община Р. на основание чл. 134, ал. 1, т. 2, ал. 2, т.2 и т.6 ЗУТ, чл. 16 ЗКИР и на оснвание §4 ПЗР на ЗКИР и Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри, е одобрена поправка и допълване на КП на Г. Р. на УПИ I, с площ 4890 кв.м., кв. 38Б находящ се по ПУП на Г. Р. собственост на община Разлог.

Съгласно писмо изх. №11.00-323(4)/23.02.2010г. на Зам.кмет на община Р. Заповед №РД-15-628/21.09.2005г. на кмета на община Р. не е съобщавана на дружествата „.-I” ЕООД и на „Магнетик Хед Текнолоджис”, Г. Р. като заповедта е обявена на информационното табло пред община Разлог и в законоустановения срок не са постъпили възражения.

Съгласно представени от община Р. с писмо изх. №11.00-323/2009г., 2 бр. скици, приложени към Заповед №РД-15-628/21.09.2005г.- скица №146/15.05.2009г. за парцел I в кв. 38Б, същият е с площ от 4 890 кв.м. по У. регулация, утвърдена със Заповед РД15-628/2003г., а съгласно скица №146/15.05.2009г. парцел III в кв. 38 е с площ от 32 250 кв.м. по У. регулация, утвърдена със Заповед РД19-0051/1990г.

С нотариален акт за покупко-продажба акт №167, т. I, рег. №1581, д. №55/25.04.2006г. „Магнетик Хед Текнолоджис(Б.)” , Г. Р. е продало и прехвърлило на „.- I” Е. Г. С. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 30 000 кв.м., за което е отреден УПИ III от кв. 38 по плана на Г. Р. при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ VI и УПИ II и зелена ивица, заедно с подобренията в него, представляващи започнато и незавършено до груб строеж строителство.

Съгласно скица №1230/25.10.2005г. УПИ III в кв. 38, е с площ от 30 000 кв.м. по У. регулация, утвърдена със Заповед РД19-051/1990г.

С АОС №638/27.09.2006г., на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, незастроен ПИ №61813.754.284, с площ от 2 920 кв.м., по КК на Г. Р. е актуван за частна общинска собственост, като за бивш собственик на имота е записана община Разлог. В раздел 11 на АОС- разпоредителни действия с имота, са вписани 28 бр. договора от 2007г. за учредени вещни права на строеж с различни лица.

Съгласно скица №6967/09.05.2008г. на ПИ с идентификатор №61813.754.284 по КК на Г. Р. одобрена със Заповед №РД-18-33/15.05.2006г. на ИД на АК, изменена със Заповед №КД-14-01-38/21.09.2009г. на Началник на СК-Г. Б. имота е с площ от 2920 кв.м., при съседи: ПИ №61813.754.191, ПИ №61813.754.275, ПИ №61813.754.186 и ПИ №61813.754.282.

Съгласно скица №7833/25.06.2009г. на ПИ с идентификатор №61813.754.186 по КК на Г. Р. имота е с площ от 23858 кв.м.

След завеждане на исковата молба, с Решение №194/20.10.2008г., публикувано в ДВ, бр. 107/16.12.2008г., община Р., на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, във вр. чл. 129, ал. 1 ЗУТ, одобрява ПУП- изменение на план за регулация за УПИ I-284, кв. 38б и кв. 26, 37, 37а и 38а по плана на Г. Разлог и изменение на уличната регулация.

От заключението на допуснатата и назначена СТЕ, се установява, че действащия рег. план на Г. Р. е одобрен със Заповед №РД-19-00-51/21.02.1990г. В разписния лист УПИ III в кв. 38, е записан първоначално на Завод за магнитни глави. В рег. план за УПИ III в кв. 38 е отразено изменение по отношение на собственика, като УПИ III е записан в разписния лист на „Магнетик Хед Текнолоджис”. С решение №194/20.10.2008г., публикувано в ДВ, е одобрен ПУП- изменение на ПР за УПИ I-284 кв. 38б. В допълнително заключение се посочва, че със Заповед №РД-15-628/21.09.2005г. кмета на община Р. одобрява поправка и допълване на КП на на УПИ I, с площ 4890 кв.м., кв. 38Б и че в това УПИ I попада част от УПИ III в кв. 38. Вещото лице дава заключене, че с тази заповед е одобрено изменението на РП, изразяващо се в отделяне на самостоятелен УПИ I, кв. 38Б, отреден за гаражи, който УПИ по КК е с идентификатор №61813.754.284 и част от този имот, в размер на 1320 кв.м. (тонирани в жълто, съгласно приложената към заключението комбинирана скица на стр. 145) са част от УПИ III по РП от 1990г.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалбата е допустима, като разгледана по същество е частично основателна.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Иска е частично основателен.

За да бъде уважен иск, основан на нормата на 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска; вещта да се намира във владение или държане на ответникът и ответникът да владее или държи вещта без основание.

Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две предпоставки е в тежест на ищеца, който извод следва от разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции. В случай, че посочените по- горе две предпоставки са доказани и ответникът претендира, че владее имота на правно основание пак според установеното в чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ същия следва да докаже наличието на такова.

Съдът на първо място следва да изследва въпроса, придобил ли е ищеца правото на собственост върху недвижимият имот, чиято ревандикация се иска. Съдът приема, че ищцовото дружество е придобило 1320кв.м. от собствеността върху процесния поземлен имот, посочен в исковата молба, като имот с идентификатор №61813.754.284, целият с площ от 2 920 кв.м., по силата на твърдения способ: Ч. покупко-продажба, материализирана в нот. акт №167, т. I, рег. №1581, д. №55/2006г.

Страните не спорят, че праводателят на ищеца „Магнетик Хед Текнолоджис” , е бил собственик на парцел III по плана от 1990г. Този парцел дружеството е продало на ищеца с договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №167, т. I, рег. №1581, д. №55/25.04.2006г. Съгласно този нотариален акт ищеца се легитимира, като собственик на парцел III по плана от 1990г., за който план вещото лице дава заключение, че е действащия регулационен план на Г. Р. /одобрен със Заповед №РД-19-00-51/21.02.1990г./. Според разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ териториално-устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. Тези планове се изменят при условията и по реда на ЗУТ. Съгласно чл. 1. ал. 1 ЗУТ, урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи. Хипотезите на последващо регулиране на вече урегулирани поземлени имоти са предвидени в чл. 134 ЗУТ, като основание за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове. Със Заповед №РД-15-628/21.09.2005г. на кмета на община Р. на основание чл. 134, ал. 1, т. 2, ал. 2, т.2 и т.6 ЗУТ, чл. 16 ЗКИР и §4 ПЗР ЗКИР, е одобрена поправка и допълване на КП на Г. Р. на УПИ I, с площ 4890 кв.м., кв. 38Б находящ се по ПУП на Г. Р. собственост на община Разлог. Според заключението на вещото лице с тази заповед е одобрено изменението на РП, изразяващо се в отделяне на самостоятелен УПИ I, който УПИ по кадастралната карта е процесният недвижим имот и част от същия този имот, в размер на 1320 кв.м. (тонирани в жълто на скицата от заключението) е част от УПИ III по РП от 1990г. Към момента на изменението на регулационния план с посочената заповед, праводателят на ищеца „Магнетик Хед Текнолоджис(Б.)” , Г. Р. е бил собственик на УПИ III по РП от 1990г. Сама по себе си така извършената административна процедура Ч. отделяне, респ. образуване на самостоятелен УПИ I, в който попадат 1320 кв.м. от УПИ III, по никакъв начин не е породило и не би могло да породи правни последици - да отнеме правото на собственост на дружеството. По делото няма данни, съгласно изискванията на чл. 1. ал. 3 ЗУТ, да е налице съгласието на собственика за промяната на границата на УПИ III, както и писмен договор за прехвърляне на собствеността от последния, нито да е извършена процедура по отчуждаване на имота. Административния акт, с който впоследствие е одобрена кадастралната карта и имота е отразен, като собственост на общината, също няма вещноправно действие, съгласно Решение № 173/07.04.2010г. на ВКС по Г. д. № 527/2009 г., II г. о. Решението на общинския съвет за одобряване на ПУП- изменение на плана за регулация на УПИ 1-284, като правна последица също не се отразява върху действително притежаваните вещни права. Принципно положение е, че с ПУП не се създава, респ. не се отнема собственост. При това положение безспорно по делото се установява, че в процесния УПИ I, заснет с индетификатор №61813.754.284 по кадастралната карта, ищеца притежава 1320 кв.м., които съгласно скицата на вещото лице са тонирани в жълто.

На следващо място от представения по делото АОС №638/27.09.2006г., за процесния недвижим имот и вписаните в него 28 бр. договора от 2007г. за учредени вещни права на строеж с трети лица, се установява по несъмнен начин, че общината осъществява фактическата власт върху този имот, като този факт се обуславя от извършените от нейна страна разпоредителни сделки с ограничени вещни права върху имота.

Ответника по делото се легитимира, като собственик на процесния имот с АОС №638/27.09.2006г. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Представеният Акт за частна общинска собственост е съставен, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Със съставянето на самият акт не не се поражда право на собственост и именно поради това, следва да се проследи на какво правно основание е съставен и дали общината притежава правото на собственост върху процесния имот. Вземайки предвид основанията, на които е съставен акта за частна общинска собственост и събраните по делото писмени доказателства, съдът не може да обоснове извод за право на собственост в патримониума на общината по отношение на спорния имот. Акта е съставен на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Съгласно тази разпоредба общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината Ч. правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Няма данни по делото процесният имот да е придобит от общината Ч. правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. По делото е представена Заповед №РД-15-628/21.09.2005г., с която е одобрена поправка и допълване на КП, за която вещото лице дава заключение, че е одобрено изменението на РП Ч. отделяне на самостоятелен УПИ I, в който попадат 1320 кв.м. от имота на ищеца. Заповедта не легитимира общината като собственик на тези 1320 кв.м. от процесния имот. Същото се отнася и до решението на общинския съвет, с което е одобрено изменението на плана за регулация по действащия ПУП. Други доказателства за притежаваното от страна на общината право на собственост върху имота не са ангажирани.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС се явява частично основателен и доказан за притежаваните от ищцовото дружество 1320 кв.м. от процесния имот и ответника следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението на тази част от недвижимия имот. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен до 1320 кв.м, като до този размер иска следва бъде уважен.

По отношение на разноските:

Предвид дадените от РС с протоколно определение, постановено в о.с.з. на 17.12.2009г., указания на ищцовата страна за внасяне на сумата от 188 лв. в 3 дневен срок, представляваща определеното от съда възнаграждение на вещото лице за приетото по делото допълнително заключение и с оглед невнасяне на тази сума в определия за това срок, на основание чл. 60 ГПК /отм./, ищеца следва да бъде осъден да внесе тази сума по сметка на съда.

С оглед изхода от спора страните си дължат разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете - чл.64, ал.1 и ал.2 от ГПК /отм./. Пред първоинстанционния съд, ищецът е сторил разноски в размер на 476.75 лв., като съобразно уважената част от иска ответникът му дължи разноски в размер на 215.52 лева. Ответникът е сторил разноски в размер на 250.00 лева за адвокатско възнаграждение и според отхвърлената част от иска, ищецът му дължи разноски в размер на 136.99 лева. След прихващането на сумата от 136.99 лева, която ищецът дължи на ответника, последният следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 78.53 лв. разноски пред първоинстанционния съд. С оглед направеното във въззивната жалба искане за присъждане на разноски от страна на въззивника- ищец по делото и с оглед частичната основателност на жалбата, въззиваемия следва да заплати на въззивника сумата от 26.62 лв. разноски за въззивното производство.

Решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила и в частта, с която ищеца е осъден да заплати по сметка на РС-Г. Б. сумата от 188 лв. за разноски за вещо лице, като в частта, с която последния е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено присъждането на направените от страна на ищеца разноски, съразмерно уважената част от иска и въззивната жалба.

Водим от горното, БОС,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1340/30.03.2010г., постановено по Г.д. №123/2008 г. на РС - Г. Р. в частта, с която предявения от „.-1” Е. със седалище и адрес на управление Г. С. п.к. 1214, Община Столична, Р. С. У. „. А. ІІ-ри” № 1. В. „Б”, . 2, представлявано от Д. М. М., ЕГН *, със С. адрес Г. Б. У. “ П. Т.” № 6, адвокат Г., против Община Р. иск с правно основание по чл. 108 от ЗС, че ищеца е собственик на основание покупко-продажба, на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 61813.754.284 по кадастралната карта на Г. Р. от 2006 г., целият с площ от 2920 кв.м., при съседи: имот № 61813.754.191; имот № 61813.754.275; имот № 61813.754.186 и имот № 61813.755.262, и за предаване владението върху така описания имот, е отхвърлен до 1320 кв.м, както и в частта, с която „ ДМД-1” Е. Г. С. е осъдено да заплати на Община Р. сумата в размер на 250.00 лв., представляващи сторените по делото разноски- възнаграждение за адвокат, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНОпо отношение наОбщина Р. с А. Г. Р. У. „. С.№1, представлявана от кмета Кр. Г., че „.-1” Е. със седалище и адрес на управление Г. С. п.к. 1214, Община Ст., Р. С. У. „. А. ІІ-ри” № 1. В. „Б”, . 2, представлявано от Д. М. М., ЕГН *, е собственик на основание покупко-продажба, на следния недвижим имот, а именно: 1320 кв.м./хиляда триста и двадесет квадратни метра/ от Поземлен имот с идентификатор № 61813.754.284 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-33/15.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед №КД-01-38/21.09.2006г. на Началник на СК-Г. Б. целият с площ от 2920 кв.м./две хиляди деветстотин и двадесет квадратни метра/, при съседи: имот № 61813.754.191; имот № 61813.754.275; имот № 61813.754.186 и имот № 61813.755.262, които 1320 кв.м. са обозначени в жълт цвят на комбинираната скица, находяща се на стр. 145 по Г.д. №123/2008г. по описа на РС-Г.Р. представляваща Приложение №1 към експертното заключение на вещото лице Ат.Ат.,като на правно основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА Община Р. с А. Г. Р. У. „. С.№1, представлявана от кмета К. Г., да предаде на „.-1” Е. със седалище и адрес на управление Г. С. п.к. 1214, Община Ст., Р. С. У. „. А. ІІ-ри” № 1. В. „Б”, . 2, представлявано от Д. М. М., ЕГН *, владението на 1320 кв.м /хиляда триста и двадесет квадратни метра/ от същия Поземлен имот с идентификатор № 61813.754.284, целият с площ от 2920 кв.м./две хиляди деветстотин и двадесет квадратни метра/,които 1320 кв.м. са обозначени в жълт цвят на комбинираната скица, находяща се на стр. 145 по Г.д. №123/2008г. по описа на РС-Г.Р. представляваща Приложение №1 към експертното заключение на вещото лице Ат.Ат.

Комбинираната скица- приложение №1 към експертното заключение на вещото лице Ат.Ат., находяща се на стр. 145 по Г.д. №123/2008г. по описа на РС-Г.Р. приподписана от състава на съда представлява неразделна част от настоящето решение.

ОСЪЖДАобщина Р. с А. Г. Р. У. „. С.№1, представлявана от кмета К. Г., на правно основание чл.64, ал.1 ГПК/отм./, да заплати на „.-1” Е. със седалище и адрес на управление Г. С. п.к. 1214, Община Ст., Р. С. У. „. А. ІІ-ри” № 1. В. „Б”, . 2, представлявано от Д. М. М., ЕГН *, сумата от 105.15 лв. /сто и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски пред двете инстанции, от които сумата от 78.53 лв. /седемдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ – разноски пред първоинстанционния съд, а сумата от 26.62 лв. /двадесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/- разноски за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: