РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1253/21.6.2021г.
гр. Пловдив, 21 юни 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 4003 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК във връзка с
чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Р.А.А., ЕГН **********, Д.А.А.,
ЕГН **********, Н.К.К., ЕГН **********, притежатели на самостоятелни обекти в
сградата с ИД № 00702.515.22.3 по КК на гр.Асеновград, с адрес на сградата гр.***,
против отказ от 19.12.2019 г. на гл.архитект на Община Асеновград за издаване
на удостоверение за въвеждане на жилищна сграда в експлоатация, материализиран
в писмо с изх. № 94-Б-355/19.12.2019 г. на гл.архитект на Община Асеновград.
Твърди се незаконосъобразност на посочения отказ.
На първо място се заема тезата, че оспореният отказ е
нищожен, тъй като в същият неправилно като адресат е посочено дружество, което
не е правосубектно. Според жалбоподателите1, адресати на процесния отказ би
следвало да са отделните собственици, за които се отнася искането.
Сочи се, че отказът почива на неверни констатации, а посочените
в него КА и съдебно решение, с което е отменена заповедта за одобряване
изменението на ПУП –ПЗ на УПИ II-1163, кв.81 по плана на
гр.Асеновград, са неизвестни за жалбоподателите и те не са участвали в
съдебното производство.
Навеждат се и доводи, че не е отменено издаденото
разрешение за строеж, както и одобрените
проекти, въз основа на които е извършено строителството на сградата.
В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения.
Представя се подробна писмена защита.
Претендират се разноски.
За ответника, гл.архитект на Община Асеновград, се
заема становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
ЗЛ, С.С.П., А.Р.В., Л.Р.В., Т.А.Ч., Х.И.Ф., Ю.Н.Ф., С.Д. С., Б.Д.Ш., Б.К.Ш., М.Х.Т., С.А.А., Д.Г.Д.,
Ц.П.И., С.С.Г., Р.С.Г., Н.Й.К., А.М.К., А.Г.К., не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
(представената административна преписка и СТЕ), намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, от лица
чиито права и законни интереси са засегнати от процесния отказ.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На
първо място оспореният акт не е нищожен.
Същият
е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Неоснователни
са твърденията, че процесният отказ е с ненадлежен адресат и поради тази
причина е нищожен.
Видно
от неговия диспозитив, същият се отнася за отказ за издаване на удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда със смесено предназначение
– 13 апартамента, 4 магазина, 2 лекарски кабинета и 2 офиса“ в УПИ I - 664, кв-81 по плана на гр.Асеновград с идентификатор
00702.515.22 по КККР на гр.Асеновград. Изричен адресат на акта в неговия
диспозитив не е посочен. Следва да се има предвид, че самото производство,
приключило с процесния отказ е образувано по искане за регистриране на строеж
от четвърта категория и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация,
подадено от ДЗЗД „България I“, БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Цар Иван Асен“ №52,
представлявано от Р.С.Г.. По данни от жалбата, въпросното ДЗЗД е създадено от
собствениците на самостоятелни обекти в сградата с цел нейното завършване. Тъй като процесният отказ
касае именно сградата, за завършване на която е създадено това ДЗЗД и от него е
направено искането на издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация, се налага извода, че участниците
в ДЗЗД, явяващи се собственици на самостоятелни обекти в тази сграда, се явяват
адресати на процесния отказ в качеството им на възложители на строежа – чл.177,
ал.1 от ЗУТ. На това основание същите са конституирани и като ЗЛ по делото, тъй
като правата на всички се засягат с процесния отказ.
По
тези съображения, настоящият състав на Административен съд – Пловдив счита, че
оспореният отказ е насочен към надлежни адресати по смисъла на чл.177, ал.1 от ЗУТ, съответно не е нищожен на това основание.
Основателни са възраженията по жалбата,
че не са налице основания по чл.19а, ал.3, т.7 и т.9, предл.2 от Наредба №
2/31.07.2003 г. за отказ за въвеждане на процесната сграда в експлоатация
съобразявайки приетото като компетентно дадено и неоспорено от страните
заключение на ВЛ. Видно от основното заключение на ВЛ, налице е одобрено
изменение на КККР за сградата със Заповед № КД-14-16-154/07.02.2012 г. на
Началника на СГКК-Пловдив. Със същата заповед са одобрени някои от отразените
самостоятелни обекти в сградата, подробно описани на стр.4 от заключението.
Всички самостоятелни обект в сградата са отразени в КК на гр.Асеновград към
26.10.2020 г.(датата на изготвяне на заключението на ВЛ) и са дадени в табличен вид в приложение № 2
към експертизата. Предвид тези констатации на ВЛ, които се възприемат изцяло от
съда, се налага безспорния извод, че не
е налице липса на информация за идентификатор на сградата, съответно не е
налице и условие за отказ за въвеждане на строежа в експлоатация на това
основание.
Каза се по-горе, не е налице и другото
основание по чл.19а, ал.3, т.9, предл.2
от Наредба № 2/31.07.2003 г. съобразявайки заключението на ВЛ по т.4 от
заключението. ВЛ изрично е посочило, че в досието на обекта се намира
технически паспорт на строежа, съставен и подписан от консултанта „Хеброс
консулт”ЕООД, както и сертификат на
проектни енергийни характеристики, издаден на 30.03.2019 г. от „Стройконсулт”ЕООД
с № 139АБВ113.
Съдът приема за основателни доводите,
подробно развити в писмените бележки на адв.А. за неустановеност на незаконно
строителство в процесната сграда. Същите оборват констатациите на ответния
административен орган за наличие на висящо пред РДНСК – ЮЦР производство по
премахване на незаконен строеж, описан в КА № 337/23.11.2011 г. и КА № 337А/23.11.2011 г. Видно от
представена на л.132 по делото заповед № ДК-02-ПД-01/14.01.2020 г. на началника
на РДНСК Пловдив към ГД”Строителен контрол” при ДНСК, образуваното с КА №
337/23.11.2011 г. и КА № 337А/23.11.2011 г. на сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР
/сега РДНСК Пловдив към ГД”Строителен контрол при ДНСК”/ административно
производство по реда на чл.224 и чл.225 от ЗУТ за строеж „Жилищна сграда с
търговска част”, находящ се в УПИ I-1164, кв.81 по
плана на гр.Асеновград е
прекратено. Тази заповед, макар и
издадена след процесния отказ, следва да бъде съобразена от съда на основание чл.142, ал.2 от АПК.
За основателни, като съотнесени с
наложилата се съдебна практика, следва да бъдат приети и доводите по писмените
бележки на адв.А. касателно посоченото в отказа влязло в сила съдебно решение №
11729/02.11.2006 г. по адм.дело №
3581/2015 г. на ВАС, с което е отменена заповед № А-213/12.10.2009 г. на Кмета
на Община Асеновград, с която е одобрен ПУП – ПЗ с РУП за УПИ II-1163, кв.81 по плана на гр.Асеновград, въз основа
на който ПУП е издадено строителното разрешение и са одобрени инвестиционните
проекти, въз основа на които е построена сградата, за която с процесното
заявление вх. № 94-Б-355/31.10.2019 г. от ДЗЗД”България I” се иска издаване на спорното удостоверение за
въвеждане в експлоатация. В случая следва да се вземе предвид, че процесният
строеж е реализиран въз основа на валидно издадени и одобрени строителни книжа.
Разрешението за строеж на процесната сграда е влязло в сила и същото е стабилен
административен акт – чл.156, ал.8 от ЗУТ. Съгласно посочената норма и предвид
константната практика на ВАС, след като строежът е осъществен въз основа на
валидно издадени строителни книжа – РС и одобрени проекти, които не са били
оспорени, влезли са в сила, то те не подлежат на отмяна. Ето защото, посоченото
решение на ВАС, при влязло в сила РС и строителни актове (сградата е завършена
в груб вид, приета е от всички участници в строителния процес с подписването на
протокол обр.15-КА за установяване годността за приемане на строежа от
19.09.2019 г.), въз основа на които е осъществено и вече прието строителството,
не може да повлияе на въвеждането в експлоатация на процесния строеж.
В хода на съдебното производство бе
оборена и констатацията на ответния административен орган, че не е упражняван
строителен надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това
лице за строежите от четвърта категория и не е упражнявано техническо
ръководство за строежите от пета категория. В т.3/ от заключението си ВЛ
проследява съответните документи, удостоверяващи правоспособносттта и
лицензията на фирмата, осъществяваща строителен надзор във връзка със строежа и
в крайна сметка достига до извода, че и двете консултантски фирми, упражнявали строителен
надзор, са притежавали нужната правоспособност по чл.166, ал.2 от ЗУТ за
времето, в което са изпълнявали своите функции.
Съдът приема обаче за неоснователни
доводите по жалбата за незаконосъобразност на процесния отказ в частта му на основание чл.178 ал.3, т.1,
предл. 1 от ЗУТ.
Само наличието на това основание е
достатъчно за постановяване на отказ за въвеждане на строежите в експлоатация.
На база постъпило в Община Асеновград
писмо вх. № 12-00-576/20.09.2019 г. на началника на РДНСК-Пловдив, предвид
извършена проверка на място и в общината, касателно процесната сграда, е
установено, че на кота +3,20 в северната част е изпълнена изцяло стоманобетонова
плоча без да е спазен одобрения инвестиционен проект. Този факт не е спорен
между страните. Жалбоподателите се позовават на представени в общината и по
делото проекти за преустройство на сградата по време на строителството, но
същите не са одобрени по надлежен ред. Освен това, видно от допълнителното
заключение на ВЛ (л.199), внесените с искане вх. № 94-Н-441/07.12.2017 г. в
Община Асеновград проекти за „Преустройство по време на строителството“ касаят
обекти в сградата с характеристики на „Жилищна сграда с търговска част на 3,4 и
5 етажа с височини 10 м, 12 м и 15 м“, както тя е одобрена по технически
инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 115/17.05.2010 г. Проектите за
преустройство по време на строителството ще противоречат на действащия ЗРП,
одобрен със заповед № А-19/28.01.1992 г., ако на плана противоречи цялата
сграда, част от която са обектите на преустройство, предвид отмяната на заповед
№ А-2131/12.10.2009 г. на Кмета на Община Асеновград по съдебен ред.
По последните съображения и предвид факта, че изпълненият строеж не е изпълнен в
съответствие с одобрения инвестиционен проект, настоящият състав на
Административен съд-Пловдив счита, че само на това основание процесният отказ изх. № 94-Б-355/19.12.2019 г. за издаване на удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда със смесено
предназначение – 13 апартамента, 4 магазина, 2 лекарски кабинета и 2 офиса“ в
УПИ I - 664, кв-81 по плана на гр.Асеновград с идентификатор
00702.515.22 по КККР на гр.Асеновград, е законосъобразен, постановен в
съответствие с нормата на чл.178 ал.3,
т.1, предл. 1 от ЗУТ. Това налага отхвърляне на жалбата.
По
разноските:
При този изход
на спора на ответника се следват
сторените по делото разноски в размер на 840 лева съгласно списък с разноски на л.202 по
делото – 720 лева адвокатско възнаграждение и 120 лева депозит за СТЕ.
Водим от
горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.А., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН **********,
Н.К.К., ЕГН **********, срещу отказ изх.
№ 94-Б-355/19.12.2019 г. за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж „Жилищна сграда със смесено предназначение – 13
апартамента, 4 магазина, 2 лекарски кабинета и 2 офиса“ в УПИ I - 664, кв.81 по плана на гр.Асеновград с идентификатор
00702.515.22 по КККР на гр.Асеновград.
ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН
**********, Н.К.К., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 840 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: