Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Козлодуй,
06.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на 26.07.2021г. /Двадесет и
шести юли, две хиляди и двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова - Ставарова
при
секретаря Стела Бочева, като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова -
Ставарова гражданско дело № 431 по описа за 2021 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е трудов спор и е бързо, съгласно
чл.310, ал.1 т.1 ГПК.
Съдебното
производство е образувано по искова молба на А.Ц.С. ЕГН:**********,***, с която
е предявил против „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов,
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед
№НК-1/11.01.2021г., по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност Ръководител лаборатория „КИПХВО" ,в
П-ЕП-2-Р-ИР-СКУ-ТИА-ТИ- КИПХВО, Дирекция „Производство" ЕП-2, в „А.К."
ЕАД ***; и по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ - за заплащане на обезщетение по чл.225
ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа,за периода от 08.04.2021г.-
08.10.2021г., в размер на 25 800 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.04.2021г., претендира и присъждане на разноските в процеса.
В съдебни
заседания ищецът се представлява от пълномощник адвокат Р.М., който поддържа
исковете.
Ответното
дружество в срока и по реда на чл.131 ГПК е подало писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по съображения подробно изложени.
В съдебни заседания ответното дружество се
представлява от пълномощник – юрисконсулт Борисова и оспорва исковете по
съображенията изложени в писмения отговор.
По делото
са събрани писмени доказателства:Заверено копие от личното
трудово досие на ищеца; Удостоверение за актуално състояние на „А.К.” ЕАД;
Лицензни за производство на електрическа и топлинна енергия; ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
181 на МС от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности,
които са от значение за националната сигурност; Заповед АД -354/06.02.2020 г.;
Заповед № АД-492/21.02.2020 г.; Удостоверение за брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец януари 2021 г. с рег.№ У-01 -420/10.05.2021
г.; Фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец май 2020 г.; Фиш за
изплатено трудово възнаграждение за месец юни 2020 г.; Заповед №
АД-664/10.03.2020г.; Обяснения Вх. № ОБ-37/04.04.2020 г.; Заповед
НК-1/11.01.2021; Писмо Per. № 1028/05.03.2020 г. от Началник на РСПБЗН-АЕЦ
Козлодуй: Правила за пожарна безопасност на „А.К.” ЕАД, ид. № ДОД.ПБ.ПБ.307; Болничен
лист № Е2020 1420714 за временна неработоспособност,; Болничен лист № Е2020
1328843 за временна неработоспособност; Болничен лист № Е2020 1637331 за
временна неработоспособност; Болничен лист № Е2020 1637465 за временна
неработоспособност;Болничен лист № Е2020 2110666 за временна
неработоспособност; Болничен лист № Е2020 2395761 за временна
неработоспособност; Болничен лист № Е2020 2395993 за временна
неработоспособност; Болничен лист № Е2020 3070214 за временна
неработоспособност; Болничен лист № Е2020 10339698 за временна
неработоспособност; Болничен лист№ Е2020 10132000 за временна
неработоспособност; Таблици за отчитане явяването и неявяването на работа от
месец януари 2020 г. до месец април 2021 г.; Заповед № АД-3024/29.09.2015 г.; Заповед №АД-1563/22.05.2018 г.;Заповед
№АД-2693/04.10.2019 г.; Заповед № АД-811/24.03.2020 г.; Заповед №
АД-2953/29.09.2020 г.; Заповед № АД-2954/29.09.2020 г.; Разпореждане №
38/09.10.2020 г. Цех СКУ; Заповед № АД-3232/15.10.2015 г.; Заповед №
АД-3215/14.10.2015 г.; Заповед № АД-3086/05.10.2015 г.; Заповед №
АД-З064/01.10.2015 г.; Заповед № 242/05.01.2021 г. за разрешен платен отпуск;
Заповед № 41887/02.12.2020 г. за разрешен платен отпуск; Заповед №
16429/03.06.2020 г. за разрешен платен отпуск; Заповед № 17328/15.05.2020 г. за
разрешен платен отпуск; Заповед № 16962/13.05.2020 г. за разрешен платен
отпуск; 3аповед № 15409/23.04.2020 г. за разрешен платен отпуск; 3аповед №
13561/03.04.2020 г. за разрешен платен отпуск; Заповед № 8273/06.03.2020 г. за
разрешен платен отпуск; Заповед № АД-522/25.02.2020 г.; Справка за
преминаванията през АПС за 04.03.2021 г.- 1 бр.; Длъжностна характеристика на
Ръководител лаборатория КИПХВО, и.д. № ДОД.ОК.ДХ.1814; Протокол за запознаване
с длъжностна характеристика; Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството,
ид. № Ю.ОУ.00.ПК.057/09; Разрешение от Инспекцията по труда - гр. Враца изх. №
20082947/18.12.2020 г. /наш вх.№ 4601/21.12.2020 г./; Инструкция по безопасност
Осигуряване на пожарна безопасност в пожароопасните и експлозивоопасните
помещения и съоръжения на територията на ЕП-2, ид. № 30.ПГ.00.ИБ.20/2; Лист за
регистрация за запознаване с документа- инструкция ид. № ПГ.00.ИБ.20/2;
Конспект за изпит пред ВИК. Конспект по техническа експлоатация за Ръководител лаборатория КИП-ХВО ид. №
30.ОБЧ.00.КТ.666/02; Лист за регистрация за запознаване с документа ид. №
30.ОБЧ.00.КТ.666/02; Инструкция по качество Организация и управление на
химичните продукти за ремонтни дейности на 5 и 6ЕБ, ид. № ЗО.ОУ.ОК.ИК.55/3;
Списъка на документация за работното място на ищеца, ид. № 30.ОУ.00.СПН.074/18;
Лист за регистрация за запознаване с документа на документация за работното
място на ищеца, ид. № 30.ОУ.00.СПН.074/18; Писмо изх. № 1281/ 15.04.2020 г.;
Програма по безопасност и здраве за управление на риска цех СКУ, ид. №
ЗО.ЗБУТ.ОО.ПБЗ.03/04; Протокол от проведено Общо събрание на пълномощниците на
работниците и служителите на Правилник за организацията и дейността на ЕП-2,
и.д. № ЗО.ОУ.ОО.ПОД. 108/08; Правилник за организацията и дейността на ЕП-2, и.д.
№ ДП.ОУ.ПОД. 108/07; Протокол № 912/17 от 28.05.2020 г. за притежавана
квалификационна група по БТ - група по ПБР-ЕУ; Сертификат № 4650333/13.03.2020
г.; Протокол № 912/18 от 29.05.2020 г. за притежавана квалификационна група по
БТ - 5 група по ПБР-НУ; Сертификат №
9205303/12.03.2020 г.; Протокол № 912/17 от 31.05.2020 г. проведен изпит по ТЕ;
Конспект за изпит пред ВИК, ид. № УТЦ.РД.КТ-ТБ.006/02; Конспект за изпит пред
ВИК , ид. № УТЦ.РД.КТ-ТБ.004/02; План -график 21.30.3БУТ.00.гр.744/0 за
периодични инструктажи по безопасност и здраве при работа на персонала от Цех
СКУ за 2021 г.; Теми 20.30.АСУ.00.СПН.744/0 за периодичен инструктаж по
безопасност и здраве при работа на персонала от цех СКУ за 2020 г.; Извлечение
от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на Лаборатория
КИП-ХВО-11 листа; Мнението на ТЕЛК изх. № 12/ 23.04.2020 г. /наш вх. № 1568/
27.04.2020 г./; Лист за запознаване с документа- Правила за пожарна безопасност
на „А.К.“ ЕАД, ид. № ДОД.ПБ.ПБ.307; Правилник за организация и дейността на
Направление „Ремонт”, ид. № ЗО.ОУ.ОО.ПОД.02/14; Лист за запознаване с документа
ид. № ЗО.ОУ.ОО.ПОД.02/14; Списък на
технологичните помещения и площадки на ЕП-2, ид. № 30.ОУ.00.СПН.05/13;
Експликации ХВО кота 3.90 и 4.90, ид. № ЗО.ОСО.ОО.ПД.26/6; Лист за регистрация
на запознаването с документа Експлоатации ХВО кота 3.90 и 4.90; Учредителен
протокол от 31.7.2014 г., Протокол № 4/ 1.7.2015 г. и Протокол от 27.08.2015
г., разписка от „speedi” за доставени и получени документи от Боян Лилков, информация
за същата пратка, и заявление до г-н Боян Лилков от „АЕЦ Козлодуй” , писмо с
вх. № 262541/ 15.06.2021 г. от НАП ТД на НАП Велико Търново връзка с
регистрирани трудови договори за периода 12.03.2021 до 08.06.2021г по отношение
на А.Ц.С., както и справка от НОИ, 1 бр. диско с аудио запис на проведено на
28.2.2020 г. общо събрание на работниците и служителите на „АЕЦ Козлодуй”; разпитани
са свидетелите И.Ц.И.; Н.И.Р. и Ц.Р.Й..
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
от които обсъдени поотделно и заедно и с доводите на страните се установява от
фактическа страна следното:
Ищецът А.Ц.С.
е работил в ответното дружество на безсрочен трудов договор, като последната
длъжност, която е заемал е Ръководител лаборатория „КИПХВО", в
П-ЕП-2-Р-ИР-СКУ-ТИА-ТИ- КИПХВО, Дирекция „Производство" ЕП-2.
На
08.04.2021г. му е връчена заповед № НК-1/11.01.2021г. на изпълнителния директор
на „А.К.” ЕАД, с която му е наложена най-тежкото наказание дисциплинарно
уволнение и трудовото му правоотношение е прекратено, за това, че като не е
упражнил правата и не е изпълнил задължения, произтичащи от заеманата от него
длъжност, определени в длъжностната му характеристика и вменени му с нормативни
и вътрешнодружествени документи, е нарушил нормативно установените изисквания
за безопасност при пожар и не е спазил правилата за пожарна безопасност, като в
противоречие с установените правила, в лаборатория КИП и ХВО, находяща се в
сградата на ХВО-2 помещение № ХВ215 /с категории по пожарна опасност Ф5Д/, на
територията на ЕП-2 на „А.К.“ ЕАД, констатирано на 04.03.2020г. от органите на
РСПБЗН-АЕЦ Козлодуй при извършена проверка с сграда ХВО-2, ЕП-2 на „А.К.“ ЕАД е
допуснал складиране на лесно запалими течности /етилов алкохол/, горими
вещества и материали /пластмасови съдове с различен обем, кашони с оборудване,
полиетиленови чували, съдържащи смола и други горивни материали/ в
пространството между стоманобетонната плоча и подовата настилка в командната
зала, обособено като двоен под на помещение ХВ№215 което е в общ обем, без
прегради, изграден под командната зала, от където се контролира цялостния
процес на ХВО-2 и преминават електрически проводници, захранващи апаратурата в
командната зала, които в режима на нормална експлоатация ХВО-2 осигуряват
непрекъснато и в необходимите количества подаване на вода за охлаждане и
регулиране на температурните режими за експлоатацията на „А.К.“ЕАД и използването на двойния под в помещение ХВ215
не по предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания за
безопасност, въпреки съществуващата абсолютна забрана за съхраняване на
резервни части, химикали и други материали, които в момента не се използват в
технологичния процес, освен ако не са устроени за тези цели.
Ищецът
оспорва дисциплинарната заповед и иска да бъде отменена като незаконосъобразна
по съображения, че е налице нарушение на чл.194, ал.1 от КТ като
дисциплинарната заповед е издадена след преклузивния 2-месечен срок от
откриване на нарушението. Не е извършил нарушението на трудовата дисциплина,
тъй като за същото е бил наказан с административно наказание по реда на ЗАНН,
но с влязло в законна сила съдебно решение, наказателното постановление е
отменено като незаконосъобразно. Излага съображения, че е нарушено и правото му
на предварителна закрила по чл.333, ал.1
т.5а от КТ, от която той се полза като представител на работниците в Комитет за условия на труд по чл.28а ал.1
ЗЗБУТ, избран с мандат 4 години съгласно Протокол от 28.02.2020г. на Събрание
на пълномощниците, избрани от работниците и служителите на „А.К." ЕАД ***,
както и по чл.333, ал.3 от КТ, от която се ползва като СЕКРЕТАР-ЗАМЕСТНИК НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на СНЦ "Синдикат
на ядрените енергетици" гр.Козлодуй.
Иска като
последица от отмяна на незаконното уволнение, да бъде възстановен на предишната
работа и работодателя да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение
за срок от 6 месеца.
Ответникът
оспорва исковете и в писмения отговор излага подробни съображения. Оспорва
твърдението на ищеца, че при уволнението му не е спазен срока по чл.194, ал.1
от КТ за налагане на наказанието, като излага доводи, че е срока е спазен
съобразно правилото на чл.194, ал.3 от КТ да не тече докато работника е бил в
отпуск. Представя писмени доказателства – присъствена форма и болнични листа,
за периода от месец март 2020г. до месец април 2021г. на л.177 - л.234 в
делото.
Твърди,
че ищецът е извършил нарушението на трудовата дисциплина и правилно е наказан с
най-тежкото дисциплинарно наказание предвид статута на ответника – обект от
значение за националната сигурност. Излага доводи, че независимо, че
наказателното постановление, с което ищецът е наказан за същото нарушение е
отменено, то правилно е ангажирана отговорността му за същото, но като
нарушение на трудовата дисциплина.
Твърди,
че ищецът няма право на предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.5а от КТ и
оспорва легитимността на избора му за представител на работниците в Комитет за условия на труд по чл.28а, ал.1
ЗЗБУТ, избран с мандат четири години съгласно Протокол от 28.02.2020г. на
Събрание на пълномощниците, както и оспорва качеството му на Секретар –
заместник на председателя на СНЦ "Синдикат на ядрените енергетици"
гр.Козлодуй.
По делото
е безспорно, че преди да наложи наказанието на ищеца, работодателят е изискал и
приел писмените му обяснения по повод нарушението на трудовата дисциплина със
Заповед № АД-664 от 10.03.2020г. (връчена лично на ищеца на 30.03.2020г.,
удостоверено с подписа му) приложена на л.142 в делото.
С писмо
изх. № 12/ 23.04.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.И. *** работодателят е уведомен,
че ищецът А.Ц.С. не попада под специалната защита на Наредба № 5/20.02.1987г.
за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила,
съгласно чл.333, ал. 1 от КТ.
Освен
това по делото се установява обстоятелството, което не се оспорва от ищеца, че
с писмо изх. № 3680/01.12.2020г. работодателят е поискал на основание чл. 333,
ал. 1, т. 2, т. 4 и т.5 от КТ разрешение от Инспекцията по труда за
прекратяване трудовото правоотношение с ищеца и с писмо изх. № 20082947/18.12.2020г. е получил това разрешение
от Инспекцията по труда - гр. Враца.
Безспорно
е по делото и ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че преди уволнението
на последния, работодателят не е изискал (съответно не получил) разрешение от
Инспекцията по труда на основание чл. 333, ал. 1, т.5а от КТ, нито е изискал на
основание чл.333, ал.3 от КТ предварително съгласие за уволнението на ищеца и
от синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
синдикалната организация.
Видно от
приложеното на л.156 в делото писмо от Началник РСПБЗН-АЕЦ Козлодуй до
работодателя, последният е уведомен, и е узнал на 05.03.2020г. за извършената
проверка и вмененото на ищеца нарушение по повод пожарната безопасност на
работното място. Така от датата на узнаване за нарушението на 05.03.2020г. за
работодателя тече 2-месечния преклузивен срок по чл.194, ал.1 от КТ за налагане
на дисциплинарното наказание на ищеца.
Видно от
приложените по делото присъствени форми и болнични листа на л.177 – л. 234,
ищецът през месец март 2020г. е бил на работа общо 9 дни – на 2, 4, 5, 6, 9, 30
и 31 март. През месец април 2020г. е бил на работа общо 7 работни дни – на 1, 2,
3, 21, 22, 23 и 24 април. През месец май е бил на работа общо 10 работни дни –
на 7, 8, 11, 13, 14, 15, 26, 27, 28 и 29 май. През месец юни 2020г. е бил на
работа общо 5 работни дни – на 1, 2, 3, 4 и 5 юни. През месеците юли, август,
септември, октомври и декември 2020г. не е бил на работа, като за периода от 12.06.2020г.
до 08.12.2020г. е бил в отпуск по болест. През месеците януари, февруари, март
и април (до датата на връчване на дисциплинарната заповед на 08.04.2021г.)
ищецът също не е бил на работа, като за периода от 05.02.2021г. до 17.04.2021г.
е бил в отпуск по болест.
По делото
ищецът представя на л.26-27 в делото заверено копие на извадка протокол от
28.02.2020г. на Събрание на пълномощниците на работниците и служителите на „А.К.”
ЕАД, от който е видно, че ищецът А.С. е избран за представител на работниците
в Комитет за условия на труд по чл.28а,
ал.1 ЗЗБУТ с мандат 4/ четири/ години. Същия протокол е представен и от
ответника на л.703 и сл. в делото. В протокола изрично е отбелязано, че
събранието е редовно, тъй като на него са присъствали 67 пълномощници от общо
70 – вж. записа на л.704 в делото и, че ищеца е избран за представител на
работниците в КУТ.
Ответникът
не оспорва протокола, а легитимността на избора на ищеца с 45 гласа „за” от 67,
като твърди, че изборът му е незаконен, защото е следвало да бъде избран с мнозинството
на две трети от пълномощниците - арг. чл.7, ал.2 от КТ „(Нова - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001г.) Работниците и служителите могат на общо
събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи
интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя
им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече
от две трети от членовете на общото събрание.”.
Ищецът
представя по делото на л.29 писмо на Председателя на УС на СЦН „Синдикат на
ядрените енергетици”, гр.Козлодуй до работодателя от 14.03.2017г., с което
последният е уведомен, че ищецът е секретар на синдиката и се ползва от права
по КТД. На л.30 представя удостоверение от 24.09.2020г. от Врачански окръжен
съд за актуалното състояние на вписаното в регистъра при съда юридическо лице с
нестопанска цел „Синдикат на ядрените енергетици”, гр.Козлодуй и управлението
на сдружението, където ищецът А.С. е вписан като Зам.председател.
На л.32 -
45 е представен заверен, но без дата и неподписан Устав на „Синдикат на
ядрените енергетици”, гр.Козлодуй, където в чл.31, ал.3 са посочени органите на
управление – Управителен съвет, който се състои от 7 члена – Председател,
Секретар – Заместник на Председателя и Секретари на сдружението.
В първото
съдебно заседание съдът е приел молба на ищеца вх. № 262417/3.06.2021г. и
приложено към нея Уверение издадено му за нуждите на настоящото производство от
Председателя на СЦН „Синдикат на ядрените енергетици”, гр.Козлодуй
удостоверяващо, че ищецът е член на УС и заема длъжността Секретар - Заместник
на председателя, че синдиката е
самостоятелна организация и, че осъществява синдикална дейност в структурата на
работодателя „А.К.” ЕАД.
Пълномощникът
на ищеца представя копие на трудова книжка, в последното съдебно заседание поддържа,
че за периода от 18.05.2021г. до 23.07.2021г. в срока на обезщетението е
започнал работа по трудово правоотношение и е получил трудово възнаграждение в
размер на 650.00 лева.
По делото
са събрани писмени доказателства представени от ответника, които съдът не кредитира
като неотносими към спора. Освен това са изслушани свидетелите И.Ц.И. ***, Н.И.Р.-
младши инспектор, група ДПК при РСПБЗН „АЕЦ Козлодуй” и Ц.Р.Й. - Главен
инспектор пожарна безопасност, Дирекция „Безопасност и качество”, Управление
„Безопасност” при „А.К.” ЕАД, във връзка с доказателствената тежест на
ответника е да докаже, че ищецът е извършил нарушението на трудовата
дисциплина, изразяващо се най-общо в нарушаване правилата на пожарна
безопасност на работното място.
Съдът приема от правна страна следното:
Спорът е
трудов и главният иск е за установяване на незаконно уволнение и отмяната му,
поради което по главния иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ, в тежест на ответника -
работодател е да докаже правилността на обжалваната заповед и факта, че
правилно и при спазване нормите на КТ е прекратил трудовото правоотношение на
ищеца, т.е., че ищеца е извършил нарушението на трудовата дисциплина и че
работодателят е извършил преценка при определяне тежестта на наказанието, както
и, че са спазени изискванията на чл.193 от КТ и сроковете за налагане на
дисциплинарното наказание по чл.194 от КТ, както и императивните разпоредби
досежно правото на ищеца на предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.5а и по
чл.333, ал.3 от КТ .
Според
общото правило на чл.127 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че се ползва от
предварителна закрила, като към датата на уволнението на 21.01.2021г. е бил
избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от
общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за
времето, докато има такова качество (за да се полза от предварителната закрила,
на която се позовава по чл.333, ал.1, т.5а от КТ), както и е заемал длъжност
член на синдикално ръководство в предприятието на синдикален орган (за да се
ползва от предварителната закрила, на която се позовава по чл.333, ал.3 от КТ)
В
исковата молба не се навеждат доводи за нарушения на чл.193 от КТ и за
немотивираност на дисциплинарната заповед, и съдът не следва да излага доводи в
този смисъл, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед
разбирането на законодателя по чл.344, ал.3 от КТ, че в случаите, когато за
извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по
труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било
дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна
само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество, съдът
следва да разгледа на първо място възраженията на ищеца в този смисъл – за
неспазване предварителната закрила по чл.333, ал.1 т.5а и по ал.3 от КТ.
Съгласно
чл.333, ал.1, т.5а от КТ (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006
г.) в хипотеза като настоящата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да
уволни с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай работник или служител, който е избран за представител на работниците и
служителите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от
събранието на пълномощниците по реда на чл. 6 за времето, докато има
такова качество, а съгласно чл.333, ал.3 от КТ, в случаите по чл. 330,
ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член
на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или
национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация. Според §1, т. 6
ДР КТ „Синдикално ръководство” е председателят и секретаря на съответната
синдикална организация.
Според
задължителните разяснения, дадени от ВКС с ТР № 9 от 12.12.2014г. по Тълк.д. № 9/2013 Г., ОСГК
на ВКС, с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предл. първо КТ, вр. §1, т. 6 ДР КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално
ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и
структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и
ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална
организация.
Освен
това, съгласно чл.333, ал.7 от КТ, закрилата се отнася към момента на
връчването на заповедта за уволнение.
Съдът
изложи по-горе в мотивите, че за да се ползва от правото на тази предварителна
закрила, ищецът следва да докаже, че към датата на връчване на дисциплинарната
заповед на 08.04.2021г. е бил избран за представител на работниците и
служителите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от
събранието на пълномощниците по реда на чл. 6 за времето, докато има
такова качество и/или, че е бил секретар на синдикат при работодателя СЦН
„Синдикат на ядрените енергетици”, гр.Козлодуй. Според съда това по делото е
доказано.
Няма спор
между страните и съдът приема, че с протокол от 28.02.2020г. на Събрание на
пълномощниците на работниците и служителите на „А.К.” ЕАД, ищецът А.С. е избран
за представител на работниците в Комитет
за условия на труд по чл.28а, ал.1 ЗЗБУТ с мандат 4/ четири/ години – до
28.02.2024г. Това качество на ищеца безспорно е известно на работниците, които
са го избрали и на работодателя, който е организирал провеждането на събранието,
изпратил е свои други служители на него и се е запознал с протокола.
Въпросът
за легитимността на избора на ищеца с 45 гласа и при липсата на изискуемо
мнозинство от две трети от общо 67 гласа е такъв по законосъобразността на
избора му и решаването му от съда (ако това беше допустимо в настоящия спор) би
имал действие занапред (за разлика от нищожността, която ако бъде обявена има
действие с обратна сила), т.е. във всички случаи ищецът съгласно протокола за
избор е избран към датата на връчване на уволнителната заповед и се ползва от
предварителната закрила за това по чл.333, ал.1 т.5а от КТ. Освен това, според
съда въпроса за легитимността на избора на ищеца от общото събрание на
пълномощниците на работниците е ирелевантен за настоящия спор, тъй като за
правото на работника на предварителна закрила е достатъчно само към датата на
връчване на дисциплинарната заповед, той да е бил избран за такъв и това
обстоятелство да е известно на работодателя. Не на последно място съдът споделя
доводите на пълномощника на ищеца, че отговорност на работодателя е да обезпечи
законосъобразното провеждане на общото събрание на 28.02.2020г. – аргумент
чл.6а от КТ, а видно от съдържанието на протокола, на събранието е присъствал
директор Правна и търговска дирекция.
Ирелевантни
и неотносими са възраженията на
пълномощника на ответника в писмената защита, че неупражняването
фактически на задължения на ищеца като избран представител на работниците в Комитет за условия на труд по чл.28а, ал.1
ЗЗБУТ, включително неподаването на декларация опорочават легитимността на
избора му на лице по чл.333, ал.1 т.5а от КТ.
Особено съществено в случая обаче е, че тезата
на ответника, че избора на представители на работещите по безопасност и здраве
при работа в КУТ по чл.28а, ал.1 от ЗБУТ от събранието на пълномощниците следва
да бъде с квалифицирано мнозинство на пълномощниците не намира опора в КТ.
Специалния закон – ЗБУТ в чл.28а, ал.1 предвижда избора да бъде направен по
реда на чл.6 от КТ, т.е. от общото събрание на работниците и служителите или
според чл.6, ал.2 от събрание на пълномощниците на работниците. В ал.3 на чл.6
е предвидено, че за свикването, дейността и правата на събранието на
пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и
служителите, а те са уредени в чл.6а от КТ. Съгласно чл.6а, ал.3, събранието е
редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и
служителите (пълномощниците), а според ал.4 общото събрание на работниците и
служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите,
доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго.
Така
доколкото чл.28а ЗБУТ не предвижда друг ред, а изрично препраща към чл.6 от КТ,
то според съда, решението за избор на представители на работещите по
безопасност и здраве при работа в КУТ по чл.28а, ал.1 от ЗБУТ от събранието на
пълномощниците се взема с обикновено мнозинство, не с квалифицирано.
Правилото
за квалифицирано мнозинство по чл.7, ал.2 от КТ е приложимо само за избор на
представители на работниците, които да представляват техните общи интереси по
въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред
държавните органи.
С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът се е ползвал при уволнението си от
предварителната закрила по чл.333, ал.1 т.5а от КТ и работодателят не е изискал
от Инспекцията по труда разрешение за уволнението му и на това основание.
Видно от
приложеното по делото Уверение издадено на ищеца за нуждите на настоящото
производство от Председателя на СЦН „Синдикат на ядрените енергетици”,
гр.Козлодуй, безспорно доказва, че ищецът е член на УС и заема длъжността
Секретар - Заместник на председателя на синдиката, т.е. ищецът е член на
синдикалното ръководство на „Синдикат на ядрените енергетици” при работодателя
и се ползва от предварителната закрила по чл.333, ал.3 от КТ. Уверението,
издадено от председателя на синдиката е официален удостоверителен документ и
оспорването истинността на съдържанието му е в тежест на ответника. Ответникът
не е оспорил този документ по надлежния ред – чл.193 от ГПК, нито е ангажирал
надлежни относими доказателства по делото. Писмените доказателства, на които
ответникът се позовава - учредителен протокол от 31.07.2014г., протокол № 4/
01.07.2015г. и протокол от 27.08.2015г. представени по делото съдът намира, че
са неотносими към спора, тъй като касаят период много преди датата на
уволнителната заповед, към която следва да е налице и предварителната закрила
на ищеца. Освен това, тези протоколи не опровергават удостоверените с уверението
обстоятелства за длъжността на ищеца към датата на разглеждане на делото,
следователно и на уволнението му, че е в ръководството на синдиката в УС на
длъжност Секретар - Заместник на председателя, тъй като в учредителен протокол
от 31.07.2014г. изрично е записано, в т.2, че е приет устав на сдружението, в
т.3, че е избран УС и ищецът за негов член и в т.3.3, че ищецът е избран за
Зам.председател на УС, а видно от устава на сдружението в частта за
управителните органи – чл.31, ал.3 точното наименование на длъжността е както е
посочено в Уверението Секретар -
Заместник на председателя.
За
пълнота, че ищецът е секретар – зам.председател на сдружението следва и от
писмото от 14.03.2017г. на председателя на сдружението до работодателя, където
той е посочен само като „секретар”, каквато длъжност съгласно Устава няма. В
този смисъл съдът съобрази и практиката на ВКС - решение по гр.д.№1100/2012г.
на ВКС, ІVг.о., където е прието, че от значение за предварителната закрила при
уволнение не е „легитимността“ на синдикалната организация в предприятието на
работодателя, а тя да е учредена като поделение на съответната териториална,
отраслова или национална синдикална организация – съгласно устава й /аргумент
от чл. 33 КТ/, и съответният работник или служител да е избран за неин
председател или секретар и тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени с
издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния
синдикален орган.
По
изложените съображения съдът намира, че към датата на уволнението му ищецът се
е ползвал от предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.5а и по
чл. 333, ал. 3 от КТ и тя не е била преодоляна от ответника-работодател, който
не твърди и не ангажира доказателства по делото да е искал и да е било дадено
разрешение от инспекцията по труда и предварително съгласие от съответния
синдикален орган за уволнението на ищеца.
При това положение, съгласно изричната
разпоредба на чл. 344, ал. 3 от КТ, уволнението на ищеца е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено – по иска му по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – само на
това основание, без да е необходимо да се разглеждат останалите наведени доводи
в тази насока – по съществото на трудовия спор по делото.
Само за
пълнота, съдът намира, че работодателя не е нарушил императивната разпоредба на
чл.194, ал.1 от КТ и е спазил преклузивния срок за налагане дисциплинарното
наказание на ищеца, не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението.
По делото
безспорно се установи, че работодателят е узнал за нарушението на ищеца на 05.03.2020г.,
когато е бил уведомен с писмото на началник РСПБЗН „АЕЦ Козлодуй”, върху което
има резолюция от същата дата, т.е. от тази дата започва да тече 2-месечния срок
за наказание. Съгласно чл.194, ал.3 от КТ, сроковете по ал. 1 не текат през
времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или
участва в стачка. По делото се установява от представените от работодателя
присъствени форми и болнични листа за ищеца, че за времето от узнаване за
нарушението от работодателя на 05.03.2020г. до датата на издаване на
дисциплинарната заповед на 11.01.2021г. и до датата на връчването й на ищеца на
08.04.2021г., ищецът е бил на работа само 29 работни дни (по-малко от два
месеца), т.е. по аргумент за противното през останалото време, през което е бил
в отпуск (разрешен годишен отпуск и отпуск по болест, разрешен от надлежни
здравни органи) и следователно преклузивният срок по чл.194, ал.1 от КТ за
налагане дисциплинарното наказание не е бил изтекъл.
Искът по
чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяването на незаконосъобразно уволнения работник
или служител на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен, и следва да
бъде уважен при условие, че е уважен главният иск за признаване на уволнението
за незаконно, както е в настоящия случай, тъй като за възстановяването се
изисква единствено волеизявление на незаконосъобразно уволнения работник или
служител в същия смисъл и по надлежния ред.
Основателен
се явява и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение, поради незаконното уволнение. За да бъде уважен
този иск, следва да бъде установено по делото, че ищецът е останал без работа
за период не повече от шест месеца след незаконното уволнение, претърпял е от
това вреди и е налице наличие на причинна връзка между уволнението и вредите.
В случая,
по делото е безспорно доказано от ищеца, че към датата на приключване на
устните състезания по делото на 26.07.2021г. шестмесечния период от време по
чл.225, ал.1 КТ не е бил изтекъл (този срок тече от датата на връчване на
заповедта на 08.04.2021г. и изтича на 08.10.2021г.). Тъй като крайният момент,
към който се произнася съдът с решението си е моментът на прекратяване на
съдебното дирене, искът за обезщетение следва да бъде уважен за периода от 08.04.2021г.
- датата на връчването на заповедта, от която уволнението поражда действие до 26.07.2021г.
- датата на приключване на съдебното дирене по делото. За този период от три
месеца и дванадесет работни дни (при БТВ 4348.30 лева за пълен работен месец
06.2020г. с 22 работни дни) на ищецът се дължи обезщетение от 15416.70 лева.
По делото
ищецът сочи, че в част от 6-месечния срок на обезщетението от 18.05.2021г. до
23.07.2021г. е работил по трудов договор и е получил трудово възнаграждение от
650.00 лева. Предвид на това и съдът следва да намали размера на обезщетението
му с получената от него сума от трудово възнаграждение и обезщетението дължимо
на ищеца е в размер на 14 766.70 лева, като за разликата до 08.10.2021г.
или до претендирания размер от 25800.00 лева, съдът следва да отхвърли иска
като неоснователен, с оглед обстоятелството, че се претендира обезщетение за
бъдещ период, ненастъпил към приключване на съдебното дирене. Върху присъдената
сума на обезщетението за оставане без работа се дължи и законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 13.04.2021г. до окончателното
плащане на главницата.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Разноските
на ищеца са за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева. Съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела по искове за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато
искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове –
200 лв.; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2. По оценяемия
иск за обезщетение минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 е в размер 1304
лева, т.е минималния размер на адвокатското възнаграждение за настоящия спор е
в размер на 1954.00 лева.
Ищецът
представя доказателства и претендира само 1000.00 лева и доколкото е под този
размер платено адвокатско възнаграждение, то не е налице прекомерност и съдът
следва да не уважи възражението в този смисъл на ответника.
Общото
правило за присъждане на разноски е уредено в чл.78, ал.1 ГПК, че с изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно уважената част от иска, а именно в размер на 572.35лева.
На
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част на иска, който е в размер
на 128.29 лева, при претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение от 300.00
лева.
Съгласно
чл.78, ал.6 от ГПК с оглед изхода на спора, който е трудов и ищецът е освободен
от такси и разноски, ответникът следва да заплати на Районен съд Козлодуй
държавна такса в размер на 4% от присъденото обезщетение, или 378.80 лева.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1 т.1 КТ уволнението на А.Ц.С.,
ЕГН:**********, с адрес ***, със Заповед № НК-1/11.01.2021г. на Изпълнителния
директор на "А.К." ЕАД, *** със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ А.Ц.С., ЕГН:********** на предишната работа
при работодателя „А.К.” ЕАД, на длъжност Ръководител лаборатория „КИПХВО",
в П-ЕП-2-Р-ИР-СКУ-ТИА-ТИ- КИПХВО, Дирекция „Производство" ЕП-2, в „А.К."
ЕАД, ***.
ОСЪЖДА на
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ „А.К.” ЕАД ***, ЕИК
*********, представлявано от Наско Михов – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
А.Ц.С., ЕГН:********** с адрес ***, обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за времето,
през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, за периода от 08.04.2021г.
до 26.07.2021г., в размер на 14766.70 лева, ведно със законната лихва, от
датата на подаване на исковата молба на 13.04.2021г. до окончателното
изплащане, като в останалата част до претендираното обезщетение, за периода до 08.10.2021г.
в размер на 25800.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение, като претендирано за
бъдещ период.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК, А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от
Наско Михов – Изпълнителен директор да заплати на А.Ц.С., ЕГН:********** с
адрес ***, направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в
размер на 572.35 лева.
ОСЪЖДА А.Ц.С.,
ЕГН:********** с адрес *** да заплати на А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********,
представлявано от Наско Михов – Изпълнителен директор направените съдебни
разноски съобразно отхвърлената част на иска 128.29 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, „А.К.” ЕАД, *** да заплати на Районен съд -
Козлодуй държавна такса в размер на 590.67 лева.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение за оставането без работа.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Врачанския Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на преписи.
Да се
публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: