РЕШЕНИЕ
№ 1407
гр. Велико Търново, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102596 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на § 19, ал. 1 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Административно процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на П. И. П., чрез адв. А. К. – ВТАК, срещу
Решение по Протокол № 36 от 19.08.2021 година на Общинска служба
„Земеделие“ - Велико Търново, с което на наследниците на Ц. Н. К. е
признато и определено за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи в землището на село Шереметя, община Велико Търново с
план за земеразделяне на нива, с площ 3.200 дка, трета категория, в
местността „Мочура“. Процесуалният представител на жалбоподателя
развива съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно.
Посочва, че с влязло в сила решение на Общинска служба „Земеделие“ –
Велико Търново от 14.05.1998 година процесният имот е възстановен на
основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, при условията на пар. 4“а“ – 4“и“, като
процедурата не е завършена, тъй като липсва произнасяне по искането по пар.
27, ал. 2 ЗСПЗЗ. Навежда доводи, че извън правомощията на
1
административния орган е да отменя собственото си решение. Направено е
искане Решение по Протокол № 36 от 19.08.2021 година на Общинска служба
„Земеделие“ - Велико Търново да бъде отменено. Направено е искане да
бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски в производството.
С определение № 1750 от 04.10.2021 година на съда по делото са
конституирани като заинтересовани страни в производството В. П. Н., Д. ИЛ.
К., Й. ИЛ. П., ИВ. ЕНЧ. СВ., СВ. СТ. Ц. и М. СТ. Ц., като наследници на Ц. Н.
К., наред с жалбоподателя.
Ответникът по жалбата Общинска служба „Земеделие“ – Велико
Търново заема становище, чрез подадената по делото жалба е неоснователна
и недоказана. Посочва, че във връзка с приключване на производството по
възстановяване на собственост в територията по параграф 4 е назначена
междуведомствената комисия, която констатира, че в териториите по
параграф 4, няма местност „Мочура“, т.е. в решението на общинската
поземлена комисия неправилно е посочено, че имот от 3.2 дка в местност
„Мочура“, се намира в територия по параграф 4. Навежда доводи, че във
връзка с решението на междуведомствената комисия, със заявление, вх. №
РД-12-04-7 от 19.10.2019 година на ОСЗ – Велико Търново П.П. заявява
желание имота от 3.2 дка в местност „Мочура“ да се възстанови с план за
земеразделяне.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление, вх. № 166 от 03.06.1992 година Е. Ц. Н., като наследник
на Ц.Н. К. на основание ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е заявил желание да бъде
възстановена собствеността върху земеделските земи в землището на село
Шереметя /л. 66 от делото/. С решение № 166ш от 14.05.1998 година на
Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стара реални граници в
землището на село Шереметя, община Велико Търново на земеделски земи,
включително нива с площ 3.2 дка, трета категория, в местност „Мочура“, като
имотът се възстановява на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, при условията на
параграф 4 “а“ – 4 „и“ ЗСПЗЗ.
По делото е приложен и Протокол по чл. 18 „д“, ал. 5 ППЗСПЗЗ, ведно с
2
извлечение от ДВ от 24.06.1994 година, както и карта по чл. 18 „г“ ППЗСПЗЗ
на териториите, в които се възстановява собствеността на земите в:
границите, върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ; съществуващи на терена стари реални граници, в т.ч. и тези по чл. 10,
ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ; възстановими на терена стари реални граници, в т.ч. и
тези по чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ, както и тези в нови реални граници с план
за земеразделяне.
Със Заповед № СА-02-03-470 от 27.05.2002 година на Областния
управител на Област Велико Търново /л. 67/ на основание параграф 4к, ал. 6
ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските
земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по
параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, село Шереметя, община Велико Търново.
По Заявление с вх. № 01-223505 от 30.07.2015 година на П. И П., на
основание пар. 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с параграф 4к, ал. 8, т. 1,
предл. първо, т. 2 и т. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ /л. 55-58/ е проведено заседание на
междуведомствена комисия, на което комисията не е уважила искането, като
е констатирала, че местоположението на местността „Мочура“ неправилно е
посочена като територия, попадаща в земеделските имоти по параграф 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ, поради което имотът следва да се признае и възстанови с план за
земеразделяне.
За решението на комисията П. И. П. е уведомен с Писмо, изх. № 20-
12532 от 10.03.2016 година /л. 54/, поради което и във връзка с решението на
междуведомствената комисия П. И. П. е подал Заявление до Общинска
служба „Земеделие“ – Велико Търново, вх. № РД-12-04-7 от 19.12.2019
година, с което е направил искане да бъде изработен план за земеразделяне,
чрез който да бъде възстановено признатото право на собственост върху нива
с площ 3.2 дка, трета категория, в местност „Мочура“.
От Решение по Протокол № 36 от 19.08.2021 година на Общинска
служба по Земеделие - Велико Търново /л. 50/ се установява, че е признато и
определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
в землището на село Шереметя, община Велико Търново с план за
земеразделяне на нива, с площ 3.200 дка, трета категория, в местността
„Мочура“.
По делото са представени и заверени копия на Писмо, изх. № РД-12-04-
3
6 от 13.10.2021 година на ОД „Земеделие“ – Велико Търново до Кмета на
Община Велико Търново, Заповед № РД-14-152 от 23.12.2008 година на ОД
„Земеделие“ – Велико Търново; Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от
протоколно решение № 10 от 19.10.2008 година; Приложение № 1 към раздел
II, т. 1 от протоколно решение № 10 от 19.10.2008 година; Справка за имоти
на Община Велико Търново към 01.11.2021 година; Препис-извлечение от
Протокол № 65 от заседание на Общински съвет от 24.04.2014 година,
относно Решение № 1117 /л. 41-49/.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и при
извършената проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване на
издадения акт, тъй като е адресат на оспореното решение, с което се засягат
негови права и законни интереси и при спазване на законоустановения срок за
обжалване, доколкото писмото, с което е изпратено обжалваното решение е
от 23.08.2021 година, а жалбата е подадена на 07.09.2021 година, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Макар в подадената по делото жалба да са развити съображения за
незаконосъобразност на постановеното от Общинска служба „Земеделие“ –
Велико Търново решение, настоящият съдебен състав приема, че същото е
нищожно, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 2 АПК, съдът
следва да прогласи нищожността на акта, независимо, че няма искане в тази
насока.
В тази връзка съдът съобрази, че недействителността на един
административен акт, в зависимост от степента на порока, би могла да се
прояви било като нищожност, било като унищожаемост на акта. Както в
теорията, така и в практика на съдилищата се приема, че нищожността на
административния акт е последица от издаването му от некомпетентен орган
или в случаите, когато въпросът вече е бил решен с влязъл в сила стабилен
административен акт, или когато актът е издаден в такова съществено
противоречие на закона, че нито един друг държавен орган, въз основа на
каквато и да било друга законова норма не би могъл да издаде акт със същото
съдържание. В останалите случаи - нарушение на материалните и
4
процесуалните норми, водят до унищожаемост на издадения
административен акт и същият подлежи на отмяна.
В случая по делото решението на Общинска служба „Земеделие“ е
издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените й правомощия
на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. В същото време обаче няма спор, а и от
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
преди постановяване на обжалваното решение, административният орган е
постановил друго такова, а именно Решение № 166ш от 14.05.1998 година, с
което процесният недвижим имот е възстановен на основание чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ, при условията на параграф 4“а“ – 4“и“, като няма спор и че същото е
влязло в сила и е породило действие. В този смисъл решението на Общинска
служба „Земеделие“ е стабилен административен акт, поради което ОСЗ не
може сама да си ги отменя или изменя. В случая по делото с постановяване на
обжалваното решение Общинска служба „Земеделие“ е сторила точно това,
като се е произнесла повторно по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗ, след решението от
14.05.1998 година, постановено на основание чл. 14, ал. 1, във връзка с чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, т.е. по същество е отменила същото.
Както бе посочено по-горе административен акт, с който се пререшава
въпрос, по който е постановен преди това друг стабилен административен
акт, породил правно действие, последяващият акт би бил нищожен, ако не е
издаден при спазване на процедурата по възобновяване на
административното производство. В случая с атакуваното решение е
пререшен въпрос, който вече е разрешен с влязъл в сила административен акт,
поради което настоящият съдебен състав приема, че атакуваното решение на
Общинска служба „Земеделие“ е нищожно, доколкото при наличието на
стабилен административен акт, какъвто е Решение № 166ш от 14.05.1998
година, с който се признават права на съответните заинтересовани лица,
същият може да бъде изменян или отменян единствено при провеждане на
процедурата по чл. 99 АПК за възобновяване на административното
производство, каквато в случая не е била осъществена.
Отделно от това, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
единствените изключения, които допускат поправянето на решенията от
административния орган, които законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ са в чл.
14, ал. 6 – при явна фактическа грешка в решението и чл. 14, ал. 7 – при
5
нарушение на закона и правилника, нови обстоятелства, нови писмени
доказателства от съществено значение. В конкретния случи не би могла да се
приеме, че погрешното отразяване на процесния имот, като територия,
попадаща в земеделските имоти по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е могло да
бъде известно на Общинска служба „Земеделие“, доколкото протоколът по
чл. 18 „д“, ал. 5 ППЗСПЗЗ, ведно с карта по чл. 18 „г“ ППЗСПЗЗ на
териториите, в които се възстановява собствеността на земите са от 1994
година и са били известни на ОСЗ Велико Търново. Освен това самото
решение на междуведомствената комисия, с което е констатирано
погрешното отразяване е от 19.02.2016 година. Не на последно място,
постановяването на ново решение по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ може да стане само
по искане на министъра на земеделието и храните, или по искане на
заинтересованите страни, но не и служебно от административния орган, като
възможността за това е обвързана от въведените в разпоредбата преклузивни
срокове, които се явяват изтекли. Но дори и да се приеме, че тези срокове
започват да текат от заявлението на П. И. П., това не променя
обстоятелството, че компетентен да инициира производството е министърът
на земеделието, храните и горите, който отменя решението на общинската
служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да
го измени. Отделно от това по същество не са налице нови факти и
обстоятелства, които да са съществували, но да не са били известни на
административния орган или нови писмени доказателства, за които да не е
знаел или пък ако е знаел, да не е могъл да се снабди с тях, при издаването на
първоначалното възстановително решение. В този смисъл, доколкото не са
били налице предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ Общинска служба
„Земеделие“ е постановила второто си решение при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила на ЗСПЗЗ и при
неправилно приложение на материалния закон.
На следващо място, липсват основания за приложимост и на
разпоредбата на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ. Явна фактическа грешка по смисъла на
посочената правна норма е техническа грешка, която не променя волята на
издателя на акта. Затова преразглеждането на въпроса чрез обсъждането на
даден факт или доказателство, които не са взети предвид при формирането на
първоначалната воля на административния орган, не е поправка на явна
фактическа грешка, а постановяване на ново решение със съвсем различно
6
съдържание и насоченост, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал.
6 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и Решение № 260 от 02.06.2014 година по КАХД №
10241/2014 година на Административен съд – Велико Търново.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено и че оспореният в
настоящото производство индивидуален административен акт не съдържа
фактически и правни основания за издаването му, при което е налице
съществен порок във формата на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и
който представлява самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 2 АПК. Индивидуалният административен акт следва да съдържа
задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването
му, т.е. да е мотивиран. В този смисъл е и Решение № 14255 от 30.10.2013
година по адм. д. № 11898/2012 година на ІІІ отделение на ВАС. В
протоколното решение на ОСЗ - Велико Търново единствено декларативно са
посочени номерата на протоколите и законовите разпоредбите, на които се
основава, но липсват мотиви - основания за постановяването му, а посочените
такива, не са нито фактически, нито са правни. Липсата на фактически и
правни основания в оспорения административен акт е съществено нарушение
на изискването за форма на същия и представлява самостоятелно
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Липсата на мотиви
на оспорения ИАА от една страна води до ограничаване правото на защита на
адресата на акта да узнае въз основа на кои факти административният орган е
издал акта, а от друга страна възпрепятства съдебната преценка за
материалната законосъобразност на оспорения акт. Недопустимо е санирането
на акта посредством изясняване на фактите и правните основания в съдебната
фаза на производството, чрез посочването им в отговора по подадената жалба
и заместване на волята на административния орган от съда.
Тъй като възстановяването на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, по реда на
параграф 4“а“ и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, както е постановено с
първоначалния влязъл в сила административен акт, е в изключителната
компетентност на административния орган, настоящият състав счита, че не
може да реши спора по същество, а следва да върне преписката за
продължаване и приключване по възможност на процедурата по
възстановяване на заявената земя.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема,
7
че липсата на материално-правни основания за издаване на акта е особено
тежък порок, който води до нищожност. Решението е лишено от основание
издаването му, респективно - не може да породи целените с него правни
последици, поради което следва да бъде прогласена неговата нищожност.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение по Протокол № 36 от
19.08.2021 година по преписка по заявление, вх. № 166ш от 03.06.1992 година
на Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново, с което на наследниците
на Ц. Н. К. е признато и определено за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи в землището на село Шереметя, община Велико
Търново с план за земеразделяне - на нива, с площ 3.200 дка, трета категория,
в местността „Мочура“, по жалбата на П. И. П. от *, ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8