№ 7676
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110152033 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, вр. чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата 77,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключен между страните договор за мобилни услуги от 10.08.2016 г. и
допълнително споразумение от 13.08.2018 г. за мобилен номер .., сумата 39,96
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключен
между страните договор за мобилни услуги от 13.08.2018 г. за мобилен номер
.. и сумата 170,90 лева, представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство T. модел N. по сключен между страните договор за
лизинг от 13.08.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 51743/2020г. по описа на СРС, 67 състав.
Ищецът твърди, че с ответника са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за мобилни услуги от 10.08.2016 г. за ползване на
мобилен номер .. и допълнително споразумение към него от 13.08.2018 г.,
договор за мобилни услуги от 13.08.2018 г. за ползване на мобилен номер .. и
договор за лизинг от 13.08.2018 г. Поддържа, че за периода 15.07.2018 г. –
14.10.2018 г. е издал три броя фактури на обща стойност 461,77 лева – цена на
доставени мобилни услуги, в това число абонаментни такси и лизингови
вноски, която сума не била заплатена от ответника, което обусловило правото
1
на ищеца прекрати едностранно договорите за мобилни услуги и да начисли
неустойка в размер на 288,32 лева, за което била издадена фактура №
********** от 15.12.2018 г. Посочва, че претендираната неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за
лизинг, е формирана на основание т. 11 от същите /съответно т. III-3 от
допълнителното споразумение/, а именно на база на стойността на 3 бр.
месечни абонаментни такси, както и неустойка за ползване на устройство в
размер разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от
абоната при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на
договора.
Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за
постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните
съображения:
Установява се, че препис от исковата молба е връчена редовно на
ответника на 26.05.2022 г. Считано от тази дата, започва да тече срокът за
подаване на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, който е изтекъл на
28.06.2022 г., като до тази дата, а и след това, такъв не е представен по делото.
Ответникът не изпраща представител в първото по делото заседание, за което
е бил редовно призован по смисъла на ГПК, като не е направил и искане за
разглеждане на делото в отсъствие на негов представител. На ответника
изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените към
нея и приети писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно
основателни.
Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички
законови предпоставки за това. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не
излага мотиви по същество на спора.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който
2
своевременно е заявил искане за тяхното присъждане, съответно следва да му
бъде присъдена сумата 305 лева, представляваща разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение за исковото производство, както и сумата 145
лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
ПРЕДВИД това,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че И. С. Б.
ЕГН **********, с адрес гр. С.. ДЪЛЖИ НА „Й.“ ЕАД ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. С., на основание чл.79, ал.1, вр. чл. 92 ЗЗД сумата
77,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключен между страните договор за мобилни услуги от 10.08.2016 г. и
допълнително споразумение от 13.08.2018 г. за мобилен номер .., сумата
39,96 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключен между страните договор за мобилни услуги от 13.08.2018 г. за
мобилен номер .. и сумата 170,90 лева, представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство T. модел N. по сключен между страните
договор за лизинг от 13.08.2018 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 51743/2020 г. по описа на СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА И. С. Б. ЕГН **********, с адрес гр. С.. ДА ЗАПЛАТИ на
„Й.“ ЕАД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 305 лева, представляваща разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение за исковото производство, както и сумата 145
лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3