О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №544
гр.Кюстендил, 20.12.2018г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Веселина Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№77/2018г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
По
делото е постановено решение с №78/29.11.2018г., с което съдът се е произнесъл
по подадена от „Дивико“ ООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.„Демокрация“ БЦ
„България“ №38, ет.3, ап.12, представлявано от управителя В.Х.Й., молба за
обявяване неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на дружеството, за
откриване на производство по несъстоятелност на същото, назначаване на временен
синдик, допускане на обезпечение и определяне на дата на първото събрание на
кредиторите. С посоченото решение ОС-Кюстендил е обявил свръхзадължеността на „Дивико“ ООД, определил е началната
й дата – 09.07.2015г., открил е производство по несъстоятелност по отношение на
търговеца, назначил е временен синдик, наложил е общи възбрана и запор върху
имуществото на „Дивико“ и е определил дата за първо събрание на кредиторите –
04.01.2019г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от И.Й.Б.,***.
Наред
с въззивната жалба, Б., чрез пълномощника си адв.М.И. от ПАК, е депозирал и
молба с вх.№8697/05.12.2018г., съдържаща искане за спиране на настоящото дело
по несъстоятелност до приключването с влязло в сила решение на
търг.д.№107/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. Твърди се, че посоченото
дело е от значение за правилното решаване на настоящото, тъй като има за
предмет установяване със сила на пресъдено нещо съществуването, респ.
несъществуването на вземане на лицето К.Д.М.спрямо „Дивико“ ООД за сума в
размер на 1 200 683.30 лева, дължима по изпълнителен лист от
09.07.2015г., издаден по ч.гр.д.№481/2015г. по описа на РС-Ихтиман. Сочи се, че
това обстоятелство от своя страна е значимо за съществуване на вземането на
лицето Петър Стоянов, на когото съдът по несъстоятелността е приел, че
молителят дължи суми по същия изпълнителен лист, в качеството му на цесионер на
вземането, както и за определяне на началната дата на свръхзадължеността.
От
приложените към молбата документи се установява съществуването на спор по
предявен по реда на чл.464 от ГПК иск от лице С.М.В.от гр.Велинград против К.Д.М.и
„Дивико“ ООД за признаване за установено по отношение на ответниците, че
вземането на Красимир Димитров Метанов, като взискател по изп.д.№176/2015г. по
описа на ЧСИ Г.Захариев, с рег.№888 и район на действие ОС-Пазарджик, в размер
на 1 200 683.30 лева по изпълнителен лист от 09.07.2015г., издаден по
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№481/2015г. по описа на РС-Ихтиман,
не съществува. По образуваното пред ОС-Пазарджик търг.д.№107/2016г. е било
постановено решение от 21.03.2018г., уважаващо предявения иск, което не е
влязло в сила.
Предмет
на настоящото произнасяне е молбата за спиране на производството по търговска
несъстоятелност на „Дивико“ ООД. При все дадените от страна на съда указания до
подателя за представяне на преписи от молбата и приложенията за връчване на
насрещната страна, съдебният състав намира, че подобна размяна на книжа не е
необходима, тъй като ако е недоволно от постановения резултат дружеството би
могло да изрази становището си в жалба срещу постановения акт. Допълнителен
аргумент за тази теза би могъл да бъде намерен в потребността съдът да се
произнесе в кратък срок, като по този начин създаде яснота за страните относно
последващите процесуални действия.
Като
съобрази всички изложени факти, съдебният състав формира следните правни
изводи:
Искането
за спиране на съдебното производство е допустимо. Намира правното си основание
в чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
Макар
и допустимо, преценено по същество, искането е неоснователно, поради следното:
На
основание чл.621 от ТЗ, при липса на особени разпоредби в ТЗ за производството
по несъстоятелност, приложение намират разпоредбите на ГПК. Чл.621а ал.3 от ТЗ
изключва възможността за спиране на производството по несъстоятелност по
съгласие на страните. По аргумент за противното, останалите хипотези на чл.229
ал.1 от ГПК биха могли да намерят приложение. В конкретния случай се твърди, че
пред ОС-Пазарджик се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на делото по несъстоятелност на „Дивико“ ООД. Несъмнено е,
че въпросът за съществуването или липсата на задължение на търговеца в размер
на 1 200 683.30 лева – въпрос, съставляващ предмета на т.д.№107/2016г.
по описа на ОС-Пазарджик – е относим към подлежащите на преценка обстоятелства,
очертаващи финансово-икономическото състояние на дружеството. Фазата, обаче, в
която се намира вече производството по т.д.№77/2018г. по описа на ОС-Кюстендил
– след постановяване на решение по чл.630 ал.1 от ТЗ, и естеството на самото
производство по несъстоятелност, очертават липсата на потребност от
преюдициално решаване на спора по т.д.№107/2016г. по описа на ОС-Пазарджик.
Това е така, тъй като производството по несъстоятелност цели да осигури
принудително удовлетворяване на всички кредитори от цялото имущество на
длъжника. Кръгът на кредиторите и имуществената маса на несъстоятелността след
откриване на производството следва да се установят в рамките на същото. Решението
по чл.630 от ТЗ подлежи на незабавно изпълнение (чл.634 от ТЗ) и действа по
отношение на всички (чл.630 ал.3 от ТЗ). Една от последиците от откриване на
производството по несъстоятелност е спирането на съдебни имуществени и
изпълнителни производства – чл.637 и чл.638 от ТЗ. Спирането на съответния
определен в нормите кръг дела настъпва безусловно по силата на закона, което
позволява да се обезпечи равенство на всички кредитори в производството по
несъстоятелност, като същите следва да предявят вземанията си в това
производство и всеки кредитор да получи възможност да оспори вземанията на
друг. Налага се извод, че след постановяване на решението по чл.630 ал.1 от ТЗ
не съществува правна възможност за изследване на кръга на кредиторите и
размерите на техните вземания извън откритото производство по несъстоятелност,
поради което то не може да бъде спряно до приключване на подобен съдебен спор.
Същевременно, ако се окаже вярно твърдението на молителя, че „Дивико“ ООД не е
неплатежоспособно или свръхзадължено, тъй като въпросното парично задължение в
размер на 1 200 683.30 лева не съществува, това би довело до
възможност за пълно удовлетворяване на всички кредитори и прекратяване на
производството по несъстоятелност, което също е довод в подкрепа на разбирането
за липса на основания за спиране на настоящото производство.
При
така изложените доводи, съдът ще остави без уважение направеното искане.
Определението,
доколкото няма преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, не
подлежи на обжалване.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Й.Б., съдържащо се в
молба с вх.№8697/05.12.2018г., за спиране на т.д.№77/2018г. по описа на
ОС-Кюстендил до приключването с влязло в сила решение на търг.д.№107/2016г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик.
Преписи
от определението да се връчат на И.Б., на посочения в молбата адрес, както и на
„Дивико“ ООД, чрез пълномощника му адв.И., като наред с това на дружеството
се връчат и преписи от молбата с вх.№8697/05.12.2018г. и от приложенията към
нея за сведение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: