РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. гр. Хасково, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640101311 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, представлявано от
М.М.М. - Д. и П.Ф.Я., против Г. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
г*********** и с настоящ адрес: ********************, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. За
претендираните суми е издадена заповед № 952 от 15.12.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2900 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на 09.12.2021 г. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземанията си против
ответника, по което било образувано ч.гр.дело № 2900/2021 г. на ХРС.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, предвид на което ищецът предявявал иска си в срок. Ищецът
като краен снабдител, съгласно чл.98а от ЗЕ, продавал електрическа енергия
на клиентите си при публично известни ОУ, които за процесния период били
1
ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0У-
013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/.
Ответникът имал качеството на битов клиент, съгласно §1 т.2а от ДР на ЗЕ,
т.к. ползваната от него ел.енергия била за битови нужди, предвид вида на
обекта на потребление - жилищна сграда. По силата на чл.7 т.1 от ОУ, ищецът
поел задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект на
потребление с ИТН: 1551720, находящ се в с. ***********. За ответника бил
открит клиентски номер **********, като собственик на процесния имот.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11 т.1 от ОУ, се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете
и по начините, определени в чл.18 ал.1 и 2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ,
при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. В изпълнение
на задълженията си по ОУ, ищецът доставил на ответника за посочения обект
за периода от 26.04.2020 г. до 25.06.2021 г. електроенергия на обща стойност
502,27 лв., която до предявяване на иска не била заплатена. Поради забава в
плащането на главницата, ответникът дължал и законна лихва за забава от
62,75 лв. за периода от 11.06.2021 г. до 08.12.2021 г.; дължима по всяка
фактура поотделно от падежа посочен в нея до датата на образуване на
настоящото производство.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което
приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
09.12.2021 г. до окончателното изплащане, присъдени по процесното
ч.гр.дело, както и да му се присъдят направените в заповедното и в
настоящото производство разноски за държавни такси и юрисконсултски
възнаграждения.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал. 1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя адвокат,
преупълномощен от назначения на ответника особен представител- друг
адвокат; който счита предявения иск за допустим, но за неоснователен и
оспорва същия по основание и размер, като иска отхвърлянето му изцяло.
2
Оспорва като неверни всички посочени в исковата молба обстоятелства.
Оспорва твърденията на ищеца, че е предоставил на ответника посочената в
издадените фактури консумирана енергия, както и верността на
представените фактури досежно брой, вид и стойност на предоставените
стоки и услуги, за които те били издадени. Доколкото същите представлявали
частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им
факти, не били подписани от ответника, те не се ползвали с обвързваща
материална доказателствена сила. Предвид това се поддържа, че ответникът
не дължи претендираната стойност на услугите. Алтернативно и в случай на
установяване възникването на претендираните вземания - оспорва ищцовото
твърдение за неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Иска
отхвърлянето на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
При ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е открита
партида на името на ответника с клиентски номер **********, относно обект
на потребление с ИТН 1551720, находящ се в **********. Това се установява
от събраните по делото писмени доказателства. Видно от препис-извлечение
от сметка на името на ответника за този обект на потребление, издадено от
ищцовото дружество и представено и по заповедното и по настоящото
производства, ответникът му дължи сумата от общо 565.02 лв., от която
главница от 502.27 лв. за периода 26.04.2020 г. - 25.06.2021 г. и лихва от 62.75
лв. за периода 11.06.2020 г. - 08.12.2021 г., по фактури, които се представиха
и като писмени доказателства по делото, както следва:
-Фактура № **********/ 31.05.2020 г., с посочен падеж 10.06.2020 г.,
главница от 76.27 лв. за периода 26.04.2020 г. - 25.05.2020 г. и лихва от 11.56
лв. за периода 11.06.2020 г. – 08.12.2021 г.;
-Фактура № **********/ 30.06.2020 г., с посочен падеж 10.07.2020 г.,
главница от 74.72 лв. за периода 26.05.2020 г. - 25.06.2020 г. и лихва от 10.71
лв. за периода 11.07.2020 г. – 08.12.2021 г.;
-Фактура № **********/ 31.07.2020 г., с посочен падеж 10.08.2020 г.,
главница от 61.38 лв. за периода 26.06.2020 г. - 25.07.2020 г. и лихва от 8.28
лв. за периода 11.08.2020 г. – 08.12.2021 г.;
3
-Фактура № **********/ 31.08.2020 г., с посочен падеж 10.09.2020 г.,
главница от 80.82 лв. за периода 26.07.2020 г. - 25.08.2020 г. и лихва от 10.18
лв. за периода 11.09.2020 г. – 08.12.2021 г.;
-Фактура № **********/ 30.09.2020 г., с посочен падеж 12.10.2020 г.,
главница от 78.26 лв. за периода 26.08.2020 г. - 25.09.2020 г. и лихва от 9.17
лв. за периода 13.10.2020 г. – 08.12.2021 г.;
-Фактура № **********/ 31.10.2020 г., с посочен падеж 10.11.2020 г.,
главница от 79.64 лв. за периода 26.09.2020 г. - 25.10.2020 г. и лихва от 8.69
лв. за периода 11.11.2020 г. - 08.12.2021 г.;
-Фактура № **********/ 31.01.2021 г., с посочен падеж 10.02.2021 г.,
главница от 40.06 лв. за периода 26.12.2020 г. - 25.01.2021 г. и лихва от 3.35
лв. за периода 11.02.2021 г. - 08.12.2021 г.;
-Фактура № **********/ 28.02.2021 г., с посочен падеж 10.03.2021 г.,
главница от 10.66 лв. за периода 26.01.2021 г. - 24.02.2021 г. и лихва от 0.81
лв. за периода 11.03.2021 г. - 08.12.2021 г.;
-Фактура № **********/ 30.06.2021 г., с посочен падеж 12.07.2020 1г.,
главница от 0.46 лв. за периода 26.05.2021 г. - 25.06.2021 г.;
Всички фактури са издадени на името на ответника за горепосочените
обект на потребление, ИТН и клиентски номер. Никоя от фактурите не е
подписана от страните в настоящото производство, като във всяка от тях е
посочено, че представлява „копие – обобщена информация”, като съдържа и
детайлна информация относно дължимите по всяка от тях суми.
Видно от представена от ищеца Справка № 620066/21.05.2022г. от
Агенция по вписванията за вписвания отбелязвания и заличавания в Служба
по вписванията – Хасково от 01.01.1999г. до 21.05.2022г. по отношение на
ответника е, че с договор за покупко – продажба от 2005 г. ответникът е
придобил недвижим имот в *************** ведно с едноетажна жилищна
сграда на 63 кв.м и стопанска сграда. На този адрес в ******* е и
регистрирания настоящ адрес на ответника, според извършената справка в
НБДН от 15.07.2021 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2900 по описа за 2021 г. на
РС Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се
установява още, че въз основа на заявление с вх.рег. № 12076/14.12.2021 г.,
4
пощенско клеймо от 10.12.2021 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед № 952 от 15.12.2021 г. за процесните суми в размер от
502.27 лева и 62.75 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 10.12.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25.00
лв. за заплащане на държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът е основал вземането си на фактите и
обстоятелствата, които сочи и по настоящия си иск. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от
04.05.2022 г., връчено на ищеца на 20.05.2022 г., е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от
съобщението, като последният е сторил това.
По искане на ищеца и по повод ответните оспорвания, съдът назначи и
изслуша съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи, чиито
заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени.
От заключението на ССчЕ се установява, че процесните фактури са
осчетоводени редовно, като по тях няма извършени плащания. Дължимата
цена на консумирана ел.енергия по тях е била определена правилно,
съобразно цените по решение № Ц-19/ 01.07.2019 г. на КЕВР за цените, по
които се продава ел.енергия на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, считано от 01.07.2019
г. Вещото лице изчислява дължимите обезщетения за забава върху
главниците по всяка от фактурите за периода от 11.06.2020 г. до 08.12.2021 г.,
чийто размер възлиза общо на 62.78 лева, както и задълженията за главница
за периода от 26.04.2020 г. до 25.06.2021 г. – 502.27 лева.
Вещото лице по назначената съдебно – техническата експертиза
посочва, че за процесния период 26.04.2020 г.- 25.06.2021 г. има доставена
ел.енергия до процесния обект с ИТН 1551720, в количество 2198 кВч –
еднотарифна, като електромерът е бил отчитан регулярно и отчетените
количества съвпадат с фактурираните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422
5
ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, същите са изцяло основателни поради
следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че при ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е
открита партида на ответника, като потребител, клиентски номер **********,
относно обект на потребление с ИТН 1551720, находящ се в **********.
От Справка № 620066/21.05.2022г. от Агенция по вписванията се
установи, че с договор за покупко – продажба от 2005 г. ответникът е
придобил недвижимия имот в *************** ведно с едноетажна жилищна
сграда на 63 кв.м и стопанска сграда.
След анализ на приложимата нормативна уредба се налага извод, че
именно ответникът следва да носи отговорност за заплащането на ищеца на
стойността на доставената до този обект електрическата енергия за процесния
период от време. Настоящият спор има за предмет правоотношения по повод
на сключен договор за доставка на електрическа енергия при ОУ по смисъла
на чл.98а ЗЕ. Съгласно §1 т. 27г (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), вр. т.27б от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия за собствено ползване. Според действащата т.41б (нова
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от §1 на същите ДР,
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия. В аналогичен смисъл са и текстовете от приложимите ОУ на
ищцовото дружество – ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., приложени по заповедното производство.
Според чл.1 т.4 от ОУ, понятието «клиент» се разбира както в своето
значение на «мрежови клиент», така и в значението на «потребител на
електрическа енергия», като потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
6
електроразпределителната мрежа на дружеството, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. Респективно, задължено лице за заплащане
цената на доставена електрическа енергия по договор по чл.98а ЗЕ е
потребител на енергия, който притежава някое от горните качества по
приложимите разпоредби от § 1 от ДР на ЗЕ и ОУ.
По делото се установи категорично, че ответникът е собственик на
процесния имот, при което през процесния период той има качеството на
краен клиент или потребител на ел.енергия за битови нужди или на
енергийни услуги. Ето защо, съдът приема, че за него съществува
задължението по чл.11 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от ОУ, според което потребителят е
длъжен да заплаща на продавача стойността на консумираната в обекта
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение – по отношение на
процесния обект и за посочения период.
Съдът намира за доказан и иска за главница и по отношение на неговия
размер. Данните за размера на задължението на ответника по представените
писмени доказателства, макар и бланкетно оспорени от особения му
представител, се подкрепиха от заключенията на изслушаните по делото
съдебно– счетоводна и съдебно– техническа експертизи. Така се установи, че
за процесния обект на потребление с ИТН 1512626, ответникът дължи на
ищеца главница от общо 502.27 лева за периода 26.04.2020 г. до 25.06.2021 г.,
за общо 1042 кВч, по общо деветте фактури, описани по-горе.
Така дължимите суми не са заплатени, както към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК и към датата на депозиране на настоящата
искова молба, така и към датата на изготвяне на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. Същите, според заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, са били определени правилно, съобразно
цените по решение № Ц-19/ 01.07.2019 г. на КЕВР за цените, по които се
продава ел.енергия на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, считано от 01.07.2019
г. Същевременно, посоченото количество ел.енергия е било доставено до
обекта през процесния период, което количество е било отчетено с
посредством електромери, премИ.ли изискуемите проверки, съвпадащо с
7
фактурираното. Ето защо, по отношение на главницата искът следва да се
уважи изцяло, като основателен и доказан, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 10.12.2021 г., следваща и крайната дата на
обезщетението за забава, до окончателното й изплащане.
Относно акцесорния иск следва да се посочи, че по силата на чл.11 т.1
от ОУ на ЕВН ЕС, ответникът се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините
по чл.18 ал.1 и 2 от ОУ на ЕВН ЕС – с период за плащане от 10 дни за всички
фактури. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, при неплащане в срок на
дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Следователно, за претедираните от
ищеца съответни периоди му се дължат и обезщетения за забава. Относно
размера на тези задължения, съдът кредитира както представеното препис –
извлечение от сметка, макар и бланкетно оспорено от особения представител
на ответника, така и заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
според което дължимите обезщетения за забава върху главниците по всяка от
фактурите за периода от 11.06.2020 г. до 08.12.2021 г., възлизат общо на 62.78
лева или с 0.03 лева по-малко от претендираните.
Ето защо и с оглед принципа на диспозитивното начало, прогласен в
чл.6, ал.2 ГПК и акцесорният иск следва да се уважи изцяло, като
основателен и доказан.
В обобщение съдът намира, че се установява при условията на главно и
пълно доказване основателността на предявените при условията на обективно
кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
8
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2900 по описа за 2021 г. на РС
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 25.00 лева за внесена държавна
такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ищецът е направил
изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, единствено на същия следва да се
присъдят такива, в размер общо на 1125.00 лв., съобразно ангажираните
доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл. 80
ГПК. От представените по него писмени доказателства се установява, че
ищецът е направил в исковото производство разноски от 75.00 лева, за
държавна такса, 550 лева за възнаграждения за вещи лица и 300.00 лева – за
особен представител, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение от 200 лева, или общо разноски от 1125.00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415
ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД, по отношение Г. М. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: г*********** и с настоящ адрес:
********************, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов" № 37, представлявано от М.М.М. - Д. и П.Ф.Я., сумите
от 502.27 лева – главница, представляваща задължение за заплащане
стойността на електрическата енергия и мрежови услуги, доставени за
периода от 26.04.2020 г. до 25.06.2021 г. по партида с клиентски номер
**********, отнасяща се за обект на потребление, находящ се на адрес:
******* с ИТН 1551720, и 62.75 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 11.06.2020 г. до
08.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
9
на подаване на заявлението – 10.12.2021г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена и заповед № 952 от 15.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 2900 по описа за 2021 г. на РС Хасково.
ОСЪЖДА Г. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: г***********
и с настоящ адрес: ********************, на основание чл.78 ал.1 и ал.8
ГПК, да заплати „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" №
37, представлявано от М.М.М. - Д. и П.Ф.Я., сумата от 1200.00 лева, от която
1125.00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75.00
лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2900 по описа за 2021
г. на РС Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
10