РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 10.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
секретаря Н.С., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 659
по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл. 109 от ЗС от ищците М.Ц.М. и К.Г.М. за осъждане на ответниците Д.Д. М. и М.Н.М.
да предадат владението на реална част с размер от 1м. и 20 см., находяща се по границата между ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ XV-373, в кв. 48 по плана на селото и ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ XIV-373, в кв. 48 по плана на селото, с площ на реалната част от 108 кв.м от недвижим имот в с.В., област Варна представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото от 1 316 /хиляда триста и шестнадесет/ квадратни
метра, УПИ XV-373, в кв. 48 по плана на селото, с
граници на реалната
част УПИ
XIV-373, УПИ XV-373,
както и да премахне построената в УПИ XV-373
ограда откъм границата му с УПИ XIV-373.
В исковата молба
ищците твърдят, че се легитимират като собственици в режим на СИО на недвижим имот, находящ се в с. В., Община В.,
Варненска област, ул*** съобразно нотариален акт № 97, т.1, дело № 192/1986 г. и
нотариален акт № 173, т.1, дело № 332/1986 г. Твърдят, че преди да закупят
имота си е била извършена промяна на границата между двата имота, като същата е
била променена и вместо север-юг, станала изток-запад. Преди няколко години
ответницата е имала спор със съседа си на северната граница на имота й, където
са е водило дело и съдебен-изпълнител с вещо лице, са извърши съответните
измервания и постави колчета, очертавайки границите на целия имот на
ответницата, т.е. и границата с техния имот. Последното не удовлетворило
ответницата и същата премахнала колчетата по границата между имота на ищците и
нейния имот и по-късно направила ограда от набити бетонни тръби и мрежа, като
навлязла с 1 м. и 20 см. в имота на ищците. Предвид изложеното молят да бъдат
осъдени ответниците да предадат владението върху описаната реална част от
процесния имот и да премахнат оградата.
Молят да бъдат присъдени направените разноски по делото. Представили са
писмени доказателства и са направили доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата М. е
депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на претенцията. Сочи, че със съпруга си притежават в режим на съпружеска имуществена общност
недвижим имот, находящ се в с. В., община с. В., област гр. Варна, съставляващ
УПИ № XIV-373
в кв. 48 по плана на селото. Имотът е закупен през
1996 г. (нотариален акт №132, том III, дело №1549/1996 на РС- Провадия).
Впоследствие, през 1999 г. и през 2000 г. са закупили от община с.В. съответно
20 кв.м и 5 кв.м. които по силата на дворищнорегулационния план се придават към
УПИ № XIV-373. През 1999г. предприели действия за правилното и правомерно ограждане на
имота, с оглед на което от компетентните органи са изготвени протокол за
определяне на строителна линия и нива на строеж, както и окомерна скица на
имота. Впоследствие, през 2007г. възложили на фирма извършването на трасиране.
Поради несъгласието на ищеца с резултатите от трасирането и факта, че същият
премахнал поставените от горепосочената фирма маркери, през 2010 г. се наложило
извършването на ново трасиране. Оградата между техния имот и този на ищеца е
изградена в съответствие с него. Молят претенцията да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В съдебно
заседание ищците, чрез процесуалния си представител – поддържат
предявените искове и молят да бъдат
уважени,
процесуланият представител на ищците в съдебно заседание от 23.06.2016г. уточнява,
че претендираната от тях реална част е в размер на 24 кв.м. В съдебно заседание ответниците чрез процесулания си представител, оспорват
исковете и
молят да бъдат отхвърлени.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт №97, т.1, дело
192/18.04.1986г., за покупко продажба на недвижим имот Д. Т. Д.продава на М.Ц.М.,
следния свой собствен недвижим имот. а именно: дворно място в с.В., Варненско, цялото от 1270 кв.м. при граници: от две страни улици, н-ци на Р. Г. С. и
н-ци на Д. А., съставляващо парцел XV-373 в кв.48 по плана на с.В..
Според нотариален акт №173, т.1,
дело 332/13.06.1986
за собственост на недвижим имот по регулация, се
признава на М.Ц.М., придобиването по силата на дворищна регулация правото на
собственост върху празно дворно място находящо се в с.В., цялото от 46кв.м,
при граници: улица. М.Ц., н-ци на Д. А., което се изземва по силата на
дворищната регулация от дворището на н-ци на Д. А., съставляващо пл.№ 371 и се придава към неговото дворище
съставляващо парцел
XV-373, в кв.48, по плана на селото, като се спазят изискванията на
ЗТСУ и ППЗТСУ.
Видно от нотариален а кг №132,
т.3, дело 1549/29.11.1996г., за покупко продажба на недвижим имот М. Т. Д., П.
Т. З., В.Т. И. и Д. Т. Д. продават на Д.Д. М., следния свой собствен недвижим
имот, дворно място с пространство от 840 кв.м, в с.В., Варненско,
представляващо парцел XIV-373 в кв.48. по регулационния план на
с.В., ведно с построената в него жилищна сграда построена в горното дворно
място при граници на дворното място: улици, С. Д. С., Д.Д. Н., М.Ц.М..
Видно
от нотариален акт №62, т.2, дело
1149/14.09.1999г., за собственост на недвижим имот по регулация, се признава на Д.Д. М., придобиването
по силата на дворищна регулация правото на собственост върху място цялото от 20кв.м. при граници: улица, парцели II-372, XIV-373,
което се изземва по силата на дворищната регулация на
с.В. от улица в кв.48, собственост на община -В., и се придава към парцел XIV-373, в кв.48, по плана на селото,
собственост на Д.Д. М. .
Видно от копие на протокол от 24.02.2000 г. относно: извършване на оценка
на недвижим имот и определяне на начина за обезщетяване от съседен имот,
представляващ дворно място в с.В., кв.48, пл.№372 собственост на Д. Й. Д. се
предава на парцела на ответниците 5 кв.м. на стойност 12.50 лв.
Според протокол от 20.06.2015г. за трасиране на УПИ XV-373 в кв.48 по плана на с.В., обл.Варна имота
на ищците е трасиран от правоспособно лице по геодезия и кадастър инж.Н.Л., в
присъствието на ищеца М.М..
Видно от протокол
от 01.06.2007. за трасиране на УПИ XIV-373
в
кв.48 по плана на с.В., от заверено копие
на скица за трасиране на УПИ ХІV-373, кв. 48 по план на с. В., обл. Варненска;
от заверено копие на трасировъчен карнет за трасиране на имотна граница на УПИ
ХІV-373, кв. 48 по плана на с. В., обл. Варненска; от Заверено копие на
трасировъчен карнет към регулационен план обл.Варна имота на
ответниците е трасиран от правоспособно лице по геодезия и кадастър инж.И.С., в
присъствието на ответницата Д.М. по координатната система на с.В. от 1950г..
Видно от Копие на протокол за определяне на строителна линия и
нива на строеж от 13.08.1999 г. е определена строителна линия на парцела на
ответниците с цел строежа на ограда. Строителната линия е определена по регулационния план на с.В. одобрен със Заповед
№ 5859/05.04.1964г..
Според скица № 280/04.12.2014 г. изд. от
Община В. дворно място, находящо се в с.В., съставляващо УПИ XV-373 в кв.48 по плана на с.В., обл.Варна е осбтвеност на М.М. и
съобразно регулационния план на с.В. одобрен със Заповед № 5859/05.09.1964г. е
с площ от 1316 кв.м., при граници: от двете страни улица, УПИ XIV-373 в кв.48 по плана на с.В..
Видно от Копие на
скица № 280/04.12.2014 г. с повдигнато в розово са обозначени границите на
процесната реално обособената част от УПИ XV-373 в кв.48 по плана на с.В.: УПИ XIV-373, УПИ XV-373, улица.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/01.07.2015 г. данъчната оценка на УПИ XV-373 в кв.48 по плана на с.В. е 6853,60 лева.
Според изготвената по делото СТЕ от вещо
лице Ш.Х., която съда кредитира се установява, че за с.В. са
изработвани два плана, а действащият към настоящият момент е одобрен със
заповед №5859/05.09.1964г.. За
ПИ пл.№ 373 са отредени два парнела- XIV-373 и XV-373 в кв.48. Първоначално парцелите
били разположени север-юг, а в
последствие са променени с разположение изток-запад. Площта на парцел УПИ
XV-373 графически изчислена била 1634кв.м, а на парцел УПИ XIV-383 в кв.48 била
962 кв.м.. Придаваемите части по
регулация към улиците и при двата парцела/УПИ/ не били отложени на място.
Спорната граница между имотите след извършеното трасиране от правоспособно
лице-инж.НЛ.а, на място била отложена с метално колче. Отчетеното разстояние от
материализираната точка-1 от протокола за трасирането на инж.Л. до
материализираната на място ограда било 0,95м., според тази разлика имало
несъответствие в съществуващата ограда спорна между страните по действащата дворищна регулация, като имало навлизане па УПИ XIV-373 в
УПИ XV-373 с приблизителна площ от
24кв.м., отбелязано на приложената по СТЕ комбинирана скица. Вещото лице Х. не
е правила трасиране и заснемане на съществуващата ограда, а при даване на
заключението си се е водила от трасирането с
протокол на Л. от 20.06.2015г. на
УПИ XV-373.
Според
изготвената по делото СТЕ от вещо лице В.А. се установява, че материализираната
граница между УПИ XIV-373 в
УПИ XV-373 съгласно протоколите за трасиране
приблизително съвпада, като максималната разлика била 20 см., което било в
рамките на допустимата грешка. Полумасивната ограда между двата имота навлизала
в УПИ XV-373 с 0.35м
в западния край и с 0,36м. в източния край, площта на навлизането била 15 кв.м.
Получените разлики в трасирането на регулационните граници по данни от
трасировъчен карнет са в рамките на допустимата грешка, поради това
материализираната кадастрална граница между процесните имоти е трасираната
регулационна граница и поставената ограда отговаря на изискванията на чл.48 от ЗУТ. Към СТЕ има изготвена комбинирана скица. В съдебно заседание от
27.07.2016г. вещото лице А. излага, че при трасирането на УПИ XV-373 с
протокол на инж.Л. от 20.06.2015г. тя била изходила от
триангулачна точка № 19, намираща се в западната част на селото. При проверка
вещото лице установило, че тази точка била с променено местонахождение, което
водело до разлика в трасирането. За изготвяне на експертизата вещо лице А. е
извършил геодезическо трасиране и заснемане на изградената на място ограда с GPS.
Според
изготвената по делото тройна СТЕ от вещи лица Г.Т., Р.П. и Т.З. се установява,
че местоположението на общата граница между УПИ XIV-373 и УПИ XV-373 в с.В. съгласно
дворищно регулационните карнети и границата от заснетата на място съществуваща
ограда почти напълно съвпадат, максималното отклонение било в размер на 20 см.,
което било в границите на допустимата грешка. Според приложента към тази СТЕ
комбинирана скица разликата от 20 см. е в ущърб на УПИ XIV-373. Материализираната
кадастрална граница е трасираната регулационна линия и съществуващата ограда
между процесните имоти отговаря по местоположение на вътрешнорегулационната
линия по между им и няма навлизане към съседни имоти. За изготвяне на експертизата вещите лица са извършили геодезическо
трасиране и заснемане на изградената на място ограда с тотална станция и са направили контролни измервания с GPS. Геодезическите измервания са извършили като за изходна база са ползвали
осови точки № 99 и № 162. Според изложеното в съдебно заседание от 24.10.2016г.
от вещо лице Г.Т. трасировачната точка обозначена с кол от протокола за трасиране на Л. от 20.06.2015г. е неправилно поставена.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Основателното
провеждане на предявения ревандикационен иск е обусловено от установяване по
пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на
ищеца върху процеснта реална част от 24 кв.м. от УПИ XV-373 в с.В., придобито на твърдяното
основание, упражнявана фактическа власт от ответницата върху тази реална част с
намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
В настоящия случай
ищецът се позовава, че е придобил правото на собственост върху УПИ XV-373 в с.В., част от
което е и процесната реална част от 24 кв.м. чрез покупко-продажба обективирана
в нотариален акт №97, т.1, дело 192/18.04.1986г. и нотариален акт №173, т.1,
дело 332/13.06.1986
г.
Границите на имота в нотариалните акт са посочени по регулационния план на с.В.
от 1964г., действащ и към настоящ момент. Този регулационен план не е изменян
по отношение на процесните имоти съответно техните граници не са променяни.
Според изготвените СТЕ от вещо лице А. и тройната СТЕ материализираната на
място ограда е положена по регулационната граница между двата парцела, няма
навлизане в съседни имоти т.е. посочената от ищците реална част от УПИ XV-373 в с.В.,
обозначена с розов цвят на скица на стр.15 от делото с площ от 24 кв.м. реално
се владее от тях. Трасирането на УПИ XV-373 в с.В. през 2015г. с поставяне на
трасировъчна точка от инж.Л. в дворното място на ответниците, което е било
извършено по грешка т.като инж.Л. при трасирането си е изходила
от триангулачна точка № 19, намираща се в западната част на селото, която
според вещо лице В.А. е била с променено местонахождение е довело до погрешно
трасиране на имота на ищците през 2015г., от което те са направили извода, че
материализираната на място ограда между процесните съседни имоти не е поставена
на правилното място и има навлизане на ответниците в техният имот. Това обстоятелство
безспорно се установи, от събраният доказателствен материал по делото, че не е
така. Експертизата на вещото лице Ш.Х. е извършена въз основа на погрешното
трасиране от 2015г. на инж.Л., поради това и заключението на вещото лице е в
смисъл, че има навлизане на ответниците в имота на ищците. След новото
трасиране на имота на ищците от 4 вещи лица извършено на база на дворищно-регулационните
карнети на с.В. кв.48 безспорно се установява, че навлизане в техния имот няма.
Ищците не успяха да докажат, че са собственици на процесната реална част, за да
бъдат признат за нейни собственици т.к. тази част не бе индивидуализирана от
тях. При завеждане на иска е посочено, че ответниците са навлезли в имота на
ищците с 1,20 м. по протежение на цялата граница по между имотите им. На скица
на л.15 от делото с розово е повдигната спорната реална част, ищците са
посочили, в уточнителна молба че тази реална част е площ от 108 кв.м.. В
процеса на делото след представяне на експертизата на вещо лице Х. ищците
конкретизират, че площта на реалната част е 24 кв.м., каквото е заключението на
вещото лице Х. за навлизане на оградата в техния имот. Видно от комбинираната
скица към заключението на Ш.Х. реална част от 24 кв.м е разположена по друг
начин от претендирания от ищците в скица
на стр.15 от делото. Поради това съда намира, че ищците не успяха да докажат,
че са собственици на посочената от тях реална част, тъй като не успяха да я
индивидуализират. Поради гореизложеното иска на ищците по чл.108 ЗС следва да
бъде отхвърлен.
Съобразно гореизложеното иска по чл.109 от ЗС се явява
неоснователен. С иска по чл. 109 ЗС се цели защита на правото на
собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават
или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото
предназначение. Същите може и да не накърняват владението, но да ограничават,
смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на имота, според неговото
предназначение, от собственика му. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че оградата между процесните имоти е поставена по
регулационната граница по между им, няма навлизане на ответниците в имота на
ищците, съответно ответниците по никакъв начин не пречат на ищците да
осъществят в пълен обем правото си на собственост.
Страните са направили искане за присъждане
на разноски. С оглед развитието по делото ищецът няма право на разноски
съответно искането му за тях следва да се отхвърли. Ответникът е направил
искане за разноски, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК сторените
такива от ответника са в размер на 300 лева за 2 бр. СТЕ и 400 лева за
адвокатски хонорар. Следва да се присъдят само действително сторените разноски,
за които има доказателства, а това са разноските в размер на 300 лева за СТЕ,
адвокатското възнаграждение на адв.А. в размер на 400 лева е само договорено
такова, но не и платено тъй като в договора за правна защита не е отбелязано
същото да е платено. Поради това на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 300 лева.
Мотивиран от така
изложените съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.М. с ЕГН ********** и К.Г.М.
с ЕГН ********** *** срещу Д.Д. М. с
ЕГН ********** и М.Н.М. с ЕГН ********** *** да бъде установено
по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от 24
кв.м. (повдигната със розов цвят на скица № 280/04.12.2014 г. на УПИ ХV-373, кв. 48 по план на с. В., приложена на стр.15 от делото) от дворно място, съставляващо УПИ ХV-373, кв. 48 по план на с. В. цялото с площ
от 1316 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ XIV-373 в кв.48 по плана на с.В., при граници на реалната
част УПИ XIV-373, УПИ XV-373, улица, както
и ответникът да бъде осъден да предаде на ищцовото дружество владението върху гореописаната
реална част от имота, на основание чл.108
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.М. с ЕГН ********** и К.Г.М.
с ЕГН ********** *** срещу Д.Д. М. с
ЕГН ********** и М.Н.М. с ЕГН ********** *** да бъде прието за
установено, че ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на
собственост върху дворно място, находящо се в с.В., представляващо УПИ ХV-373, кв. 48 по план на с. В.
цялото с площ от 1316 кв.м., при граници: от двете страни улица, УПИ XIV-373 в кв.48 по плана на с.В. и да бъдат осъдени да премахнат
изградената между УПИ ХV-373,
кв. 48 по план на с. В. и УПИ ХIV-373, кв. 48 по
план на с. В.
ограда, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА М.Ц.М. с
ЕГН ********** и К.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплатят на Д.Д. М. с ЕГН ********** и М.Н.М. с ЕГН ********** *** сторените по делото съдебно
деловодни разноски в размер на 300 лева, като отхвърля искането на ответниците
за заплащане на разноски в частта над 300 лева до претендираните 400 лева, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането
на М.Ц.М. с ЕГН ********** и К.Г.М. с ЕГН ********** *** за осъждането на Д.Д. М. с
ЕГН ********** и М.Н.М. с ЕГН ********** за заплащане на съдебно деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………