№ 412
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000503896 по описа за 2021 година
С решение № 60272 от 15.12.2021 г., по гр.д. № 874/21 г., ВКС, е
отменено изцяло решение № 12262 от 6.11.2020 г., по гр.д. № 623/20 г., САС,
7 с-в, и делото е върнато на САС за ново разглеждане от друг състав, с
указания за назначаване на нова ССЕ.
Първоначалното производство пред САС е образувано по жалба на
„Юробанк България”АД, срещу решение № 7861/20.11.2019 г., постановено
по гр.д. № 8214/2018 г., СГС, I-2 ГО.
С посоченото решение на СГС е прието за установено на основание чл.
415 ГПК, че Л. И. Г. дължи на „Юробанк България” АД сумата от 3 190,14
евро главница за периода 10.07.2012 г. - 01.11.2017 г. по договор за
потребителски кредит от 12.09.2008 г. плюс законната лихва от 03.11.2017г.
до окончателното изплащане; 1 042,63 евро банкови такси за периода
09.08.2012 г. - 01.11.2017 г. по договор за потребителски кредит от 12.09.2008
г. плюс законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане. Със
същото решение е отхвърлен иска по чл. 415 от ГПК на „Юробанк България”
АД срещу Л. И. Г. за главница по договор за потребителски кредит от
12.09.2008 г. за периода 10.07.2012 г. - 01.11.2017 г. над 3 190,14 евро до 67
1
167,92 евро, равни на 77 491,51 швейцарски франка към 20.06.2018 г.
Във въззивната жалба на „Юробанк България” АД се възразява срещу
правната квалификация на иска. Твърди се, че няма пречка да се уговаря
кредит в чужда валута. Сочи, че не са обсъдени допълнителните
споразумения, в които ответникът е признал размера на задълженията си и не
е възразил срещу валутата на кредита. Поддържа, че искането за отпускане на
кредит във швейцарски франкове е направено от самия ответник, а страните
са постигнали съгласие, че ще се приложи курс „купува” в деня на
усвояването. Изтъква, че се претендират само суми с настъпил падеж, тъй
като в исковата молба се сочи, че е обявена тяхната предсрочна изискуемост.
Претендира атакуваното решение да се обяви за недопустимо, алтернативно -
да се отмени като неправилно.
Ответникът по жалбата Л. И. Г. оспорва същата. Сочи, че не е бил
уведомен за прехвърлянето на вземането и не е налице активна легитимация
на заявителя, както и че не е обявена надлежно предсрочна изискуемост.
Поддържа доводите за неравноправност на клауза за валутата на кредита в
швейцарски франкове, тъй като тя не е индивидуално уговорена. Сочи, че
свидетелските показания са заинтересовани.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Несъстоятелно е оплакването за неправилна правна квалификация от
първостепенния съд. Посочването на чл. 240 ЗЗД само индикира, че се касае
до заемни правоотношения между страните, което не се отразява на искането
за признаване, че сумата по договор за кредит се дължи.
Ищецът „Юробанк България“ твърди, че на 12.09.2008 г. сключил с Л.
И. Г. договор за потребителски кредит HL № 41274/12.09.2008 г., с който
банката отпуснала кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер
на равностойността на 45 180 евро по курс „купува” за швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Било уговорено
кредитополучателят да върне предоставения му кредит с годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
2
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка 5.5 пункта. Страните сключили три
допълнителни споразумения (31.05.2011 г., 27.12.2011 г. и 29.12.2011 г.), като
в тях са констатирали какъв бил размер на дълга към този момент и са
предвидили шестмесечен период на облекчено погасяване, както и промяна на
лихвата след изтичането му. Банката прехвърлила вземането на 14.11.2008 г.
на „Бългериън Ритейл Сървисиз”, а обратно прехвърляне е направено на
23.12.2016 г. От „Бългериън Ритейл Сървисиз” било изпратено до длъжника
уведомление за прехвърлянето към банката, залепено на 25.09.2017 г. Банката
е поискала издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и се е
снабдила с такава за част от дълга, а именно: 78 562, 47 шв.франка и 240 лв.,
от които 77 491.51 шв.франка главница за периода 10.07.2012 г. до 1.11.2017
г., 1 070.96 шв.франка банкови такси за периода 9.08.2012 г. до 1.11.2017 г.,
240 лв. банкови такси за периода 24.10.2017 г. до 1.11.2017 г. Въз основа на
заповедта е образувано изп.д. № 237/2018 г. Длъжникът е подал възражение и
банката e предявила настоящия иск, като се е позовала на чл. 23 от договора,
според който ясно е разписано, че швейцарският франк е валута с променлив
курс и съществуват рискове от повишаване на размера на вноските, поради
което не е налице неравноправна клауза. Претендира да се признае за
установено вземането по заповедта.
Ответникът Л. И. Г. оспорва иска, като сочи, че отпуснатите
швейцарски франкове са на стойност 88 363, 04 лв., като липсва посочен и
фиксиран размера на кредита в швейцарски франкове. Твърди, че от договора
за цесия от 23.12.2016 г. не може да се установи дали вземането на Л. Г. е
прехвърлено и какъв е неговия размер. Оспорва реда за връчване на поканата
(липсват три посещения на адреса), респ. настъпването на предсрочната
изискуемост. Твърди наличие на неравноправни клаузи - чл. 23 и чл. 6, ал. 3
на договора поради прехвърля изцяло на валутния риск върху
кредитополучателя, както и защото банката не е предоставила цялата
информация за евентуалните рискове от сключване на кредита в
чуждестранна валута.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
3
С договор от 12.09.2008 г. банката е предоставила на ответника по иска
сумата 45 180 евро в шв. франкове по курс "купува" на банката за швейцарски
франк към евро в деня на усвояване на кредита. Ответникът се задължил да
погаси кредита на 300 месечни вноски в швейцарски франкове. Ответникът
приел да плаща и възнаградителна лихва, която се определяла от базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (5 %
към момента на сключване на договора), увеличен с 5,5 пункта. В чл. 6, ал. 3 е
уговорено, че при промяна на базовия лихвен процент размерът на
погасителните вноски се променя автоматично, за което с подписване на
договора кредитополучателят давал своето неотменимо съгласие. В чл. 21 от
договора е посочено, че кредитополучателят има право да поиска от банката
да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в
български лева или евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски
франкове на датата на превалутирането, а според ал. 2 се съгласява при
условията на ал. 1 банката да превалутира, както и да прилага по отношение
на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката. Според
чл. 22 от договора под превалутиране се разбира промяна на валутата, в която
се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи
съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при
изчисляване на лихвата по същата. В чл. 23 от договора е обективирана
декларация на кредитополучателя, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и
превалутирането може да има за последица, включително в случаите на чл. 6,
ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Кредитополучателят декларирал също в ал. 2 на чл. 23 от договора, че изцяло
е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
Няма спор, че на 30.09.2008 г. по разплащателна сметка на
кредитополучателя в швейцарски франкове, открита при "Юробанк България"
4
АД, постъпила сума в размер на 72 650 швейцарски франка с основание
"усвояване на кредит". На същата дата от сметката бил извършен превод в
размер на 71 559, 36 швейцарски франка, която сума била превалутирана на
44 502, 28 евро и преведени по друга разплащателна сметка на
кредитополучателя. Търговският курс "купува" за швейцарски франк към
лева на посочената дата бил 1,2186 лв. за 1 швейцарски франк.
Установява се, че на 14.11.2008 г. банката прехвърлила на "Бългериан
ритейл сървисиз" АД вземанията си по договора, след което между
дружеството - цесионер и ответника били сключени допълнителни
споразумения, с които било договорено временно облекчено погасяване на
кредита, но и капитализиране на дължима лихва като главница, включително
увеличената при условията на чл. 6, ал. 3 от договора възнаградителна лихва.
На 23.12.2016 г. "Бългериан ритейл сървисиз" АД прехвърлило обратно на
"Юробанк България" АД вземанията по договора.
На 10.07.2012 г. ответникът преустановил заплащането на дължимите
погасителни вноски. Няма спор между страните относно следните факти по
връчването на книжата, възприети в мотивите и на СГС и на ВКС (видно и от
книжа на л. 209 и сл.): Банката изпратила до ответника чрез нотариус
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а "Бългериан
ритейл сървисиз" АД - уведомление за повторната цесия. На 09.08.2017 г.
(вторник), 24.08.2017 г. (четвъртък) и 09.09.2017 г. (събота) по различно време
куриер на нотариуса търсил ответника на адреса му и като не го открил,
оставил съобщение в пощенската му кутия и залепил уведомление на
входната врата. Удостоверено е, че връчването е сторено чрез залепване на
25.09.2017 г.
Образувано е заповедно производство (заявлението е подадено на
3.11.2017 г.) и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417 ГПК, а ответникът е възразил в срок.
По делото е разпитана като св. Н. Т., служител на банката, която е
разказал, че е консултирала кредитополучателя като му предоставила
преддоговорна информация за погасителния план в трите вида валута,
вноските, сроковете, разликите в размера на вноските. Според нея клиентът е
можел да избере валутата, да промени договорните клаузи, но той не е подал
молба за това. Самата тя не му посочила какви ще са различните курсови
5
разлики, тъй като не е можела да прогнозира.
Пред настоящата инстанция е приета ССЕ.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Няма спор, че ответникът по иска е сключил с банката договор за
банков кредит. Според отменителното решение на ВКС (и цитираната в него
практика, напр. решение № 314 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г., т. к., ІІ
т. о. на ВКС) следва да се приеме, че в случая клаузата, сочещата в каква
валута е отпуснат кредита и в каква валута се погасява не е неравноправна.
Тази клауза на чл. 1 е изразена по ясен и разбираем начин съгласно
изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, поради което и доколкото касае основния
предмет на договора, тя не следва да се обявява за неравноправна. По
отношение на валутата и крайната сума, която се следва за погасяване на
дълга следва още да се отчете и актуалната практика на ВКС в тази насока –
решение № 170 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС
и всички цитирани в тях решения на ВКС. В решението е прието, че в
хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена
на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната
(евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в
кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна
валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро)
и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута (щвейцарски
франкове). Прието е, че дължимата от кредитополучателя сума се
определя като всяка стойност на месечно определената вноска в
швейцарски франкове по погасителен план се изчисли като се прилага курса
швейцарски франк към еврото към момента на усвояване на кредита.
За да се установи точния размер на дълга и погашенията, респ. дали и
кога кредитополучателят е изпаднал в забава следва да се отчете, че в случая
не се установява неравноправност и на друга оспорена клауза на договора -
чл. 3, ал. 1, която също касае основния предмет на договора, а именно -
определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две
компонентни - константна надбавка (5, 5 пункта) и базов лихвен процент на
6
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (5 % към момента на
сключване на договора). Същата е разбираема и с подписването на договора
страните са изразили съгласието си с конкретния размер на базовия лихвен
процент, съответно с цената на предоставения кредит и погасителния план
към него. В отменителното решение на ВКС, съставляващо задължителна
практика, е изрично подчертано, че приемането на тази клауза за нищожна би
довело до нищожност на целия договор, с последица възникване на вземане
на банката за връщане, поради начална липса на основание, на целия
предоставен от нея паричен ресурс, което не съответства на интереса на
потребителя (така и решение № 384/29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г., І
т.о.).
Значение за опреД.а на дълга има и правилото, фиксирано в чл. 6, ал. 2
от договора, според което при промяна на базовия лихвен процент размерът
на погасителните вноски се променя автоматично, за което с подписване на
договора кредитополучателят давал своето неотменимо съгласие. Сочената
уговорка многократно е била обявявана за нищожна поради неравноправност
в актове на ВКС. Според едно от тези решения - решение № 384 от 29.03.2019
г. по т.д. № 2520/16 г., ВКС, клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора се явява
неравноправна, съгласно чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, тъй като не е
индивидуално договорена. В мотивите на отменителното решение на ВКС е
подчертано изрично, че по делото не са ангажирани доказателства за
индивидуално договаряне на клаузите в договора. Тежест за това носи
банката, а разпитания в настоящият процес неин служител е дал схематични и
общи показания, без да посочи, дали клаузите (и конкретно чл. 6) са били
обсъждани поотделно, какви са били конкретните изисквания на
кредитополучателя, разяснено ли му е било не само наличието на възможност
да подаде молба, но и дали практически такава му е осигурена. Самата
свидетелката (в качеството й на банков служител) е заявила, че не е
разяснявала на кредитополучателя какви ще са евентуалните курсови
разлики, тъй като не е можела да прогнозира. Неоснователна е и тезата на
банката, че елементът „индивидуалност“ на договорките е налице, поради
това, че самият кредитоискател е отправил искане за отпускане на кредит във
швейцарски франкове – този факт не прави клаузите на договора
индивидуално договорени.
Предвид казаното увеличението на лихвения процент, което е
7
приложено автоматично не следва да се отчита за формирането на реално
дължимите вноски, тъй като то е направено въз основа на нищожна клауза.
На следващо място, съдът установява наличие на неравноправна клауза
при проверка на съдържанието на чл. 23 от договора (имаща декларативен
характер за поемане на риска от вреда при промяна в курсовите разлики), при
съобразяване на последователно възприеманото в практиката на ВКС
становище. Липсват данни посочената уговорка да е индивидуално уговорена,
което би придала на същата валидно действие. Както е прието в
отменителното решение на ВКС „средният потребител, относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, трябва да
може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. Потребителят трябва да е добре осведомен, че
със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да
представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато
потребителят-кредитополучател не получава доходите си в тази валута.
Изключенията на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП не намират приложение, тъй като са
относими единствено към основанията чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 от ЗЗП, в
които не попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на
кредит в чуждестранна валута (швейцарски франкове) и погасителни вноски,
дължими в същата валута. Въпрос на фактическа констатация е дали банката
е предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за
финансовите им задължения (решение № 67/12.09.2019 г. по т.д. № 1392/2018
г., І т.о. и цитираните в него други решения на ВКС, основани на практиката
на СЕС). Затова неоснователни са доводите на ищеца, че българският
потребител бил много по-осведомен от средния потребител в ЕС за валутните
рискове, както и тези, основани на невъзможност на банката да прогнозира
дали курса на швейцарския франк ще се увеличи (в който случай се утежнява
положението на потребителя) или ще намалее (рискът от това носи банката).
8
Тези обстоятелства не са относими към разрешенията на СЕС, въз основа на
които подобни клаузи се считат за неравноправни, ако не са индивидуално
уговорени. А пряка последица от обстоятелството, че клаузата е нищожна
като неравноправна, е невъзможността да се претендира връщането на
кредита във валутата, в която е уговорен, по различен курс от този, който е
бил в сила към датата на сключване на договора.“
Уговорката, според която кредитополучателят има право да поиска от
банката превалутиране (чл. 21) не съставлява гаранция за интересите на
ответника по иска. Потребителят се явява незащитен, тъй като упражняването
на посоченото право е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и за нея
изгодно би било да приеме предложение за превалутиране само при
неизгоден валутен курс за кредитополучателя.
Предвид казаното по-горе следва да се приеме, че кредитополучателят е
поел задължение да връща швейцарски франкове по курс „купува“ на банката
за швейцарски франк към евро в деня на усвояване на кредита, като вноските
не следва да се считат за увеличавани едностранно от банката поради
настъпили промени в лихвени нива, цени и курсови разлики.
В същото време, към отношенията между страните не могат да се
прилагат сключените между тях допълнителни споразумения, тъй като
същите според отменителното решение, а и съгласно константно
установената практика на ВКС, съставляват съглашение върху нищожни
клаузи. Следва да се вземе предвид разрешението дадено например в
определение № 348 от 02.07.2019 г. по т. д. № 2065/2018 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, решение № 146 по т.д. № 2615/2016 г., І т.о, решения по т.д. №
1556/2015 г., І Т.О., решение по т.д. № 875/2017 г., решение по т.д. №
535/2016 г., І Т.О., решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I ТО,
решение № 141/27.02.2020 г. по т. д. № 2245/2018 г. на I ТО, решение №
150/20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г. на II ТО, решение 20.05.2020 г. по т. д.
№ 739/2019 г. на I ТО на ВКС, определение № 348 от 02.07.2019 г. по т. д. №
2065/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение по т.д. № 875/2017 г., решение по
т.д. № 535/2016 г., І Т.О. Прието е, че допълнителното споразумение към
договора за кредит с неравноправни клаузи е също нищожно, тъй като
задълженията на кредитополучателя са определени именно въз основа на
9
неравноправните клаузи, включени в основния договор. Сключването на
такива допълнителни споразумения не освобождава кредитодателя от
задължението да доказва индивидуално уговаряне на спорните клаузи, а
подобно доказване в настоящият процес не е проведено успешно.
В задължението на кредитополучателя не следва да бъдат включвани и
извършените капитализации. В тази насока е установена практиката на ВКС,
според която неравноправна уговорка е налице, когато към главниците по
дълга са добавени за капитализиране изтекли лихви, които са увеличили
финансовата тежест върху кредитополучателя, тъй като върху тях отново е
начислена възнаградителна лихва. В тази насока следва да се вземе предвид
решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д. № 1504/18 г., определение № 734 от
20.12.2019 г. по д. № 845/2019 г., Решение № 30 от 20.05.2020 г. по т.д. №
739/2019 г., Решение № 118 от 11.12.2020 г. по т.д. № 2278/2019 г., І ТО, и
др., в които Върховния съд приема, че уговорката за прибавяне към размера
на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм. но действаща
към датата на спорните отношения) не представлява предвидена в наредба на
БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Подчертано е в посоченото по-горе решение на ВКС, че анатоцизмът не
представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се
предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл. 13 от
Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има
финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на
задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на
изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством
прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които допълнително се
начисляват възнаградителни лихви. Именно подобно утежняване на
положението на кредитополучателя е на лице, с прибавяне на изтеклите лихви
към главницата по дълга и начисляване върху тях на нова възнаградителна
лихва. Осъщественото капитализиране е в противоречие с принципите за
защита на правата на потребителите, установени с императивни правила.
10
Налице е нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и подобно
преструктуриране на дълга не може да се приеме за осъществено.
При съобразяване на цялата цитирана по-горе практика, следва да се
приеме, че от длъжника банката е събирала недължими суми, които са били
опреД.и въз основа на неравноправни съглашения. Така, завишавайки размера
на месечните вноски банката е създала условия кредитът да не бъде регулярно
обслужван (поради повишаване на финансовата му тежест върху бюджета на
потребителя) и по-слабата икономически страна да бъде поставена в по-
неблагоприятно финансово състояние.
При съобразяване на всичко казано по-горе и с оглед данните по делото
от ССЕ, се установява, че към 10.07.2012 г. плащанията по кредита са
преустановени. При всички положения (дори и при приспадане на всички
надвнесени суми поради увеличени лихвени проценти и капитализации на
лихви) към 25.09.2017 г. длъжникът е бил в забава. Според данните по делото,
към датата, в която банката е изпратила нотариалните покани до длъжника,
той е бил в просрочие (при това за няколко години) и за банката е било
налице правото й да поиска обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Относимо в случая е и разрешението в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., т.д. №
3/2003 г., ОСГТК на ВКС. За вземане, произтичащо от банков кредит,
съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определени вноски, банката следва да е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и да е обявила това на длъжника.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Както се посочи,
в случая предсрочната изискуемост е настъпила преди да се депозира
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така както е посочено и в
мотивите на отменителното решение на ВКС. Събраните доказателства
установяват, че са изпълнени условията на чл. 47 ГПК за посещаване на
адреса три пъти в рамките на месец с интервали по-дълги от една седмица,
като едно от посещенията е в неприсъствен ден - събота. Поради това следва
да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение
по кредита, която е била надлежно обявена според установените за това
правила на кредитополучателя.
11
(Следва за пълнота да се отбележи още, че цесията е била надлежно
обявена от цедента „Бългерия Ритейл сървисиз“ АД, с връчване на
нотариалната покана, с оглед посоченото по-горе за изправността при
прилагане на чл. 47 ГПК, поради което са спазени изискванията на чл. 99
ЗЗД.)
Видно от отговора на задача № 8 от приетата пред САС счетоводна
експертиза (при съобразяване само с първоначално уговорените условия на
договора и отнасяне на всички постъпили суми за главници, лихви и такси
при спазване на тези условия, без зачитане на изменени лихвени нива,
капитализации и курсови разлики), се установява, че по процесния кредит
към 25.09.2017 г. (дата на предсрочната изискуемост) е натрупана и
падежирала (съответно и незаплатена) главница от 6142,22 швейцарски
франка, като при курс 1,21860 на лева към франка (задача № 4), тази сума е
равна на 7484,91 лв. или 3826,97 евро. При съобразяване на посочените по-
горе приспадания в задача № 9 от ССЕ е посочено, че към 25.09.2017 г.
(датата на настъпилата предсрочна изискуемост – л. 90) остатъкът от вече
изискуемата главница (извън просрочената) е в размер на 63 676,29 франка,
или 77 595, 92 лв. или 39 674,16 евро.
При тези данни следва да се приеме, че общо дължимата главница
(просрочена и предсрочно изискуема) в случая е в размер на 69 818,51
франка, или 85 080,83 лева или 43 501,13 евро. При това положение, след като
се приспадне сумата, призната от СГС – 3190,14 евро, следва да се признае за
установено допълнително, че главницата, която се дължи от
кредитополучателя е в размер на 40 310,99 евро, която се равнява на 78 841,44
лв. или 64 698,38 франка. Ето защо решението на СГС следва да се отмени в
частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 3190,14 евро до 43 501,13
евро, като се потвърди в останалата отхвърлителна част.
Следва изрично да се посочи, че идентични казуси са били обсъждани
многократно в практиката на ВКС, в каквато връзка са били и напътването
от страна на съда за доброволно разрешаване на спора между страните
извънсъдебно с оглед напълно ясните постановки възприемани от
съдилищата. Приложими към настоящият конкретен случай са разрешенията
посочени напр. в решение № 60160 от 08.06.2021 г. по т. д. № 2751/2019 г., І т.
о., решение № 150 от 20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г., ІІ т. о., решение №
12
77/2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на III ГО, решение № 424/02.12.2015 г. по
гр. д. № 1899/2015 г. на III ГО, решение № 95/2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на
II ТО, решение № 205/2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на I ТО, решение №
165/2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на I ТО, № 384/2019 г. по т. д. № 2520/2016
г. на II ТО, решение № 314/2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на II ТО, решение №
51/2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на II ТО, решение № 9/2020 г. по т. д. №
62/2019 г. на I ТО, решение № 67/2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. I ТО, решение
№ 146/2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на I ТО, решение № 30/2020 г. по т. д. №
739/2019 г. на I ТО. Обоснована и логична се явява възможността страните
по сходни спорове да разрешат същите извънсъдебно и чрез взаимни
отстъпки, в интерес на всяка от тях и при гъвкави условия, което при
всички случаи би спестило разходи и време.
На жалбоподателя се следват разноски съответно в размер на 2 177,19
лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7861/20.11.2019 г., постановено по гр.д. №
8214/2018 г., СГС, I-2 ГО, в частта, в която се отхвърля иск по чл. 415 от
ГПК, предявен от „Юробанк България” АД срещу Л. И. Г. за признаване за
установено, че Л. Г. дължи главница по договор за потребителски кредит от
12.09.2008 г. за периода 10.07.2012 г. - 01.11.2017 г. над 3 190,14 евро до 43
501,13 евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 вр. 415 ГПК, че Л. И. Г.
дължи на „Юробанк България” АД допълнително сумата над 3 190,14 евро до
сумата 43 501, 13 евро, съставляваща 40 310,99 евро, която се равнява на
78 841,44 лв. или 64 698,38 франка, и представляваща главница (просрочена и
предсрочно изискуема) за периода 10.07.2012 г. - 01.11.2017 г. по договор за
потребителски кредит от 12.09.2008 г. ведно със законната лихва от
03.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, с която
искът е отхвърлен за разликата над 43 501, 13 евро до 67 167,92 евро.
13
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. И. Г. да заплати на „Юробанк България” АД разноски в
размер на 2 177,19 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14