Решение по дело №1153/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 249
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20211320101153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Видин, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101153 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от от М. В. М. от гр. ****** против „АБ
ТРЕЙД - 2020“ ЕООД – Разград, представлявано от А. Б. А., с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 128 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудов договор при ответника с
място на работа – в гр. Видин на длъжност „автомонтьор“ за времето от 16.11.2020г. до
01.02.2021г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие
на страните. Посочва се, че работодателят не му е изплатил в пълен размер дължимото му се
трудово възнаграждение за м. декември 2020г. и м. януари 2021г., като му е изплатил само
сумата от 100.00 лева на 16.03.2021г. Ответникът не му е изплатил и полагащото му се
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 152.50 лева.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 970.00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. декември
2020г. и м. януари 2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
в съда до окончателното плащане на главницата.
Иска се също да му се заплати сумата от 152.00 лева, представляваща нетно
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на главницата.
В едномесечния срок от ответника, редовно уведомен на основание чл. 50, ал. 4 във
вр. с чл. 47 от ГПК, не е постъпил отговор със становище по исковете. Редовно призован,
представител не се е явил в съдебно заседание.
С протоколно определение от 22.11.2021г. по искане на ищеца, съдът е допуснал
1
изменение в размера на исковете, както следва:
искът за неизплатено трудово възнаграждение да се счита предявен за сумата от
876.12 лева
искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ да се счита предявен за
сумата от 137.25 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е работил при
ответника на длъжност „автомонтьор“ с място на работа в гр. Видин, видно от представения
трудов договор № 17/13.11.2020г. Със Заповед № 46/29.01.2021г. трудовото правоотношение
е прекратено, считано от 01.02.2021г. на основание чл. 325, ал.1 ,т. 1 от КТ.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза,
след преглед на документите по делото и след проверка в счетоводството на ответника, е
дало заключение, че на ищеца е начислено, но не е изплатено трудово възнаграждение за м.
декември 2020г. и м. януари 2021г. Нетното трудово възнаграждение за процесния период е
в размер на 976.12 лева, но на 16.03.2021г., ответникът е извършил плащане на 100 лева,
които са част от трудовото възнаграждение. След приспадане на тази сума, дължимият
размер на неплатеното трудово възнаграждение е 876.12 лева. Вещото лице е посочило, че
размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за пет дни е 152.50 лева,
като след приспадане на ДДФЛ чистата сума за получаване на това обезщетение е в размер
на 137.25 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове за
основателни и доказани.
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение
е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според
чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на
основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Установи се, че ответникът е начислил в разплащателната ведомост, но не е
заплатил на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение за м. декември 2020г. и м.
януари 2021г.
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 1 от КТ – по взаимно съгласие
на страните. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на
ищеца в установените срокове. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ по императивен начин
2
установява начина на изплащане на трудовото възнаграждение на работниците или
служителите - то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или да се превежда на влог
в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се документира по
надлежния ред.
При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи на ищеца и
обезщетение за не ползван платен годишен отпуск. Размерът на дължимите суми се
установява от заключението на вещото лице.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата 876.12
лева , представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за м. декември 2020г. и
м. януари 2021г., както и сумата от 137.25 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 5 дни.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе
направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 100.00 лева и
държавна такса в размер на 50.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и разноските на ищеца
за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното , Съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „АБ ТРЕЙД - 2020“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, ул. Витоша 22, представлявано от А. Б. А. да заплати на М. В. М. с
ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата 876.12 лева , представляваща
неплатено трудово възнаграждение на ищеца за м. декември 2020г. и м. януари 2021г., както
и сумата от 137.25 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за пет дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на
исковата молба в съда – 04.06.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „АБ ТРЕЙД - 2020“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, ул. Витоша 22, представлявано от А. Б. А. да заплати на М. В. М. с
ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 300.00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АБ ТРЕЙД - 2020“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, ул. Витоша 22, представлявано от А. Б. А. да заплати по сметка на
съда сумата от 50.00 лева - държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева.
3
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение, като решението в тази
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4