Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.09.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в публично заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря К.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6433 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „К.”АД/в несъстоятелност/ против С.О.
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че придобил правото на собственост върху апартамент № 104, вх.****,
находящ се в гр. София, ж.к. ”*****, въз основа на акт за държавна собственост
№ 9201/22.10.1975г. и разпореждане №40/06.11.1991г. на МС, с което имотът бил
включен в капитала на дружеството. С уточняваща молба от 30.03.2015г. заявява, че
с АДС № 9201/22.10.1975г. процесният апартамент бил предаден за стопанисване и
управление на Металургичен комбинат ”К.”. Ищецът бил правоприемник на МК ”К.”,
съгласно РМС № 50/1989г., РМС № 40/1991г., решение №1/92г. на фирмено отделение
при СГС и решение №13/1997г. на фирмено отделение при СГС. По силата на
постановление № 201/1993г. на МС и чл.17а от ЗППДОбП придобил правото на собственост
върху процесния апартамент. Този имот бил включен в капитала на дружеството и
заведен в баланса под инв. № 16220000, съгласно извлечение за ДМА към
16.02.2015г. Ищецът владеел апартамента от 1976г., като от тогава настанявал
свои работници в него. Ответникът издал Акт за общинска собственост №
84/19.01.1993г. за същия апартамент, като по този начин оспорил правото на
собственост на ищеца. Поради изложените доводи, моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че е собственик на гореописания апартамент. Моли да бъде отменен АОС
№84/19.01.1993г. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска, като прави следните възражения: имотът бил актуван, като частна
общинска собственост с акт № 84/19.01.1998г., на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС, а в последствие преактуван с акт за общинска собственост №
1608/16.09.2014г.; имотът бил заведен в балансовите сметки на С.О. - район
„Искър” от датата на предаването му с протокол от 28.12.1999г. от Областен
съвет - Област София.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка, прие от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК.
За да бъде уважен предявеният
иск, ищецът следва да установи правото си на собственост върху описания имот на
посоченото от него основание - чл.17а от ЗППДОбП/отм/, а това означава, че
следва да докаже, че е осъществен следният ФС: 1/държавата да е била собственик
на конкретно имущество - процесният имот; 2/да е предоставила имота за
стопанисване и управление на държавно предприятие; 3/държавното предприятие да
е преобразувано в търговско дружество; 4/в акта на държавния орган за
преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество имуществото да не
е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското
дружество.
При наличието на тези предпоставки
вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това
търговско дружество./ТР № 4/2014г. /14.03.2016г. на ОСГК на ВКС/.
Ищецът
твърди, че процесният апартамент още от 1975г. бил предоставен за стопанисване
и управление на неговия праводател – Металургичен комбинат „К.”, като се
позовава на АДС № 9201/22.10.1975г. /л.4 от гр.д. № 10755/2015г. на СРС, 45
състав/.
Видно от АДС № 9201/22.10.1975г.
целият блок 124, находящ се в жк.”*****”, в който се намира и процесният
апартамент № 104, е актуван, като държавна собственост. В т.2 от АДС - „основание
за одържавяване”, е посочено, че блокът е новопростроен, приет с акт обр.16.
Актът е одобрен от председателя на ИК на СГНС на 30.07.1975г. и е приложен към
техническото досие на блока в РДСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд”
– район „Васил Левски”.
В т.7 от цитирания акт за
държавна собственост, озаглавен ”Наименование на учреждението или
предприятието, на което е отстъпен имотът за ползване”, е вписан следният
текст: ”МК”К.”, предаден за управление и стопанисване на РДСП „Експлоатация и
поддържане на сградния фонд” във връзка с 156 -то разпореждане.
Съгласно
разпореждане № 156/24.07.1973г. на Бюрото на Министерски съвет за образуване към окръжните народни съвети на държавни стопански предприятия за благоустройствено
строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на
сградния фонд/ДВ,
бр.64 от 1973г./, към СГНС е образувано държавно стопанско предприятие за
ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд, представляващо юридическо
лице с предмет на дейност: ремонт и
поддържане на сградния фонд, ремонтно - строителни услуги на гражданите,
стопанисване на държавния и ведомствения жилищен фонд, преустройство на сгради
и свързаните с тях пристройки и надстройки. В т.2 на разпореждането е
предвидено, че ИК на ОкрНС и на СГНС могат да създават, съобразно нуждите си,
клонове на държавните стопански предприятия, които да бъдат подчинени и на
съответните общински/районни/народни съвети. В т.3 е предвидено, че до края на
1973г. министерствата, ведомствата и държавните стопански организации, с
изключение на МНО, ДСО „БДЖ” и ДМП ”Горубсо”, трябва да предадат на държавните
стопански предприятия за стопанисване собствените си жилищни сгради заедно с
одобрените им архитектурно-строителни проекти и всички активи и пасиви по
отношение на ремонта, поддържането и стопанисването на сградите към датата на
тяхното предаване. Това се отнася и за новопостроените жилищни сгради, които
следва да се предадат на държавните стопански предприятия в едномесечен срок от
въвеждането им в експлоатация, като ведомствата си запазват правото да
настаняват свои работници и служители в предадените жилища.
Следователно, съгласно т.7 на АДС
№ 9201/22.10.1975г., преценен във връзка със статута на създадените с разпореждане
№ 156/24.07.1973г. на Бюрото на Министерски съвет държавни стопански предприятия
за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд, правото на стопанисване
и управление върху блок 124, в който се намира процесният апартамент, е
предоставено на Районно държавно стопанско предприятие/РДСП/ ”Експлоатация и
поддържане на сградния фонд” към район „Васил Левски”. Това държавно
предприятие е самостоятелно юридическо лице, различно от МК ”К.”.
Правото на стопанисване и
управление, като елемент
от фактическия състав на придобивния способ по чл.17а ЗППДОбП /отм./, е уредено в чл.39, ал.2, вр. с чл.42 от Правилника за
организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм./ и представлява право на
държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна
социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на
държавата интерес. Съгласно чл.2 от Наредбата за държавните имоти от 1975
/отм./, върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат
право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята
дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето на
държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се
е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е
определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност, с оглед определения му предмет на дейност, или с
административни актове, с които след образуването на държавното предприятие
допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността.
Събраните по делото
доказателства не установявят МК „К.” да е притежавал право на стопанисване и управление
по смисъла на чл.39, ал.2, вр чл.42 от Правилника за организация на стопанската
дейност от 1975 г. /отм/ върху процесния жилищен блок. Актът за държавна
собственост № 9201/22.10.1975г., на който се позовава самият ищец, установява, че
това право е било предоставено на друго
държавно предприятие - РДСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд” –
район „Васил Левски”.
Актовете за държавна
собственост са официални удостоверителни документи и се ползват с обвързваща
съда материална доказателствени сила за отбелязванията в тях. До тяхното
оборване фактите, за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за
установени. /решение № 41 от 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1401 от
2009 г. на ВКС, второ г.о., решение № 97 от 29.03.2011 г. по
гр.д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, второ г.о. и решение 149
от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 647 от 2012 г. на ВКС, четвърто г.о/.
Останалите писмени доказателства,
на които се позовава ищецът, не оборват доказателствената сила на АДС № 9201/22.10.1975г. Видно от писмо 12.03.1976г.
на Софийски градски народен съвет отдел „Изпълком” на МК „К.” са предоставени
за разпределение жилищни блокове и апартаменти за 1975г., сред които и блок
124./л.5 от гр.д. № 10755/2015г. на СРС, 45 състав/. Представени са заповеди за
настаняване на наематели в процесния апартамент, издадени от директора на МК ”К.”./л.7
от гр.д. № 10755/2015г. на СРС, 45 състав, и л.40 от настоящото дело/. Обстоятелството,
че МК „К.” е настанявал свои работници в блок 124 не означава, че е притежавал
правото да стопанисва и управлява процесния блок по смисъла на чл.39, ал.2, вр
чл.42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975г. - отм. В
тази насока е и съдебната практика/определение №209/15.05.2017г. по гр.д. №
5079/2016г. на ВКС, второ гражданско отделение/. Съгласно разпореждане №
156/24.07.1973г. на Бюрото на Министерски съвет, ведомствата запазват правото да настаняват свои работници
и служители в жилищните помещения, които са предадени за стопансване и
управление на създадените към окръжните народни съвети държавни стопански
предприятия за благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и
стопанисване на сградния фонд.
Представените от ответника по
делото договори за наем на процесния апартамент, сключени с РРСП на 14.07.1980г./л.39/
и с Областния управител на Област –София на 30.09.1998г./л.61/, както и молби,
които е подавал един от наемателите до СП ”Жилфонд”, до РСП-БСК от 1993г. и от
1995г. за сключване на наем за процесния апартамент/л.41-47/ и протоколи за
нормиране на наема от РНС и от С.О./л.43,68,65 и 70/ установяват, че договорите
за наем не са сключвани с праводателя на ищеца, нито с ищеца, респ. не ищецът е
определял наемната цена. Тези доказателства също не опровергават вписването в АДС №
9201/22.10.1975г., според което процесният апартамент
е бил предоставен за стопанисване и управление на РДСП „Експлоатация и
поддържане на сградния фонд” – район „Васил Левски”, а не на МК“К.“, поради
което това право не е преминало в патримониума на преобразуваното търговско
дружество.
С решение № 50/30.03.1989г. на
Министерски съвет е прието да се образува фирма с държавно имущество „К.”,
която да поеме активитие и пасивите на прекратените организации по т.2 от
решението по баланса им към 28.02.1989г. В т. 2 от решението са посочени
следните юридически лица, които прекратяват дейността си от датата на
обнародване на решението за регистриране на фирма „К.” в ДВ: Стопанско обединени
„Металургия” – София и Технологичен металургичен комбинат – К.
Балансът на прекратените организации към 28.02.1989г. не е представен по делото.
С разпореждане №
40/06.11.1991г. на Министерски съвет, на основание чл.1, ал.1 от Закона за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, фирмата с
държавно имущество „К.” е преобразувана в акционерно дружество с държавно
имущество, съгласно приложение № 1. В разпореждането е посочено, че новобразуваното
акционерно дружество поема активите и пасивите и другите права и задължения на
фирмата „К.”. /л.112 - 113/
С решение № 1/09.01.1992г.
по гр.д. № 28262/1991г. на СГС е вписано в търговския регистър еднолично
дружество с държавно имущество с наименование „К.” АД./л.116/.
Така събраните доказателства не установяват,
че Металургичен комбинат ”К.”, респ. правоприемникът му - фирма с държавно
имущество „К.”, да е притежавала право да стопанисва и управлява процесния
апартамент, поради което при преобразуването на фирмата с държавно имущество в
търговско дружество - „К.” ЕАД, не се е породило право на собственост върху
процесния апартамент, по силата на акта за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество.
Поради изложените съображения, е без
значение обстоятелството, че ищецът е вписал в инвентарната си книга, че
процесният апартамент №104 от жилищният блок 124 в кв.”*****” 1 е негов дълготраен
материален актив. /извлечение от инвентарна книга към м.12.2014г. – л. 6 от
гр.д. № 10755/2015г. на СРС, 45 състав/.
Липсва основен елемент от ФС на
чл.17а от ЗППДОбП/отм/, поради което предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за юрисконсултко възнаграждение в размер на 150лв.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.620, ал.5 от ТЗ, ДТ в
размер на 558, 98лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.”АД /в
несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** - за
адв.Т.И. ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.17 а от
ЗППДОбП/отм/, с който „К.”АД /в несъстоятелност/ иска да бъде прието за установено по отношение на С.О., че е
собственик на апартамент № 104, находящ се в гр.София, ж.к.”*****„1, бл.********
с идентификатор 68134.1500.2326.1.104 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния
директор на АГКК, при съседи на обекта: на същия етаж: 68134.1500.2326.1.105,
68134.1500.2326.1.49, под обекта: 68134.1500.2326.1.99 и над обекта:
68134.1500.2326.1.109.
ОСЪЖДА „К.”АД/в несъстоятелност/
да заплати на С.О., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
ОСЪЖДА „К.”АД/в несъстоятелност/ да
заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса, в размер на 558, 98лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му страните.
СЪДИЯ :