РАЗПОРЕЖДАНЕ
№......... 26.06.2020г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 26
юни
2020г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 402 по описа за 2020 година:
Съдът,
като взе предвид, че исковата молба на С.Х.Ц., като майка и законен
представител на В.М.М. против М.Т.М. е редовна и
предявеният иск е допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените с
исковата молба и с отговора на исковата молба писмени документи, тъй като
същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото
дело гр. дело №
1584/2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:
Предявен е иск за увеличаване на
присъдена издръжка с правно основание чл.150 от СК.
Ищцата С.Х.Ц. твърди в исковата си молба, че ответникът бил бивш неин съпруг и баща на
малолетното им дете В.М.. Родителските права над него били предоставени на нея,
като негова майка с решение № 778/08.07.2014г. по гр.д. №1584/2014г. на Районен
съд – Стара Загора, като същият бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина
им в размер на 130 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
От тогава до днес обстановката в страната се променила чувствително, променили
се икономическите условия. Тази сума, към настоящия момент, била крайно
недостатъчна за отглеждането на сина им, който вече бил ученик в шести клас в
IV ОУ „Кирил Христов“ гр.Стара Загора. С увеличаването на възрастта му
нараствали и неговите нужди. Тя поемала всички разходи за развитието на сина
им, макар баща му да имал възможности и по-високи доходи от нейните. В момента
работела, но заплатата която получавала не била достатъчна и и било трудно да
покрива нуждите на детето им с издръжката, която била присъдена. Разчита на
помощта на нейните родители. Сина им В. често боледувал и бил диспансеризиран с
диагноза „асма“. Ответникът освен дължимата издръжка не давал допълнителни
средства дори за лечението на детето им. В. бил ученик в шести клас и към настоящия момент
срещал затруднения по математика. Това налагало допълнителни занимания с
учител, за които тя заплащала. Нейният баща заплащал ел.енергията в жилището им
и им помагал със средства, както и купувал лекарствата за детето, когато тя не
можела да се справя. Догодина В. щял да бъде седми клас и щели да му бъдат необходими още повече средства за
подготовка за матурите, както и за обучението в новото училище.
Предвид горните обстоятелства счита, че било
налице правният и интерес да иска увеличение на издръжката.
Моли съда да постанови решение, с което да
измени размера на присъдената издръжка от 130 лева в размер на 200 лева, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на същата.
Моли съда да им присъди и направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по
делото е постъпил отговор от ответникът М.Т.М., с който заявява, че не се
спорило по фактическата обстановка, както и че с увеличаването на възрастта на
детето нараствали и неговите нужди, както и че разходите били разпределени
между тях – родителите, тъй като редовно плащал определената му издръжка. Не му
било безразлично, че В. боледувал и бил диспансеризиран с диагноза „асма“, за
лечението, на която майката не го държала в течение.
Ирелевантни за производството били разходите на майката , които тя
правела за себе си и дали си плащала консумативите на жилището, тъй като тук се
съблюдавали интересите на детето. Не звучало и като полагане на грижа за
образованието на детето, че той срещал затруднения с учението, тъй като
родителя на когото били предоставени за упражняване родителските права бил
по-близо до детето и със своята отдаденост трябвало да способства да не
съществували такива проблеми, които тук съобщавала майката.
Избягването на един такъв съдебен процес би се спестило, ако майката
поддържала контакт с бащата и била готова на диалог и го запознавала с текущи и
актуални проблеми на сина им, както и ако съблюдавала интересите на детето и не
препятствала перманентно контактите му с другите братя и сестри.
Разбира се, че с увеличаване на нуждите на детето следвало да се увеличи
и размера на издръжката.
Същевременно обаче той не получавал доходи свръх надвишаващи доходите на
майката, като месечно брутните му доходи възлизали на 853 лева, за които бил
принуден да работи из цялата страна и да заплащал квартири и транспорт. Това
обаче било отново ирелевантно за казуса.
Грижел се финансово за издръжката на общо 6 деца, на 5 от които баща бил
той: Танко М.Т. на 17 години (чието удостоверение за раждане нямало как да
представи, тъй като същият заминал с майка си във Великобритания), В.М.М. - на 12 години, Сиана Миленова Танева на 6 години,
Николай М.Т. и Тея Миленова Танева - на 3 години и
доведена дъщеря Виктория Елеонорова Еленкова на 8 години.
Съгласно приетата съдебна практика - (виж напр. Решение № 131 от
01.06.2015г. по гр. д. № 6927/2014г., Г. К., III Г. О. на ВКС - „След като
родителите дължат издръжка на всички свои ненавършили пълнолетие деца, то
сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което също е безусловно
задължен, съставлява обстоятелство, което съдът следва да съобрази при
определяне на размера на дължимата издръжка за първото дете.“ и др.) , когато
ответникът имал и друго дете, то върху него стояло задължение за издръжка и на
това дете и задължително се взимало предвид от съда. Когато пък това дете имало
специфични нужди от издръжка, съдът също бил длъжен справедливо да вземе,
предвид това обстоятелство. Тези деца имали същите потребности като Веско. (
Решение № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. № 1435/2012г., Г. К., III Г. О. на ВКС;
Решение № 131 от 01.06.2015г. по гр. д. № 6927/2014г., Г. К„ III Г. О. на ВКС и др.)
В предписания от закона размер за всеки от тях дължал поне 1/4 от MP3 или
152,50 лева, което по 5 правело 762 лева ( при нетен доход 709 лева). По данни
на НСИ и обобщена практика - необходи за отглеждане на детето били 320 лева
месечно, които се разпределили, както следва 180 лева за ответникът и 140 лева
за ищцата. Към последните се прибавял и размера на детските надбавки - 40 лева и
се формирала сумата от 360 лева месечно ( самата съвсем скорошна практика на РС
– Стара Загора за дете на същата възраст и с повече нужди приел за необходими
за отглеждане и възпитание - 380 лева на месец от двамата родители).
Не спорел, че размера от 130 лева бил под минималния по закон и следвало
да бъде изменен, но пък все пак дефиницията на чл.143 от СК била, че всеки
родител бил длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурявал условия на живот,
необходими за развитието на детето и че родителите дължали издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали били работоспособни и дали можели да се издържат от имуществото
си.
Размерът на издръжката се определял според нуждите на лицето, което имало
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължало - чл.142 от СК.
Нямал доходи, освен трудовото си възнаграждение или друго имущество от
което да се издържал.
Манифестира желание за плащане на по-голям размер на издръжка за Веско,
но в сегашните икономически условия, особено в след карантинния период
високоплатена работа не се намирала и макар и несъвсем редовно да им изплащали
трудовите възнаграждения (което нямало значение по делото) едва ли можел да си
позволя да напусна сегашната работа, която ако не осигурявала доходи за него и
съпругата му, поне покривала минималните нужди на ненавършилите пълнолетие
негови деца.
Моли съда съобразявайки се с всичко гореизложено да измени размера на
присъдената издръжка от 130 лева в размер на 155 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на
същата.
Моли съда да им присъди и направените по делото разноски, според
неуважената част от иска.
В производството
по иска по чл.150 от СК в тежест на ищеца е да докаже, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които е постановена издръжката по гр.дело № 1584/2014г. по
описа на Районен съд - Стара Загора – че е налице увеличение на нуждите на
детето и възможностите на родителя, дължащ издръжка – ответника.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото следните документи: Удостоверение за раждане № 2138 от 28.12.2007г.;
Решение № 778 от 08.07.2014г. по описа
на Районен съд – Стара Загора; Епикриза от
23.02.2015г.; Декларация за СИС от С.Х.Ц. от 15.01.2020г.; Удостоверение за
раждане № 1565 от 15.10.2002г.; Удостоверение за раждане № 0874 от
08.05.2014г.; Удостоверение за раждане № 1022 от 01.06.2017г.; Удостоверение за
раждане № 1023 от 01.06.2017г.; Удостоверение за раждане № 0213 от
09.04.2012г.; Декларация за СИС от М.Т.М. от 19.06.2020г.;Служебна бележка с
изх. № 012/23.06.2020г.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към настоящото дело
гр. дело № 1584/2014г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
направят своевременно исканията си във връзка с това, като ги предупреждава, че
при неизпълнение на указанията ще приложи чл.313 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по
делото, като им РАЗЯСНЯВА, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по
благоприятно за тях, тъй като ще постигнат взаимно удовлетворяване на
претенциите по собствена воля, а не по волята на съда, като освен това ще се
намалили наполовина размера на дължимите държавни такси.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат
спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния
публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание
на 14.07.2020г. от 09.35 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за открито съдебно заседание
страните и ДСП – Стара Загора.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи
на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на ищцата.
Делото да се
докладва в деня на постъпване на исканията на страните, депозирани във връзка с
указанията и доклада.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: