Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 22.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ГЕНОВЕВА
ДИМИТРОВА
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 742/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н.Н.Й. с ЕГН ********** ***, чрез
упълномощения адвокат М.Г.,***, ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ул. „***, представлявана от
кмета Й.Т.Й., са предявени обективно съединение искове за заплащане на сумите
от: 1) 976,56 лв. /деветстотин седемдесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за периода 24.10.2017 г. - 30.11.2017 г., през който период ищцата е останала
без работа поради незаконно уволнение, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 25.02.2019 г. до
окончателното й изплащане; 2) 317,98 лв.
/триста и седемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляващи обезщетение
по чл. 225, ал. 2 от КТ за периода 30.11.2017 г. – 18.12.2017 г., през който
ищцата е работала на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 25.02.2019 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и сторените по делото съдебно разноски,
включително и възнаграждението за упълномощения адвокат.
В посочения срок ответникът е представил отговор, според който
предявеният от ищцата иск за заплащане на обезщетение поради незаконно
уволнение е основателен до размера на сумата от 864,44 лв., като за горницата
до пълния му размер от 976,56 лв., същият е неоснователен.
По отношение на предявения от Н.Н.Й.
иск за заплащане на
обезщетение поради по-ниско платена работа след незаконното уволнение е
основателен до размера на сумата от 82,01 лв., като за горницата до пълния му
размер от 317,98 лв., същият е
неоснователен.
С протоколно определение от
08.07.2019 г., на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от предявения иск,
съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявения иск за
заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за горницата над 864,44 лв. до
претендираните 976,56 лв., както и по отношение на
предявения иск по чл. 225, ал. 2 от КТ за горницата над 133,96 лв. до 317,98
лв.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото – в тази
насока са и представените по делото писмени доказателства, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата, на което ищцата е заемала длъжността „Медицинска сестра” към дейност
„Здравни кабинети в детски градини и училища”.
Въз основа на заповед №
17/18.10.2017 г., издадена от Кмета на Община Д. трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр.
с 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - поради дисциплинарно уволнение.
С решение № 334 от 17.04.2018
г. по гр. дело № 4838/2017 г. Добричкият районен съд е признал за незаконно и отменя уволнението на Н.Н.Й.,
извършено със заповед № 1 от 18.10.2017г. на
кмета на Община Добрич, поради неявяване на работа в два последователни работни
дни - 13 и 14 септември 2017 г., въз основа на която със заповед № 17 от
18.10.2017 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр.
чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е било прекратено трудовото
правоотношение на ищцата с Община Д.. Със същото
решение съдът е възстановил Й. на заеманата преди уволнението длъжност „Медицинска сестра”
към дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища” на Община Добрич. Така постановеното решене е потвърдено от
Добричкия окръжен съд с решение № 162 от 09.07.2018 г. по гр. дело № 252/2018
г. С определение № 891 от 18.12.2018 г. ВКС на Р България, ІІІ г.о., по гр.
дело № 3702/2018 г. не е допуснал до касационно обжалване посоченото въззивно решение.
Съгласно чл. 225, ал.1 от КТ
„при незаконно уволнение работникът или служителях
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е остаеал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца", а съгласно ал.2 когато
работникът или служителят е работал на
по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
От датата на прекратяване на
трудовото правоотношение до 30.11.2017г. ищцата не е работила при друг
работодател и не е сключвала трудови договори. През периода 30.11.2017 г. -
18.12.2017 г. Н.Н.Й. е имала сключен трудов
договор с „*** 2017” ЕООД гр. Д., с трудово възнаграждение в размер на 460 лв.
За периода от 30.11.2017 г. до
18.12.2017 г., ищцата е работила по трудово правоотношение с по-ниско възнаграждение,
поради което претендира по реда на чл. 225 от ГПК обезщетението,
Предмет на настоящото дело е
предявеният иск от Н.Н.Й. с ЕГН ********** ***, ЕИК *** да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумите от 976,56 лв. и 317,98 лв.,
представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
За реализирането на правото на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от с.з. е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: признаване на
уволнението на работника или служителя за незаконно, чрез отмяна на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение и на следващо място да е налице
причинна връзка между оставеното без работа и брутното трудово възнаграждение,
което работникът или служителят е получавал през месеца, предхождащ незаконното
уволнение. Тежестта на доказване на причинените вреди и техния размер е в
тежест на ищеца.
По искане на ищцата по делото е допусната и
назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице, по която дава заключение,
което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е
кредитирано от съда, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен
работен месец, преди прекратяване на трудовото й правоотношение е 679,20 лв.,
начислено през м.февруари 2017 г.
По
отношение размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ вещото лице е
посочило сумата от 864,44 лв. за периода от 24.10.2017 г. до 30.11.2017 г.
Експертът
докладва, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ за периода от
01.12.2017 г. до 17.12.2019 г. се равнява на сумата от 133,96 лв. Според в.л. на
22.04.2019 г. на ищцата са изплатени обезщетения по чл.225, ал. 1 от КТ в
размер общо на 864,44 лв. и по чл. 225, ал. 2 в размер на 82,01 лв., като размерът
на обезщетението по чл. 225, ал. 2 е с 51,95 лв. по-малко изплатено от това
,което е изчислено като дължимо от вещото лице.
При така
установената фактическа обстановка се налага извода, че предявеният иск за
заплащане сумата от 864,44 лв. по чл. 225, ал. 1 от КТ е неоснователен поради
постъпило плащане в хода на производството по делото. По отношение на исковата
претенция по чл. 225, ал. 2 от КТ за сумата от 133,96 лв., същата е основателна
до размера, посочен от в.л. – 51,95 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен
до посочения размер, а за горницата до 133,96 лв. подлежи на отхвърляне.
Поради уважаването на предявения
иск и на основание на чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 3 във връзка с чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът трябва да заплати по сметка на ДРС дължимата
държавна такса в размер, както следва: по предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ – в размер на 50 лв. и по предявения иск по чл. 225, ал. 2 от КТ – в размер
на 50 лв., или общо 100 лв. /сто и петдесет лева/.
С оглед гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община – гр. Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ул. „***,
представлявана от кмета Й.Т.Й., да заплати на Н.Н.Й.
с ЕГН ********** *** сумата от 51,95 лв. /петдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение по чл. 225,
ал. 2 от КТ за периода 30.11.2017 г. – 18.12.2017 г., през който ищцата е работила
на по-ниско платена работа, поради незаконно уволнение, извършено със заповед
№ 17/18.10.2017 г., издадена от Кмета на Община Д. трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр.
с 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – дисциплинарно уволнение, която
заповед е отменена от Добричкия районен съд с решение по гр. дело № 4838/2017
г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 25.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата от 51,95 лв. до 133,96 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.Й. с ЕГН ********** ***, ЕИК ***, с административен
адрес: гр. Д., ул. „***, представлявана от кмета Й.Т.Й. иск за заплащане на сумата от 864,44
лв. /осемстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/, представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 24.10.2017 г. -
30.11.2017 г., през който период ищцата е останала без работа, поради незаконно уволнение, извършено със заповед № 17/18.10.2017 г., издадена от Кмета
на Община Д. трудовото правоотношение
с ищцата е прекратено, на основание чл.
330, ал. 2,
т. 6, във вр. с 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2
от КТ – дисциплинарно уволнение, която заповед е отменена от Добричкия районен
съд с решение по гр. дело № 4838/2017 г., поради извършено плащане на
дължимата сума в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА Община – гр. Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ул. „***, представлявана от кмета Й.Т.Й., да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от обявяването му
(считано от 22.07.2019 г.).
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: