Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на трети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Цветомира Баева, като разгледа
докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 604 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 126/31.07.2019 г., постановено по гр.д. № 961/2018 г. на РС
– Тeтевен, Застрахователна компания „****“ АД е осъдена на
основание чл. 432 КЗ да заплати на А.А.М. сумата от 7 000 лв. –
застрахователно обезщетение по застрахова гражданска отговорност на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното ѝ
изплащане. Със същото решение съдът се произнесъл по отговорността за
разноските, присъждайки в полза на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 680 лв., в полза на ответника
- юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., а в полза на РС Тетевен -
държавна такса и разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Застрахователна компания „****“ АД „****“ АД, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Ц.. Във въззивната
жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се
до необоснованост и противоречие с материалния закон, следните аспекти:
кредитиране от съда на заключенията по двете експертизи, без да се съобразят
противоречията между направените от експертите изводи с обективно
съществуващите обстоятелства (липса на обективни данни за наранявания по
пострадалата и на деформации по автомобила); кредитиране показания на
свидетелите, които са близки и роднини на пострадалата, в разрез с правилото на
чл. 172 ГПК. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното
решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата А.А.М.
е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на
въззивната жалба, като се поставят следните акценти по наведените в нея
оплаквания: даване на обоснован отговор от експертизите за възможната липса на
видими деформации по автомобила, за естеството на нараняванията по пострадалата
и изключване вероятността за самонараняване; липсата на противоречия в
показанията на майката на пострадалата, като неточностите относно годината на
събитието се дължали на нейно притеснение. В писмения отговор е направено искане
за потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
Въззивнникът взема участие в съдебното заседание чрез
пълномощника юрисконсулт И., който поддържа
въззивната жалба, като в хода на устните състезания навежда съображения за
нейната основателност и моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне
на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата вземат участие в съдебното заседание чрез
законния си представител С.И. и чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Р., който оспорва жалбата, в хода
на устните състезания навежда съображения за нейната неоснователност и моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.
Представителят на Дирекция „Социално подпомагане” Тетевен,
дава становище за охранен интерес на детето, чрез присъждане с обжалваното
решение на застрахователно обезщетение в размерна 7 000 лв.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема
следното:
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, а в атакувА.та част и допустимо, поради
което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията,
посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна
квалификация чл. 432 КЗ, предявен от А.А.М. против Застрахователна компания „****“
АД, с който е поискано присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като в исковата молба се
поддържа, че същите са причинени от ПТП, възникнало с участие на лек автомобил
със сключена при ответника задължителна застраховка гражданска отговорност.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени
правоизключващи възражения, основани на оспорвания относно елементите на
осъществил се фактически състав на непозволено увреждане, а при евентуалност и
правонамаляващи възражения, основани на твърдения и доводи за съпричиняване.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства
по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа стрА.:
Видно от акт за раждане от *** г., съставен въз основа на
акт за раждане № 149/19.07.2004 г. на Община тетевен, А.А.М. е родена на *** г. от майка С.У.И. и
баща А.М.И..
На 07.08.2017 г. А.А.М., нейните три сестри М., З. и А., и
майка ѝ С.И. отишли до извор, в местността „Пещера“, откъдето всяка вечер
семейството си наливало вода. Местността се намира в близост до село Галата, в
което живее ищцата и нейното семейство. На връщане към дома им ищцата, нейните
сестри и майка, вървели по пътното платно на асфалтова улица „В.Л.“, в село
Галата, като се движели в посока към центъра на селото. Пътното плато е с
ширина от 7,10 м, с тротоарни площи с ширина от около 1,50 м. Всички те се
движели по пътното платно, от дясната му стрА. по посока на движение, като
най-напред вървели сестрите М. и З., след тях ищцата, а зад нея майка ѝ, която бутала
детска количка, с най-малката сестра А.. Чувайки звук на приближаващ автомобил,
движещ се в посока на тяхното движение, С.И. избутала
встрани детската количка, като в този момент автомобилът минал близко до нея и
не успял да я удари, но закачил с дясната си част движещата се пред нея А.А.М., която се завъртяла и паднала по гръб. Автомобилът
марка „Сузуки“, модел „ Самурай“, с рег. №
ОВ 9161 ВА
спрял и С.И. ядосано направила забележка на водача Л.М., който ѝ отвърнал с
псувня и напуснал мястото на произшествието. А.А.М. споделила, че не си чувства краката, поради което
майка ѝ я занесла до вкъщи и се обадила на Телефон 112, за да
потърси лекарска помощ от съответния ЦСМП.
Изложените факти съдът прие за
установени от отговорите на С.И. (майката на ищцата), дадени по реда на чл. 176 ГПК. Прилагайки по-висока критичност към тях, с оглед родствената връзка с
ищеца и възможната заинтересованост, съдът ги прие за правдоподобни, защото те
кореспондират с показанията на свидетеля П.П.Ф. (фелдшер в ЦСМП Ловеч), с
приетите по делото писмени доказателства (медицинска документация) и със
заключенията на съдебната авто-техническа и съдебна медицински експертизи.
Травматичните увреждания на ищцата, описани от нейната майка, са реални защото
те са констатирани впоследствие, при постъпване на ищцата в МБАЛ „Д-р Георги Странски“ град Плевен, където престояла до
10.08.2017 г. Постъпването е по-преценка на медицинския екип от ЦСМП-Ловеч, с
оглед констатирА.та обездвиженост и липса на сетивност в долните крайници, като
изпращането на ищцата в лечебното заведение е непосредствено след приемането ѝ в центъра. Състоянието на ищцата след
инцидента е възприето и от свидетеля П.П.Ф., който като фелдшер в ЦСМП-Ловеч,
филиал Тетевен, я посетил в дома ѝ, заради подадения сигнал на Телефон 112, и отчитайки
споделените от ищцата болки в гърба, липсата на чувствителност в краката и
неспособност да ги движи, я откарал в центъра до гр. Ловеч.
От заключението на съдебната медицинска
експертиза се установява, че на А.А.М. е причинена травма в областта на гръбначния
стълб като тя е диагностицирА. със сътресение на мозъка на
гръбначен стълб. Диагнозата е поставена след диагностицирА.та параплегия -
липса на чувствителност на долните крайници, преминала на втория ден. Касае се
за лека степен на сътресение на гръбначния мозък, без остатъчни явления, при
което е налице временно натъртване на веществото във вътрешните стени на кА.ла
на гръбначния стълб. Посочените увреди обуславят временно и неопасно
разстройство на здравето.
От
заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява механизма
на реализиране на ПТП, при който на А.А.М. са
причинени травматичните увреждания. Подминавайки ищцата, движещият се в нейната
посока лек автомобил марка „Сузуки“, модел „ Самурай“, я закачил с предния
десен калник и дясно огледало, в резултат на която тялото ѝ се завъртяло с
лявата си част напред по посоката на движение на часовниковата стрелка и
паднало настрани на дясно. При такова съприкосновение деформации по автомобила
в контактните зони не са задължителни, защото не се касае за директен удар в
тялото на ищцата, нито за негова съпротива при закачането му, доколкото то е
увлечено от инерционните сили, предизвиали завъртането и падането му встрани. В
този смисъл падането на А.А.М. се явявва следствие от движението на автомобила
и съприкосновението му с него по описания по-горе механизъм, което се изключва
вероятността за т.нар. „падане от собствен ръст“.
Показанията на свидетелите З.З., А.С., Т.Й. и И.Д.се отнасят
до обстоятелства, следващи случилото се ПТП – изършен оглед на процения
автомобил. От тях се установява, че свидетелите са взели участие при огледа на
автомобила, вечерта след инцидента по повод подадения сигнал на Телефон 112, че
при огледа свидетелите не са открили и възприели видими следи по автомобила от
пластични деформации или повърхностни надирания. Показанията на свидетелите в
тази им част не опровергават извода за причина връзка между движението на
автомобила и падането на ищцата, предвид механизма на настъпилото
съприковновение, изключващ причиняване на деформации по автомобила.
От постановление на Районна прокуратура Тетевен от 05.12.2017
г. се установява, че наказателното производство по досъдебно производство №
2122017г по описа на РУП Тетевен е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК, поради липса на данни за престъпление от общ характер, както и че
прокурорът е разпоредил преписката да се изпратят на началника на РПУ Тетевен
за преценка с оглед чл. 26, ал. 3 ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство срещу С.М.С.от село
Галата - бащата на непълнолетния Л.С.М..
С наказателно постановление № 18-0356-000127/16.04.2018 г. на Началника на РУП
Тетевен на С.М.С.от село Галата е наложено административно наказание глоба за
това, че на 07.08.2017 г. в с. Галата, като родител допуснал управлението на
лек автомобил марка „Сузуки“, модел „ Самурай“ от малолетния му син Л.М..
Наказателното постановление е връчено на 21.07.2018 г.
С определение от 17.05.2019 г., по гр.д. № 961/2018 г. на РС Тетевен, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказаване наличие за лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „ Самурай“ на сключен със Застрахователна
компания „****“ АД
(дружеството ответник) договор №
22116002495502 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със срок на действие от 03.08.2017 г. до 02.08.2018г.
С писмо
до Застрахователна компания „****“ АД от ищцата
А.А.М.,
чрез пълномощника адв. Р., е поискано заплащане на застрахователно обезщетение
в размер на 20 000 лева, като към писмото са приложени констативен
протокол за ПТП, епикриза, удостоверение за раждане на А.А.М., адвокатско пълномощно,
лист за преглед на пациент, фишове за спешна медицинска помощ. Писмото е
получено от Застрахователна
компания „****“ АД на
15.05.2018 г., видно от разписката за доставянето му. С писмо изх. №
6148/18.06.2018 г. на Застрахователна
компания „****“ АД на адв. Р. е
отговорено, че по претенцията на А.А.М. е образувА. щета №
0000-1000-63-18-7390, че за изплащане на документите следва да се представят
конкретно означени документи и че до получаване на тези
документи за застрахователя не е налице основание за уважаване на предявената
претенция.
От приетия по делото социален доклад се установяа, че А.А.М. е дете,
отглеждано от двамата му родители в нормална семейно-битова обстановка, че
липсват рискове с оглед качеството на полаганите за нея грижи в семейната
среда. Родителите на детето са отговорни и се стараят да задоволят
потребностите му в семейна среда съвместно с остА.лите им деца, като разчитат и
на социални помощи и мерки за защита икономическите им интереси. В социалния
доклад е изграден обобщаващ извод, че в интерес на детето е присъжданбе на
претендираното обезщетение.
При така
установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
основателен в рамките на уважения от първоинстанционния съд размер.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за които
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ). Освен доказан
фактически състав на непозволено увреждане, основателността на иска предполага
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към момента на
увреждането. Предварителното отправяне на писмена застрахователна претенция по
чл. 380 КЗ и предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно обезщетение (чл.
380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите обект на застраховане е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен
да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхвА.ти от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за
съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.
493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен, защото травматичните
увреждания на ищцата са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то, причинено от
непълнолетния водач на лекия автомобил, поради което за неговите родителите
възниква задължението да я поправят (чл. 48, ал. 1 ЗЗД). След като за този
автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на
възникване на ПТП-то, и застраховател е по този договор ответникът, последният
е длъжен да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му
вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Обект на
застраховане е гражданската отговорност на водача на автомобила за причинените
на ищеца вреди от ПТП-то, които са свързани с ползването на превозното средство
и за които застрахованият отговаря по българския закон (чл. 477, ал. 1 КЗ).
Като управлявал автомобила, водачът се явява застрахован по смисъла на чл. 477,
ал. 2 КЗ. Като претърпяла телесно увреждане от моторно превозно
средство, ищцата има
качеството увредено лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени във връзка с ползването на това моторно превозно средство (чл. 478, ал. 2, вр.
чл. 477, ал. 3 и 1 КЗ). След като за автомобила е налице валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този
договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вследствие на телесно
увреждане, причинени от ползването на това МПС (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Малолетието на
водача по време на управлението на автомобила, с оглед на което последният той
притежава и правоспособност, не изключва отговорността на ответника
застраховател, защото задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите, когато водачът
е недееспособен (чл. 493, ал. 2, т. 2 КЗ). Размерът на претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, но до
лимитите по (чл. 492, т. 1 КЗ).
Критерият „справедливост” по чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се определи размера на обезщетението, съставляващ
справедливо възмездяване на претърпените неимуществени вреди, е необходимо да
се отчете тяхното естеството и интензитет, с оглед характера, тежестта и
продължителността на страданието за пострадалия, периода на възстановяване,
както и икономическите условия в стрА.та към момента на увреждането.
Съобразявайки всички обективни обстоятелства,
релевантни за справедливо определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съдът взе предвид: възрастта на ищеца при настъпване на
застрахователното събитие (дете на 13 години), характера на травматичните
увреждания (травма в областта на гръбначния стълб със сътресение
на гръбначния мозък, без остатъчни явления), последиците от увреждането (липса
на чувствителност на долните крайници, преминала на втория ден, болки и
страдания преминали няколко дни след изписването), негативно психо-емоционално
отражение върху ищцата, характерно при всички случай претърпян инцидент от ПТП
и повишен страх от възможен сблъсък от автомобили. Освен изброените обстоятелства, съдът отчита
конкретните за стрА.та и региона икономически условия, както и лимитите
по чл. 492, т. 1 КЗ, като с оглед на тях приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
10 000 лв.
Този размер следва да се редуцира, предвид направеното
от ответника възражение за съпричиняване, което е основателно. Ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали (чл. 51,
ал. 2 ЗЗД). Преценката за съпричиняване се прави на плоскостта
причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат (П-17-63, Пленум, т. 7). Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от доказА. причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и
настъпилия вредоносен резултат. В случая при наличие на тротоар, А.А.М. се движила по платното
за движение и по посока на движение на пътното превозно средство (в нарушение на чл.
108, ал. 1 ЗДвП). Вредоносният
резултат не би настъпил, ако тя се движеше по тротоара, доколкото водачът на
лекия автомобил не е напускал пътното платно. Конкретно установените
обстоятелства, на които се изгражда извода за съпричиняване, не изключват
отговорността на родителите на малолетния водач, защото те са допуснали детето
им да управлява моторното превозно средство, без последното да е правоспособно.
При липса на такава правоспособност и ниската възраст на водача не би могло от
него да се очаква способност да съобразява правилата за движение по пътищата,
въпреки фактическите му умения да управлява лекия автомобил. Поради това съдът
приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е
много по-малка и я определя в размер на 30%, поради което определеното
обезщетение на ищеца от 10 000 лв. ще следва да се редуцира с тази част
(3 000 лв.), при което окончателният му размер възлиза на 7 000 лв.
При този размер искът е уважен от районния съд.
Последната сума следва подлежи на присъждане с претендирА.та
законна лихва. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, относно
правилното определяне на началния момент от който се дължи законна лихва. Те
отчитат датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (15.05.2018 г.), липсата на уведомяване от застрахования за
настъпване на застрахователно събитие и са съобразени с правилото на чл. 429, ал. 3 КЗ, установявяващо началния момент на
дължимата от застрахователя законна лихва. Районният съд е взел предвид
компенсаторния характер на тази лихва (чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ), ограничавайки
я от законната лихвата за забава, която се дължи от застрахователя при забавата
му в някоя от хипотезите на чл. 497 КЗ.
Въззивната
инстанция не споделя оплакванията в жалбата. Съображенията за липса на
деформации по лекия автомобил, от което следвал единственият възможен извод за
липса на ПТП, в случая не са валидни. Съответните експерти по двете експертизи
(съдебна автотехническа и медицинска) обосновават извода за възможен механизъма
на причиняване на ПТП, описано от майката на пострадалата, и за причиняване на
конкретното травматично увреждане на ищцата. В изводите по фактите съдът обясни
защо при конкретния механизъм и съприкосновение деформациите по автомобила в контактните зони
не са задължителни. Затова отсъствието на следи по автомобила (деформации,
одрасквания и от наличие човешка тъкан), на което се поставя акцент във въззивната
жалба, не би могло да разколебае извода за причиняване на ПТП по възприетия
механизъм и на конкретните травматични увреждания. Липсата на очевидци на
събитието, извън лицата от семейния кръг, не изключва достоверността на
обясненията на майката, която е проверена чрез съвкупно обсъждане с наличната
медицинска документация, с показанията на св. Филев (възприел състоянието на
ищцата, малко след инцидента) и с заключенията на експертизите. Абсолютизиране
на изкисването за наличие и на други очевидци, освен пострадалия и неговите
близки, би направило невъзможно доказването на деликта в случаите, при които
уврежданията се причиняват само в присъствие на пострадалия и деликвента.
Предвид гореизложеното, въззивната
жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а
решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено,
доколкото направените от настоящия състав изводи по основателността на
предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
При този изход на делото и осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищеца-въззиваем от адв. Р., в полза за
последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Изчислено с оглед защитата по конкретния интерес, при който се упражнявА.та
защита на А.А.М. във въззивното производство
(7 000 лв.) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004 г., дължимото такова от ответника е в размер на 680 лв. Предвид
неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва да се присъждат
разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/31.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 961/2018 г. на РС – Тетевен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „****“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да
заплати на адвокат Р.С.Р., с ЕГН **********, вписан в АК Велико Търново сумата
от 680 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за
осъществена от него безплатна правна помощ във формата на процесуално
представителство в полза на ищеца А.А.М..
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.