Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.
Провадия, 28.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 1 – ви състав, в публично съдебно заседание проведено на пети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 898 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца С.Н.Н. ***
за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
описаните и индивидуализирани в исковата молба недвижими имоти находящи се в землището на ********, община ***, а именно:
Изоставена орна земя с площ от 2281 кв.м., в м. „Чеирите“,
с идентификатор № 67129.13.30, при граници: 67129.13.31, 67129.13.26,
67129.13.27; Изоставена орна земя с площ от 138 кв.м., в м. „Чеирите“, с идентификатор № 67129.13.27, при граници:
67129.13.28, 67129.13.30, 67129.13.26; Изоставена орна земя с площ от 1772
кв.м., в м. „Чеирите“, с идентификатор № 67129.13.25,
при граници: 67129.13.31, 67129.13.32, 67129.13.24; Изоставена орна земя с площ
от 557 кв.м., в м. „Пътеката“, с идентификатор № 67129.13.23, при граници:
67129.13.51, 67129.13.24, 67129.25.1; Изоставена орна земя с площ от 670 кв.м.,
в м. „Пътеката“, с идентификатор № 67129.13.22, при граници: 67129.13.21,
67129.13.51, 67129.24.111.
В
исковата молба ищецът твърди, че е придобита собствеността по отношение на процесните имоти по силата на изтекла в негова полза придобивна давност по твърдения, че ищецът е упражнявал
явно и непрекъснато владение, необезпокоявано до настоящия момент като
обстоятелствата, при които е влязъл във владение на имотите са били във
владение на семейството му. Твърди, че през месец април 2018 г. е решил да
промени начина на трайно ползване на имотите. При проверка в ОСЗ *** установил,
че процесните имоти се водят като Земи по чл. 19 от
ЗСПЗ, което поражда правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
В срока по чл.131 от ГПК
ответното учреждение Община *** не е депозирало
писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. В. поддържа
предявеният иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът – Община Провадия,
редовно уведомени за съдебното заседание изпраща представител, който пледира за
отхвърляне на иска, като неоснователен.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
По
делото са представени удостоверения от ищеца от които е видно, че имоти с идетификатор 67129.13.22, 67129.13.23, 67129.13.25,
67129.13.30, 67129.13.27 по КК на с.Сладка вода с протоколно решение
№2/26.01.2009г., одобрено със заповед №РД 09-22_29.01.2009г. на комисията по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ са заличени от Приложение №1 към раздел 1, т.1 от горното
протоколно решение и са вписани в разред 2 по приложение 1 от същото, като
имоти по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането
им, като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С протоколно решение №2/26.01.2009г. са
описани имотите, по отношение на които са били допуснати непълноти и грешки при
регистрирането им, като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като измежду тези имоти
са и тези посочени в исковата молба.
За същите по делото са предоставени скици и
данъчни оценки от ищеца .
С оглед установяване на наведените от ищците
фактически твърдения, досежно фактите, породили
твърдяното право на собственост върху имотите, в хода на делото са ангажирани и
гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите Г. Г. П. и И. И. И.ов, от чиито показания се установява, че ищецът, владее и
обработва поцесните имоти в продължение на повече от 10
години.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка и формулираният въз основа на нея петитум
на исковата претенция обуславят извод за предявени в условията на активно
субективно съединяване установителни искове за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение
на ответника Община Провадия на правото на собственост на ищеца по отношение на
описаните в исковата молба недвижими имоти. Спецификата на предявените установителни искове в качеството им на положителни такива
обуславя разпределението на доказателствената тежест
между страните досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. В качеството им на страна, заявяваща право
на собственост върху имотите, ищецът следва да установи по пътя на главното и
пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него
придобивно основание.
В разглеждания случай, ищецът се позовава на оригинерно
придобивно основание, а именно изтекла в негова полза
придобивна давност, вследствие на упражнявана
непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имотите с намерение за своене в периода от 2003г. до датата на предявяване
на исковата молба в съда – 23.07.2018 г. Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал.
1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой
собствен такъв. Тъй като по делото не са наведени
фактически твърдения в персонален аспект за принадлежността на правото на
собственост върху имота, към момента на установеното от ищеца владение върху
същите, като съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. Въпросът относно
принадлежността на правото на собственост върху имотите към момента на
установяване на владение от ищеца е релевантен за разглеждания спор. Последното
произтича от нормата на чл. 68 от ЗС, съобразно която, установилият владение,
за да е то явно, трайно, несъмнено следва да отблъсне владението на
действителния собственик на имота, спрямо който го свои. В тежест на ищеца е да
установи, че имотите са били частна собственост, с оглед възможността да ги
своят като свои. При наведени твърдения, че имотите не са държани, нито
общински ищците следва да ангажират доказателства, че са принадлежали на друг
субект на правото – физическо или юридическо лице. Доказателства в този смисъл
не са ангажирани по делото. Съобразно действащата към 1958г. разпоредба на чл.
6 от ЗС /Обн. Изв. бр. 92/1951г./ държавна
собственост са имоти, които нямат друг собственик. При това положение и при
липса на фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че е своил имотите спрямо физически лица, следва, че ищецът е своил имотите спрямо Държавата.
По делото безспорно се
установи от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като
безпротиворечиви и безпристрастни, че ищецът е започнал да свои имота през
2003г. като го владеел и понастоящем явно, непрекъснато и необезпокоявано от
никога.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице
законови пречки за придобиване на процесния имот по
давност, поради което и доколкото по делото се установи по безспорен начин наличието на определения в чл.79, ал.1 от ЗС фактически състав, ищецът е придобил правото на собственост върху него въз основа на
владение осъществявано в периода от 2003 г. до настоящия. С оглед на така формираните правни изводи,
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ***, че С.Н.Н.,
ЕГН: ********** *** е собственик на
недвижим имот, находящ се в землището на ********, община ***,
а именно: Изоставена орна земя с
площ 557 кв м., местност „ПЪТЕКАТА“, имот с индентнфикатор № 67129.13.22 предходен № 013022; Изоставена
орна земя с площ 670 кв м., местност „ПЪТЕКАТА“, имот
с индентнфикатор № 67129.13.23 предходен № 013023;
Изоставена орна земя с площ 1772 кв м., местност
„ЧЕИРИТЕ“, имот с индентнфикатор № 67129.13.25
предходен № 013025; Изоставена орна земя с площ 2281 кв
м., местност „ЧЕИРИТЕ“, имот с индентнфикатор №
67129.13.30 предходен № 013030 и Изоставена орна земя с площ 138 кв м., местност „ЧЕИРИТЕ“, имот с индентнфикатор
№ 67129.13.27 предходен № 013027, въз основа на давностно
владение за периода от 2003г. до 24.07.2018г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: