Решение по дело №2680/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        №.......

         гр.В.Търново, 18.02.2019г.

 

       В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

 

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2680 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предмет на производството е иск с правно основание чл.124 ал.4 изр.1 пр.2 от ГПК за установяване неистинност /неавтентичност/ на един документ.

Ищцата Д.Д.Р. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адв.К. Т. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че е била в ТПО с ответника за периода от 01.01.1997 г. до 30.11.1999 г. Твърди, че не си е получила дължимото трудово възнаграждение за м.юли 1998 г., както и че положения срещу нейното име подпис в графа “получил сумата” във ведомостта за заплати за м.юли 1998 г. не е положен от нея, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае процесната Ведомост за работни заплати за м. юли на календарната 1998г. за изплащане на работниците и служителите на ответното СУ "*" в графа "Получил сумата - заплата" срещу името й за неистински /неавтентичен/ документ, доколкото подписът за получил сумата за работна заплата за този месец не е положен от нея. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ ищцата лично и чрез пълномощника си адв.Т. от ВТАК поддържа предявеният иск.

Ответникът СУ "*" със седалище  гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с което релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск, поради липса на правен интерес у ищцата, отхвърлено с определението по чл.140 от ГПК, като неоснователно. В условията на евентуалност по същество оспорва иска като неоснователен и моли да не бъде уважен. В СЗ, чрез пълномощника си, оспорва ищцовото твърдение, че подписът върху процесната ведомост за заплати за м.юли 1998 г. в графа “получил сумата” не е положен от ищцата. В хода по същество, чрез пълномощника си адв.С.Н. от ВТАК, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Навежда, че ответникът не е давал повод за завеждане на делото, поради което не следва да бъде осъждан за разноски. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, които моли ищцата да бъде осъдена да му заплати.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Ищцата и ответното СУ са били в ТПО в периода от 01.01.1997г. до 30.11.1999г., по силата на което Р. е заемала длъжност "техник в шевна работилница", прекратено, считано от 01.12.1999г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от ГПК.

            По делото е приета като писмено доказателство процесната Разчетно - платежна ведомост за работни заплати за м. юли 1998г. за изплащане на СОУ "* гр.*, в която в графа "Подпис за получаване на остатъка" срещу името на ищцата, вписана под списъчен номер 27, е положен подпис.

            По делото е назначена СГрЕ, като видно от неоспореното от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано писмено заключение на ВЛ Т. М., в процесната Разчетно - платежна ведомост за м. юли 1998г. на СОУ "* гр.* подписът срещу името на ищцата Д. Д. Р. не е положен от ищцата Д.Д.Р., а от някое друго лице.

            По делото е прието като писмено доказателство Постановление от 22.08.2017г. от Н.П. - прокурор в РП гр.* по преписка №319/2017г. по описа на РП *, образувана по писмен сигнал на ищцата за положени подписи във ведомостите за заплати на ответното СУ за периода 01.01.1997г. до 30.06.1999г. срещу нейното име, с твърдение, че не са положени от нея, по която е установено чрез експертна справка, че подписа във ведомостта за заплати на ответното СУ срещу името на ищцата за м.07.1998г. не е положен от нея, а от друго лице - лицето И. Й. Ц. от гр.*, работила като домакин в училището, отказано е образуването на ДП и е прекратена преписка вх.№319/2017г. по описа на РП гр.*, поради изключване наказателното преследване по давност на основание чл.80 ал.1 т.4 от НК.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Съгласно трайната съдебна практика, на която се позовава и ищцата по делото, иск с правно основание чл.124 ал.4 изр.1 пр.2 от ГПК за установяване неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, която преценка съдът следва да направи, като прецени дали соченият документ съдържа удостоверяване на факт с правно значение за един граждански спор.

Предявеният от ищцата иск с правно основание чл.124 ал.4 изр.1 пр.2 от ГПК за установяване неистинност /неавтентичност/ на един документ - процесната Ведомост за работни заплати за м. юли на календарната 1998г. за изплащане на работниците и служителите на ответното СУ "*" в графа "Получил сумата - заплата" срещу името на ищцата е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у Р. от предявяването му, тъй като оспореният документ съдържа удостоверяване на факт с правно значение /получаване от ищцата на работна заплата за м.юли 1998г./ за един граждански спор. Възражението на ответника за процесуална недопустимост на предявеният установителен иск по чл.124 ал.4 от ГПК на наведеното в писмения отговор основание е неоснователно. Налице е правен интерес у ищцата от предявяване на настоящият установителен иск по чл.124 ал.4 изр.1 пр.2 от ГПК за установяване неистинност /неавтентичност/ на оспореният документ, изходът по който е от значение за други граждански правоотношения между същите страни - за изхода по бъдещ съдебен спор помежду им с предмет неудовлетворено парично притезание на ищцата за неизплатено трудово възнаграждение за м.07.1998г. Достатъчно за съществуване на правен интерес у ищцата от предявяване на настоящият установителен иск по чл.124 ал.4 изр.1 пр.2 от ГПК е твърдението й, че съществува нейно неудовлетворено парично притезание за неизплатено трудово възнаграждение за м.07.1998г., основано на оспорения като неистински /неавтентичен/ документ - ведомост за работни заплати за ответника за м.07.1998г. в графа "Получил сумата - заплата" срещу името на ищцата, т.е. подписа срещу получил сумата за работна заплата, не е положен от ищцата, при все и че институтът на погасителната давност не се прилага от съда служебно.

            Разгледан по същество искът по чл.124 ал.4 изр.1 пр.2 от ГПК е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

            Уважаването на предявеният установителен иск по чл.124 ал.4 изр.1 пр.2 от ГПК предполага установяване в процеса по някой от предвидените в чл.194 ал.1 от ГПК начини, че оспореният документ е неистински /неавтентичен/, т.е., че не изхожда от лицето, което се сочи като негов автор, каквото пълно и главно доказване е проведено в процеса от ищцата, в чиято тежест е, по аргумент на обратното от правилото по чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК, предвид което предявеният установителен иск следва да бъде уважен. На основание чл.194 ал.1 от ГПК съдът извършва проверка на документ чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В процесният случай от неоспореното от страните и възприето от съда изцяло като компетентно и обосновано писмено заключение на ВЛ Т. М. по допуснатата СГрЕ безспорно се установи, че подписът в оспореният документ Разчетно - платежна ведомост за м.юли 1998г. на СОУ "*" гр.* в Графа "Подпис за получаване на остатъка" срещу името на ищцата Д. Д. Р., вписана под списъчен номер 27 на работника /служителя/ , не е положен от ищцата, а от някое друго лице, т.е. оспореният документ - процесна Ведомост за заплати за м.юли 1998г. на ответното училище в оспорената си част - удостоверително изявление на ищцата в Графа "Подпис за получаване на остатъка" срещу името й, в която част съставлява частен свидетелстващ документ, доколкото изпълнява функциите на разписка за получаване на остатъка от работна заплата, не изхожда от лицето, което се сочи като негов автор, т.е. не изхожда от ищцата по делото, поради което оспореният от ищцата документ е неистински /неавтентичен/, предвид което установителният й иск за установяване неговата неистинност /неавтентичност/ се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици от това.

            Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, в доказан размер общо от 570лв.

            Уважаването на предявеният иск обуславя неоснователност на претенцията на ответника за съдебни разноски. На основание чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК за възлагане на разноските на ответника върху ищцата, доколкото, дори и да се приеме, че ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, в хода на процеса не е признал иска, поради което не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК.

            Водим от горното и на основание чл.124 ал.4 изр.1 пр.2 от ГПК, съдът

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СУ "*" със седалище и адрес на управление гр.*, п.к.*, ул."*" №*, общ.*, с ЕИК по БУЛСТАТ: *, че Разчетно - платежна ведомост за м. юли 1998г. на СОУ "* гр.* /понастоящем СУ "*"/ е неистински /неавтентичен/ документ в графа "Подпис за получаване на остатъка" срещу името на ищцата Д. Д. Р., в която е положен подпис, доколкото подписът не е положен от Д.Д.Р., вписана под списъчен номер на работника /служителя/ 27, а от някое друго лице, по предявения от Д.Д.Р. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124 ал.4 изр.1 пр.2 от ГПК за установяване неистинност /неавтентичност/ на един документ.

            ОСЪЖДА СУ "*" със седалище и адрес на управление гр.*, п.к.*, ул."*" №*, общ.*, с ЕИК по БУЛСТАТ: *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Р. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 570 лв. /петстотин и седемдесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на СУ "*" със седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............