Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 29.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 1958 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Ч.Н.Д. -
един от двамата длъжници в изпълнителното производство по изп.дело № 20088440400218
срещу постановление от 27.08.2019г. на съдебен изпълнител С.Я., рег. № 844 КЧСИ, с
което е отхвърлено искането му за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, както и възражението му за несъразмерност
на наложените обезпечения с размера на дълга. В жалбата се излагат
доводи, че изпълнителното дело е спряно във връзка с издадена заповед за
обезпечаване на иск, предявен по гр.д. № 10452/2005 г. по описа на СРС, което
дело твърди да е приключило с влязло в сила решение на 11.07.2011 г. Твърди, че
от момента на влизане в сила на решението е отпаднала обезпечителната нужда на
наложеното обезпечение, като от тази дата до м. юли 2013 г. по изпълнителното
дело не са извършени изпълнителни действия прекъсващи давността. Моли
обжалваното постановление в частта, с която е отказано изпълнителното
производство да бъде прекратено да се отмени, евентуално – да се отмени
постановлението, с което е отказано да се вдигнат наложените запори на
банкови сметки на длъжника.
Взискателите В.П.Г.и Г.М.В.оспорват
жалбата като неоснователна. Твърдят, че изпълнителното
дело по отношение на този взискател е било спряно до влизане в сила на
определение от 21.11.2017 г., постановено по гр.д. № 10452/2005 г. на СРС, с
което наложена обезпечителна мярка е отменена. Сочат, че по изпълнителното дело
е извършил действия прекъсващи давността.
В мотиви си, ЧСИ С.Я. сочи, че изпълнителното дело по
отношение на двамата длъжници е спирано на основание няколко обезпечителни
заповеди, като по отношение на длъжника то е спряно с определение от 14.02.2006
г. и възобновено с постановление от 02.07.2018 г. Сочи, че преди постановяване
на обезпечителната мярка са наложени възбрани на собствени на длъжниците имоти,
като за периода на действие на обезпечителната мярка давност не тече, тъй като
предприемането на изпълнителни действия е забранено, като и към момента на депозиране
на становището изпълнителното производство отново е спряно, въз основа на
обезпечителна заповед от 31.07.2019 г..
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
І. По жалбата срещу постановлението
за отказ за прекратяване на изпълнителното производство.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, т.6 длъжникът може да
обжалва постановлението за отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство. Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Основание
за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
перемпцията настъпва по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител.
При няколко солидарни длъжника тя настъпва по отношение на този, спрямо когото
не е поискано или извършено изпълнително действие, независимо че по отношение
на другия солидарен длъжник взискателят е предприемал такива действия (аргумент
на по-силното основание от чл. 125, ал. 1 ЗЗД).
Доколкото жалбата е подадена само от единия от
солидарните длъжници – Ч.Д. съдът ще разгледа наличието на предпоставките по
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК само по отношение на този солидарен длъжник.
Изпълнителното производство е образувано по молба на
взискателите В.П.Г.и Г.М.В., подадена на
02.12.2005 г., въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2005 г. по гр.д №
09725/2005г. по описа на СРС, 76 състав. В молбата за образуване е поискано
налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Ч.Д.,***.
С
покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Д. на 28.01.2006г. е
насрочен опис на имота за 07.02.2006 г. С молба от 14.02.2006
г. длъжникът Д. представил определение от същата дата постановено по гр.д. № 10452/2005
г. по описа на СРС, 33 състав, за спиране на изпълнението по изпълнителното
дело, но само по отношение на недвижимия имот на ул. *******С молба от
17.02.2006 г. взискателят е поискал налагането на запор върху внесената от
длъжника Ч.Д. гаранция внесена по обезпечението, наложено по гр.д. № 10452/2005
г. по описа на СРС, 33 състав и на същата дата е разпоредено налагането на
такъв.
С
молба от 21.08.2012 г. взискателите поискали налагането на запор върху
банковите сметки на длъжниците. С молба от 11.08.2016 г. взискателят Г.В.е
поискал възобновяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника Ч.Д.,
като на 08.02.2018 г. от процесуалния представител на взискателя е представил
определение за отмяна на обезпечението.
С
разпореждане от 02.07.2018 г. ЧСИ С.Я. е възобновил производството по отношение
на длъжника Д., а на 19.07.2018 г. са изпратени запорни съобщения до всички
банки за запор на банковите му сметки.
С
молба от 05.04.2019 г. депозирал молба за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433,ал. 1, т.8 ГПК, която с разпореждане от
10.04.2019 г. е оставена без уважение. По подадена от длъжниците частна жалба е
постановено влязло в сила решение от 28.06.2019 г., с което частната жалба е
оставена без уважение.
В
мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС (т. 10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Настоящият
състав приема, че в случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително
дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички
тях, така и само по отношение на част от тях. В нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, като съдът намира,
че тази разпоредба предвиждаща относително действие на спирането и прекъсването
при солидарни задължения, по аргумент на по-силното основание е приложима и в
изпълнителното производство. Спирането на изпълнението по отношение на един
солидарен длъжник не представлява пречка за предприемане на изпълнителни
действия по отношение на другия солидарен длъжник, респ. предприемането на
изпълнителни действия спрямо имуществото на единия солидарен длъжник, не значи,
че взискателя не се е дезинтересирал от удовлетворяването си от имуществото на
другия такъв.
Видно от данните по изпълнителното дело в
периода 17.02.2006 г. - 21.08.2012 г. взискателят не е предприел никакви
изпълнителни действия по отношение на длъжника Ч.Д. като в този период
изпълнителни действия са предприемани (и спирани) по отношение имуществото само
на другия солидарен длъжник Л.В.. С определение от 14.02.2006 г., постановено
по гр.д. № 10452/2005 г. по описа на СРС, 33 състав, е спряно изпълнението, но
само по отношение на недвижимия имот, който е ипотекиран за обезпечаване на
вземането, но същото не е било пречка за продължаване на изпълнителните
действия срещу този длъжник чрез насочване на изпълнението върху друго негово
имущество. Предвид изложеното, съдът приема, че на дата 18.02.2008 г. са настъпили основанията за прекратяване на
изпълнителното производство, т.н. „перемпция“ на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Предвид изложеното, отказът на съдебния изпълнител да прекрати частично
изпълнението по отношение на този длъжник по изпълнението е незаконосъобразен,
поради което постановлението му следва да бъде отменено.
ІІ. По жалбата в частта, с която се
обжалва отказът на частния съдебен изпълнител да уважи възражението на длъжника
Ч.Д. по чл. 442 а, ал.2 ГПК.
В чл. 435 ГПК са посочени изчерпателно изпълнителните
действия, които подлежат на обжалване и отказът на частния съдебен изпълнител
да уважи възражението на длъжника по изпълнението във връзка с несъразмерната
му обезпеченост не е сред тях. Ето защо съдът намира, че жалбата в тази част
като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбоподателят не претендира
разноски, поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника Ч.Н.Д. в изпълнителното производство
по изп.дело № 20088440400218 постановление от 27.08.2019г.
на съдебен изпълнител С.Я., рег. № 844 КЧСИ, с което е отхвърлено искането му
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК по отношение на този длъжник и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за настъпило по силата на закона на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20088440400218
г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, по отношение на длъжника Ч.Н.Д. на дата 18.02.2008 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ч.Н.Д. срещу
постановление от 27.08.2019 г. на ЧСИ С.Я. в частта, в която се обжалва отказът
за уважаване на възражението на този длъжник за несъразмерност на наложените
обезпечения с размера на дълга.
Решението, в частта, с която
се оставя частната жалба без разглеждане, подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част
решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.