Русенската окръжна прокуратура
е обвинила подсъдимата Т.П.Г. с ЕГН **********, в това, че:
1.През периода ***. в
гр.Р., в условията на повторност, отнела чужди движими вещи- 2 бр. златни
кръстчета и златен ланец с общо тегло 27,7грама, на обща стойност 1 218
лв., от владението на Р.Д.И. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като случаят е немаловажен-престъпление
по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 от НК.
2.На ***. в гр.Р., в
условията на продължавано престъпление- на три пъти, използвала платежен
инструмент- дебитна карта на О.Б.Б. с № ***, без съгласието на титуляра Р.Д.И.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление- престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
В съдебното производство
пострадалата Р.Д.И. е конституирана като частен обвинител.
Делото е разгледано по реда на
глава двадесет и седма от НПК, като е проведено съкратено съдебно следствие при
условията на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът ПОДДЪРЖА обвинението, като счита, че от
материалите на досъдебното производство и от самопризнанията на подсъдимата в
съдебно заседание се доказва установеността на фактическата обстановка изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт. При тази фактическа обстановка
прокурорът твърди, че следва да се приеме, че подсъдимата Т.П.Г. е осъществила
от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл.195 ал.1 т.7
вр. с чл.194
ал.1 от НК и на престъплението по чл.249 ал.1 вр. с чл.26
ал.1 от НК, за които й е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Иска
окръжният съд да признае подсъдимата Г. за
виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по по чл.195 ал.1 т.7
вр. с чл.194
ал.1 от НК и за престъпление по чл.249
ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Излага доводи, за наличието
както на отегчаващи, така и на смекчаващи обстоятелства отговорността
обстоятелства, като едно от смекчаващите отговорността обстоятелства- това, че
подсъдимата е самотна майка на три малолетни деца е изключително по своята
същност. Иска съдът да определи на подсъдимата за двете престъпления наказания при
условията на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 от НК- под законоустановения минимум, като
за престъплението по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК да се определи
наказание лишаване от свобода в размер на една година, а за престъплението по
чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 от НК да се определи наказание лишаване от
свобода в размер на десет месеца. Предлага на основание чл.55 ал.3 от НК съдът
да не налага на подсъдимата кумулативно предвиденото наказание глоба за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК. Предлага на основание чл.23 от НК съдът на
наложи на подсъдимата Г. най-тежкото от така определените наказания за двете
престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит
тип. Счита, че на основание чл.68 от НК съдът следва да постанови отделно
изтърпяване и да приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода
в размер на шест месеца наложено с присъда № 262/13.12.2011год., постановена по
НОХД № 2540/2011год. по описа на РРС, което също да се изтърпи при първоначален
строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Адв.В.Й. ***- повереник на частния обвинител Р.Д.И., поддържа повдигнатото обвинение
и изложеното от прокурора относно доказаността на обвинението. Моли съда да
постанови присъда, с която за престъплението по чл.195 ал.1 т.7 от НК да
определи на подс.Г. наказание ориентирано към минимума от една година лишаване
от свобода, което при условията на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, а за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК да определи на подс.Г. наказание
ориентирано към минимума от две години лишаване от свобода, което при условията
на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, като и двете наказания да бъдат изтърпени
ефективно със съответния първоначален режим.
Частния обвинител Р.Д.И.,
осъществявайки правото си на лична защита, поддържа казаното от повереника й.
Адв.Г.Н. ***- назначен от
съда защитник на подсъдимата Т.П.Г., не оспорва доказаността на фактическите обстоятелства
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като и това, че от
правна страна, подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 от
НК и на престъплението по чл.249 ал.1 вр. с чл.26
ал.1 от НК, за които й е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Излага
доводи, че
не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а са налице само
смекчаващи отговорността обстоятелства, като твърди, че две от смекчаващите отговорността
обстоятелства са изключителни- това, че подсъдимата е майка на три малолетни
деца, за които трябва да се грижи и това, че две от тези деца имат заболявания.
Моли съдът да приложи чл.55 от НК, като при определяне на наказанията слезе под
най-ниския предвиден в закона предел за всяко от двете престъпления. Счита, че
и за двете престъпления наказанието лишаване от свобода следва да бъде
определено в размер под една година, като се приложи чл.55 ал.3 от НК и за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК не се наложи предвидено наказание глоба.
Подсъдимата Т.Г. прави самопризнания по реда на чл. 371 т.2 от НПК, като признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да
не се събират доказателства за тези факти. В обясненията си признава вината си
и изразява съжаление за извършеното, като сочи обстоятелства, че е самотна
майка на три малолетни деца, две от които имат здравословни проблеми, за които е
единствения родител, който полага грижи и е в тежко материално положение. Осъществявайки правото
си на лична защита по време на съдебните прения поддържа казаното от защитника й,
признава вината си и моли за по-леко наказание. В последната си дума подсъдимата
изразява съжаление за извършеното, извинява се на пострадалите и заявява, че
занапред смята да не върши престъпления и да си намери работа, за да може да си
гледа децата.
След преценка на събраните по
делото доказателства, направеното от подсъдимата Т.П.Г. самопризнание по чл.371
т.2 от НПК и на основание чл.373 ал.3 вр. с чл.372 ал.4 от НПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Т.П.Г. с ЕГН **********
е родена на ***г***
живее в същия град, български гражданин, разведена, със средно образование, осъждана четири пъти.
С Присъда №
193/06.10.2011год. по НОХД № 1698/2011год. по описа на Русенски районен съд, за
престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК, подс.Т.Г. е осъдена на
пробация, чрез налагане на следните пробационни мерки: 1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца чрез явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично. 2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца. 3.Безвъзмезден труд в полза на
обществото двеста часа годишно в продължение на една година. Присъдата влязла в
сила на 22.10.2011год.
С Присъда №
262/13.12.2011год. по НОХД № 2540/2011год. по описа на Русенски районен съд, за
престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, подс.Т.Г. е осъдена на
лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.
С Определение №
138/14.02.2012год. по ЧНД № 226/2012год. по описа на Русенски районен съд са
групирани наказанията наложени на Т.П.Г. по НОХД № 1698/2011год. и НОХД №
2540/2011год. и двете по описа на Русенски районен съд, като е наложено едно
общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно- шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното общо
наказание е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.25 ал.3
от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията предмет на групирането.
Определението влязло в сила на 01.03.2012год.
Подс.Г. е самотна майка
на три малолетни деца- П. Й. Й.- роден на ***год., Г. К. И.- родена на ***год.
и А. Т. Г.- роден на ***год. Детето П. има заболяване с окончателна диагноза: „Синдром
на дразнимо черво без диария. Долихоколон. Запек. Вторичен недоимък на лактоза”,
а детето А. има заболяване с основна диагноза: „Крива шия” и придружаващи заболявания:
„Вродена деформация на бедрото, неуто”. Подсъдимата е единствения родител,
който полага грижи за децата и живее с тях заедно с родителите си в дома на
последните, като има сериозни финансови затруднения да осигурява собствената си
издръжка и тази на децата си. Подсъдимата не притежава недвижими имоти и
моторни превозни средства, не работи и получава само по 105 лв. месечно- помощи
за трите й деца, както и 310лв. майчински за детето А., но последните месеци не
получава сумата от 310лв., тъй като вземането на подсъдимата за цялата сума се
прихваща от НОЙ във връзка със вземане на държавното обществено осигуряване
произтичащо от неправомерно получена от подс.Г. сума в размер на 1200 лева.
Въпреки осъжданията й и
наличието на отложено изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, подс.Т.Г.
продължила да замисля и да извършва престъпления, за да си набавя финансови
средства, тъй като не работела.
В началото на месец
декември 2012год. подс.Г. *** и се насочила към бл. „Т.”, в който живеела св. Р.Д.И..
По повод търсената квартира двете случайно се срещнали и се заприказвали, като И.
поканила подсъдимата в дома си. Там подс.Г. споделила с И., че на една снимка е
разпознала своя съученичка М., която била дъщеря на св.И.. Междувременно
подсъдимата се представила под името А. И. и под това име общувала през цялото
време с Р.И.. Двете се сближили и подсъдимата започнала да посещава св.Р.И.,
като я наричала „майче” и това много поласкало И.. При едно на посещенията на
подсъдимата в дома на св.И.- на 10.12.2012год., по някакъв повод св.Р.И.
извадила от гардероба кърпичка, вързана на възел, която подсъдимата видяла,
както и нейното съдържание. В кърпичката
имало златен ланец и две златни кръстчета, с общо тегло 27,7 грама, които били
собственост на дъщерята на св.И.- св.М.Д.М.. Св.Р.И. се оплакала на
подсъдимата, че някой влиза в тях и
взема различни неща, както и че я пръскат с газ, за да я приспят. Използвайки
излизането на св.И. от стаята, подс.Г. взела златните накити и ги прибрала в
себе си с намерение да ги изнесе и да ги продаде.
След като си тръгнала от
дома на св.И., подсъдимата наела такси и поискала да бъде откарана до заложната
къща „***”, намираща се на ул. „*** в гр.Р. Било малко преди полунощ и на смяна
там бил св.И.К.Д.. Св.Д. приел представените от подсъдимата златен ланец и 2
бр. златни кръстчета, претеглил ги и установил, че са златни и общото им тегло
е 27,7грама. Оценил ги и предложил за тях на подс.Г. сумата от 1 100 лева.
Подсъдимата се съгласила и попълнила декларация, в която посочила, че е
собственик на златните накити, които била придобила от баба си. След това
получила 1 100 лева и напуснала заложната къща, като се качила в таксито,
което я чакало и отпътувала. Получените пари подсъдимата похарчила за свои
нужди по неустановен начин.
Няколко дни по-късно св.Р.И.
установила липсата на златните накити и на 20.12.2012год., при един от
телефонните разговори с дъщеря й, която живеела в Италия, споделила, че златото
е изчезнало.
Съгласно заключението по
назначената на досъдебното производство ценова стокова експертиза, стойността
на отнетите златни накити е 1 218лева по средни пазарни цени към
10.12.2012год.
Отношенията между подс.Г. и св.И. се развивали
добре и в края на м. декември 2012год. – на 29.12.2012год. св.И. помолила
подсъдимата да й помогне да смени PIN-кода на дебитната й
карта. Св.И. притежавала дебитна карта на банка О.Б.Б. с № ***, чрез която си
теглела необходимите парични средства. Парите по сметката на картата се
събирали от пенсията на св.И. и изпратените й от св.М.М. от Италия парични
средства като помощ, които И. си внасяла сама в банката.
Св.И. и подс.Г. отишли до
банкомат в магазин „П.” в гр.Р. и сменили PIN-кода на дебитната карта
на св.И.. След това картата останала у подс.И. и тя решила да се възползва от
това и да изтегли пари за себе си.
След като се разделила
със св.И., подс.Г. решила да провери колко пари има в дебитната карта на св.И.,
което сторила в 19,56часа на банкомат до магазин „***”, намиращ се в гр.Р.,
бул. „*** и след като се убедила, че в нея има пари, веднага изтеглила от тях
за свои нужди в 19,57часа сумата от 400 лева. След това подсъдимата с кола се
придвижила до друг банкомат- на адрес: гр.Р., ул. „***, откъдето в 20,09часа
изтеглила още 400 лева, като минута преди това проверила наличността на
сметката още веднъж. Продължила напред с автомобил и в 20,13часа изтеглила още
300 лева от банкомат на адрес: гр.Р., ул. „***
След това, при последващо
посещение в дома на св.И., подс.Г. върнала незабелязано дебитната карта на св.И..
В началото на месец
януари 2013год. св.Р.И. разбрала, че от дебитната й карта са изтеглени пари и
споделила това с дъщеля си в разговор по телефона на 02.01.2013год. След този
разговор, разтревожена от чутото, св.М.М. се върнала в Р.България на
08.01.2013год. С майка си посетила О.Б.Б.-Р. и поискала разпечатка на
транзакциите за периода 04.12.2012год. – 08.01.2013год., при което били
констатирани тегления на големи суми от 300 и 400 лева, за които св.И. не могла
да даде обяснения, като твърдяла, че не е теглила суми по-големи от 50 лева.
В последствие св.И.
разказала на дъщеря си за запознаването и срещите си с подс.Г., която тя
познавала под името А. И. и за посещенията на последната в дома на св.И..
Бил подаден сигнал до МВР
и била извършена проверка, в хода на която св.Н.П.В.- оперативен работник във
Второ РУП-Русе установил гореизложената фактическа обстановка.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за установена от самопризнанията на подсъдимата
Т.П.Г. по реда на чл. 371 т.2 от НПК, които
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства: обяснения на обв.Т.П.Г.,
свидетелски показания на Р.Д.И., М.Д.М., И.К. Д., Н.П.В., от писмените доказателства: документи за
превеждане, писма, заложен билет, снимки справка за тегления, справка
за съдимост, декларация, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, биографична справка,
от заключенията по извършените ценова
стокова експертиза и техническа експертиза и от веществените
доказателства: 3 бр. CD-R.
Изложената фактическа обстановка
се установява и от приетите на съдебното следствие писмени доказателства: 5 бр.
разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни
плащания, чрез прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване, 3
бр. заверени копия от удостоверения за раждане, 2 бр. епикризи и 3 бр.
амбулаторни листи.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимата
Т.П.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 10.12.2012 год. в гр.Р., в условията на повторност, отнела чужди движими вещи- 2
бр. златни кръстчета и златен ланец, с общо тегло 27,7грама, на обща стойност
1 218лв. /хиляда двеста и осемнадесет лева/, от владението на Р.Д.И. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен.
От обективна страна на
10.12.2012год. в гр.Р., подс.Г. с действията си извършила отнемане на
посочените златни накити, като прекъснала владението на св.Р.И. върху тях и
установила свое владение. Отнетите златни накити били чуждо имущество за
подсъдимата, тъй като същите били собственост на св.М.М., макар че се намирали
във владението на св.Р.И.. Отнемането на златните накити от владението на св.И.
станало без съгласието й.
С оглед високата стойност на
отнетите вещи и наличието на минали осъждания на подсъдимата случаят не е маловажен
по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Подс.Г. е извършила посочената
кражба в условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК, тъй като е била
осъждана за кражби /в немаловажни случаи/, и не е бил изтекъл петгодишния срок
предвиден в чл.30 от НК. Предвид това и немаловажността на случая, е налице
квалифициращия признак по чл.195 ал.1 т.7 от НК- кражба извършена в условията
на повторност, в немаловажни случаи.
От субективна страна подс.Т.Г. е
извършила кражбата при пряк умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
тяхното настъпване. Подсъдимата извършила деянието с намерение противозаконно
да присвои отнетите вещи, което е видно от извършеното от нея разпореждане с
вещите кратко време след отнемането им. Съзнанието на подсъдимата е обхващало
всички признаци от обективната страна на престъплението, включително и факта,
че в миналото е осъждана за кражби в немаловажни случаи.
Поради изложеното подсъдимата Т.П.Г.
следва да бъде призната за виновна в това, че на 10.12.2012год. в гр.Р., в условията на повторност, отнела чужди движими вещи- 2
бр. златни кръстчета и златен ланец, с общо тегло 27,7грама, на обща стойност
1 218лв. /хиляда двеста и осемнадесет лева/, от владението на Р.Д.И. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен- престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 от НК.
Видно от приетата за установена
фактическа обстановка, която съответства на изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт, подс.Т.Г. е извършила престъплението по чл.194 ал.1 т.7
вр. с чл.194 ал.1 от НК на 10.12.2012год., а не през периода 06-10.12.2012год.,
както й е било повдигнато обвинение с обвинителния акт. През периода
06-09.12.2012год. подсъдимата не е извършила престъпление по чл.195 ал.1 т.7
вр. с чл.194 ал.1 от НК. Ето защо подсъдимата следва да бъде призната за
невинна в това да е извършила престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194
ал.1 от НК през периода 06-09.12.2012год., поради което и на основание чл.304
ал.1 от НК следва да бъде оправдана в частта на повдигнатото й обвинение по
чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 от НК за периода от време 06-09.12.2012год.
Подсъдимата
Т.П.Г. е осъществила от обективна и субективна страна и състава на престъпление
по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 29.12.2012год. в гр.Р., в
условията на продължавано престъпление, на три пъти, използвала платежен
инструмент- дебитна карта на О.Б.Б. с № ***, без съгласието на титуляра Р.Д.И. ***,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
От обективна страна на ***. в
гр.Р., подс.Г. с действията си на три пъти използвала платежен инструмент -
дебитна карта на О.Б.Б. с № ***, издадена на Р.Д.И., като употребила същата на
три пъти в три различни банкомата и по този начин изтеглила общо 1 100
лева. За това използване на дебитната карта на св.Р.И. подсъдимата не била
получила съгласието на титуляра на платежния инструмент- св.Р.И.. Използваната
дебитна карта представлява „платежен инструмент” по смисъла на чл.93 т-.24 от НК, тъй като е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят
пари или парични стойности. Деянията не съставляват по тежко престъпление от
това по чл.249 ал.1 от НК, поради което следва да се квалифицират по този текст
от закона.
От субективна страна подсъдимата
е извършила престъплението по чл.249 ал.1 от НК при пряк умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянията си, предвиждала е техните
общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Съзнанието на подсъдимата е обхващало всички признаци
от обективната страна на престъплението.
Подсъдимата е извършила
престъплението по чл.249 ал.1 от НК в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като през непродължителен период от време е
извършила три отделни деяния, които осъществяват по отделно един и същ състав
на престъпление по чл.249 ал.1 от НК, извършени са при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предходните.
Поради изложеното подсъдимата Т.П.Г.
следва да бъде призната за виновна в това, че на ***. в гр.Р., в условията
на продължавано престъпление, на три пъти, използвала платежен инструмент-
дебитна карта на О.Б.Б. с № ***, без съгласието на титуляра Р.Д.И. ***, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление- престъпление по чл.249 ал.1 вр. с
чл.26 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието на подс.Т.Г. за извършеното от нея престъпление по чл.195 ал.1 т.7
вр. с чл.194 ал.1 от НК съдът
съобрази следното :
Предвид проведеното по делото съкратено съдебно следствие и на основание
чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при
условията на чл.58а от НК.
За престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 от НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години.
Съдът намира, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат това, че подсъдимата е самотна
майка на три малолетни деца, две от които имат здравословни проблеми, като е
единствения родител, който полага грижи за тях, тежкото й семейно и материално
положение, направените самопризнания и изразеното съжаление за извършеното.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете съдебното
минало на подсъдимата предвид наличието на минали осъждания, които не са взети
предвид при квалифицирането на кражбата по чл.195 ал.1 т.7 от НК.
Съдът намира, че смекчаващото
отговорността обстоятелство изразяващо се в това, че подсъдимата е самотна
майка на три малолетни деца, две от които имат здравословни проблеми, като е
единствения родител, който полага грижи за тях, представлява изключително
смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл.55 ал.1 от НК. Освен това, съдът
намира, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание за
престъплението по чл.195 ал.1 от НК, което е една година лишаване от свобода,
се явява несъразмерно тежко, предвид наличието на едно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство и превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо съдът счита, че за извършеното престъпление по чл.195
ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 от НК на подсъдимата следва да се определи наказание
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК- под най-ниския предел, а именно лишаване
от свобода за срок от седем месеца. При условията на чл.58а ал.1 от НК, за това
престъпление на подсъдимата може да бъде наложено минимално наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца, което представлява намалено с 1/3 наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което е най-ниския предел предвиден
за престъплението по чл.195 ал.1 от НК. От изложеното е видно, че в случая
едновременно са налице условията на чл.58а ал.1 от НК и тези на чл.55 ал.1 т.1
от НК, като по-благоприятно за подсъдимата е приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. При това положение и на основание чл.58а ал.4 от НК, следва да се приложи
само чл.55 ал.1 т.1 от НК, като за престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. с
чл.194 ал.1 от НК на подсъдимата Т.Г. се наложи наказание лишаване от свобода
за срок от седем месеца, с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието на подс.Т.Г. за извършеното от нея престъпление по чл.249 ал.1 вр.
с чл.26 ал.1 от НК съдът
съобрази следното :
Предвид проведеното по делото съкратено съдебно следствие и на основание
чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при
условията на чл.58а от НК.
За престъплението по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК , законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години, както и глоба до двойния размер на
получената сума.
Съдът намира, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат това, че подсъдимата е самотна
майка на три малолетни деца, две от които имат здравословни проблеми, като е
единствения родител, който полага грижи за тях, тежкото й семейно и материално
положение, направените самопризнания и изразеното съжаление за извършеното.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете съдебното
минало на подсъдимата предвид наличието на минали осъждания.
Съдът намира, че смекчаващото
отговорността обстоятелство изразяващо се в това, че подсъдимата е самотна
майка на три малолетни деца, две от които имат здравословни проблеми, като е
единствения родител, който полага грижи за тях, представлява изключително
смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл.55 ал.1 от НК. Освен това съдът
намира, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК, което е две години лишаване от свобода, се
явява несъразмерно тежко, предвид наличието на едно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство и превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо съдът счита, че за извършеното престъпление по чл.249
ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК на подсъдимата следва да се определи наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК- под най-ниския предел, а именно лишаване от
свобода за срок от десет месеца. При условията на чл.58а ал.1 от НК, за това
престъпление на подсъдимата може да бъде наложено минимално наказание лишаване
от свобода за срок от една година и четири месеца, което представлява намалено
с 1/3 наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е най-ниския
предел предвиден за престъплението по чл.249 ал.1 от НК. От изложеното е видно,
че в случая едновременно са налице условията на чл.58а ал.1 от НК и тези на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, като по-благоприятно за подсъдимата е приложението на
чл.55 ал.1 т.1 от НК. При това положение и на основание чл.58а ал.4 от НК,
следва да се приложи само чл.55 ал.1 т.1 от НК, като за престъплението по
чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК на подсъдимата Т.Г. се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от десет месеца, с което ще се постигнат целите по
чл.36 от НК.
Предвид тежкото материално
положение на подсъдимата, съдът намира, че в случая следва да се приложи чл.55
ал.3 от НК, като не следва да се налага по-лекото наказание глоба, което
законът предвижда кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК.
Съдът счита, че така определените наказания са съответни на степента на
обществена опасност на деянията и на дееца, съобразени са с наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, справедливи са и отговарят на целите по
чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната
превенция. С тях ще се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на
законите и добрите нрави и ще й се отнеме възможността да върши престъпления за
срока на лишаването й от свобода. В най-голяма степен ще се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото за
предотвратяване извършването от тях на
престъпления от същия или друг вид.
Подсъдимата Т.Г. е извършила
горепосочените две престъпления преди да бъде осъдена с влязла в сила присъда
за което и да било от тях, поради което на основание чл.23 ал.1 от НК следва да
й бъде наложено едно общо наказание, най-тежкото от така определените наказания
за всяко от престъпленията, а именно лишаване от свобода за срок от десет
месеца.
Съдът намира, че за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК не се налага увеличаването на основание
чл.24 от НК на така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца.
Тъй като извършените от
подсъдимата престъпления са умишлени и същата е осъждана на лишаване от
свобода, не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода и същото следва да
бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
следва да се определи наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип.
Подсъдимата Т.Г. е извършила
престъпленията предмет на разглеждане по настоящото дело преди изтичането на
тригодишния изпитателен срок определен по реда на чл.66 ал.1 от НК с
Определение № 138/14.02.2012год. по ЧНД № 226/2012год. по описа на Русенски районен съд, влязло в
сила на 01.03.2012год., за който е било отложено наложеното с това определение
на основание чл.23 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца. Ето защо са налице предпоставките на чл.68 ал.1 от НК, поради което
отложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца следва да бъде
изтърпяно от подсъдимата Т.Г. отделно. На
основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС изтърпяването на това наказание
също следва да бъде при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип.
Веществените доказателства: 1 бр.
***” с капацитет 700 МВ, и 1 бр. ***” с капацитет 700 МВ, поставени в кутия от
черен изкуствен материал и подвижен капак от прозрачен изкуствен материал,
поставена в полиетиленов плик прикрепен между л. 52 и л.54 от досъдебното
производство, и 1 бр. CD-R, поставен в хартиен
плик-л.16 от досъдебното производство, следва да останат към делото.
Подсъдимата Т.П.Г. следва да заплати направените за нуждите на
наказателното производство разноски, които за досъдебното производство са в
размер на 115,90лв. /сто и петнадесет лева и деветдесет стотинки/
и следва да се заплатят по сметка на ОД на МВР-Русе, а за съдебното
производство пред първата инстанция са в размер на 15 лв./петнадесет лева/ и
следва да се заплатят по сметка на Русенския окръжен съд.
Подсъдимата Т.П.Г. следва да заплати на частния обвинител Р.Д.И.
направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение на
повереник, които видно от представения и приложен по делото договор за правна защита
и съдействие са в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател: