РЕШЕНИЕ
№ 1977
гр. Варна, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110106473 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба по реда на чл. 422 ГПК от М.
И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу В. Ф. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
* е предявен положителен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 613,76 лв. /шестстотин и тринадесет лева
и седемдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо от деликвента парично
обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени вреди, в резултат на виновно
причинено на 23.11.2021 г. ПТП, изразяващо се в разликата между платеното от
застрахователя обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 646 лв. и
действително извършените от пострадалото лице разходи за отстраняване на щетите по л.а.
„*“, модел „*“, с рег. № *, в размер на 1 259,76 лв., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението /06.04.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2333 от
07.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 4541/2022 г. на
ВРС. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез увеличаването му до размера
от 1 101,73 лв., на основание чл. 214 ГПК.
В производството е приет за съвместно разглеждане предявения от В. Ф. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. * срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*,
обратен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 613,76
лв. /шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо
от застрахователя на пострадалото лице застрахователно обезщетение за претърпени от
пострадалия имуществени вреди, в резултат на виновно причинено от делинквента на
23.11.2021 г. ПТП, изразяващо се в разликата между платеното от застрахователя
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 646 лв. и действително
извършените от пострадалото лице разходи за отстраняване на щетите по л.а. „*“, модел „*“,
с рег. №*, в размер на 1 259,76 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението /06.04.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед № 2333 от 07.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 4541/2022 г. на ВРС.
1
В исковата молба ищецът М. И. Ж. твърди, че на 23.11.2021 г. на бул. „*“ № *е
настъпило ПТП между собствения му л.а. „*“, модел „*“, с рег. № * и този на ответника - л.а.
„*“, модел „*“, с рег. № *, за което е съставен Двустранен констативен протокол, в който
ответникът е посочил, че има вина за инцидента. Изложено е, че доколкото ответната страна
е имала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „З*“ АД /полица № BG/*/*/, на
25.11.2021 г. ищецът уведомил дружеството за настъпилото ПТП. При извършения от вещо
лице на застрахователя оглед било съставено Опис-заключение № 0801-006893/2021-01 от
25.11.2021 г., като експертът констатирал повреди по автомобила на увреденото лице, както
следва: преден ляв калник – за ремонт втора степен и боядисване, предна лява врата - за
ремонт втора степен и боядисване, задна лява врата - за ремонт първа степен и боядисване,
заден ляв калник - за ремонт първа степен и боядисване, задна броня - за ремонт първа
степен и боядисване, корпус ляво огледало – за боядисване, предна броня - за ремонт първа
степен и боядисване. Застрахователното дружество изплатило на ищеца сумата от 382,49 лв.
на 03.12.2021 г., представляваща определеното обезщетение за възстановяване на щетите по
автомобила. След депозирано възражение от 20.12.2021 г., на ищеца била доплатена сумата
от 263,51 лв., като общо заплатената от застрахователя на ответника сума била 646 лв.
Ищецът намира, че действителната стойност нужна за възстановяване на причинените на
собствения му автомобил щети възлиза на 1 259,76 лв., съобразно проформа фактура №
99/15.12.2021 г. и работна карта № 194734/86439 от 14.12.2021 г., издадени от „Доктор
Колор“ ООД, поради което предявява настоящата претенция, явяваща се разликата между
изплатеното от застрахователното дружество до стойността, необходима за отремонтиране
на МПС, срещу деликвента на основание чл. 45 ЗЗД. Твърди да е изпратена покана изх. №
533/28.02.2022 г. до ответника за репариране на вредите, като и към настоящия момент
претендираната сума не е изплатена. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът В. Ф. К. депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище
за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Не се оспорва наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП между
ответника и „*“ АД. Изложено е, че доколкото със сключване на застраховката
застрахованото лице е прехвърлило риска върху застрахователя и същият вече е заплатил на
ищеца обезщетение, то искането се явява неоснователно. В допълнение е посочено, че
липсват доказателства по делото ищцовата страна действително да е сторила
претендираните като разлика между изплатената сума до исковата такава разходи за
възстановяване на щетите по автомобила, поради което и счита, че същата не подлежи на
репариране. Оспорва се твърдените от ищеца вреди да са настъпили само в резултат от
процесното ПТП, тъй като описът на вещото лице на застрахователя не бил съставен в
присъствието на ответника. На следващо място оспорва изложеното в исковата молба за
наличието на вина у ответника за настъпване на произшествието, с оглед попълнените в
двустранния протокол данни на ищеца в графата, предназначена за виновния водач. Твърди
се да е извършена корекция в представения по делото двустранен протокол след
подписването му от страните, като с различен на ответника почерк е вписано „признаван се
за виновен не съм употребил алкохол“. Направено е възражение за съпричиняване на ПТП,
доколкото ищцовата страна не е съобразила поведението на останалите участници по пътя и
подадения от ответника сигнал за смяна посоката на движение, в резултат на което се е
стигнало до инцидента. Моли се за отхвърляне на претенцията, а в условията на
евентуалност – редуциране размера на присъдената сума. Както и присъждане на разноски.
В срока по чл. 219, ал. 3 вр. чл. 131 ГПК ответникът е предявил обратен иск срещу
конституираното на негова страна трето лице - помагач „*“ АД, в който се излага, че
страните били обвързани по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран
в полица № BG/* от 22.12.2020 г. със срок на действие от 23.12.2020 г. до 22.12.2021 г., в
който период е настъпило процесното ПТП. Намира, че доколкото със сключване на
застрахователната полица рискът при настъпване на застрахователно събитие е преминал
върху застрахователното дружество, то в случай, че претенцията на ищеца по главния иск
бъде уважена, застрахователят следва да заплати дължимото се такова. Моли се за
присъждане на разноски.
2
Ответникът по обратния иск „*“ АД застъпва становище за неоснователност както на
главната претенция, така и на предявения обратен иск. Не се оспорва, че ищецът /ответник
по главния иск/ е бил страна по валидно сключена към датата на процесното ПТП
застраховка. Не се оспорва и заплащането на ищеца по главния иск на сумата от 646 лв. като
обезщетение за възстановяване щетите по автомобила му. Ответникът оспорва механизма на
настъпване на произшествието, както и вината на ищеца по настоящия иск за настъпването
му, в която връзка и се оспорва съдържанието на двустранния констативен протокол,
приложен по делото. Излагат се доводи за съпричиняване на инцидента от ищеца по главния
иск, а в допълнение се посочва, че претендираната над вече заплатената като обезщетение
сума, се отнася до щети по автомобила на главния ищец, които не са в резултат от
процесното ПТП. в условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на претенцията,
доколкото намира същата за завишена. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска. В
съдебно заседание уточнява, че страните са подписали два констативни протокола за ПТП,
като в единият погрешно е вписано виновното лице. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
В съдебно заседание третото лице помагач не изпраща представител.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП /л. 7/ се
установява, че на 23.11.2021 г. от 17,10 ч. е настъпило ПТП в гр. *, бул. „*“ № *между
водачите В. К., собственик на л.а. „*“, модел „*“, с рег. № * и М. Ж., собственик на л.а. „*“,
модел „*“, с рег. № *. Записано е в протокола, че при смяна на лентите автомобилът на В. К.
е блъснал автомобила на М. Ж., от което са настъпили увреждания по последния автомобил
– предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и задна броня.
Протоколът е подписан от двамата водачи, като В. К. е записал, че се признава за виновен и
не е употребил алкохол. Ответникът е представил идентичен двустранен протокол/л. 31/,
при който в графата „Забележка“ липсва записаното, че се признава за виновен и не е
употребил алкохол.
Третото лице помагач е представило в копие, и в оригинал, Двустранен констативен
протокол за ПТП /л. 78 и л. 98/, от който се установява, че на 23.11.2021 г. от 17,10 ч. е
настъпило ПТП в гр. *, бул. „*“ № *между водачите В. К., собственик на л.а. „*“, модел „*“,
с рег. № * и М. Ж., собственик на л.а. „*“, модел „*“, с рег. №*. Записано е в протокола, че
при смяна на лентите автомобилът на В. К. е блъснал автомобила на М. Ж., от което са
настъпили увреждания по последния автомобил – предна броня, преден ляв калник, предна
лява врата, задна лява врата и задна броня. Протоколът е подписан от двамата водачи, като
В. К. е записал, че се признава за виновен и не е употребил алкохол. М. Ж. е записал, че не е
употребявал алкохол. Страните „А“ и „Б“ в този протокол са разменени с посочените в
протоколите на л. 7 и л. 31.
От представения опис-заключение по щета на МПС № 0801-006893/2021-01 от
05.11.2021 г. на *“ /л. 8/ се установява, че са констатирани щети по л.а. „*“, модел „*“, с рег.
№ * – преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, задна броня,
огледало корпус и предна броня.
От Проформа фактура № 99/15.12.2021 г. на „ДОКТОР КОЛОР“ ООД /л. 9/ и Работна
карта № 194734/86439 от 14.12.2021 г. /л. 10/ се установява, че за клиент М. Ж. стойността на
автобояджийска услуга е в размер на 1 259,76 лв., като са посочени подробно извършените
услуги.
От писмо от З*“ до ищеца с изх.№ 20/04.01.2022 г. /л. 12/ се установява, че по
3
подадено възражение от ищеца е извършено доплащане на застрахователното обезщетение в
размер на 263,51 лв.
От покана от М. Ж. до В. К. /л. 13-14/ се установява, че ищецът е поканил ответника
да му заплати сумата от 613,76 лв., представляваща разликата между заплатеното от
застрахователя обезщетение и реално претърпените вреди. Поканата е непотърсена от
адресата.
От представената застрахователна полица № BG/3* г. и сметка към нея /л. 30/ се
установява, че ответникът В. К. е имал сключена с третото лице ЗАД „*“ задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода 23.12.2020 г. –
22.12.2021 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно автотехническа
експертиза се установява, че управлявания от В. К. л.а. „*“, модел „*“, с рег. № В 7498 КТ
блъска управлявания от М. Ж. л.а. „*“, модел „*“, с рег. № *, при навлизане на първия
автомобил от лява в дясна лента, в момент когато вторият автомобил е заемал същата лента.
Нанесените щети по л.а. „*“, модел „*“, с рег. № * съответстват на сочения механизъм на
ПТП и е налице причинно-следствена връзка между инцидента и вредите. Средната пазарна
стойност за възстановяване на вредите е била 1 981,01 лв., като независимо от възрастта на
автомобила стойността на работните часове не се променя. Не може да се разчертае
мащабна скица на мястото на инцидента. При своевременна реакция на двамата водачи ПТП
е било предотвратимо. Увредените части по л.а. „*“, модел „*“ са предна броня, преден ляв
калник, предна лява врата, ляво странично огледало, задна лява врата, заден ляв калник и
задна броня, като всички детайли са със степен ремонт и боядисване. Действителната средна
пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е била 8 323 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е ищеца положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за заплащане на парично
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, който е квалифициран по чл. 45
ЗЗД. Ответникът е предявил обратен иск срещу третото лице помагач.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи противоправно действие на ответника; настъпилите за ищеца имуществени вреди
по основание и размер; причинната връзка между действието и настъпилите вреди. Следва
да бъде посочено, че на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на ответника се предполага, като
в случай че ищцовата страна докаже останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, ответникът следва да обори презумпцията за вина, като установи,
че действието му не е извършено виновно. В случай, че главната претенция бъде уважена, в
тежест на ищеца по обратния иск е било да докаже, че с третото лице – помагач са валидно
обвързани по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който покрива
периода на осъществяване на процесното ПТП, при което на са нанесени увреждания (не се
спори).
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 23.11.2021 г. в гр.
*, на бул „*“ № *е настъпило ПТП между л.а. „*“, модел „*“, с рег. № *, собственост на
ищеца М. И. Ж. и л.а. „*“, модел „*“, с рег. № * – собственост на ответника В. Ф. К.. Не се
спори, че към тази дата ответникът е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при „*“ АД, както и че застрахователното дружество е изплатило на ищеца
сума в общ размер на 646 лв. като обезщетение за щетите, настъпили в резултат на
инцидента.
На първо място следва да се посочи, че съдът неправилно с определение от съдебно
заседание проведено на 14.02.2023 г. е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на
предявения от ищеца иск по чл. 422 ГПК чрез увеличаване на размера му до сумата от
4
1 101,73 лв.
Съгласно мотивите към т. 11б от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС в производството по
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение
правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210,
ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
В настоящия случай не е следвало да се допуска изменение на иска чрез
увеличаването на неговия размер. Осъдителен иск в условията на евентуалност също не е
предявен. В този смисъл и производството по делото следва да се прекрати като
недопустимо в тази част, за която решението ще има характера на определение.
По отношение на първоначалната претенция настоящият състав намира, че ищецът е
доказал фактите, за които носи доказателствена тежест. Установява се от доказателствата по
делото, че между ищеца и ответника е настъпило ПТП, за което вина има последния.
Действително са налице два различни двустранни констативни протокола, но разликата се
състои в това от коя страна на документа е вписан виновния водач, като от нарисуваната от
водачите схема на ПТП и експертизата на вещото лице безспорно се установява, че В. К. е
виновен за инцидента. Застрахователят на ответника също го е приел за виновен (представен
е оригинал на протокола) и е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение във връзка с
действащата застраховка „Гражданска отговорност“. Дали в протоколите е записано
„виновен съм, не съм употребил алкохол“ или не, не води до извод за липса на вина за
настъпилото ПТП. Доказателства в обратна насока не са ангажирани, а и от материалите по
застрахователната преписка се достига до извода, че именно ответникът е виновния водач,
поради което същият се явява и делинквент, който управлявайки автомобила си е нарушил
правилата за движение и е причинил вреди на ищеца в размер на стойността на увредените
детайли по автомобила и разходите за възстановяването им, при наличието на причинна
връзка между събитието и вредите. Не се събраха доказателства водещи до извода за
наличието на каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалото лице.
По отношение на размера на вредите вещото лице е дало заключение, че същите по
средни пазарни цени са в размер на 1 981,01 лв. Застрахователят е заплатил сумата от 646
лв., която не е достатъчна за репарирането им. Предявеният от ищеца срещу ответника
положителен установителен иск за установяване дължимостта на сумата от 613,76 лв.,
представляваща претърпени вреди от ПТП, се явява изцяло основателен и следва да се
уважи.
В производството е приет за съвместно разглеждане предявения от ответника срещу
застрахователя обратен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
вреди. Не е спорно по делото, че делинквента е бил обвързан с третото лице с валидно
действаща към датата на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно
разпоредбата на чл. 435 КЗ ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право
да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор. Не се събраха
доказателства по делото за наличието на факти, водещи до извод за изключване
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице или причинителя на вредата.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
5
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т.е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
Вещото лице е приел размер на вредите от 1 981,01 лв., като застрахователят е
заплатил само сумата от 646 лв. В този смисъл същият е останал задължен за сумата от
1 335,01 лв., като в случай, че застрахованият е удовлетворил увреденото лице за тази сума,
той има право да получи от застрахователя същата, на основание чл. 435 КЗ. В този смисъл
и предявеният обратен иск за сумата от 613,76 лв. се явява изцяло основателен, но същият
следва да се уважи под условие, доколкото законът изисква, за да възникне правото на
причинителя на вредата да получи от застрахователя застрахователно обезщетение, първо да
е удовлетворил увреденото лице.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски по главния иск, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е претендирал и е представил доказателства за сторени разноски в
размер на 25 лв. държавна такса и 150 лв. адвокатски хонорар в заповедното производство,
и 25 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице и 400 лв. адвокатски хонорар в
исковото производство, които следва да се присъдят изцяло. Същите следва да се възложат в
тежест на застрахователя, на основание чл. 429, ал. 5 КЗ, която разпоредба предвижда, че
застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и
разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу
застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е
привлечен в процеса.
С оглед изхода на спора сторените от ответника разноски по обратния иск следва се
възложат в тежест на третото лице помагач /ответник по обратния иск/, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Ответникът е претендирал и е представил доказателства за сторени разноски в
размер на 50 лв. държавна такса по обратния иск и 360 лв. адвокатско възнаграждение,
които следва да се присъдят изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6473/2022 г. на ВРС, В ЧАСТТА относно
сумата от 487,97 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща разликата между предявения размер от М. И. Ж., ЕГН **********, с адрес:
гр. *, срещу В. Ф. К., ЕГН **********, с адрес: гр. * на положителния установителен иск за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
613,76 лв. /шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
дължимо от деликвента парично обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени
вреди, в резултат на виновно причинено на 23.11.2021 г. ПТП, изразяващо се в разликата
между платеното от застрахователя обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
в размер на 646 лв. и действително извършените от пострадалото лице разходи за
6
отстраняване на щетите по л.а. „*“, модел „*“, с рег. № *, в размер на 1 259,76 лв., на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението /06.04.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед № 2333 от 07.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
по ч.гр.д. № 4541/2022 г. на ВРС, и увеличения в съдебно заседание размер от 1 101,73 лв.
РЕШЕНИЕТО в тази част има характера на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и може да се обжалва с
частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В. Ф.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца М. И. Ж., ЕГН **********, с адрес:
гр. *, сумата от 613,76 лв. /шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща дължимо от деликвента парично обезщетение за претърпени от пострадалия
имуществени вреди, в резултат на виновно причинено на 23.11.2021 г. ПТП, изразяващо се в
разликата между платеното от застрахователя обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ в размер на 646 лв. и действително извършените от пострадалото лице разходи
за отстраняване на щетите по л.а. „*“, модел „*“, с рег. № *, в размер на 1 259,76 лв., на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението /06.04.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед № 2333 от 07.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
по ч.гр.д. № 4541/2022 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на В. Ф. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. * сумата от 613,76 лв. /шестстотин и тринадесет лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо от застрахователя на пострадалото
лице застрахователно обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени вреди, в
резултат на виновно причинено от делинквента на 23.11.2021 г. ПТП, изразяващо се в
разликата между платеното от застрахователя обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ в размер на 646 лв. и действително извършените от пострадалото лице разходи
за отстраняване на щетите по л.а. „*“, модел „*“, с рег. № *, в размер на 1 259,76 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението /06.04.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2333 от
07.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 4541/2022 г. на
ВРС, ПРИ УСЛОВИЕ, че причинителят на вредата В. Ф. К., ЕГН **********, представи
пред застрахователя доказателства, че е удовлетворил увреденото лице М. И. Ж., ЕГН
********** за същата сума, на основание чл. 435 КЗ.
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“ № *, ДА ЗАПЛАТИ
на М. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. * сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „* *“
№ * ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 625 лв.
/шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на В. Ф. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/,
представляваща сторени от ответника разноски в исковото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „*“ АД - трето лице помагач на
страната на ответника.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8