О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ……..
гр. Варна, 07.01.2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 15393 по описа на
ВРС за 2019г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искове на П.Б.П., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо А.П.И., че
ответницата не е собственик на 100%
ид. части от самостоятелни обекти в сграда – Кабинет №1 и Гараж №1, от сграда в
гр.Варна, ул. „Гоце Делчев“ №14, с посочени в молба на л.43 от делото
идентификатори на обектите.
Исковете са обосновани
с твърденията, че договорите, оформени в НА №165/19.12.2008г. и в НА №170/19.12.2008г.,
чрез които ответницата е закупила обектите, са нищожни или не са породили
действие, с оглед че самите обекти изобщо никога не са възниквали в правния
мир, защото не са били построени от строителя-продавач (нямат валиден акт №14 и
реално не е достроена сградата до покрив), поради което ответницата не е
придобила валидно и собственост върху тях. Правата върху недовършената сграда
се твърди да се притежават от ищеца и от още няколко неучастващи лица, в
отделни идеални части (за ищеца 1/6 ид.ч.) по приращение, следвайки
собствеността им върху терена.
Тези искове, по петитум и
обстоятелствена част, се поддържат изцяло в исковата и всяка от четирите
следващи уточняващи молби.
При служебната
проверка по чл.130 ГПК съдът намери следното:
Правният интерес от предявен
иск е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иска, като правният
интерес е различен от житейския. Относно вещни искове за собственост
дългогодишната съдебна практика, включително и вече тълкувателна, е единодушна,
че правен интерес е налице само при спор за материално право, тоест при спор
между страните по делото коя от тях реално и правно е носител и титуляр на
процесното вещно материално право. Ето защо за да се води установителен иск за
собственост, независимо от формата му, следва да се твърди и доказателствено
индикира,че ищецът е носител на вещните права, които ответникът неоснователно
оспорва или смущава. А това имплицитно и без съмнение налага изобщо твърдение,
че вещните права, в предявения им пред съд вид, съществуват в правния мир.
Относно самостоятелните обекти в постройки е утвърдено разбирането, че те
същестуват за правото, само ако самите те, както и цялата сграда, отговарят на
императивните устройствени изисквания на ЗУТ и на подзаконовите актове по
приложението му. А това се установява по два начина – или с издаден и стабилен
Акт образец №14 или когато фактическото състояние на сградата и обектите в нея
отговаря на изискуемите по закон, дори и да няма за това изричен акт образец
(ТР на ВКС).При липса на което и да е от изискванията построеното и обособените
части от него не са самостоятелен обект на вещно право. Ето защо при твърдения
на ищеца, че за конкретен строеж няма нито Акт №14, нито строежът отговаря на
нормативите за сграда по ЗУТ, то и няма правен интерес от иск за установяване правото на
собственост върху отделни обекти от този строеж. В случая ищецът твърди точно
това – че исковите обекти изобщо никога не са възниквали в правния мир, тк не
са били построени от строителя-продавач (нямат валиден акт №14 и реално не е
достроена сградата до покрив), поради което ответницата не е придобила валидно
и собственост върху тях чрез закупуване. При това положение установителен иск
за собствеността на самите „необекти“ на правото на собственост, е недопустим.
Всъщност в случая ищецът може да се защити валидно чрез друг установителен иск,
който обаче да касае не правото на собственост, а друго специфично за случая
право. Но такъв иск не е предявяван в нито един момент по делото, а на
гражданския съд е забранено да се произнася или да разглежда непредявен иска,
поради колизията с принципа на диспозитивното начало. Така или иначе какъвто и
да е по петитум установителен за правото на собственост върху исковите
„самостоятелни обекти – Кабинет №1 и Гараж №1“ от непостроена и недостроена
сграда е недопустим. А за пълнота са без всякакво значение вписванията в АГКК
например, защото те имат вторичен и констативен характер и не влияят на самите
вещни права.
Ако противно на горното се
приеме, че правен интерес от установителен иск за собственост все пак по
принцип има за ищеца, то съобразно ТР на ВКС, при отрицателен иск за
собственост, интересът на ищеца е само до размера и до обема на защитимите му
негови лични права върху имота. За разлика от иска по чл.108 ЗС, допустим дори
и само от един от съсобствениците, защото чрез него той брани цялата
съсобственост с искане за ревандикиране на фактическа власт, то при
отрицателния иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК ищецът може да се защити
само до размера на своите права. Правата на другите съсобственици той не може
да защитава по чл.124, ал.1 ГПК, защото не е предвидено да бъде техен
процесуален субституент (когато е налице обикновена дялова съсобственос). Ето
защо в конкретния случай, дори ищецът да би имал интерес от исковете, то това
би било само до твърдяната притежавана от него 1/6 ид.ч. от собствеността. Така
дори в този случай процесът се явява без правен интерес относно другите 5/6 ид.
части от собствеността, което също налага прекратяване на делото в тази част.
В заключение съдът намира, че
производството следва да бъде прекратено изцяло, а ако това не се сподели –
евентуално поне за 5/6 ид.ч. от предявените вещни права.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 15393 по
описа на ВРС за 2019г., 9-ти с-в, на
осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване от ищеца пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………