№ 4355
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело №
20241110205763 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от
АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по повод искане на въззивника Й. В. И. с ЕГН **********, чрез адв. Т.,
с искане за допълване на решението на СРС от 22.05.2024г. в частта за разноските, като се
сочи, че СРС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в постановения
съдебен акт по отношение на въззивника.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна за становище на21.10.2024г.
Такова не е постъпило в съда до изтичане на указания срок.
Искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е изпълнена процедурата по
чл. 248, ал. 2 НПК.
Спазен е срокът по чл.248, ал.1 от ГПК, в който може да се инициира процедура по
допълване или изменение на решението в частта за разноските. Съгласно цитираната
разпоредба, приложима на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК
вр. чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая решението
подлежи на облажване с касационна жалба, съответно срокът е 14 дневен за иницииране на
процедура по чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК началният момент, от който започва да
тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на
решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го
обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира искането за
основателно поради следните съображения:
Върховния касационен съд в цитираното по-горе ТР приема, че в чл. 248, ал. 1 ГПК е
предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в
частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с
промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността
за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
1
Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за
разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата
част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.
Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде
отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на
съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се
преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на
списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази
му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите
разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица,
установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението
в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В този смисъл по
конкретното отправено искане съдът няма пречка да се произнесе.
Молбата в случая се явява основателна, доколкото искането е направено от страна,
която има право на разноски. Това е така, доколкото атакуваният ЕФ е бил изменен и
глобата, наложена с него, намалена от 200 на 100 лева. Съдът не се е произнесъл по искането
за разноски, съответно в настоящия случай е налице хипотезата на искане за допълване на
решението. Представени са доказателства за сторените разноски в размер на 500 лева. В
случая се дължи половината от така претендираната сума с оглед обстоятелството, че с
решението на съда глобата е намалена наполовина. Ето защо СДВР следва да бъде осъдена
да заплати на въззивника сумата от 250 лева.
С оглед гореизложеното и на основание 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144
от АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение от 22.05.2024г. по НАХД 5763/2024г. по описа на СРС, НО, 116-
ти състав като:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Й. В. И. с ЕГН
********** сумата от 250 лева – разноски пред СРС за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред АССГ в 14-дневен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2