№ 104
гр. Разград , 22.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
ЕИК *********, гр.София срещу Разпореждане № 4082 от 18.12.2020г. по
чгрд № 2113/2020г. по описа на Районен съд - Разград, в частта с която срещу
длъжника Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Цар
Калоян, с. Костанденец, ул. Пробуда № 9, с настоящ адрес обл. Разград, общ.
Разград, гр. Разград, ул. Кресна № 21, вх. Б, ет. 4, ап. 24, е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за вземане за разликата над 524.16 лв.
до размера на 1 090.13 лв., претендирано като дължима лихва - обезщетение
за забава по Договор за потребителски кредит № ********** от 08.03.2018г.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното
разпореждане са налице основания за неговата отмяна като неправилно и
незаконосъобразно, и за постановяване на акт, с който съдът да разпореди
издаване на заповед за изпълнение на вземанията му за обезщетение за забава
в пълен размер.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество е неоснователна.
При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4
от ГПК проверка на обжалваното разпореждане, въззивният съд намира
същото за валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество
на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление - за правилно в обжалваната
му част.
В частта, с която е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
за вземане за разликата над 3 000 лв. до размера на 3 161.62 лв. - главница,
разпореждането като необжалвано е влязло в сила.
Преценката за допустимост и основателност на производството по
чл.417 ГПК е служебно дължима, и изводима от въведените в заявлението
обстоятелства. Сезираният с производството по чл.417 ГПК съд дължи
произнасяне в рамките на заявените от кредитора вземания-по размер,
основание, период. Което предполага преценката му за редовността на
заявлението от външна страна и за наличието на документа, доказващ
валидност на основанията и изискуемост на вземанията.
В случая, в реквизит на подаденото от него заявление, въззивникът е
индивидуализирал в предмет на претенцията си по чл.417 ГПК, както следва:
вземане в размер на 3 161.62 лв., дължими, ведно със законна лихва в
изпълнение на главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 08.03.2018г. сключен между заявителя и длъжника. В приложения като
доказателство ДПК е посочен кредит – 3 000 лв., застрахователни преми –
316.80 лв. и 323.14 лв, еднократна такса за оценка на риска - 436.79 лв.,
обща дължима сума 6 004.31 лв.
На следващи позиции, в предмет на заповедното производство са
заявени:
- вземане за договорена възнаградителна лихва в размер на 995.05 лв.
за времето от 15.01.2019г. до 15.11.2020г.;
- вземане за 1 090.13 лв., дължима в обезщетение за забава за периода
от 15.01.2019г. до 03.12.2020г.
Относно главницата.
Както вече се посочи, в тази му част разпореждането като
необжалвано е влязло в сила.
Относно лихвата за забава.
Договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се
предоставя за временно ползване. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази
2
цена на кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените суми –
главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
този смисъл е формирана последователна и трайно непротиворечива съдебна
практика - Решение № 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г.
о., Решениe № 1253 от 20.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 265/99 г.,
Определение № 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1657/2018 г., II т. о.,
ТК, Определение № 85 от 08.03.2021 г. по в.ч.д. № 20213300500047/2021 г. на
Окръжен съд – Разград, Определение № 87 от 10.03.2021г. по в.ч.гр.д. №
20213300500055/2021г. на Окръжен съд – Разград, Определение № 88 от
10.03.2021г. по в.ч.гр.д. № 20213300500056/2021г. на Окръжен съд – Разград.
В настоящия случай обаче, в извлечението по чл. 417, ал.1, т.2 ГПК
на банката - заявител, сега претендираното обезщетение за забава от 1 090.13
лв. е посочено като обезщетение за забава върху просрочената главница, но не
и върху възнаградителната лихва.
При доказано дължима в изпълнение и при действие на договора
главница от 3 000 лв., следващата се в обезщетение лихва за забава на същата
за претендирания период, възлиза на 524.16 лв. За разликата над тази сума до
претендирания размер от 1 090.13 лв. искането на жалбоподателя за издаване
на заповед за незабавно изпълнение е недоказано е доказано по основание и
размер. В същия дух е и формираната вече практика на Окръжен съд –
Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 80 от 04.03.2021
г. по в.ч.гр.д. № 20213300500057/2021 г.
Ето защо, частната жалба се явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4082 от 18.12.2020г. по чгрд №
2113/2020г. по описа на Районен съд - Разград, в частта с която срещу
длъжника Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Цар
Калоян, с. Костанденец, ул. Пробуда № 9, с настоящ адрес обл. Разград, общ.
Разград, гр. Разград, ул. Кресна № 21, вх. Б, ет. 4, ап. 24, е оставено без
уважение искането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за вземане за разликата над
524.16 лв. до размера на 1 090.13 лв., претендирано като дължима лихва -
обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № ********** от
08.03.2018г.
Разпореждане № 4082 от 18.12.2020г. по чгрд № 2113/2020г. по описа
на Районен съд - Разград, в частта с която е оставено без уважение искането за
3
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за вземане за
разликата над 3 000 лв. до размера на 3 161.62 лв. - главница, като
необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4