Р Е Ш Е Н И Е №
………
15.03.2019 г., град
Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански
състав, на двадесет
и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание
в следния състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията гражданско дело № 788 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Предявени са установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД /мобилен
оператор/ твърди, че с ответника Ж.Х.Г. /клиент/, са сключили следните
договори:
Съгласно Договор за мобилни услуги от
02.05.2018г., мобилният оператор предоставил на клиента с кл. № *********
мобилен телефонен номер +359*********, с абонатна програма Тотал + за 30,99 лв.
месечно, със срок на действие до 02.05.2020г.
Съгласно Договор за мобилни услуги от
26.06.2018г., мобилният оператор предоставил на клиента с кл. № ********* втори
мобилен телефонен номер +359*********, с абонатна програма Интернет за 15,99 лв.
месечно, със срок на действие до 26.06.2020г.
Съгласно Договор за лизинг от 26.06.2018г.,
мобилният оператор предоставил на
клиента и мобилно устройство TABLET HUAWEI MediaPad T2 7 4G,
срещу месечни вноски в размер на 2,99 лв. всяка, съгласно уговорен погасителен
план.
За потребените от клиента мобилни
услуги били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. За
периода от 05.09.2018г. до 04.12.2018г. абонатът потребил мобилни услуги на
обща стойност 221,34 лв., които следвало да се платят в срок до 20.12.2020г.
Абонатът не платил дължимата сума, от която ищецът претендира сумата 214,17
лв., след приспадане на авансово заплатени суми.
Неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените мобилни услуги ангажирало договорната му
отговорност по т.11 от договора за мобилни услуги, във връзка с чл.75, вр. с
чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор. Затова ищецът прекратил едностранно
сключените с ответника договори за мобилни услуги. След предсрочното прекратяване
на тези договори, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, неначислените лизингови вноски, дължими след м. март
2019г., били обявени за предсрочно изискуеми. За предоставеното на абоната
мобилно устройство TABLET
HUAWEI MediaPad T2 7 4G, съгласно договора за лизинга от
02.05.2018г., дължимата сума възлизала на 50,83 лв., включваща 18 бр. лизингови
вноски за периода м. февруари 2018г. – м. май 2020г. на обща стойност 47,84 лв.
и допълнителна сума в размер на 2,99 лв., дължима по чл.1, ал.2 от договора.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД
депозирал заявление по чл.410 от ТПК до Районен съд - Свиленград, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 526/2020г. и издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Тъй като заповедта била връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, в указания му срок ищецът предявил настоящите установителни искове.
Въз основа на изложеното, от съда се
иска да постанови решение, с което да признае за установено наличието на
вземанията на „Теленор България“ ЕАД от Ж.Х.Г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 526/2020г. по описа
на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 265,00 лв. – главница, от която
214,17 лв. – неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, дължими по Договор за мобилни услуги от 02.05.2018г. и Договор за
мобилни услуги от 26.06.2018г., и 50,83 лв. – неплатени лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от 26.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда – 10.09.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира
и присъдените в полза на „Теленор България“ ЕАД деловодни разноски в
заповедното производство, както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото
производство.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е представил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, но депозира молба, с която поддържа изцяло предявените искове.
Прави изрично искане съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на
чл.238 от ГПК, при наличие на изискуемите от Закона предпоставки.
Ответникът, редовно призовано, не се
явява и не изпраща представител в съдебно заседание, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, както и не дава становище по
исковете. Същият не е представил отговор в указания му от съда едномесечен
срок, като е бил предупреден за последиците по чл.133 от ГПК.
Съдът, като разгледа исковата молба и
представените с нея писмени доказателства, с оглед направените констатации
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
с което предявените искове ще се уважат.
На основание 78, ал.1 от ГПК, на ищеца
ще следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски, които
се установиха в размер на 255,00 лв., от които 75,00 лв. – държавна такса и
180,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Разноските в заповедното производство
също следва да се присъдят на ищеца, съобразно т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното на основание чл.239,
ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че Ж.Х.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
дължи на „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София,
сграда 6, сумата 265,00 лв. –
главница, от която 214,17 лв. – неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, дължими по Договор за мобилни услуги от
02.05.2018г. и Договор за мобилни услуги от 26.06.2018г., и 50,83 лв. –
неплатени лизингови вноски, дължими по
Договор за лизинг от 26.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 10.09.2020г. до
окончателното й изплащане, за което вземане по частно гр. дело № 526/ 2020г. по
описа на Районен съд-Свиленград е издадена Заповед № 222/11.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК.
ОСЪЖДА
Ж.Х.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 255,00 лв. – разноски по делото и сумата 145,00 лв. – разноски по частно гр. дело № 526/ 2020г. по
описа на Районен съд-Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.239, ал.4 от ГПК. Ответникът има право да иска отмяна на решението
от Окръжен съд - Хасково, в едномесечен срок от връчването му, при условията на
чл.240, ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ
: