№ 18
гр. Стара Загора, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Орлин Н. Летов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20245500500682 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по две въззивни жалби.
Първата въззивна жалба е подадена от „У.Б.“ АД със седалище и адрес
на управление гр.С., чрез адв.К. И. И. от САК, преупълномощен от АД „П., А.
и п.“ против решение № 621/01.07.2024г. по гр.д.№ 4053/2023 г. по описа на
Районен съд Стара Загора.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която
предявените искове от Х. К. за неимуществени вреди в размер на 2500 лева и
имуществени вреди в размер на 55 лева и 3,66 евро са уважени, вкл.
присъдената към сумите законна лихва, както и съдебни разноски. Счита, че
решението в тези му части е неправилно и необосновано. Сочи, че от
събраните по делото писмени доказателства, съдебно-психологична
експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и свидетелските показания се
доказва, че ищецът Х. К. не е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в причинен стрес, притеснения, страдания, негативни
изживявания, а дори да са налице някакви причинени неимуществени вреди,
то сочат, че те следва да бъдат определени в размер, който е значително по-
нисък от определената ½ от пълната цена на иска. Излага подробни
съображения в подкрепа на твърденията си. Считат, че първоинстанционният
съд неправилно е приел наличието на причинно-следствена връзка между
негативните преживявания у лицето Х. К. и образуваното
1
изп.дело№164/2023г. по описа на ЧСИ К.А. Молят съдът да не взема предвид
представената по делото, като доказателство имейл кореспонденция от страна
на ищеца в първата инстанция, доколкото същата е неотносима. Счита, че от
тяхна страна липсва виновно противоправно действие или бездействие, факт,
който в мотивите на първоинстанционното решение не е отчетен, а има
решаващо значение за осъществяването на фактическия състав по чл.45 ЗЗД и
съответно възникването на деликта на отговорност за „У.Б.“ АД. Цитира
съдебна практика по сходни казуси. Считат, че размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди се явява прекомерен – несъответстващ
на реално претърпените от ищеца страдания, като степен и интензитет и
несъответстващ на съдебната практика в аналогични случаи. В условията на
алтернативност, в случай, че съдът счете твърденията за непозволено
увреждане на ищеца за основателни, то молят при определяне размера на
обезщетението да бъде съобразена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Молят съда да отмени първоинстанционното решение, в обжалваните
му части, като постанови ново, с което предявените искове от ищеца бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
Молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение в останалите
му части.
Претендира присъждане на направените в настоящата инстанция
разноски, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение, за което ще представят
списък по чл.80 от ГПК.
В случай, че ответната страна претендира адвокатско възнаграждение, в
случай, че такова бъде присъдено молят то да бъде в минимален размер по
Наредбата с оглед правната сложност на делото и след представяне на
доказателства за заплащането му.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Х. Г. К. от гр.С.З., чрез адв.Р. И. от САК, с който вземат становище по
всички оплаквания наведени във въззивната жалба. От своя страна представят
съдебна практика по сходни казуси.
Молят съда да остави въззивната жалба на „У.Б.“ АД без уважение, като
неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната от „У.Б.“ АД част.
Молят съда да отмени постановеното решение в частта, с която е
отхвърлен иска за сумата над 2500 лева до 5 001 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в причинен стрес,
негативни изживявания вследствие на изпълнително дело №164/2023г. по
описа на ЧСИ К.А.
Моли съдът да уважи предявеният иск в пълен размер.
Постъпила е въззивна жалба и от Х. Г. К. от гр.С.З., чрез адв.Р. И.,
против решение № 621 от 01.07.2024г. по гр.д.4053 по описа за 2023г. на
Районен съд Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен иска на Х. К. за
сумата над 2500 лева до 5001 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в причинен стрес и негативни
2
изживявания вследствие на изп.дело №164/2023г. по описа на ЧСИ К.А.
Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като
при постановяването му първоинстанционният съд не е извършил проучване,
нито се е съобразил с практиката по сходни случаи.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде
уважен предявеният иск в пълен размер.
В срок е постъпил отговор на жалбата на Х. К. от „У.Б.“ АД, чрез адв.К.
И. от САК, с който вземат становище по направените в жалбата оплаквания.
Молят съда да остави жалбата на Х. К. без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната от него част, като правилно и
законосъобразно.
Претендират присъждане на направените в настоящето производство
разноски, като заявяват, че допълнително ще представят списък по чл.80 от
ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД и чл.52 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.
Ищецът Х. Г. К. твърди в исковата молба, че с Решение №4715 от
29.06.2017г. по в.гр.д. №1642/2017г. на СГС, IV-Б състав е отменено Решение
№18377 от 14.11.2016г. по гр.д. №3311/2014г. по описа на СРС, като ищецът Х.
К. е осъден да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *** сумата от 5 725,92 лева,
представляваща съдебни разноски за две инстанции. На 21.07.2017г. ищецът
заплатил на ответника сумата от 5 725,92 лева като в основанието изрично
било посочено гр.д. №3311/2014г. СРС и гр.д. №1624/2017г. СГС.
Следователно задължението му било изцяло погасено и след тази дата „У.Б.“
АД нямал качеството на кредитор. Въпреки липсата на изискуемо вземане, на
13.01.2023г. банката се снабдила с изпълнителен лист по гр.д. №3311/2014г. по
описа на СРС и образувала изп. дело №20237660400164 по описа на ЧСИ К.А.
рег.№766 с Район на действие Окръжен Съд - Стара Загора. С предприетите
действия от ответника по образуване на изпълнителното дело и извършване
на действия от ЧСИ, ищецът излага, че претърпял вреди, които подробно са
описани в исковата му молба. В резултат на това ищецът твърди, че претърпял
имуществени и неимуществени вреди както следва: Имуществени вреди - в
резултат на наложените запори от банковите сметки на Х. К. били удържани
20 лева за обработка на запорно съобщение в „П.И.Б.“ АД, 30 лева такса за
налагане на запор и 5 лева такса за изходящ левов превод от „И.б.“ АД или
общо 55 лева. От извършването на превалутирането на сумите от
разплащателната сметка в евро в „У.Б.“ АД била възстановена сума с 4.02 евро
по-малко от първоначално наличната. Неимуществени вреди - Х. К. бил с
диагноза фоликуларен нехочкинов лимфон и бил инвалидизиран на
05.12.2021г., като оценката на работоспособността му била 75%. Видно от
3
Експертно решение №90169 от 13.01.2023г. противопоказно условие на труд
бил психостресът. След като на 20.03.2023г. ищецът получил sms, че е
запорирана банковата му сметка в „У.Б.“ АД, той получил силно главоболие,
световъртеж и залитане. Подобно съобщение го изненадало, т.к. Х. К. бил
добросъвестен гражданин и заплащал своевременно задълженията си. Това се
потвърждавало и от факта, че задължението, претендирано от банката било
заплатено в рамките на месец от възникването му. Започнал да се притеснява
откъде са възникнали тези задължения, за които дори не бил уведомен, че е
водено дело срещу него. Не успявал да спи през нощта, притеснявал се
изключително много и непрекъснато се чудел откъде е възникнало това
задължение, какъв е неговият размер. Излага подробни съображения за това и
цитира съдебна практика.
С оглед на това счита, че справедливият размер на причинените на
ищеца неимуществени вреди, определени по реда на чл.52 ЗЗД е 5001лв.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумите, както следва: 5001 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени стрес, притеснения,
страдания и негативни изживявания вследствие на изп. дело
№20237660400164 по описа на ЧСИ К.А. рег. №766 с Район на действие
Окръжен Съд - Стара Загора и предприетите по него изпълнителни действия,
образувано от привидния кредитор „У.Б.“ АД за събиране на вземане в размер
на 5 725,92 лева, представляващо разноски по гр.д. №3311/2014г. по описа на
СРС и гр.д. №1624/2017г. по описа на СГС, което е изцяло погасено на
21.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното заплащане на сумата; 55 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, представляващи банкови такси за обработка на запори и
превод, възникнали от предприетите изпълнителни действия по изп. дело
№20237660400164 по описа на ЧСИ К.А. рег. №766 с Район на действие
Окръжен Съд - Стара Загора, образувано от привидния кредитор „У.Б.“ АД за
събиране на вземане в размер на 5 725,92 лева, представляващо разноски по
гр.д. №3311/2014г. по описа на СРС и гр.д. №1624/2017г. по описа на СГС,
което е изцяло погасено на 21.07.2017г., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното заплащане на сумата; 4.02 евро
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи валутни
разлики от налагането и вдигането на запор, възникнали от предприетите
изпълнителни действия по изп. дело №20237660400164 по описа на ЧСИ К.А.
рег. №766 с Район на действие Окръжен Съд - Стара Загора, образувано от
привидния кредитор „У.Б.“ АД за събиране на вземане в размер на 5 725,92
лева, представляващо разноски по гр.д. №3311/2014г. по описа на СРС и гр.д.
№1624/2017г. по описа на СГС, което било изцяло погасено на 21.07.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
заплащане на сумата. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
оспорва изцяло предявения иск. Ответника излага подробно как са се развили
4
отношенията им с ищеца във връзка с делото, по което е издаден процесния
изпълнителен лист. Твърди, че след като е влязло в законна сила Решение №
4715 от 29.06.2017г. по в.гр.д. № 1642/2017г. на СГС към „У.Б.“ АД била
останала дължима и изискуема сумата за присъдените с решението разноски в
общ размер 5725,92 лева. Затова на 13.01.2023г. бил издаден изпълнителен
лист за сумата и въз основа на него било образувано изпълнително дело
№164/2023г. по описа на ЧСИ К.А. Едва след образуване на изпълнителното
дело ищецът по настоящото дело представил на ответното дружество
доказателства за плащането на процесната сума на 21.07.2017 г. В резултат на
това делото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Счита, че са
неоснователни предявените спрямо банката искове. Счита се, че липсва
осъществен фактическия състав, за да възникне гореописаната за банката
отговорност. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. С
оглед всичко изложено, счита за единствен верен извод, който може да бъде
направен, че така предявената искова претенция е неоснователна поради
посочените подробни съображения в отговора му. Искането до съда е да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. В случай, че съдът счете предявените искове за
основателни, то моли да се определи по-нисък размер на обезщетенията,
съобразно съществения принос на ищеца и справедливия паричен еквивалент
на вредите. Претендира разноски.
Пред първоинстанционният съд е установена следната фактическа
обстановка:
Не се спори, че с Решение №4715 от 29.06.2017г. по в.гр.д. №1642/2017г.
на СГС, IV-Б състав е отменено Решение №18377 от 14.11.2016г. по гр.д.
№3311/2014г. по описа на СРС и Х. К. е осъден да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК
*** сумата от 5 725,92 лева, представляваща съдебни разноски за две
инстанции.
След като разбира за съдебното решение, ищецът се свързва по имейл с
банката и поисква банкова сметка, по която да преведе сумата от 5 725, 92
лева. От страна на банката е предоставена банкова сметка с IBAN BG
81UNCR70001500066946. Сметката е с титуляр „У.Б.“ АД и се използва от
банката именно за заплащане на съдебни разноски. Това се потвърждава и от
молбата, с която „У.Б.“ АД е поискала от ЧСИ А. да образува изпълнително
дело. В нея изрично е посочена същата банкова сметка.
На 21.07.2017г. ищецът заплаща на ответника сумата от 5 725.92 лева по
банкова сметка, посочена от ответника като в основание изрично е посочено
гр.д. №3311/2014г. СРС и гр.д. №1624/2017г. СГС. Следователно
задължението е изцяло погасено и след тази дата „У.Б.“ АД няма качеството на
кредитор.
Въпреки липсата на изискуемо вземане, на 13.01.2023г. банката се
снабдява с изпълнителен лист по гр.д. №3311/2014г. по описа на СРС и
образува изп. дело №20237660400164 по описа на ЧСИ К.А. per. №766 с Район
на действие Окръжен Съд- Стара Загора.
5
На 20.03.2023г. Х. К. получава sms, че е запорирана разплащателната му
банкова сметка в евро в „У.Б.“ АД, по която се извършват плащанията по
Договор за ипотечен банков кредит N 538 от 2008г., сключен между Х. К. и
„У.Б.“ АД. На 21.03.2023г. му е връчена призовка за доброволно изпълнение, в
която е посочено какви принудителни изпълнителни действия са предприети
спрямо него, а именно запор на банковите сметки на Х. К. в „П.И.Б.“ АД,
„И.б.“ АД и „У.Б.“ АД, както и е насрочен опис на секвестируемо имущество
на 27.04.2023г. В резултат на предприетите изпълнителни действия са преведи
по сметка на ЧСИ А. следните суми: 3 267,15 лева от банковата му сметка в
„И.б.“ АД; 320 евро от разплащателната сметка в евро в „У.Б.“ АД. Същите са
превалутирани в лева по курс на банката. Установено е по делото, че сумата е
била предназначена за погасяване на месечната вноска по Договор за ипотечен
банков кредит N 538 от 2008г., сключен между Х. К. и „У.Б.“ АД. Затова се
наложило ищецът да вземе заем от съседите си и да внесе повторно вноската
за м. Март 2023г. по специална сметка на банката на 24.03.2023г., за да не
изпадне в просрочение по кредита и респективно да му бъдат начислени
наказателни лихви. По наложените запори са удържани следните такси: на
24.03.2023г. от „П.И.Б.“ АД - 20 лева за обработка на запорно съобщение; - на
20.03.2023г. от „И.“ АД- 30 лева такса за налагане на запор и такса от 5 лева за
изходящ левов превод или общо 35 лева;
По делото е установено също така, че след получаването на sms и
призовка за доброволно изпълнение Х. К. се е разтревожил изключително
много, което е наложило същия са бъде прегледан от личния си лекар д-р Н.Т.
на 21.03.2023г., който го насочва към психиатър за продължаване на
лечението, тъй като е констатирал влошаване на здравословното състояние на
ищеца. На 24.03.2023г. ищецът е прегледан от д-р И.Н. - психиатър.
Предписана му е терапия- Среазам капе 50 мг 3x1 таблетка и серопрам 20 мг;
1 т. на обяд и хлорпротиксен 15 мг; 2 т. вечер. На 22.03.2023г. Х. К. подава
заявление до банката с искане да му бъде предоставено копие от вноска
бележка или извлечение, от което да е видно извършеното от него плащане на
сумата от 5 725, 92 лева на 21.07.2017г. На 27.03.2023г. „У.Б.“ АД предоставя
заверено копие от извлечение от сметка. На 27.03.2023г. Х. К. депозира молба
до ЧСИ К. А. за прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на
задължението преди повече от 5 години преди образуването на
изпълнителното дело. На 27.03.2023г. по делото е издадено постановление от
ЧСИ К. А. за прекратяване на същото. На 28.03.2023г. по банковата сметка в
„И.б.“ АД е възстановена сумата от 3 267, 15 лева, но не и удържаните такси
за обработка за запор и изходящ превод. Възстановена е и сума в евро, но с
3,66 евро по- малко, която разлика е възникнала в резултат на
превалутирането. Не е възстановена сумата от 20 лева, представляваща такса
за обработката на запор в „П.И.Б.“ АД.
Горните обстоятелства се установяват от представените по делото
амбулаторен лист № 230805077737 от 21.03.2023г. касаещ ищеца, в който в
графа „Анамнеза“ е отразено, че същия бил от няколко дни с повишена
6
тревожност, сърцебиене, плачливост, появило се силно главоболие,
световъртеж залитане, всичко започнало след получаване на съобщение за
запорирани сметки. Ищеца бил насочен към психиатър. Приложен по делото е
амбулаторен лист №********** DC от 21.03.2023г. касаещ ищеца в графа
„обективно състояние“ е отбелязано видимо спокоен, мисловния процес е с
нормален темп с водеща тревожност, безпокойство, чувство за несигурност,
застрашеност, загуба на апетит, безсъние, главоболие. Видно то Покана за
доброволно изпълнение Изх. № 4541/16.03.2023г. по изп. дело
№20237660400164 от ЧСИ К.А.рег. № 766, отправена до ищеца, му се
съобщава, че с изпълнителен лист, издаден по гр.д. №3311/2014г. от СРС е
осъден да заплати неолихвяема сума 5725,92лв в полза на „У.Б.“ АД, съобщава
му се, че се наложен запор върху банкови сметки и насрочен опис на
секвестируемо имущество на 27.04.2023г. от 10:00ч. Приложен по делото е
Изпълнителен лист от 13.01.2023г. издаден по гр. д. 3311/2014г. по описа на
СРС, за сумата от 5725,92лв-разноски по делото. Налице е по делото Молба от
ищеца Вх. № 4086/27.03.2023г. до ЧСИ К. А., в която сочи, че на 21.07.2017г. е
заплатил по сметка на „У.Б.“ претендираната сума и банката нямала вземане
срещу него, моли да бъдат вдигнати наложените запори. Приложена по делото
е Молба от ищеца от 22.03.2023г. до ответната страна, както и отчет по сметка
издаден от „П.И.Б.“ АД по сметка с титуляр ищеца, заверено ксеро копие от
съобщение Изх. № 5333/27.03.2023г., по изп. дело №20237660400164 от ЧСИ
К.А.рег. № 766, отправено до ищеца, с което му се съобщава, че
изпълнителното дело е прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.2 ГПК. По делото е
приложена медицинска документация, касаеща ищеца. Приложени молба от
16.03.2023г. от ответната страна до ЧСИ Кр. А. за образуване на изпълнително
дело срещу ищеца, запорни съобщения от 16.03.2023г., молба от 27.03.2023г.
от ответната страна до ЧСИ Кр. А., с която се иска прекратяване на изп.
производство. Налице по делото са: Справка за извършените прегледи на Х. Г.
К. от 29.06.2017г. до 21.03.2023г., Справка за извършените МДД на Х. Г. К.,
Справка за пролежавания в болница на Х. Г. К., Справка за извършени
дейности по Клинична процедура на Х. Г. К., Справка за вложените лекарства
по КП на Х. Г. К..
За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение. От приетото
заключение по съдебно-счетоводна експертиза е видно, че от извлечение от
сметка с клиент №********* „У.Б.“ АД с № BG81UNCR70001500066946 на
21.07.2017г. се установява, че е направена вноска на каса от Х. Г. К. в размер
на 5723,92лв с вписано основание гр.д. 3311/2014г. 24 състав СРС и гр. д.
№16242017г. на IV Б състав СГС. Видно от извлечение от сметка на ищеца в
ПИБ на 24.03.2023г. била удържана такса в размер на 20лв за обработка на
запорно съобщение. От извлечение от сметка на ищеца в „И.“ АД на
20.03.2023г. са платени 30лв -такса налагане на изпълнителен запор и 5 лв.
такса изходящ превод. В изпълнение на наложения по изп. дело
№20237660400164 запор е извършен на 27.03.2023г. служебен превод от
7
сметка на клиента-длъжник по запора 1644,73 лв., като за превода е удържана
такса 0,70лв. На 28.03.2023г. ЧСИ Кр. А. възстановил 1644,73лв с основание
изп. дело 164/2023г. недължима сума.
По делото пред първоинстанционния съд е била допусната и съдебно –
психологична експертиза. Видно от заключението на същата е, че
образуваното изпълнително дело и извършените по него изпълнителни
действия предизвикали у освидетелствания К. тревожност, безпокойство,
чувство за несигурност и застрашеност, тези преживявания били съпроводени
с безсъние, загуба на апетит, сърцебиене, главоболие, което наложило
търсеното на медицинска помощ. На 24.03.2023г. специалист психиатър от
ЦПЗ С.З. прегледал ищеца и поставил диагноза „посттравматично стресово
разстройство“, последното довело до повишено психическо и емоционално
натоварване, което нарушило емоционалния и поведенчески баланс на ищеца
и затруднило пълноценното му функциониране. Към момента на
освидетелстването посттравматично стресово разстройство било преодоляно.
В конкретния случай освидетелствания имал предходно заболяване-преди
20.03.2023г. което предразполагало към тревожност и безпокойство.
Разпитана като свидетел е М.М.М.. Видно от показанията и е, че
познавала ищеца от пет години. Миналата година, в края на м.март отишла на
гости и видяла, че ищеца е пребледнял. Той й разказал, че преди няколко
години имал проблеми с „У.Б.“ и сега му блокирали сметката. Бил много
притеснен, че ще му вземат жилището. Свидетелката дала в заем 600лв на
ищеца, за да си платят вноската. Ищеца споделил, че е ходил на психиатър,
който му изписал да пие хапчета. В продължение на няколко месеца бил
депресиран, започнал да получава главоболие.
Разпитана като свидетел е Т.Г.К.-съпруга на ищеца. Видно от
показанията и е, че ищеца имал изтеглен ипотечен кредит в „У.Б.“ АД през
2008 г., а през 2013 г. завел дело за надвзети лихви на първа инстанция го
спечелил, а на втора го изгубил. Били присъдени разноските, които да заплати
около 5800 лева. Свидетелката изтеглила кредит, за да могат да ги платят.
Платили ги на 21.07.2017г. Миналата година ищеца получил съобщение от
„У.Б.“, че му е запорирана сметката. На другият ден получил от частен
съдебен изпълнител заповед за доброволно изпълнение. Взели назаем 700
лева. Ищеца не бил добре, започнал да се притеснява, да трепери, спрял да
яде, да спи, отишъл при личния си лекар и личният му лекар го насочил към
психиатър. Психиатърът му изписал лекарства. Едното лекарство приемал
около шест месеца, а другото до януари тази година. Все още бил притеснен.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като виновното поведение се
презюмира до доказване на противното. За възникване на отговорността на
ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже
наличието на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние,
чиято пряка и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и
претендирани имуществени и неимуществени вреди. При условията на пълно
8
и главно доказване ищецът следва да докаже всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
По отношение претендираните имуществени вреди, въззивният съд
намира следното:
Претендира се сумата от 55 лв., представляваща банкови такси за
обработка на запори и превод, възникнали от предприетите изпълнителни
действия по изп. дело №20237660400164 по описа на ЧСИ К.А. рег. №766 с
Район на действие Окръжен Съд - Стара Загора, образувано от „У.Б.“ АД за
събиране на вземане в размер на 5 725,92 лева, представляващо разноски по
гр.д. №3311/2014г. по описа на СРС и гр.д. №1624/2017г. по описа на СГС, и
сумата от 4,02 евро представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи валутни разлики от налагането и вдигането на запор,
възникнали от предприетите изпълнителни действия по изп. дело
№20237660400164 по описа на ЧСИ К.А. рег. №766 с Район на действие
Окръжен Съд - Стара Загора, образувано от „У.Б.“ АД за събиране на вземане
в размер на 5 725,92 лева, представляващо разноски по гр.д. №3311/2014г. по
описа на СРС и гр.д. №1624/2017г. по описа на СГС.
За изясняване на тези обстоятелства по делото пред РС-Стара Загора е
била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено
заключение. Видно от заключението на тази експертиза на 24.03.2023г. била
удържана такса от сметка на ищеца в „И.“ АД в размер на 20лв. за обработка
на запорно съобщение, а на 20.03.2023г. били платени 30лв. такса налагане на
изпълнителен запор и 5 лв. такса изходящ превод. По отношение на
претенцията за 4,02 евро, видно от същото заключение в изпълнение на
наложения запор на 20.03.2023г. от ЧСИ-К.А.по изп.д. № 164/2023г. е
извършен на 27.03.2023г. служебен превод от сметката на клиента-длъжник по
запора на 1644.73 лв. /еврова равностойност 843.45 евро/, като за превода е
удържана такса по тарифата на банката в размер на 0.70 лв./еврова
равностойност на 0.36 евро/, - общо 842.81 евро. На 28.03.2023г. ЧСИ К.А.е
възстановил сумата от 1644.73 лв. /839.79 евро/, с основание изп.д.№
164/2023г. недължима сума. В заключението си вещото лице посочва , че
курсовата разлика е в размер на 3.66 евро.
Заключението е компетентно и добросъвестно изготвено, не е оспорено
от страните, поради което съдът го възприема изцяло.
С оглед заключението на депозираната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, въззивният съд намира, че тези искове са основателни и доказани
до размера на сумата от 55 лв. имуществени вреди, както и до размера на 3,66
евро и и следва да бъдат уважени, а до претендирания такъв от 4,02 евро,
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за
9
претърпени от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд намира, следното:
От събраните по делото доказателства е безспорно, че към датата на
образуването на изп. дело №20237660400164 по описа на ЧСИ К.А. рег. №766
с Район на действие Окръжен Съд- Стара Загора „У.Б.“ АД няма качеството на
кредитор спрямо Х. К. за сумата от 5 725.92 лева, представляваща разноски по
гр.д. №3311/2014г. СРС и гр.д. №1624/2017г. СГС. т.к. ищецът е заплатил
същите на 21.07.2017г.. т.е. повече от 5 години и половина по- рано от
образуването на изпълнителното дело.
Следователно налице е първата предпоставка необходима за уважаване
на иск по чл.45 от ЗЗД, а именно - деяние - От събраните по делото
доказателства се установява, че „У.Б.“ АД образува изп. дело
№20237660400164 по описа на ЧСИ К.А. рег. №766 с Район на действие
Окръжен Съд- Стара Загора, макар да няма качеството кредитор и отдавна да
е получила присъдената й сума за разноски. По образуваното дело са
наложени няколко запора по банкови сметки както и е насрочен опис на
движими вещи в дома на ищеца. Изтеглени са суми от банковите сметки,
включително месечната вноска по ипотечния кредит, което е щяло да доведе
до неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за ипотечен кредит.
Налице е и противоправност - несъответствие между правно дължимото
и фактически осъщественото поведение. Лице, което няма качеството на
кредитор не следва да образува изпълнителни дела и да иска извършването на
изпълнителни действия, които засягат правната сфера на трети лица, които не
са му длъжници. Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди
са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда
само истината.
Следователно банката не е спазила основно задължение да упражнява
добросъвестно правата си като е образувала изпълнително дело за
несъществуващо вземане.
Твърденията, че е технически невъзможно да се проследят плащанията е
ирелевантно в настоящия случай, тъй като банката е търговец и разполага с
множество служители, на които може да възложи да извършат проверка за
постъпили плащания.
Неоснователно е и възражението на ответника, че нямало как да се
разбере какво точно бил заплатил Х. К. със сумата от 5 725,92 лева. Можело
да бъде и месечната му вноска. Същия изрично е посочил в платежното си
нареждане до банката основанието, поради което прави съответната вноска.
Нещо повече цели 5 години ответника след внасянето им не е предприемала
никакви действия по събиране на това вземане.
Ноторно известно е, че месечните вноски се внасят по банкова сметка с
титуляр съответния кредитополучател и са със специално предназначение. В
настоящия случай на името на Х. К. е открита еврова сметка и месената му
вноска е многократно по- ниска от присъдените разноски. В случая сумата от
10
5 725, 92 лева е внесена по сметка с титуляр „У.Б.“ АД и са посочени изрично
номерата на делата. Ако за банката е била неясно защо е получила тази сума, е
следвало да се свърже с ищеца или да му върне парите. Самият факт, че ги е
задържала и осчетоводила, ясно показва, че е била наясно какво задължение се
погасява. Затова въззивният съд намира за неоснователно възражението на
ответника, че не са били наясно какво задължение се погасява от ищеца , още
повече, че ако ответника не е знаел защо са получили това плащане, то е
следвало да върнат сумата на ищеца.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че в конкретния
случай са налице всички изискуеми кумулативно материалноправни
предпоставки, за да възникне отговорност за причинените вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. В настоящият
случай банката не е оборила презумпцията да не е налице вина от нейна
страна. Вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на имуществената и
неимуществената сфера на увредения, чрез претърпяване на емоционално-
психически болки и страдания безспорно са налице.
В случая Х. К. е претърпял неимущестевени вреди, изразяващи се в
следното:
Ищецът Х. К. е бил с диагноза фоликуларен нехочкинов лимфон и е
инвалидизиран на 05.12.2021г. като оценката на работоспособността му е 75%.
Видно от Експертно решение №90169 от 13.01.2023г. противопоказно условие
на труд е психостресът.
За здравословното му състояние банката е уведомена още през 2020г. и е
наясно със същото. Но въпреки това не е положила и елементарна грижа да
провери дали Х. К. и е длъжник или не.Установено е по делото, че след като на
20.03.2023г. ищецът получава sms, че е запорирана банковата му сметка в
„У.Б.“ АД, той получава силно главоболие, световъртеж и залитане. Подобно
съобщение го изненадва, т.к. Х. К. добросъвестно е заплатил своевременно
вече това си задължения. Това се потвърждава и от факта, че задължението,
претендирало от банката е било заплатено в рамките на месец от възникването
му. Установено е по делото, че ищецът започва да се притеснява откъде са
възникнали тези задължения, не успява да спи през нощта, притеснява се
изключително много и непрекъснато се чуди откъде е възникнало това
задължение и какъв е неговият размер. На следващия ден получава на
призовката за доброволно изпълнение и разбира, че са запорирани освен
сметката му в „У.Б.“ АД и в останалите банки, както и че е насрочен опис в
дома му. Притеснява се, че няма да може да заплати предстоящата месечна
вноска по кредита, банката ще обяви предсрочна изискуемост на кредита и ще
се стигне до продажба на жилището му, което е домът на семейството му.
След като разбира от призовката, че вземането е за разноски от водено преди
много години дело си спомня, че е заплатил същото. Започва да търси
платежното нареждане за внесената сума, но с оглед на факта, че са изминали
повече от пет години не успява да го намери. Липсата на платежното
11
нареждане, съчетано с действията на банката, го отчайват напълно и си мисли,
че е възможно банката да манипулира счетоводните си записвания и да
премахне заплатената сума. Тревожността му наравства, получава сърцебиене
и посещава личния си лекар. Видно от амбулаторния лист Х. К. е
диагностициран с рецидивиращо депресивно разстройство като епизодът е
умерено тежък като за един ден състоянието му се е влошило рязко. Насочен е
към психиатър, който го преглежда на 24.03.2023г. Поставена му е диагноза
посттравматично стресово разстройство. Налице е тревожност;
безспокойство, чувство за несигурност, застрашеност, загуба на апетит и
главоболие. В продължение на 1 седмица от получаването на sms-a до
уведомяването му за прекратяване на изпълнителното дело, Х. К. почти не
спи, не се храни и многократно изживява страховете си, че ще трябва да плати
повторно задължението си, а размерът на същото е извън финансовите му
възможности и ще се стигне до необслужване на кредита и загуба на
семейното жилище.
Съобразно т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС и
трайната практика на ВКС, на обезщетяване подлежат всички
"неимуществени вреди", включващи всички онези психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време.
От представените доказателства безспорно се установява, че Х. К. е
преживял стрес, повишена тревожност, главоболие, безсъние и негативни
душевни изживявания. Наложило се е да посещава лекари, подложен е на
терапия, диагностициран е с „посттравматично стресово разстройство“,
изразяващо се в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и
апетита. Освен това не са необходими специални знания, за да се приеме, че по
естеството си образуването на изпълнително дело и предприемането на
принудителни изпълнителни действия, включително върху дома, предизвиква
стрес и тревожност.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се има
предвид понятието "справедливост" като морално-етично понятие включва
"съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и
неговото възнаграждаване, правата и задълженията". Критериите за
определяне на този размер по справедливост са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4 от 1968 г. на
Пленума на ВС). От значение е и постановената съдебна практика по
аналогични случаи.
В случая следва да се отчете обстоятелството, че не е направен запор
само на една банкова сметка, а са запорирани всички банкови сметки на ищеца
в 3 банки, както и е насрочен опис на движими вещи в дома. В резултат на
12
запора от банковата сметка, от която се изплаща ипотечния кредит е изтеглена
сумата за месечната вноска за ипотечния кредит. Това се е случило няколко
дни преди падежа на кредита. Ищецът и семейството му не са разполагали с
други средства, с които да заплатят вноската. Това ги е принудило да взема
пари назаем, за да може да не изпаднат в забава. Освен това са се свързали с
банката и са изискали специална сметка, по която да платят вноската. Тези
факт безспорно е изключително стресиращ за ищеца, т.к апартаментът е дома
на семейството на ищеца и неплащането на вноската може да доведе до
предсрочна изискуемост на кредита и публична продан.
Следва да се отчете и факта, че банката е била наясно със заболяванията
на Х. К., но не е положила елементарна грижа да провери дали има плащане
преди да образува изпълнително дело.
Продължителността на извършваните действия са седем дни. След
приключването на изпълнителното дело ищецът е продължил да пие
лекарства до края на 2023г.- началото на 2024г., т.е. повече от 8 месеца.
В настоящия случай въззивният съд взе предвид обстоятелствата, че на
ищеца са наложени повече от 1 запор, включително и опис на движими вещи в
дома; Изтеглена е сумата, която е била предназначена за заплащането на
месечната вноска по жилищен ипотечен кредит, т.е. посегнато е върху едно от
най- важните блага на ищеца- дома му и вещите от първа необходимост;
Здравословното състояние на ищеца.
В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот
на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправните действия. В процесния случай същия на 20.03.2023г. е
получил съобщение от ответното дружество за наложен запор върху
разплащателната му банкова сметка в евро в „У.Б.“ АД, в резултат променил
поведението си в насока, че започнал да се притеснява, спрял да се храни, да
спи, наложило се посещение при личен лекар, а от там и при лекар- психиатър,
нарушил се емоционалния и поведенчески баланс на ищеца и затруднило
пълноценното му функциониране. Ищеца безспорно е преживял трудно
съобщението на ответното дружество, във връзка с наложен запор, образувано
изпълнително дело, дължима сума. Тези изживявания са лични, т. е. всеки
индивид по различен начин изживява непредизвиканите посегателства против
личността му. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в
обществото.
Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е
следствие от обстоятелството, за което виновният отговаря. От всички
доказателства по делото - писмени, съдебно-психологична експертиза,
съдебно-счетоводна експертиза и свидетелските показания се установява, че
негативни преживявания ищеца е имал вследствие на образуваното
изпълнително дело №20237660400164, по описа на ЧСИ Кр. А. по молба на
ответното дружество.
Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите
13
обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от
ЗЗД). Съдът намира, че ищеца в процесния случай е търпял неимуществени
вреди за непродължителен период от време-на 20.03.2023г. е получил
съобщението за наложения запор, видно от писмените доказателства с Молба
от 27.03.2023г. от ответната страна до ЧСИ Кр. А., е поискано прекратяване на
изп. производство. Освен това видно от заключението по съдебно-
психологичната експертиза освидетелствания имал предходно заболяване-
преди 20.03.2023г., което предразполагало към тревожност и безпокойство. С
оглед на това, въззивният съд намира, за справедливо обезщетение на
претърпените от ищеца неимуществените вреди е, същите да бъдат
определени в размер на 2500,00лв. за ищеца, които ответникът следва да бъде
осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от
5001,00лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Предвид
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на
увреждането, т.е. от 20.03.2023г.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено изцяло като такова. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите
съответстват на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният
съд правилно е определил дължимото на ищеца обезщетение претърпени от
него неимуществени вреди. Въззивният съд намира за неоснователни
възраженията, които се правят в двете въззивни жалби.
По разноските пред въззивният съд:
С оглед изхода на делото – неоснователност на двете въззивни жалби,
съдът намира, че не следва да присъжда разноски на никоя от страните по
делото.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 621 от 01.07.2024 г., постановено по
гр.дело № 4053/2023г. по описа на Старозагорския районен съд изцяло.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в частта за присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, а останалата му част – досежно присъденото
обезщетение за имуществени вреди, решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15