№ 46925
гр. София, 11.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110126182 по описа за 2024 година
намери следното:
Извършената проверка e по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ХХХХХХ против Д. П. П. с
ЕГН: **********.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази
направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да
приведе претенцията си по отношение на периода за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в съответствие с периода, за който е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ХХХХХХХХ2023 год.
по описа на СРС, 118-ти състав, а именно за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „ХХХХХ“ ООД с ЕИК ХХХХХХ и с посочен в исковата молба адрес на
управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ХХХХХ“ ООД в срок
до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане
на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ за
първото открито съдебно заседание по делото след изслушване становището на ответника
дали оспорва обстоятелствата, за установяването на които е направено всяко
доказателствено искане и след постъпване изисканите от третото лице помагач документи.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № ХХХХХХХХ2023 г. на СРС, 118 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.12.2025 г. – 09,30 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
1
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХ,
представляван от А.С.А., с адрес гр. С.., УЛ.., № .., срещу Д. П. П. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж. к. Х., БЛ.., ВХ.., АП..,, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземания за сумата 3059,47 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
31.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Г.Д., БЛ.., ВХ..,
ЕТ.., АП.. АБ. № ..,, ведно със законна лихва за период от 12.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 348,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г.
до 27.04.2023 г., сумата 49,97 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 9,60 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ ХХХХХХХХ2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ, в качеството му на вещен ползвател на процесния имот. Посочва, че на основание чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния
период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е
извършвало от „ХХХХХ“ ООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата е
налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение,
дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на
задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди,
както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител –
адв. В. Р., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер
исковите претенции. Оспорва да бил ползвател на топлинна енергия за процесния имот и
период. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца за доставка на топлинна
енергия, както и качеството си на клиент по смисъла на ЗЕ. В тази връзка навежда, че по
делото липсвали доказателства за откриване на партида на негово име, като сочи, че в
декларацията за откриване на партидата не фигурирал като получател на задълженията във
фактурите. Оспорва посочените данни в представените от ищеца фактури, доколкото
поддържа, че същите са частни свидетелстващи документи. Оспорва да е приемал и да се е
съгласявал с Общите условия на ищеца. Оспорва и претенцията за мораторна лихва върху
главницата за услугата за дялово разпределение, доколкото не били представени
доказателства за отправена от кредитора покана за плащане на това задължение. Релевира
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на претенциите. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че
по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е
престирал/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със стойността на
услугата дялово разпределение в претендираните размери.
2
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането
на ответника в забава съгласно Общите условия.
В доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията
си в срок.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, а на третото лице помагач да се
връчи и препис от исковата молба ведно с приложените към нея доказателства,
уточнителната молба с вх. № 250540 от 02.08.2024 г., както и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3