Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на директора на ТДД град Кърджали против решение № 59/07.08.2006 година, постановено по НАХД № 239/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението се обжалва като неправилно поради необоснованост по съображения, изложени в касационната жалба. Касаторът моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд като неправилно и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ответникът по касация чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде отменено като неправилно, а наказателното постановление- потвърдено. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведеното в жалбата касационно основание, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, в настоящото касационно производство съдът следва да обсъди релевираното в жалбата касационно основание по чл.218б ал.1 б. “в” предл. І-во от ГПК, а именно постановяване на неправилно решение поради необоснованост. С решение № 59/07.08.2006 година, постановено по НАХД № 239/2006 година, Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № 196/12.08.2005 година, издадено от директора на ТДД Кърджали срещу ЕТ „Мануела-87” гр. Кърджали, за административно нарушение на чл. 4, ал.1 и чл.2 от Наредба № 4 на МФ във вр. с чл. 102, ал.1 от ЗДДС, като на основание чл. 137, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на АУАН и наказателното постановление, а по същество- поради недоказване от страна на административния орган по несъмнен начин извършването на административното нарушение. Решението на съда е правилно, като при постановяването му не е допусната необоснованост, т.е. несъответствие на фактически и правни изводи на събраните по делото доказателства. Решението си съдът е взел след обсъждане на цялата съвкупност от доказателства- писмени и гласни, въз основа на които е достигнал до изводи, изцяло почиващи на тези доказателства. Така, безспорно е установено от фактическа страна, че на 28.07.2005 година от служители при НАП Кърджали била извършена проверка в пункт за продажба на дървен материал, находящ се на ул. „Първи май” № 4, парцели 5 и 6, в гр. Кърджали, стопанисван от ЕТ „Мануела -87- Пламен Савов” гр. Кърджали. Актосъставителят Пеевска и св. Фейзулов констатирали, че в пункта нямало касов апарат за регистрация на продажбите, липсвал и кочан с касови бележки за ръчно писане. От св. Янев- работник при търговеца, бил представен дневник за движението на материалите, в който било отразено, че на 26.07.2005 година общият оборот е 81.00 лева, на 27.07.2005 година- 699.00 лева. Тези обороти актосъставителят Пеевска счела, че следвало да бъдат отразени като продажби в ЕКАФП, за което съставила акт за установяване на административно нарушение, в който отразила, че едноличният търговец е допуснал в търговския обект да се работи без касов апарат и кочан касови бележки за ръчно писане, от което следвало че не са били издавани такива за извършените продажби. Наказателното постановление срещу ЕТ било издадено за административно нарушение на чл. 4, ал.1 и чл.2 от Наредба № 4/1999 година на МФ във вр. с чл. 102, ал.1 от ЗДДС, като на основание чл. 137, ал.1 от ЗДДС, на търговеца била наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева. Установява се по делото от фактическа страна също така, че търговецът има регистриран касов апарат в пункт за продажба на дървени профили под № 7664/11.11.2003 година, както и че извършените на 26.07. и 27.07.2005 година продажби на дървен материал за сумите от 81.00 лева и 699.00 лева, са били заплатени по банков път. При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи. Нарушението по чл. 2, респ. по чл. 4 от Наредба № 4/1999 година за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти предполага извършване на пр¯дажби на стоки и услуги, без да се регистрира и отчита извършената продажба чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път. Изводът, че в търговския обект няма ЕКАФП и кочан касови бележки, респ. , че търговецът е допуснал да се работи без такъв, административният орган е направил въз основа на данните, съдържащи се в дневник за движението на материалите от 26.07. 2005 година за оборот от 81.00 лева и от 27.07.2005 година- за 699.00 лева, т.е. тъй като тези продажби не били отбелязани като продажби в ЕКАФП на същите дати, нито в кочан, то било видно, че ЕТ допуснал в търговския обект да се работи без касов апарат и кочан, от което следвало, че не са били издавани такива за извършените продажби. От доказателствата по делото обаче, се установява, че извършените на 26.07. и 27.07.2005 година продажби са били заплатени по банков път от купувача. При това положение, по аргумент от разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба на № 4/1999 година на МФ, за търговеца не е имало и задължението да издаде касова бележка, тъй като заплащането е станало по банков път. Т.е., следвайки логиката на административния орган, след като продажбите не са отразени в ЕКАФП, то значи такъв в търговския обект няма, обратното- заплащането на продажбите по банков път, би довело до противния извод. В този ред на мисли, задължение на административния орган е било да докаже какво точно административно нарушение е извършено- дали се състои в това, че в търговския обект изобщо няма касов апарат, или, че такъв има, но извършваните продажби не се маркират. Както правилно е отбелязал и районният съд, налице е противоречие при квалификацията на самото нарушение от административния орган- от една страна неотбелязването на оборота като продажби в ЕКАФП е посочено като допускане да се работи без касов апарат и кочан касови бележки за ръчно писане, от друга страна- от това следвало, че не били издавани касови бележки за извършените продажби. Този обобщаващ извод е некоректен, с оглед на обстоятелството, че извършване на други продажби, освен описаните две, платени по банков път, не са установени. Административният орган е направил последният си извод, без да докаже дали касови бележки не са били издавани, тъй като в обекта е нямало касов апарат, или е имало такъв, но са се извършвали продажби, без да се отчитат чрез издаване на касови бележки. Това е било необходимо и с оглед на данните по делото, че самият склад не е самостоятелен обект, а е свързан с друго помещение, стопанисвано от търговеца, където се е намирал и касовия апарат и на който са се отчитали продажбите на дървен материал, обстоятелство, което не е проверено от проверяващия орган. Наред с това, следва да бъде отбелязано, че неизпълнението на задължението да се монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, съответно допускането да се извършват продажби без такова, представлява нарушение по чл. 4 от Наредбата, а задължението да се регистрира и отчита всяка извършена продажба или услуга чрез издаване на касова бележка, се вменява с разпоредбата на чл. 2 от Наредбата. Т.е., разграничени са два отделни състава на административно нарушение, като в случая административният орган не ги е отграничил, с което е допуснал съществено нарушение на правото на защита на субекта на административнонаказателна отговорност. При това положение, районният съд е постановил решението си изцяло въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, като не е допуснал противоречие между тях и фактическите му и правни изводи. С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно, следва да бъде оставено в сила. Ето защо, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/07.08.2006 година, постановено по НАХД № 239/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|