№ 49
гр. Пловдив, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500045 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П против решение № 495/10.12.2024 г.,
постановено по гр.д. № 386/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в
частта, с която тя е осъдена да заплати на В. М. И. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно поради
неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД на база на
установените по делото обстоятелства относно тежестта на повдигнатите
обвинения, взетата най-лека мярка за неотклонение, приключването на
наказателното производство в досъдебна фаза, липсата на публичност и
интензитета на негативните последици в рамките на обичайния за подобни
случаи, като размерът на присъденото обезщетение счита за необосновано
завишен, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната му част
и да постанови друго, с което да намали размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
1
Въззиваемият В. М. И. чрез процесуалния му представител адвокат К.
Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна, за което излага съображения
и моли съда да потвърди решението на окръжния съд в обжалваната част.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство за двете съдебни инстанции.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от В. М. И.
против П обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с постановление от 12.07.2023 г.
на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив бил привлечен като
обвиняем по ДП № 27/2023 г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР – Пловдив и
пр.пр. № 753/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив за
престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 5 от НК във вр. с ал. 3,
т. 1 от НК, била му взета мярка за неотклонение „Подписка“, в хода на
разследването било установено, че не е осъществил от обективна страна
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК чрез извършен кръвен тест, а за
престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК било прието, че то не е с висока
степен на обществена опасност, поради което с постановление №
753/17.01.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив
образуваното против него наказателно производство било прекратено. В
исковата молба се твърди, че в резултат на образуваното наказателно
производство ищецът бил лишен от възможност да ползва автомобила си в
продължение на една година, това му причинило неудобства в ежедневието, а
поради отнемането на свидетелството за управление на МПС останал без
работа за значителен период от време, налагало му се да ползва услугите на
близки и приятели, за да придружава с техен транспорт баща си,
диагностициран като онкологично болен, до болнични заведения, изпитвал
безпокойство, срам, стрес и тревожност от това, че обвинението станало
достояние на приятели, близки и роднини, взетата мярка за неотклонение
2
„Подписка“ му създала неудобства от многократно проверки и се наложило да
извърши разходи в общ размер на 1 252,92 лв., от които 1 000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и 252,92 лв. за извършени изследвания на кръв и
урина по досъдебното производство. Доколкото в резултат на действията на
органите на досъдебното производство и прокуратурата той претърпял вреди,
И. моли съда да постанови решение, с което да осъди П да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.,
както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1 252,92 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и разходи за
извършени изследвания в наказателното производство, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 17.01.2023 г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че релевираните от ищеца
обстоятелства сочат на сравнително ниска степен на увреждане и не могат да
обосноват присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
претендирания размер, а голяма част от вредите са пряк резултат от дейността
на служители на МВР, за които тя не отговаря. Прави възражение по чл. 5, ал.
2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е извършил деяние, изпълняващо признаците на
престъпление, преценено впоследствие от прокурора като малозначително и с
виновното си противоправно поведение е инициирал наказателното
производство. Възразява против присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от дата, предхождаща прекратяване
на наказателното производство с надлежен акт.
С обжалваното решение П е осъдена да заплати на В. М. И. 2 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на образувано
досъдебно производство № 27/2023 г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР -
Пловдив и пр.пр. № 753/2023 г. на Районна прокуратура - Пловдив,
прекратено с постановление от 15.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.01.2024 г. до окончателното й изплащане, 605,50 лв.
обезщетение за имуществени вреди, от които 500 лв. разходи за заплатено
адвокатско възнаграждение и 105,50 лв. разходи за медицински изследвания,
причинени в резултат на същото досъдебно производство, прекратено с
постановление от 15.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
3
считано от подаване на исковата молба - 09.05.2024 г. до окончателното й
изплащане, както 49,71 лв. разноски, като исковете за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди са
отхвърлени в останалата част за разликата над 2 000 лв. до пълния предявен
размер от 26 000 лв. и за разликата над 605,50 лв. до пълния предявен размер
от 1 252,92 лв., отхвърлен е и искът за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 17.01.2023 г. - 24.01.2024
г., а П е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М“ - София,
представлявано от адвокат К. К. Г., 559,84 лв. с ДДС възнаграждение за
адвокат за оказана безплатно правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА.
Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част само
досежно обезщетението за неимуществени вреди, поради което то е предмет
на въззивното производство в тази част, а в останалата част то не е обжалвано
и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Не се спори между страните и от приетите по делото писмени
доказателства се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а
именно:
Досъдебно производство № 27/2023 г. по описа на ІV РУ при МВР -
Пловдив е започнало на 17.01.2023 г. с провеждане на разпит на двама
свидетели – полицаи при ІV РУ на МВР - Пловдив.
Приет е акт за установяване на административно нарушение от
17.01.2023 г. за това, че на тази дата в гр. Пловдив В. И. управлявал лек
автомобил „М ********“ с рег. № ****** под въздействие на наркотични
вещества и техни аналози, установено след тест с техническо средство, като
дадената проба била с положителен резултат.
4
На 17.01.2023 г. било извършено претърсване и изземване в жилище,
находящо се в гр. Пловдив, ползвано и обитавано от ищеца, при които било
намерено и иззето 1 бр. бяло пластмасово шишенце, съдържащо суха зелено-
кафява растителна маса. Същия ден било извършено претърсване и изземване
на лек автомобил марка „М., м. *********“, без поставени регистрационни
табели, в който не се намерили забранени от закона за притежание вещи.
Със заповед от 17.01.2023 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа,
считано от 16,44 ч., в помещение за временно задържане на РУ - Пловдив, от
където бил освободен на 18.01.2023 год., в 16,00 ч.
На 18.01.2023 г. е прието заключение на химическа експертиза, от което
е видно, че иззетата растителна суха зелена маса е марихуана с нетно тегло от
2,708 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/
15,9 тегловни процента.
В досъдебното производство е прието заключение на химико-
токсикологична експертиза от 28.06.2023 г., от която е установено, че в кръвта
на ищеца няма присъствие на наркотични вещества, а в урината му има
присъствие на метилекгонидин - метаболит на кокаин, срещан обичайно при
пушене на кокаин, което предполага употреба на наркотично вещество в
минал период от време.
С постановление от 11.07.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура
- Пловдив В. И. е привлечен като обвиняем за това, че на 17.01.2023 г. в гр.
Пловдив управлявал МПС - лек автомобил, марка „М. модел ******“ с рег. №
****** след употреба на наркотично вещество – кокаин, което е престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК, както и за това, че на 17.01.2023 г. в гр. Пловдив в
маловажен случай по ал. 3 без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество - марихуана с нетно тегло от 2,708 гр. и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ от 15.9 тегловни % на
стойност 16,248 лв., което е престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК във вр. с ал.
3, т. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“, а на
17.07.2023 г., ищецът е разпитан в това му качество.
С постановление от 27.09.2023 г. на разследващ полицай при ІV РУ на
МВР – Пловдив разследването е предявено на И..
С постановление от 10.11.2023 г. на разследващ полицай е разпоредено
досъдебното производство да се изпрати на Районна прокуратура - Пловдив с
5
мнение за предаване на съд на обвиняемия за извършени от него
престъпления.
С постановление от 15.01.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура
- Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № 27/2023 г. по
описа на ІV РУ при ОДМВР – Пловдив и пр.пр. № 753/2023 г. на РП -
Пловдив, водено за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 5
от НК във вр. с ал. 3, т. 1 от НК и е отменена взетата по отношение на ищеца
мярка за неотклонение „Подписка“, което постановление е влязло в сила на
25.01.2024 г.
Следователно общата продължителност на воденото против ищеца
наказателно производство от момента на на образуването му /17.01.2023 г./ до
влизане в сила на постановлението за прекратяване /25.01.2024 г./ е 1 година и
8 дни, като съдът намира, че в този период следва да бъде включено времето
от образуването на досъдебното производство до привличане на И. като
обвиняем, в който период против него като уличено лице са извършвани
действия и са постановявани актове /претърсване и изземване, задържане за
24 ч., временно изземване на свидетелство за управление на МПС и временно
прекратяване регистрацията на превозното средство/, с които е засегната
правната му сфера и които се налагат от административния орган при
условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно
производство.
Трайната съдебна практика /за пример вж цитираните в
първоинстанционното решение Р № 50084/30.05.2023 г. по гр.д. № 1961/2022
г. на ВКС, III г.о. и О № 461/07.06.2022 г. по гр.д. № 513/2022 г. на ВКС, IV г.о./
приема, че по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ П е материалноправно
легитимирана да отговаря за вредите, причинени на обвиняемия от наложени
принудителни мерки - „Задържане за 24 часа“, „Временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността“ и „Временно прекратяване на регистрацията на ППС“, ако е
образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от НК, впоследствие
прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, респ.
ако подсъдимият е оправдан.
За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на
6
общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя
от предвидените в него специални хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно установено, че на В. И. е било
повдигнато обвинение за извършване на две умишлени престъпления – по чл.
343б, ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 5 от НК във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, които не
са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК /за първото е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и глоба от 500 лв. до 1 500 лв., а за
второто – „Глоба“ до 1 000 лв./, като наказателното производство е прекратено
с постановление от 15.01.2024 г. поради това, че деянието не съставлява
престъпление.
От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и
извършените процесуално-следствени действия са били причинени вреди на
обвиняемия, действията в досъдебното производство са започнали от
разследващ полицай при ІV РУ на МВР - Пловдив, ищецът бил привлечен
като обвиняем, била му е определена мярка за неотклонение „Подписка“, а
след събиране на всички доказателства досъдебното производство е било
прекратено, което е станало в относително кратък период от време, но се е
отразило на живота на обвиняемия, като от друга страна прокурорите в
Районна прокуратура – Пловдив са образували досъдебното производство и не
са осъществили първоначален и последващ ефективен цялостен надзор върху
проведеното такова по събиране и преценка на доказателствата във връзка с
твърдените престъпления от ищеца, още повече след приетото заключение на
химико-токсикологичната експертиза, като при адекватни и своевременни
действия наказателното производство би могло да приключи в още по-кратки
срокове, поради което съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените против него искове.
7
Подобно на окръжния съд настоящият състав приема за безспорно, че
на 17.01.2023 г. И. управлявал лек автомобил „М *********“, бил спрян за
проверка от полицейски служители и тестван с техническо средство, то отчело
наличие на кокаин, поради което било образувано наказателно производство
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, била издадена заповед за задържане
за 24 часа, бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
временно било иззето свидетелство за управление на МПС и временно била
прекратена регистрацията на превозното средство, впоследствие било
установено, че в кръвта на ищеца няма наркотични вещества, но такива били
установени в урината, което било индиция за употреба на наркотично
вещество в минал период. Същия ден било извършено претърсване и
изземване на откритата в дома на И. суха, зелена на цвят, растителна маса,
представляваща марихуана, а с постановление от 15.01.2024 г. наказателното
производство било прекратено поради малозначителност на случая -
наркотичното вещество било в изключително малко количество и на ниска
стойност, а предвид липсата на наркотични вещества в кръвта на ищеца не е
осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3
от НК.
По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в първоинстанционното производство е разпитана
свидетелката Н Р, чиито показания съдът кредитира, доколкото те отразяват
нейните преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца през
процесния период.
Свидетелката Р познава И. от дете, а когато му отнели книжката през
2023 г., той живеел в Пловдив, което създало затруднения да посещава
родителите си в с. К. и да води баща си на прегледи и изследвания във връзка
с открито онкологично заболяване, налагало да се търси познати, приятели
или роднини за това, понякога ползвал и автобусен превоз, самата свидетелка
също неколкократно водила бащата на ищеца на прегледи и изследвания,
книжката му била отнета при рутинна проверка и отчитане положителна
проба за наркотици за около година, през която редовно - поне два пъти в
месеца, И. ходел на село, имал по-голям брат, с когото си разделили грижата за
баща им, а след като му я върнали, бил по-спокоен и по-често ходел на село,
като И. изпитвал голям дискомфорт от това, че срещу него се води наказателно
8
производство.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от приетото в
първоинстанционното производство заключение на съдебно-психологична
експертиза с вещо лице Д Б, което съдът като компетентно изготвено
възприема, от което се установява, че събитията, свързани с образуваното
наказателно производство, са отключили загуба на локус на контрол у ищеца,
водещо до усещане за липса на контрол над собствения му живот,
невъзможност да прави избори и взема решения за вида работа, за това какъв
иска да бъде неговият имидж пред обществото и ограничения като мобилност
и възможност да използва своите умения, за да успява в живота. Към тези
преживявания през процесния период се насложили и други негативни такива
- смърт на близък роднина и лично нараняване или болест, които довели до
степен на нервно изтощение, като ищецът все още успявал да справя с тези
високи нива на стрес, като си изградил защитни механизми, а загубата на
възможността да ръководи живота си водела до преживяване на вина,
несправяне, загуба на достойнство и усещане за провал, като лечението в
подобни случаи е свързано с намаляване нивото на стреса, постигнато чрез
спорт, почивка и връщане в реалността с контрол над решенията и грижа за
психичното здраве. Според експерта основното преживяване на ищеца е
чувството за голяма несправедливост, за която платил една година от живота
си, а резултатите от проведените изследвания показали, че И. е имал
възможност да се справи със ситуацията, като е успял да не остане без работа
и доходи, да намери решение как да закара баща си на лекар или процедури и
да запази своята стабилност в сфери, които са под негов пряк контрол, но
същевременно те са му коствали много допълнителни психични усилия.
От приложените по делото справка и бюлетин за съдимост се
установява, че И. не е осъждан, но има наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000 лв., определено с присъда № 44/01.07.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 265/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково, с
която бил признат за виновен в това, че на 13.02.2019 г. в гр. Хасково
управлявал МПС в срока за изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, което е
престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1 от НК.
От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява
9
също, че на ищеца са били издадени актове, наказателни постановления,
фишове и заповеди за прилагане на принудителни административни мерки за
извършени нарушения по ЗДП.
Настоящият състав, съобразявайки се с константната практика на
Върховния касационен съд, приема, че при незаконно повдигнато обвинение
се презюмира настъпване на неимуществени вреди за обвиняемия, респ.
подсъдим, от обичаен вид и в обичаен размер, както по отношение на тяхното
настъпване, така и относно причинно-следствената връзка с наказателното
производство, като на доказване подлежат всички претендирани
неимуществени вреди извън обичайните.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото против
него наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване
на посочените две умишлени престъпления, макар и не тежки, изразяващи се в
увеличено равнище на тревожност, липса на контрол над собствения му
живот, невъзможност да прави избори досежно бъдещето си, ограничения в
мобилността му, водещи до чувство на вина, невъзможност да подкрепи в най-
голяма степен болния си баща, загуба на достойнство, усещане за провал,
чувство за несправедливост от случилото се за период от около година.
По делото не са ангажирани доказателства, че поради воденото
наказателно производство и отнемане на свидетелството му за управление на
МПС И. е останал без работа за значителен период от време и не е могъл да
реализира доходи, поради което съдът приема това обстоятелство за
недоказано.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца,
установени по вид, интензитет и продължителност, неговата възраст,
настъпилата промяна в характера му, изживените негативни емоции,
създадената несигурност в бъдещето поради възможното осъждане, тежестта
на повдигнатите обвинения за извършване на две умишлени престъпления,
които не са тежки, а едното при условията на маловажен случай, в т.ч.
предвижданото за тях наказание, отчитайки факта, че му е била наложена най-
леката мярка за неотклонение „Подписка“, продължителността на
наказателното производство /около една година/, липсата на осъждане на И. за
престъпления, но в същото време наличието на наложени административни
10
наказания за извършени нарушения на пътя, при вземане предвид критериите,
заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., в т.ч. временастъпването на вредите, и
наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди от увреждането в размер на 2 000 лв., а над този размер
до пълния предявен такъв от 26 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено в
тази част.
Съдът приема, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за
репариране на понесените от ищеца и установени по делото неимуществени
вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите
условия на живот.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на
ответника по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Независимо от това какво е извършил
ищецът, задължение на прокуратурата е да го докаже по съответния ред или
тя има право да откаже да поддържа обвинението, прекратявайки досъдебното
производство.
В случая при претърсване на дома на И. е намерена марихуана, но
поради малкото й количество и стойност прокуратурата още от начало е
квалифицирала деянието като маловажен случай и впоследствие е решила да
не внася обвинителен акт в съда, като това нейно решение не е повлияно от
поведението на ищеца.
Аналогична е ситуацията и по отношение на обвинението по чл. 343б,
ал. 3 от НК за управление на лек автомобил след употреба на наркотично
вещество – кокаин, каквото от назначената по делото експертиза е установено,
че липсва в кръвта на обвиняемия, но въпреки това на И. е повдигнато
обвинение за извършване на това престъпление.
По делото няма никакви доказателства, че пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането си, за да се приеме, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото
11
обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, т.е. от 25.01.2024 г.
Следва да бъде потвърдено решението и в частта, в която П е осъдена
да заплати на ищеца разноски в размер на 49,71 лв., съразмерно на уважената
част от исковете, както и в частта, в която в полза на АД „Г. и М“ - София по
реда на чл. 38 от ЗА е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана на
ищеца безплатно правна помощ в размер на 559,84 лв. с ДДС.
В останалата част решението не е обжалвано от страните и е влязло в
сила.
Предвид отхвърляне на въззивната жалба на въззиваемия се дължат
разноски за въззивното производство, като следва да бъде осъдена П да
заплати на Адвокатско дружество „Г. и М“ – София адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за оказаната безплатно правна помощ
на В. И. в размер на 400 лв., като при определяне на този размер съдът има
предвид цената на иска, предмет на въззивното производство, фактическата и
правна сложност на делото и извършените по него процесуални действия от
пълномощника на въззиваемия.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 495/10.12.2024 г., постановено по гр.д. №
386/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта, в която П е осъдена
да заплати на В. М. И. сумата 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на образувано досъдебно
производство № 27/2023 г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР - Пловдив и
пр.пр. № 753/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, прекратено
с постановление от 15.01.2024 г., влязло в сила на 25.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2024 г. до окончателното й
изплащане, и разноски за първоинстанционното производство в размер на
49,71 лв., както и в частта, в която П е осъдена да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и М“ - София, представлявано от адвокат К. К. Г.,
възнаграждение за адвокат за оказана безплатно правна помощ на ищеца по
реда на чл. 38 от ЗА в размер от 559,84 лв. с ДДС.
12
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П - София, бул. „В № * да заплати на Адвокатско дружество
„Г. и М“ - София, Булстат ********, представлявано от адвокат К. К. Г., с
адрес на упражняване на дейността: гр.Х., бул. Б. № ********** сумата 400,00
лв. /четиристотин лева/ възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38 от
ЗА за оказана безплатно правна помощ на В. И. във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13