№ 111
гр. Враца, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:П. П. Вълчева-Чукачева
Членове:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Васил П. Ганов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Частно наказателно дело №
20231400200364 по описа за 2023 година
Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз основа на искане от признаване и изпълнение на
решение № BH-GS/03/216000072951/2021 от 31.01.2022г., влязло в сила на 19.02.2022г.
на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия срещу
българския гражданин Х. Г. И. от с.***, обл. Враца, ***, роден на ***, с
ЕГН:********** за финансова санкция, издадено на основание Рамково решение
2005/214/ПВР от 24.02.2005 год. на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции. Решението е придружено с удостоверение,
издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява
становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като решението на
несъдебен орган, издадено в Република Австрия за налагане на санкция за извършено
административно нарушение срещу Х. И., следва да бъде признато и изпратено на
НАП за изпълнение.
Засегнатото лице И., нередовно призовано, не се явява. Същото се
представлява от служебен защитник адв. М. Г., която в пледоарията си приема, че
1
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции не
съдържа всички изискуеми реквизити, и по точно налице ли е уведомяване на
засегнатото лице за правото му да обжалва решението и да поиска повторно
разглеждане на делото. Твърки, че удостоверението не е попълнено коректно.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Решението за налагане на финансова санкция е от 31.01.2022г., влязло в сила
на 19.02.2022г. на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република
Австрия срещу българския гражданин Х. И.. Със същото е наложена санкция в размер
70.00/седемдесет/ евро за извършено от българския гражданин И. нарушение
"превишаване на скоростта" с 19 км/ч. при ограничение 130 км/ч. при управлението на
МПС с рег.№ Р *** КР на 22.11.2021г., 00:52ч. в населено място Никелсдорф,
Република Австрия. Правната квалификация на нарушението и приложимите
законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението са: § 20 Abs. 2
StVO; § 99 Abs. 3 lit. a StVO I960, BGBI. Nr. 159/1960, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.
154/2021 от Правилник за движение по пътищата (StVO) в Република Австрия.
Засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон,
представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалването.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него
недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като
подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които е
извършено констатираното нарушение, вкл. място, време, правна квалификация, както
и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице И..
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на
закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета,
съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.
2
Настоящият съдебен състав приема, че решението на несъдебния орган в
Република Австрия представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за
налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
За извършеното от засегнатото лице И. административно нарушение не се
изисква двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че
деянието извършено от него е нарушение и по Закона за движение по пътищата на
РБългария.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с.***, обл.Враца, поради което
съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване
и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд
Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението
за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението
не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били
извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство
не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро
/чл.35, т.6 от Закона/ – същата е в размер на 70.00 евро, с левова равностойност 136.90
лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583лв. за 1 евро. Решението е по отношение на
физическо лице, което е административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока за
обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. В т.3.3. от удостоверението е посочено,
че решението е връчено на лицето лично на 04.02.2022г. и е било уведомено изрично за
правото на повторно разглеждане или обжалване и лицето не е поискало повторно
разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Тези обстоятелства са
отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не
би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна
информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на
засегнатото лице. Ето защо и настоящият съдебен състав намира възраженията на сл.
3
защитник за неоснователни.
По делото липсват каквито и да са данни, че засегнатото лице е заплатило
частично или напълно наложената му финансова санкция.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган в Република Австрия за
наложена финансова санкция следва да бъде уважено. На основание чл.36, вр. чл.22,
ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за
изпълнение, съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава,
а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на
Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № BH-
GS/03/216000072951/2021 от 31.01.2022г., влязло в сила на 19.02.2022г. на несъдебен
орган – Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия, с което на българския
гражданин Х. Г. И. от с.***, обл.Враца, ***, роден на ***, с ЕГН: ********** е
наложена финансова санкция в размер на 70.00 /седемдесет/ евро, с левова
равностойност 136.90 лева /сто тридесет и шест лева и деветдесет стотинки/ по
официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване
и изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и решение №
BH-GS/03/216000072951/2021 на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Gussing,
Република Австрия на ТД на НАП – офис Враца за изпълнение, като се укаже, че
съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС следва незабавно да уведомят съда за
предприетите действия по изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава,
като изрично се посочи номера на решението на несъдебния орган за признаването на
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган
за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава.
Съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република
4
България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5