Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54
гр. Сливен, 25. 03. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на седемнадесети март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 21 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР– Сливен, подадена
против Решение № 358 от 26.11.2020 г., постановено по АНД № 20202230201192 /
2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 20-0455-000125 от 19.08.2020 г., издадено от
Началника на РУ Твърдица към ОД на МВР – Сливен, В ЧАСТТА, в която на С.А.Й.,
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са
наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца. В касационната жалба касационният жалбоподател твърди и излага
съображения за неправилност на решението на Районния съд, поради нарушение на
материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено с произнасяне по
същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП като
законосъобразно.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, моли да
бъде уважена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност
на обжалваното съдебно решение, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна, счита първоинстанционното решение за
правилно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
За да отмени НП в обжалваната част,
Районният съд, след като е счел, че в административнонаказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е приел за
установено, че С.А.Й. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, явил се е навреме в
лечебното заведение, за да даде кръв за изследване, но по независещи от него
причини, изразяващи се в извършване на допълнителни процедури във връзка с
възникналата в страната епидемиологична обстановка, не е дал кръв за
изследване; направил е извод, че с деянието си Й. не е осъществил състава на
нарушение по 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, доколкото се е явил в лечебното
заведение преди изтичане на часа, определен за краен за даване на кръв за
изследване, но по независещи от волята му обстоятелства не е могъл да даде
такава.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 27.07.2020 г. в 15:30 часа, в гр. Шивачево, на ул. „Г.Д.” до
номер …, служители от РУ Твърдица спрели за проверка автомобил с рег. № ***,
движещ се в посока изток запад, управляван от ответника по касационната жалба С.А.Й.;
при извършената проверка водачът
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол;
издаден му е бил талон за изследване № 0037756 с вписан час за явяване в
лечебното заведение в гр. Сливен до
17:50 часа. За констатираното, на водача е съставен и
връчен АУАН на същата дата – 27.07.2020 г., в който актосъставителят е приел,
че Й. виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения
АУАН, на 19.08.2020 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е
приел за установено, че водачът виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и му е
наложил, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000
лева. Разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП съдържа алтернативни
способи за установяване употребата на алкохол и отказът на който и да било от
тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо
чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с
техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване,
се осъществява едно и също нарушение – отказ да бъде извършена проверка за
употреба на алкохол, за което е ангажирана отговорността на водача в процесния
случай. Двете хипотези на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна
проба, са дадени алтернативно, а не
кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието
на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст.
В разглеждания случай е установено по несъмнен начин,
че водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, поради което наказващият орган
законосъобразно е ангажирал административнонаказателната му отговорност за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По делото е установено и че водачът се е явил в
лечебното заведение след определения краен срок за явяване, вписан в талона за
изследване и съобразен с разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, поради което следва да се приеме, че водачът не е
изпълнил и предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Това обстоятелство е установено, както
от Протокола за медицинско изследване № 0037756, подписан от лекар и медицинска
сестра, в който е вписано, че кръв за алкохол не е взета поради просрочено
време, тъй като лицето се е явило в 18:10 часа, така и от показанията на свидетеля
Е. Д., живееща на с. начала с Й., според която Й. е пристигнал в лечебното
заведение около 18:15 часа. В тази връзка Районният съд необосновано е
игнорирал свидетелските показания на Д., които са в съответствие със съставения
по надлежния ред протокол за медицинско изследване, и е изградил мотивите си
единствено въз основа на показанията на свидетеля И. Д. – б. на водача, според
които Й. е пристигнал в лечебното заведение точно в 17:45 часа, и които
показания са в противоречие с останалия доказателствен материал. А относно
приетото от Районния съд, че Й. не е дал кръв за изследване по независещи от волята му обстоятелства, изразяващи се в
извършване на допълнителни процедури във връзка с възникналата в страната
епидемиологична обстановка, липсват каквито и да било събрани по делото
доказателства, от което следва, че и този извод на Районния съд е необоснован.
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. НП има
изискуемото от закона необходимо съдържание, съобразно чл. 57 от ЗАНН. Наложените
с процесното НП в обжалваната му част административни наказания са определени
правилно по вид и са в предвидените от санкционната разпоредба размери.
По изложените съображения, обжалваното решение на
Районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, и вместо него
се постанови друго по същество, с което да се потвърди НП в обжалваната част
като законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и ответникът по
касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен,
защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 358 от 26.11.2020 г., постановено по АНД №
20202230201192 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0455-000125 от 19.08.2020 г., издадено от Началника на РУ Твърдица към ОД на
МВР – Сливен, В ЧАСТТА, в която на С.А.Й. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
са наложени глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА С.А.Й. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: